Бащин съвет

„Денят не убивай, денят не губи,

Синко, прилежавай, труди са, учи.

Времето е злато, времето е пари,

Но то е крилато, добре го пази.

Празно не минувай ни час, нито ден:

Без работа минат е изгубен ден.

Работи, труди са, трудът е имот,

Слабите подкрепяй с помощ и съвет.

Общото обичай, то е твой имот,

Добре ще преминеш сред  добър народ.

Дор народ е болен, как ще бъдеш здрав,

Сред народ поробен кажи – кой е прав?

Общото обичай, общото пази,

От него очаквай чест и добрини.

Общо не изядай, общо не граби,

Общият изедник чакат го злини.

Да не мъчеш, биеш никого в тоз свет,

Брата си кат биеш, то себе си биеш.

Утре ще по-силен да смаже и теб,

Правото да пазиш на секи човек.

Хората са равни, сякога помни,

Те трябва да имат равни правдини.“

Тъй ма татко учи, кат бях още млад,

Аз го послушах – и не станах богат!

Сичкото си дадох за общо добро,

Жертвувах, помагах, дор имах с що.

Борих се със злото, падах и ставах,

И от нищо мене не беше ма страх.

Сега съм останал сетен сиромах,

Азе, братя, дадох сичко, що имах.

Смейте се над мене, бягайте от мен,

Като че съм чумав, бесен и без ум.

Но ще дойде скоро праведният час,

И тогаз ще видим кой е прав от нас.

Ще да видим ние сред тоя народ,

Кой е бил от назе човек, а не скот.

Стихотворението "Бащин съвет" е написано от Стефан Стамболов през 1875 г. Това е една от малкото негови творби, с изключително въздействие и поразителна актуалност. Мога да напиша много коментари за горните редове, но те са достатъчно красноречиви. Само едно ще добавя - както се вижда, за добро или зло, след 140 години ние българите сме еволюирали много малко от равнището на тогавашните си пороци и добродетели.

Monkeydonia vs Hellass

Едва ли има човек у нас, който да не е чувал за македонизма и за неговите извращения на тема история, език и култура. Както ние българите, така и целият цивилизован свят е убеден в несъстоятелността на македонистките тези. Освен в интернет те намират приложение само в трудовете на изследователи на пряка издръжка към владата на Република Македония. Само че на Балканския п-ов лъжата и кражбата са заразни и македонистите далеч не са единствените крадци и фалшификатори на история. Даже може смело да се каже, че челният пример не е техен. Или иначе казано - накъдето са се запътили македонистите, гърците оттам се връщат.

Макар че за много хора това да изглежда невероятно, гърците са превърнали фалшификацията на история в основа на националното си възпитание. Също както в Македония. А приликите не спират дотук. Според гърците човешката раса се е зародила на Халкидическия п-ов или иначе казано - всички хора произлизат от Гърция. На което македонците контрират с клипове по телевизията, в които бог Македон говори на човечеството, естествено на македонски, а внушението е, че бялата раса трябвало да се нарича македоноидна. За по-удобно. Все пак северните гръцки съседи са по-скромни от своите учители и претендират за бащинство само над бялата част от човечеството. Но по друг пункт сблъсъкът е гигантски - вече 20 години гърците и македонците не смогват да си поделят Александър Македонски. Докато първите го изкараха едва ли не основател на гръцката нация, вторите наводниха и най-малките паланки в Повардарието с паметници на Аце Педеро (както галено го наричат неповлияните от македонистката пропаганда) в отчаян опит да покажат барем на туристите, че Александрос о Мегас всъщност е Санде Великиот. Истината, че великият завоевател всъщност не е бил нито грък, нито съвременен македонец, обаче е еднакво игнорирана и в двете страни. Но какво тук значи някаква си истина? А и това е само началото. Макар че гръцките исторически съчинения от XIX в. следват традицията на античната елинска историография и приемат македонският цар за унищожител на древна Елада, българо-гръцкия сблъсък за Македония в началото на XX в. принуждава гърците бързо да намерят исторически основания за правото си над тази област (понеже етнически права са нямали - гърците в Македония са били механджийско-калугерска екзотика). И рушителят на древна Елада стана грък № 1 на античността. Понеже апетитът идва с яденето гърците ошетаха де що можаха в близката античност и покръстиха в елинизма Минойската култура (наричана от някои историци първата европейска цивилизация), пеласгите (основателите на Атина), Кадъм (митичният автор на азбуката, по принцип финикиец), Троя (нищо, че и тя е архивраг за древните гърци, Омир явно се е объркал), древните малоазийски цивилизации на Лидия, Ликия, Мизия и Кария (всички до една имащи нужда от преводачи, за да говорят с древните си гръцки съседи, а някои имащи и собствени азбуки). Въобще един истински исторически възродителен процес, ако мога така да се изразя, срещу който няма и кой да протестира - всички засегнати лица и култури отдавна са измрели и изчезнали. Увлечението на гърците по чуждата история обаче не спря дотук и те откровено почнаха да се оливат. Гърци станаха траките (барабар с царете, колесниците и Орфей), дарданите, пеоните и илирите. Който не вярва да отиде в Ксанти и да види билбордовете рекламиращи Гърция, и по-специално северната и част, като родината на Орфей. Това, че траките и илирите са влели своята кръв и традиции в съвременните народи на българи и албанци изобщо не притеснява историко-клептоманите. От това те само правят извода, че българите и албанците всъщност са ... гърци!

