Филми

Това са филмите, които съм снимал или които са с мое участие.

Улица „Последна“

Улица „Последна“ е филм на Иван Такев за демографската катастрофа в България, в който взех основно участие.
Демографският въпрос е най-нежеланата, премълчавана и укривана тема в общественото и публично пространство на България през годините на прехода. А зловещата истина гласи:
„Българите бавно, но сигурно изчезват от лицето на земята.“ В България през 2014 година се родиха най-малко деца в цялата история на Третата българска държава 62 000. Техният брой е с 2 000 по-малко от най-лошата година, отбелязана от статистиката (1997 г.), когато са се родили 64 000 българчета.

Първа част

Втора част

Третата национална катастрофа

Снимах този филм през 2010г. Обиколих цяла България за две седмици и когато накрая се прибрах в София, имах чувството, че съм бил в чужбина. Просто за цялото това време почти никъде не срещнахме българи. Гледайте филма и ще видите какво се случва извън големите градове и встрани от главните пътища. Ще видите как Родината ни умира.

„Един народ сме“ – филм за българите в Егейска Македония

Снимах този филм през месец август 2005 г. в цяла Егейска Македония, за да покажа забравеното 500 хилядно българско малцинство, живеещо в сегашна Гърция.
Българите, живеещи в днешна Гърция, са забравени от българската държава след 1944 г. След 60 годишна асимилация филмът показва, че тези хора още съществуват. Показва, че въпреки насилието, униженията и страха все още помнят родните си корени. „Един народ сме“ е опит да припомня на българите в днешна България, че тези хора съществуват, че все още помнят Родината. Материалът, заснет за 5 дни, е доста голям и част от него не намери място в 40 минутния филм. Някои от срещите с българите също не са показани поради техни молби и поради опасения за тяхната сигурност. Историите на тези хора бяха покъртителни! И въпреки всичко преживяно българщината в по-старите все още гори. Във филма пред камера застават само най-възрастните, тези които нямат какво да губят. По-младите се страхуват, ако не за живота си – то за бъдещето си. Хората там трудно говорят на български пред чужди. Когато са сред свои – говорят свободно, но появи ли се грък или чужд човек обръщат на гръцки. Българският, който говорят, е чист от чуждици и примеси, които ние от „горна“ България така лесно приемаме и използваме. На повечето българи, незапознати със съществуването на тези хора и техните проблеми, им се струва, че не е възможно в държава-член на ЕС от 25 години, една група хора да бъде унижавана и потискана така. Само реакцията на възрастните българи при вида на българска книга може да убеди и разплаче и най-предубедените. Хората вземаха книгата, поглеждаха я и я пъхаха под дрехите или в пазвата си. Това се случваше през 2005 г., но и днес, 10 години по-късно, ситуацията не е по-различна! Къде са тези самоотвержени и безкористни правозащитни организации, които действат в България сега? Къде са защитниците на човешки права? Къде са европейските институции? За съда в Страсбург е излишно да се говори. Защото Гърция плаща глобите, наложени и от съда и след това подалите съдебен иск умират при неизяснени обстоятелства. Никой от българската държава не се интересува от тези българи. В Гърция има две организации на българите. Една пробългарска и една македонееща се. На македонеещата се от македонската държава се пращат пари, материали и др. На тази, която отстоява българщината, никой не помага! Консулът на България в Солун през 2005 г. дори отказваше да приеме тези хора и да ги изслуша. Отказвал всякаква помощ с думите „Очакваме ратификация на договора за членство в ЕС и не можем да си позволим да разсърдим Гърция „. Този „човек“ и „българин“ по това време беше втори мандат консул на България в Солун! Филмът „Един народ сме“ постави само началото на едно по-широко разгласяване на проблема.