Но да оставим античността, там всичко е гръцко, както стана ясно. Как стоят нещата в по нови времена? Ми как, по същия начин разбира се. Логиката е желязна - навсякъде, където просвещението на Балканския п-ов настъпва с учебници на гръцки език, живеят гърци. От Триест до Тулча, че и по-нататък, замъгленият поглед на днешният гръцки крадец, опа, историк, вижда само гърци. Това е все едно след време някой да реши, че Италианския лицей в Горна баня е основан от местните горнобански италианци. Логично, нали? А недай си боже и местното население да е православно - тогава просто няма как да не бъде гръцко. Понеже православието е първо гръцко, и после православие. Пък и на английски нали така си се казва - грийк ортодокс чърч, разбираш ли.

В този момент, като се заговорихме и за италианци, ще отворя кратка скоба. Това италианците са много прост народ, значи. Ако следваха челния гръцки опит, първо трябваше да се обявят за наследници на римляните, разбира се. Какво като не са римляни, те и днешните гърци нямат нищо общо с древните си адаши, ма какво от това? След това да обявят всички романоезични народи също за италианци, но неосъзнати - французи, испанци, португалци, каталонци, румънци. Автоматично историята им става римска, а видни личности като Наполеон, Луи XIV, Дон Жуан и Николае Чаушеску стават натурални италианци. Накрая обявават всички католици за полу-италианци, ма повече италианци, отколкото полу, и финито. Само че италианците не са умни като гърците и никога няма де се сетят, пък и трябва да затварям скобата, че преди всичко за друго ми беше думата.

Македонците, в желанието си да наваксат пропуснатото, са дали на света две култови фрази, които са еманация на световното малоумие. "Немам докази, али тврдим", рекол некой си мозачен инвалид. "Татко ми и дедо ми са такви, каков што сум и яз", рекол друг еден идиот. Ще рече човек, че не бащата е правил сина, а обратното. Но не се знае, в Македония всичко е възможно, и то без докази и свидетели.

Най-забавното от всичко обаче е да се наблюдава титаничният сблъсък между двете водещи световни школи във фалшификацията на историята. Няма и как да бъде другояче - различните форми и прояви на деформации и малформации проявяват остра нетърпимост най-вече към себеподобните си. Понеже не е приятно да се видиш в огледалото, образно казано. Затова и по страниците на местните вестници в Македония Гърция често е наричана Hell ass, а гръцките вестници изписват името на северната съседка като Monkey donia. Забавлението е гарантирано за години напред, защото вероятността за това двете страни да се разберат дали човекът е произлязъл от македонеца или гърка, е нищожно малка. Още повече, че липсата на собствени исторически корени в двете изкуствени нации допълнително стимулира безумното мерене на ... истории помежду им. И дава пример за това докъде могат да доведат комплексите понякога - както хората, така и държавите им.

Когато дойдоха българите…

Освободителите на Южна Добруджа

Един завет оставили са нам дедите -

велик завет, написан с кървав меч:

- „Деца, на родний край пазете си земите

от подъл враг, кат зеницата на очите

бранете ги от близо и далеч!...“

Винаги когато говорим за нещо минало, ако то не е преживяно или разказано от очевидец, звучи някак абстрактно. Освобождението на България, въстанията, борбата срещу турците, войните за национално обединение все повече се отдалечават назад във времето и се превръщат в приказки. На които някои даже вече много-много не вярват. Има обаче един български край, в който Освобождението още се помни. Но не това от 1878 г., а от 1940 г.

До 1940 г. цяла Добруджа е в пределите на румънското кралство. В началото на септември 1940 г. в Крайова започват преговори за бъдещето на тази исконно българска област. Преговорите се следят напрегнато от всички жители на областта - българи, румънци, турци, татари, руси, немци и гърци. Никой не знае кой ще надделее в българо-румънската преговорна борба. В един момент става ясно, че южната част на областта ще се върне на България, а българите от северната част ще бъдат изселени от родните си места и преселени в българското царство. Настава суматоха - в рамките на седмица румънските колонисти от Южна Добруджа трябва да се изселят на север, а българите от Северна Добруджа да заминат на юг. За кратко време настъпва безвластие - букурещките администратори се изтеглят рано-рано и преди още българските войски да навлязат в освободената област тя става плячка на вилнеещи румънски бандити, които грабят, изнасилват и убиват българите насвсякъде, където ги сварят. Точно за това време ми разказа веднъж дядо, когато го питах какво е било да живееш под румънско робство. Той е бил на 7 години и помни добре всичко - както румънския режим, така и Освобождението. Та той ми разказа всичко много картинно и описателно, все едно се беше случило вчера.

Един ден румънският полицай в селото просто си заминал. Хората били наясно, че българите ще дойдат, но някак си не можели да повярват, че ще се случи просто така. Когато заминал обаче ги хванал страх. Въпреки, че селото тогава е било на границата и е щяло да бъде сред първите освободени, точно в граничните райони безчинстващите румънски банди са били най-силни. За да предотвратят навлизането на чети на ВДРО (Вътрешна добруджанска революционна организация) от България с годините румънците изградили плътна мрежа от колонисти по границата, на които дали почти извънредни правомощия. Те разбира се ги използвали не толкова, за да гонят добруджанските революционери от Вътрешната организация, колкото да малтретират местните българи. Същите тези колонисти сега имали няколко дни, за да се изселят и в омразата си унищожавали всичко около себе си. Показателно е дори отношението им към природата - когато се изтегляли, те подпалили Батовската гора, която е най-северната лонгозна гора в Европа и една от най-големите в Добруджа. Както каза дядо - "това което не успяха да изсекат за 20 години, решиха да го изгорят, само и само за нас да не остане". В тази обстановка на хората не им оставало нищо друго, освен да бягат. Една вечер цялото село се вдига и бяга в гората. Страхът да не ги чуят и разберат къде отиват е бил толкова голям, че копитата на конете са били увити в парцали, за да не тропат, а муцуните на кучетата завързани, за да не лаят. На дядо малкият му брат, тогава бебе на две години, се разплакал и майка му, моята прабаба, го натиснала в едни черги да мълчи и без малко щяла да го удуши. И далеч не е била само тя, още няколко майки в тази нощ е трябвало да рискуват живота на пеленачетата си по този начин, за да не се издадат. Подобни сцени знам, че са се разигравали през 1913 г., когато българите от Източна Тракия бягат от турците, а сигурно и на още много други места в многострадалната ни Родина, ограбена и разкъсана от всички страни и съседи.

Цялата вечер и следващия ден селяните изкарват в неизвестност. Едва в края на деня се осмеляват да проверят дали селото им все още съществува. Връщат се първо мъжете, които заварват опустошени и разграбени къщи, а някои дори са и подпалени. Пак ще дам думата на дядо - "не знам защо, обаче един здрав прозорец не бяха оставили, мамито им моканско. Като не са могли да откраднат джамовете са ги натрошили, нищо да не ни остане." Тогава за децата това е изглеждало много страшно, но за възрастните не е било така. Те са знаели, че най-лошото вече е минало. Нали сме живи, майната му на другото, викали си те и се застягали за най-важното. Да посрещнат българите.

Да, така започна и разказа на дядо в началото. Когато дойдоха българите. Българите от свободното царство, които олицетворяват идеала на загубената преди 20 години свобода. Понеже селото е малко в страни от главния път всички опрегнали каруците и се запътили към "вамата", румънската митница. Там вече имало страшно много народ, но българските войски още ги нямало. В един момент в далечината се показала пушилка и след малко на хоризонта се явила българската конница. От там насетне настанало едно безспирно викане на "Ура" и "Да живей България". Малките деца се щурали напред-назад, жените хвърляли венци от цветя пред конниците и на шиите на конете им, мъжете развявали знамена и се прегръщали с войниците. Дядо пресипнал. Възхищението му от онзи момент не беше намаляло с годините - "Все едно по един калъп ги бяха вадили войниците, дядовото. Еднакво високи, със засукани мустаци, накривени шапки, конете със загладен косъм, като за парад се бяха нагласили". Всеки гледал поне да пипне някой от войниците и да му тикне неща в ръката за из път. Защото това била само първата колона. След кавалеристите марширували пехотинци на път за Добрич, а най-накрая идвали и оръдията. Това е армия, българска работа, не моканска, викали си хората, без да знаят, че десетилетия по-късно израза ще има съвсем друго значение. Впрочем думите "българска работа" със значение на нещо сериозно и стабилно може да бъдат чути и днес, но само извън България. Там където копнежът по свободата и идеала "Майка България" продължават да живеят сред българите под чужда власт в съседните страни.

71 години по-късно дядо ми все още помни вкуса на свободата, която е опитал за първи път в края на септември 1940 г. Нещо за което не знам дали да му завиждам или не. Аз и почти всички съвременни българи сме родени свободни. Ние приемаме свободата като даденост и затова никога няма да разберем какво е тя. Защото на нас не ни се е налагало да учим на чужд език в чуждо училище в собствената си родина, защото не са ни били затова, че говорим на български на улицата, защото не сме слушали проповеди на чужд език в построените от нас самите църкви, защото не сме живели в страх само заради това, че сме българи.

И дай боже никога да не разберем.

Държавната коледна разпродажба

Само за един час на 21 декември държавата продаде на Българската фондова борса почти целия си дял от близо 33% от енергийните компании „ЕВН България електроразпределение“ и „ЕВН България електроснабдяване“. Сумата, за която бяха купени държавните акции, достигна 93 млн лв., при първоначално заложени и очаквани като приход 78 млн. Предстои в най-скоро време на борсата да бъдат пуснати и другите миноритарни дялове - в ЧЕЗ и бившето ЕОН (отскоро собственост на Енерго Про). За тази сделка в Министерството на икономиката и енергетиката говореха още в началото на 2010 г. Тогава, а и сега, основният мотив е само един - понеже трите енергоразпределителни предприятия не плащат дивидент на държавата, притежанието на дялове в тях е безпредметно и е по-добре те да бъдат продадени. Освен това от министерството убеждаваха, че че това е единственият начин компаниите да бъдат извадени на светло и да станат публични. Та така - оказа се, че държавата разчита на фондовата борса да свърши нейната работа по контрол на дружествата, след като одитът от 2010 г. показа огромни нарушения в дейността на компаниите и източване на печалби в посока към централите им зад граница. За да купи държавните акции ЕВН наистина се записа на борсата, но най-вероятно в съвсем кратки срокове ще се отпише от там, за да избегне всякакви възможни случайни покупки. Така ще се случи и с другите две ЕРП-та.