Забравена земя – филм за Северна Добруджа

„Забравена земя“ е филм за българите в Северна Добруджа, който снимах през 2009 г. Днес българите в тази изконна наша област са пренебрежимо малко, но нашето културно-историческо наследство е оцеляло през годините. В тази забравена българска земя са Онгълът и Аспаруховият вал, училището, в което Левски преподава и от където започва революционната си дейност, стотици български черкви, училища и манастири, запазени и до ден днешен.

13 Коментара

  1. ИВАН's Gravatar ИВАН
    17.02.2015    

    А КЪДЕ СА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ??!!! 39 ЧЕРКВИ Е РЕМОНТИРАЛ И ПОСТРОИЛ НАШИЯТ ДЯДО В ТОЗИ РАЙОН ДО 1942 ГОДИНА ПРЕДИ ДА ГО ИЗГОНЯТ ОТ ЮГОСЛАВИЯ!!! ЗА ПРОПОВЯДВАНЕ НА БЪЛГАРЩИНА!!! ТЕЗИ ХОРА ДО 1980 ГОДИНА НЯМАХА ТОК И ВОДА!! И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ИМАХА И ПАЗЕХА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕБНИЦИ И КНИГИ!!! ДНЕС НЯМА БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ И НЯМА МАЙЧИН ЕЗИК!!!

    • Костадин's Gravatar Костадин
      18.02.2015    

      За Западните покрайнини не съм снимал филм. Живот и здраве и това ще стане, само време да има.

  2. Валентина Попова's Gravatar Валентина Попова
    18.03.2015    

    Браво Костадине!Печално.но е самата истина!Благодаря за твоя труд и родолюбие!Да си жив и здрав!Не се предавай!

  3. Горан Благоев's Gravatar Горан Благоев
    19.03.2015    

    До Иван – бихте ли се свързали с мен, тъй като темата за Българската църква в Западните покрайнини ме интересува много – а виждам, че вашият дядо е бил съпричастен към това.
    Горан Благоев, автор и водещ на предаватето „Вяра и общество“(БНТ)
    goran_blagoev@abv.bg

    П.п. И поздравления за блога на Костадин!!!

    • Костадин's Gravatar Костадин
      20.03.2015    

      Благодаря за оценката, Горане! Поздравления и за теб и за това, което правиш вече години наред за запазване на българската история и култура!

  4. Пламен's Gravatar Пламен
    31.08.2016    

    Съжалявам, че ще го кажа – Как ще Ви се казва партията ?

    • Костадин's Gravatar Костадин
      31.08.2016    

      Не знам за какво съжалявате. Партията се казва Възраждане и я основахме преди 2 години.

  5. Мариета's Gravatar Мариета
    07.09.2016    

    Възраждане без раждане няма. Както в биологичен смисъл на думата „раждане“, така и в духовен. Само обещанието на св.Йоан Рилски, че винаги ще бди над нас, православния български народ, ме утешава и укрепва в крайните пристъпи на песимизъм, които ме обземат. Простете, на политици не вярвам! Те от дълги години водят лична война със семейството ми и със семействата на много честни хора, които познавам. Битката е неравна. Помози Бог!

  6. Димитър's Gravatar Димитър
    15.10.2016    

    Така е. С 300 евро средна заплата не може да се задържат хората, още по-малко да ги накараш да създават деца, при това не едно и не две. Войната е неравна и за съжаление не е в полза на българите. Първо трябва да се помисли как да се направи тази страна привлекателна за жителите ѝ и чак тогава да се гради позитивен национализъм. Проблемите които се повдигат тук са актуални, но тяхното решение не е в историята, нито в носталгичното напомняне докъде сме стигали. Били сме основен космизиращ фактор на Балканите векове наред, независимо към коя държава сме принадлежали. Само собствената ни обаче води унищожителна война срещу нас. Може би трябва отново да станем част от друга, за да се консолидираме и да се сетят някои, че има и по-важни неща от трупане на „първоначален“ капитал. Господи! Колко мъка има в душата ми пишейки тези редове. Господи, помилуй и спаси!

  7. 28.10.2016    

    Как се защитава моралът за „неучастие във войната“

    Дани, ти ще можеш ли да защитиш пред някой грък морала на такова „неучастие във войната“? Аз – не.
    В започналата война Гърция спира италианските войски и Германия решава да се намеси. Макар и окупирани, гърците не се предават. Те организират силна антифашистка съпротива, а техните кораби се присъединяват към английските във войната в Северна Африка.

    След публикуването на статията „Можеше ли да се избегне присъединяването на България към Оста“ в рубриката „Прочит на историята“ авторът Даниела Горчева получи писмо от Михаил Иванов*. Тя предложи „Дневник“ да публикува писмото, тъй като според нея то поставя важни въпроси, а и рубриката е дискусионна. Г-н Иванов е дал съгласието си, а Даниела Горчева си запазва правото да му отговори.
    Писмо до Даниела Горчева

    Скъпа госпожа Горчева, скъпа Дани,

    Не мога да не изразя своето несъгласие с твоята теза, че за България (или както ти пишеш – за Цар Борис) не е имало друг възможен морален избор освен присъединяване към Оста. В противен случай германците са щели да ни окупират и това би довело до стотици хиляди жертви – това е твоят основен аргумент. Доколкото ми е известно, така смятат и някои от българските историци.

    В този наш спор нека да приемем, че мотивацията, отнасяща се до идеята за мечтаното обединяване на българските етнически територии, не е толкова определяща. Ще считаме, че Борис ІІІ е бил наричан Цар Обединител само за целите на пропагандата.

    Фактите са добре известни на всички, които се интересуват от този драматичен епизод на нашата история. В това отношение няма нищо ново. Различията възникват в прочита, в моралната, историческа и политическа оценка на тези факти.

    Историята на съседна Югославия ни учи, че е имало и друг морален избор, и те са го направили. Не съм историк и, ако нещо греша, нека историците да ме коригират.

    На 25 март 1941 г. Югославия, начело на която е регентство, ръководено от княз Павел, се присъединява към Оста.

    На 27 март военните правят преврат, ликвидират регентството, изгонват княз Павел и на престола се качва непълнолетният крал Петър ІІ. Югославия излиза от Оста. В отговор на това на 6 април немски, италиански и унгарски войски нападат Югославия и след 11-дневна война Югославската кралска армия безусловно капитулира. Страната е окупирана от германски, италиански, унгарски и български войски. Създава се Независимата държава Хърватия, заемаща 45 % от югославската територия, която се присъединява към Оста.

    Възниква югославското съпротивително движение – партизани и четници, което е най-мощната въоръжена съпротива на територия, контролирана от хитлеристката коалиция. Германските сили предприемат безуспешно редица офанзиви, за да ликвидират партизаните, в две от които участват и български пехотни дивизии. Чувал съм (историците нека да ме поправят, ако бъркам), че югославските партизани са ангажирали до 20 немски дивизии.

    Югославските народи дават по време на Втората световна война повече от един милион жертви.

    И аз не знам как би могло де се каже на днешните техни потомци, че югославските кралски генерали са направили на 27 март неправилен морален избор, довел до неизброими жертви, а българският цар Борис е взел „единственото възможно морално решение – за да избегне окупацията с всичките й страшни последствия“ и е дал карт-бланш на министър-председателят Богдан Филов да подпише на 1 март Тристранния пакт.

    Ти пишеш:

    „Извършеният в Югославия преврат обаче осуетява преминаването на германските части и Югославия е прегазена и окупирана. Нейната съдба, както и съдбата на евреите от нейната територия, показва красноречиво какво е щяло да стане и с България.“

    Дани, аз като българин не бих могъл да гледам в очите един сърбин или един евреин и да изрека тези думи.

    Да поговорим и за Гърция и нейния избор.