Но какво всъщност ще получи държавата след продажбата? В най-добрия случай още около 190-200 млн лв., или общо около 280 лв. Тук впрочем е момента да се припомни, че през 2005 г. общата приватизация на енергоразпределителната мрежа вкара в бюджета около 550 млн лв. Очевидно е, че ако тя се беше случила през фондовата борса, държавата щеше да получи миминум поне още толкова. Както и да е, очевидната кражба на държавни активи в България отдавна не се брои за престъпление. Та, след като се продадат и миноритарните дялове ще се лишим и от сегашните си ограничени възможности да наблюдаваме това, което се случва вътре в компаниите. А там, както стана ясно от одита, стават всякакви неща, най-вече незаконни. Какво от това обаче, след като всичко така или иначе беше сложено на тезгяха? Впрочем направи впечатление, че другите две компании не се включиха в търга за акциите на ЕВН и се направиха на приятно разсеяни. А на бас че така ще стане и при другите две предстоящи листвания на борсата. И това ако не е скрит картел, здраве му кажи. Има и друго интересно нещо – липсата на какъвто и да е интерес от страна на други борсови играчи, макар че от МИЕТ шумно тръбяха как най-малкото пенсионните фондове щели да се втурнат да наддават за акции в ЕРП-тата. Да, ама не стана, което е меко казано странно. Но пък казват, че в навечерието на Коледа ставали чудеса, а освен това при нас и управляващите са се вживяли в ролята на Дядо Мраз. Очевидно сега е момента за подаръците. Имам съмнения обаче, че подаръците няма да спрат. Когато и трите компании се консолидират на 100%, само след два месеца ще поискат увеличение на цената на тока. Аргументите им няма да имат значение – от ДКЕВР ще се съгласят, както почти винаги са го правили досега. А ние, гражданите, ще плащаме. Понеже дори и подаръците все някой ги плаща.

Памет или склероза?

Паметникът на загиналата национална памет

В началото на септември в Девня беше открит паметник на загиналите от холера британски войници по време на Кримската война. 724 военни от Великобритания починали от болестта през лятото на 1854 г. Надписът върху паметника е двуезичен - на български и английски. По време на откриването Росица Попова, зам.-кмет на община Девня, отбеляза, че паметникът е доказателство за богатата памет на народа ни, която не бива да избледнява с времето.

Горе-долу това е информацията, която излезе по медиите. Покрай предизборната кампания на този новопросиял монумент не му беше обърнато особено внимание.  Пропусна се и нещо друго -  обстоятелството, че и Варна от няколко години има съмнителната чест да се радва на подобно творение, намиращо се в непосредствена близост до х-л "Димят". Тъй като все пак става дума за паметник, т. е. за символ на нещо, което не трябва да се забравя, нека да поговорим за какво точно напомнят и двата знака.

През 1853 г. Русия обявява война на Османската империя. На страната на турците през следващата една година се нареждат Великобритания, Франция и Сардиния. До 1856 г. съюзените англо-френско-сардинско-турски сили успяват да победят Русия и да и наложат унизителен за нейното положение на велика сила мирен договор. Междувременно Варна се е превърнала в основна тилова база на западните експедиционни корпуси, в която те пристигат, почиват и се лекуват. В града бързо се разрастват епидемии, типични за повечето армии по това време - холера, сифилис, тиф. Съответно има и доста починали от тези болести, които са погребвани в стъкмени набързо военни гробища в покрайнините на града. След изтеглянето на корпусите гробищата бързо са заличени, най-вече поради липса на всякакви грижи от страна както на турското правителство, така и на съответните западни държави.

Кое е важното за нас? Ако тази война беше спечелена, България щеше да се освободи не през 1878 г., а 20 години по-рано. Това не се случи, до голяма степен заради споменатите по-горе западни военни сили. Това първо. Второ, на местата където са поставени паметниците, военни гробища не е имало. Оказва се, че ние поставяме надгробни паметници на войници, борили се в подкрепа на нашите поробители турците, а на всичкото отгоре те дори не са и погребани там. Та на какво точно са символ тези паметници? Доказателство за богатата памет на народа ни, която не бива да избледнява с времето, както твърди зам.-кметицата на Девня, или за жалост на точно обратното?!? Май не става дума за памет, а за тежка форма на склероза. И в двата случая, както сме я подкарали напоследък (припомням и за поставеният съвсем наскоро  скандален паметник на американските летци, бомбардирали София през Втората световна война и причинили смъртта на стотици деца, жени и старци), съвсем скоро можем да се зарадваме на монументални знаци в чест на Василий Българоубиец, султан Баязид или Сюлейман паша. Тук се сещам, че за последния "герой" вече имаше идея за паметник, и то в подножието на Шипка, но тя не мина. Засега...

А знаете ли как завършваше материалът, който четох? "Общинари и жители на града положиха цветя в памет на загиналите." И в памет на собствената си загинала национална памет, разбира се.