    На 28 октомври 1940 г. рано сутринта италианският посланик в Атина връчва на гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас ултиматум Гърция да допусне окупирането от италиански войски на определени зони от нейната територия. Говори се, че Метаксас е отговорил кратко „Охи!“ („Не!“). Това „Охи“, Дани, днес е един от националните кодове на гърците, защото то концентрира в себе си цялата воля на гръцката нация за независимост. Днес гърците по целия свят отбелязват деня на „Охи“. „Охи“ – това е техният морален избор.

    В започналата война Гърция спира италианските войски и Германия решава да се намеси.

    Какво прави България? Какво прави цар Борис?

    Той не приема съвместни военни действия с Италия. Не приема България да удари в гръб Гърция. Докато е жив и е на трона, той няма да допусне България да воюва, казва цар Борис на Александър Цанков. Той само, по силата на подписа на Богдан Филов от 1 март, допуска „в кръга на приятелска услуга“ (по думите на барон фон Рихтхофен, които ти цитираш) германските войски да минат транзит през България – та не българските войски, а германските да ударят в гръб гърците. На същия този 6 април германски части, преминали през България, започват операция „Марита“, нападайки нашата южна съседка. За по-малко от месец гръцко-британската съпротива е сломена и Гърция е окупирана от германски, италиански и български войски.

    Макар и окупирани, гърците не се предават. Те организират силна антифашистка съпротива, а техните кораби се присъединяват към английските във войната в Северна Африка.

    Българските войски в Северна Гърция, Дани, са били окупационни. Това се вижда ясно при потушаването на въстанието в Драма. На 28-29 септември 1941 г. в областта на Драма избухва организирано от Гръцката комунистическа партия въстание, което обхваща 14 от общо 20 общини в областта (69 села). До 5 ноември въстанието е смазано от българските войски с артилерия и авиация. Загиват 3000 въстаници и 211 души от силите на българското правителство.

    Ето как ти описваш събитията в Гърция и българската роля в тях:

    „Сраженията в Епир обаче не са никак благоприятни и италианската армия търпи поражение след поражение. Вермахтът разработва плана „Марита“, който предвижда светкавично преминаване на елитната 12-а германска армия през България и оказване на помощ на закъсалия в Гърция Мусолини.

    В началото на 1941 г. положението става все по-напрегнато и става ясно, че германските войски ще трябва да преминат през България, за да окажат съдействие на италианските войски в Гърция.

    На Дунава е съсредоточена половин милионна германска армия. България няма друг избор освен присъединяване към Оста или окупация с многохилядни жертви.

    Какво да се прави?

    (…)

    Воден от чувството си за отговорност, цар Борис взема единственото възможно морално решение – за да избегне окупацията с всичките й страшни последствия (не само стотици хиляди жертви, както и вероятното включване на български части във войната и осъществената със сигурност по-късно депортация на евреите от България в лагерите на смъртта), той дава карт бланш на правителството на Богдан Филов да подпише във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт, запазвайки обаче статута на „неучастие във войната“.“

    Дани, ти ще можеш ли да защитиш пред някой грък морала на такова „неучастие във войната“? Аз – не.

    Когато говорим за избор в началото на 1941 г., трябва да се попита дали сред управляващите не е имало и други мнения, различни от това на царя.

    Преди близо три месеца (на 17 март 2012 г.) във в-к „Сега“ излезе представяне на депутата Иван Иванов, когото аз уважавам и към когото изпитвам най-добри чувства. Иван е близък родственик на Георги Кьосеиванов, който е бил министър-председател на България от 23 ноември 1935 г. до 15 февруари 1940 г. Ето какво пише в този вестникарски материал (по думи на Иван Иванов, както би могло да се предположи от контекста):

    „Кьосеиванов напуска премиерския пост, защото е твърдо убеден, че е невъзможно Германия да бъде победител във войната и че България не може да реализира своите национални цели, ако е неин съюзник. По тази причина той настоява да запазим неутралитет.(…) По тази тема е имало бурен разговор с цар Борис ІІІ, след което Кьосеиванов подава оставка.“

    По време на Втората световна война светът в голямата си част се е разделил на две – за и против хитлеристката коалиция.

    Да се вземе страната на Съюзниците и против Оста е било въпрос на политическо решение, но за много хора, наред с това, то е било и морален избор. Днес аз смятам, че високата нравствена стойност на този избор се потвърждава. Независимо от унищожителните бомбардировки на Дрезден и други немски градове (а и на София), независимо от ужаса на Хирошима и Нагазаки, независимо от чудовищната имперска политика на Съветския съюз.

    Дани, аз не искам българските деца да учат в час по история, че присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. е било „единственото възможно морално решение“ или, което е все едно, е било правилното решение.

    * Михаил И. Иванов е роден през 1943 г. в София. От 1969 г. работи в Института за ядрена изследвания и ядрена енергетика към БАН. Защитил е докторска дисертация, ст.н.с. ІІ степен по теоретична и математическа физика. Научните му трудове са в областта на нелинейните явления и на приложението на теорията на симетриите за класификация на елементарните частици и атомните ядра.

    През пролетта на 1968 г. Михаил Иванов организира дискусионен клуб във Физическия факултет на Софийския университет, който е разтурен от управляващите, като „трибуна за клевети и хули срещу политическата линия на Комунистическата партия“.

    От 1973 до март 1990 г. е член на БКП. През 1973-1975 г. е секретар на комсомолския комитет при БАН.

    През пролетта на 1985 г. и лятото на 1989 г. той се обявява против асимилаторската политика на Комунистическата партия по отношение на турците в България. По негова инициатива на 7 декември 1989 г. се учредява „Комитет за национално помирение“, на който той става секретар и един от тримата говорители. В Комитета се включват много представители на интелигенцията с различна етническа и религиозна принадлежност – българи, турци, роми, евреи, а също така – мюсюлмани и християни. До 1991 г. тази неправителствена организация играе активна роля за възстановяването на етническите права, спадането на етническото напрежение и утвърждаваното на толерантни етнически отношения в страната.

    През целия мандат на президента Желю Желев (1990-1997) Михаил Иванов е негов съветник по етническите въпроси, а от 1992 г. – и по вероизповеданията. От октомври 2001 г. до юни 2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет.

    Член е на управителния съвет на Фондация „Д-р Желю Желев“ от нейното основаване през 1997 година.

    От 1998 г. чете лекции по права на човека, етническа политика и защита на малцинствата в Новия български университет и Русенския университет „Ангел Кънчев“. Има многобройни публикации, посветени на етническите отношения, защитата на малцинствата и демографското развитие.

    През 2002 г. излиза негова стихосбирка „Заради малката сребърна камбанка“.

  8. 31.01.2017    

    Според мен сами сме си виновни. Винаги чакаме някой друг да ни оправи. И винаги ни оправят естествено. Каквото почукало такова се обадило. Наивен народ сме. Всеки гледа да бяга, а не да се бори. По-лесно му е нали. А и манталитета ни е такъв, обичаме да се цакаме едни други. Бил съм извън България за кратко, ами да Ви кажа в Лондон българите не обичат да дружат с други българи. Просто го отразявам като факт.

  9. иван's Gravatar иван
    05.03.2017    

    Ако ти си гого пеперудката си ми много ясен,само фактът,че оправдаваш Хирошима и Нагасаки говори много.

  10. Елена Демяновна Стоянова's Gravatar Елена Демяновна Стоянова
    02.04.2017    

    Гласувах и винаги ще глагувам за единствената партия с морал – ВЪЗРАЖДАНЕ! С какво мога да помогна за победата във следващите избори? Живея във Варна.
    Благодаря за учебника „Роден край“ и за родолюбивите Ви филми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Архив

Скорошни коментари