Чия е тази държава?

Кой е виновен за случилото се в Катуница? Три дни след бруталното убийство на един млад българин и последвалата го трагична смърт на негов приятел, също българин, никой не смее да нарече нещата с истинските им имена. Нищо странно за една страна, чиито политици се срамуват да използват името и, наричайки я "тази държава". Нищо странно за една страна, в която същите тези политици, и за съжаление и журналисти, наричат циганите роми, въпреки че дори те самите не се наричат така. Нищо странно за една държава, в която 133 години след освобождението и от турско робство е нормално българското мнозинство да бъде подтискано, дискриминирано и наричано с прозвището "гяури". Нищо странно, защото свикнахме с всичко това и го приемаме за нормално. Както приемаме за нормално полицията да арестува протестиращи срещу циганската престъпност, които след това да представя като хулигани и маргинали, а същевременно да оставя тълпи от стотици цигани да се разхождат необезпокоявано по улиците на своите квартали, размахвайки ножове, брадви и крещейки "Смърт за българите". Затова няма какво да се чудим, че почнаха да ни обясняват всякакви глупости по медиите. Конфликтът не бил етнически, а социален, нямало убийство, а пътно-транспортен инцидент, и не можело да се говори за циганска престъпност, защото престъпността нямала етнос.

Тъй като всеки народ си заслужава съдбата, докато приемаме и вярваме на подобни обяснения, можем да бъдем сигурни, че ще продължават да ни изтребват, бавно и полека, докато или ни довършат, или ни прогонят. Защото в Катуница не се случи нищо ново. Подобни убийства в България се случват постоянно. От 20 години цели райони в страната ни са подложени на етническо прочистване от страна на циганите. Случаите на убити, изнасилени и ограбени възрастни българи по селата са хиляди. В малките населени места българите замръкват незнаейки дали ще осъмнат. Доскоро това беше невидимо за мнозинството, защото се случваше далеч от големите градове. Сега вече такива неща стават и там. А всичко това се случва с бездействието и  мълчаливото съгласие на българската държава. Тази държава, уж наша, българска, която вместо да ни пази се е превърнала в телохранител на нашите крадци и убийци.

Това е отговорът на въпроса в началото. За случилото се в Катуница са виновни всички политици, които през последните 20 години позволиха на циганите да се превърнат в недосегаема каста. Каста без задължения, но с много права и още повече привилегии. Превилегии да не плащат ток и вода, права да получават социални и майчински помощи. Каста, която започна да гледа на българското мнозинство като на свои роби. Роби, които ги издържат, хранят и лекуват. Докато за нас всичко е платено, за тях всичко е безплатно. Докато за пенсиите на нашите родители, баби и дядовци пари никога няма, за техните помощи и майчински бюджета на държавата винаги отделя средства. Докато за българите закона се прилага с пълната му сила, за циганите той не важи. Срещу всичко това политиците ни искат от циганите само едно - да гласуват без претенции, за който си плати най-много, разбира се.

За изключително деликатния начин, по който нашите политици се отнасят към циганите, са особено показателни коментарите на главния секретар на МВР Калин Георгиев и на министър-председателя Бойко Борисов. Първият се похвали, че не били допуснати жертви, и се впусна в обяснения как човешкият живот бил висша ценност за полицията. Тъй като вече имаше две жертви, но от българите, очевидно за Георгиев висша ценност представлява само живота на циганите. Бойко Борисов пък обяви, че не бил доволен от главния секретар, защото изпуснал ситуацията с палежите. За убийствата - виновния бил хванат и толкоз.

Само че какво от това като е хванат? Наказателния кодекс предвижда, в случай че бъде осъден, затвор от 10 до 20 години. Ако работи в затвора или бъде помилван може да излезе само след няколко години. Ако въобще влезе, разбира се. Защото неговия началник циганина Киро Рашков също е добре известен на полицията и от два дни криминалното му досие шества по всички медии, но си е на свобода и се радва необезпокоявано на милионите си. Заради убийството на Ангел Петров главния прокурор Борис Велчев разпореди проверка на доходите на престъпника, но и за това можем да кажем "след дъжд качулка". И въобще, колко точно българи трябва да умрат, за да се размърда тази държава? На която ние, българите, странно защо казваме България, макар че вече много повече би и подхождало Цигания.

Случилото се в Катуница даде началото и на нещо ново. Българите вече не се страхуват и не се срамуват. Не се страхуват да се защитават и не се срамуват да казват какво мислят. Все още сме повече и все още можем да се пазим сами. Българите в Катуница го доказаха. А българите в Пловдив днес на висок глас казаха това, което си мислят всички - циганите трябва да бъдат изселени от България. Как би станало, дали е възможно, това е друг въпрос. Междувременно се събуди и чувството ни за общност. Докато гледах новините с приятели един от нас не видя добре тълпата на екрана и запита "Това нашите ли са или циганите?" Да, в тези няколко дни всички българи станахме от едно село.

А междувременно войната продължава. Такива сблъсъци като тези в Катуница тепърва ще се увеличават и зачестяват. И не е лошо да си зададем въпроса кога ще се случи генералният сблъсък? Защото ако е сега, ще го спечелим, ако е след 10 години може би ще го спечелим, но ако е след 20 години ще го загубим. Дотам ни докараха продажниците през последните 20 години - не да се питаме дали, а кога...

VIP бацилите на българското здравеопазване

От няколко дни посещавам редовно родилното отделение на Окръжната болница във Варна. Жена ми роди на 31 август и от тогава поне по 3 пъти на ден се отбивам да я видя. Възникна един проблем обаче. Нея мога да я видя по всяко време, но дъщеричката си не мога. Режима е строг, освен това детето минава профилактичен курс по фотолечение заради бебешката жълтеница, а и на всичкото отгоре на вратата на родилното стои внушителен надпис "Влизането строго забранено". Аз съм възпитаван да уважавам реда, още повече пък в една болница със съответните хигиенни изисквания, така че въобще не коментирах тези правила до момента, в който видях как един "колега татко" влиза през вратата със забранителната табела, обува найлонови калцуни и съвсем спокойно тръгва по коридора навътре. Край него минаха няколко акушерки, които не му обърнаха никакво внимание.

Какво се оказа? На етажа на родилното има две VIP стаи, които са единични и са по-луксозни от останалите. За това удоволствие всяка родилка плаща по 46 лв на ден. Освен правото да бъде сама в стая с по-добра обстановка от останалите, майката има право и да бъде посещавана от своя мъж, вътре, в иначе забраненото за външни лица болнично отделение. Само срещу 46 лв на ден. Излиза, че или плащането на тези пари по чудодеен начин убива бацилите у посетителите, или това си е своего рода входен билет за едно от най-стерилните отделения в болницата. Понеже не бях сигурен кое от двете е вярното се обърнах към Конституцията на България.

Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

Дотук добре. За мен безплатно, за другия - платено, всеки си решава сам. Обаче сме в една болница и то на един етаж - нещо не се връзва. Затова се обърнах към Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване. И там никъде не попаднах на текстове, регламентиращи подобен сегрегиран подход към пациентите на база на платен достъп в иначе безплатното държавно здравно заведение. За да си спестя по-нататъшното ровене се обърнах директно към персонала. Отговорите варираха от вдигане на рамене до неразбираемо мънкане. Личеше си, че и на акушерките им беше гузно, когато гонеха от вратата осмелилите се да надникнат през нея татковци. В крайна сметка явно срещу 46 лв на ден се сдобиваш с правото да вкарваш необезпокоявано всякакви бацили в родилното. Е, не какви да е бацили, а VIP бацили. Аз съм фундаменталист по отношение на социалното и здравното осигуряване - смятам, че всички трябва да ползваме това, за което сме си платили, което ни се полага и при равни условия с останалите като нас. В един момент обаче се оказва, че някой на финалната права от осигурителния процес е по-равен от останалите - стига да си плати допълнително. Няма значение, че не е регламентирано от закона. Същия този закон, който дава възможност да се избира между частно и държавно здравеопазване, но ни задължава всички солидарно да плащаме здравните си осигуровки.

Аз не разбирам от здравеопазване. Може и да не съм прочел внимателно законите. Но разбирам от морал и етика - а те явно в нашата здравна система отдавна липсват. Щом срещу само 46 лв на ден може да си купиш правото да влизаш там, където влизането (по хигиенни норми) е строго забранено...

Българи под прикритие

Или какво е да си българин в Чеча. Това също е едно съвсем не лошо заглавие, което да опише ситуацията, в която се намират и живеят хиляди наши сънародници в началото на 21 век. От повече от 20 години този хубав български край, намиращ се по горното течение на р. Места, е под почти непрекъснатото робство на незаконната турска етно-религиозна партия ДПС. Този особен вид "изборен" тоталитаризъм очевидно не смущаваше покоя на потъналите в софийски разпри и ежби български политици. Нещо повече, в редките случаи, когато местните българи поставяха въпроса за феодализирането и турцизирането на Западните Родопи, българските правителства запазваха гузно и срамно мълчание. И резултатите не закъсняха. В тази чисто българска област, в която освен малко пръснати най-вече по градовете цигани други етноси просто няма, се появиха едни сериозни турски общности. Под натиска на ДПС и на сбор от най-различни мюсюлмански фондации и секти местните българи мохамедани започнаха да се самоопределят, поне за статистиката, като турци. Тези от тях, които не го направиха и не смениха българските си имена с турско-арабски, бяха мачкани с цялото усърдие и перфидна жестокост на слялата се на местна почва партийно-общинска депесарска администрация.

Когато започна преброяването през 2011 г. всички наблюдатели мислеха, че след осем годишно управление на държавата от страна на ДПС във всички общини с компактно българо-мохамеданско население броят на турците ще се увеличи. За огромна изненада обаче се случи точно обратното. Навсякъде, без изключение, броят на турците спадна рязко. Особено показателно е това явление именно в общините от Западните Родопи, Разложката котловина и Чеча, в които ДПС, турската държава и разнородните ислямски фондации хвърлиха огромни средства и усилия, за да отродят тамошните българи от българската държава и народ. Не всички са се самоопределили като българи, защото една част от тях въобще не са отговорили на въпроса за етническа принадлежност. Но в ненормалната ситуация в този край и това е нещо, което да ни радва. Община Якоруда, в която "турското" население през 2001 г. беше 7826 (70,45%), а българското 2580 (23,23%) вече е с 31,34% българи (3364 души) и 38,39% турци (4120 души). С други думи тук броят на т. нар. турци е спаднал два пъти и от мнозинство те вече са относително малцинство. В общината има и 2400 души, които не са отговорили на въпроса (22,36%), което показва къде всъщност са липсващите турци. Близо 1000 човека са се посочили като българи, докато останалите засега са запазили един вид етнически "неутралитет". Което, пак повтарям, на фона на разградения български държавен двор през последните 20 години си е направо добра новина. В съседната община Белица нещата са аналогични - 4737 "турци" през 2001 г. (49,29%) и едва 2215 (22,31%) през 2011 г., докато българите леко се увеличават от 4059 (42,19%) на 4450 (44,82%). Тук броят на неотговорилите е 2500 или 25,18%. Подобни са процесите и в общините Гърмен, Сатовча, Гоце Делчев, Хаджидимово и Велинград.

Тъй като промяна в държавната политика спрямо тези български области и тяхното население няма, логично е да се запитаме коя е причината за това своеобразно ново възраждане на българите-мохамедани? Единственото обяснение е в дейността на две неправителствени обществени организации - Фондация "Българска памет" начело с д-р Милен Врабевски и Дружба "Родина" начело с Петко Колев и Димитър Димитров. Първата организация работи основно в Разложката котловина, докато втората се е съсредоточила в Чеч и Западните Родопи. И двете организации залагат на културно-просветната дейност, с тази разлика, че при "Българска памет" основното ударение пада на работата с младите хора. Отвореният от фондацията през 2008 г. младежки център в Якоруда успя само за 3 години да пребори опасното турско влияние, да възвърне българското самочувствие в голяма част от местните хора и да им покаже, че ако държавата ги е забравила, то техните сънародници от другите части на страната не са. Може би звучи твърде патетично, но когато фактите и цифрите говорят и боговете мълчат. И всичко това е сторено не с помощта на България, нашата държава, а въпреки нея. Сега нека си зададем въпроса, какво би станало ако великолепните инициативи на тези две организации продължат вече със съдействието на правителството и местната власт? И дали в страната ни тогава ще останат българи, които 133 години след Освобождението от турско робство ще продължат да прикриват етническата си принадлежност от страх пред една чужда турска партия у нас???

Изчезването ни, уви, не е невъзможно

Обявените окончателни резултати от преброяването на населението в България очертаха ясно два факта. Първо, че като цяло някои неща така и не станаха ясни, и второ, че заради първото у много хора се засили желанието упорито да казват на черното бяло. Основната причина за провеждането на преброяването винаги е била да се изясни не колко точно цветни и черно бели телевизори има в българските домакинства, а преди всичко каква е възрастовата, половата, етническата и религиозната структура на българското общество. По този начин държавата придобива подробна информация за своя основен ресурс – хората. Само че на последното преброяване 700 000 български граждани не отговориха на въпроса за етническата им принадлежност, а 1 500 000 не отговориха на въпроса за религиозната им принадлежност. Това са 10% и съответно 21% от всички анкетирани. И спекулациите се развихриха. Основната беше, че българите се увеличават процентно, а циганите и турците намаляват количествено. Сред заглавията след 25 юли, когато бяха обявени данните на НСИ, доминираше не ужасната новина, че българите от 6 600 000 през 2001 г. са паднали до 5 600 000, а че циганите намалявали от 370 000 на 325 000. Един вид, няма страшно, ние изчезваме, ама и циганите намаляват. Никой не запита колко са християните в България, макар че общо православни, католици и протестанти у нас са 4 400 000 от 7 300 000 население. С тези темпове след още 10 години, поне според статистиката, България може да се окаже втората европейска държава, след Албания, в която християните да са малцинство. Факта, че това не е за сметка на увеличение на мюсюлманите не успокоява, напротив. Просто допълнително показва, че демографската катастрофа, в която се намираме, отдавна вече е надскочила измеренията на чисто физическото изчезване и е прераснала в своеобразна духовна черна дупка, в която потъват оцелелите българи – без самосъзнание, религия и вяра. Това за съжаление не го прочетохме никъде в медиите, защото там се наблегна на други две безспорни неща – застаряването и неграмотността. И всичко друго беше заметено под килима.

В крайна сметка след всичко изговорено много хора почнаха да си задават въпроса на какво точно да вярват – на данните на статистиката или на очите си. Защото като цяло информацията от НСИ беше поднесена със следните уточнения – намаляваме, но това е нормално, селата се обезлюдяват, но това е нормално, застаряваме, но това е нормално, емигрираме, но това е нормално, умираме най-млади в цяла Европа, но и това е нормално. Навсякъде по света ставали такива работи, само дето не уточниха, че така става най-вече в някои африкански държави, а не в държави от Европейския съюз, примерно. Накрая общото заключение беше, че българите не изчезват, а ако все пак случайно изчезват, няма нищо страшно и неестествено в този процес. А сега де. Поне за мен това не е нормално. Необясним ми е стремежа на черното да се каже бяло, както ми е необяснимо и неистовото единоначалие в говореното по темата. Единствено от Центъра за демографска политика се изказаха мнения, че резултатите от преброяването потвърждават катастрофалните тенденции в демографското ни развитие през последните 20 години, но те бяха заклеймени като паникьорски и пристрастни. Само че само със заклинания и завиране на главите в пясъка проблема няма да се реши. Защото на първо място и в момента вече 50% от пенсиите се формират не от удръжките от заплатите на работещите, а от данъчни приходи. Което показва, че пенсионната система и НОИ са в състояние на фалит. И защото в България има общини, в които от десетилетия не се раждат българчета, както и такива, в които пък от години въобще не се раждат деца. И това за мен не нормално. Защото ако за някой изчезването на България и на българския народ е или естествено, или невъзможно, за мен не е. И защото вместо да работи по темата за преодоляване на негативната тенденция, нашето правителство закри Дирекцията по етнически и демографски въпроси към МС, единственото държавно звено, което се занимаваше с демографските проблеми.

Сещам се за един велик български поет, Христо Ботев, и едно от неговите стихотворения, „Елегия”. Помните ли как почваше? „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?” За 130 години свобода би трябвало вече отдавна да сме излезли от люлката, но видимо от всичко, или ние си умираме да ни люлеят, или някой си умира да продължава да дундурка българите като малко дете.

1 ден до фалита на САЩ

Това би било едно чудесно начало на научнофантастичен роман, но всъщност е подзаглавие на публикация във в. "Труд" от 1 август 2011 г. Поради ред причини финансите на най-мощната държава в света се оказаха в същото състояние, в което бяха и нашите непосредствено след 10 ноември 1989 г. Единственото решение на тази криза е да изтеглят нови заеми, с които да финансират държавата си, но за това имат законодателен проблем - външният дълг на САЩ не може да надвишава 65% от брутният вътрешен продукт на страната, което значи, че не може да надвишава 14,3 трилиона долара. Тъй като двете партии в страната, републиканската и демократическата,  са се скарали за това как да се харчат от тук насетне парите от данъци и заеми, поправката в американското законодателство, която да позволи да се вдигне тавана на дълга, продължава да не се случва.

Няма много време до полунощ на 2 август, когато САЩ ще изпаднат в състояние на неплатежоспособност или фалит. Затова ще си позволя няколко съвета, които ние, като държава преживяла подобни ситуации в най-новата си история, можем съвсем сърдечно да дадем. Една голяма част от тези съвети всъщност ни ги даваха американците тогава, когато ние бяхме в тяхното положение сега, така че още по-лесно биха ги възприели. На първо място веднага трябва да се съкрати армията. 1,5 млн армия за държава без естествени врагове по границите си е малко множко. Нашата беше 150 000 през 1985 г. и имаше 3 500 танка и 120 самолета, а сега е 30 000 с 200 танка и 12 самолета. Нека да си направят сметката колко им трябват, но ако я съкратят 5 пъти като нас няма да сбъркат. Второ, да не си правят сметките да продължат да плащат вноските по заемите за сметка на плащането на заплатите на държавните служители. Вместо това да обявят мораториум върху плащанията по дълга. Е, ще им падне кредитният рейтинг и инвеститорите ще напуснат страната, ще се вдигне и безработицата, но пък пари за социални помощи ще има. Трето, да се започне приватизация, в началото масова, а после подмасова, пардон, касова. Ако нямат много държавни предприятия да продадат някой и друг държавен обект. Примерно сградата на Пентагона след съкращенията в армията няма да им трябва, както и много военни терени, полигони и сгради на стари казарми. Четвърто, да въведат доплащане в здравеопазването. Какво като хората си плащат осигуровки, щом искат да влизат в болница ще си плащат допълнително и точка. Пето, което касае само американските политици - да започнат кампания за членство в Европейския съюз, като убеждават гражданите, че хем така ще си направят цивилизационния избор (зер една голяма част от тях от там са дошли), хем ще има пари от фондовете на съюза. Нищо че не са в Европа, тя и Турция има мераци за там, без да е европейска държава, пък и германците няма да откажат да помогнат на изпадналите си роднини по цивилизация - те толкова народ хранят, че едни американци ли няма да нахранят. Шесто, въвежда се валутен борд и американците почват да работят само за да си връщат дълговете.  

Спирам дотук, като ще изброя само някои от предимствата на тези мерки. Една голяма част от населението ще измре - така ще има повече за оцелелите. Друга голяма част ще емигрира - тъкмо САЩ ще си решат проблема с незаконните емигранти, а Мексико ще види хубаво ли е, като го нападнат тълпи от гладни и безработни англосаксонци. Всички неконкурентни производства ще фалират, а заводите им ще бъдат купени от стратегически инвеститори и нарязани на скрап. Селата ще се обезлюдят, земеделието ще фалира и така ще отвори място за евтините и качествени канадски и мексикански земеделски продукции. Целият преход ще бъде труден, но за сметка на това продължителен. А в края на прехода ще се окаже, че преход не е имало, защото пак трябва да се теглят нови заеми.

Приключвам сериозно, така както е сериозно и заглавието на статията. Световната свръхсила е в безпрецедента криза. Невъзможно е да се каже какво ще се случи, ако се разклати доверието в силата на САЩ, и още повече, ако изчезне силата на доверието към икономическите възможности на глобалният господар. За добро или лошо обаче съвсем скоро ще разберем. След един ден.