Гагаузкият въпрос

Границите на Гагауз-ери в Молдова

В южната част на Република Молдова е разположена автономната република Гагаузия. Тя е фактор не само във вътрешната политика на Молдова, но е и обект на засилен интерес от страна на съседните държави Украйна и Румъния, а също Русия и Турция. За нея в България обаче не се знае почти нищо, което е парадоксално на фона на големия интерес към българите в Бесарабия. Интересът към населението, назовавано и самоназоваващо се гагаузи се дължи на твърде необичайното съчетание между език, религия и етническо самосъзнание, довело до определен феномен. Става дума за ортодоксално християнство, изявеното българско самосъзнание и тюркския език, използван от тях. Последният често служи като аргумент при опити за манипулиране и асимилиране от чужди националности.

Основната част от гагаузите по света живее в Молдова, където се преселва в нач. на XIX в. от българските земи. В петте южни региона – Комрат, Чадър Лунга, Басарабеска, Тараклия и Вулканещи те представляват повече от 50% от населението. В Гагаузия има 30 селища: Комратски регион – 12, Чадър Лунга – 6, а Басарабеска, Тараклия и Вулканещи по 4. Общо населението на Гагаузия (1831, 5 кв. км или 5,4 % от  територията на Молдова) е 171 500 (3,9 % от общото население на Молдова). От тях гагаузите са 128 239, или 78,7% от общия брой. В Гагаузия има също така 9 000 молдовци, които са 7% от общото й население. Останалите 34 000 души, или 14%, са българи. Още 24 000 гагаузи живеят в Молдова, но извън Гагаузия. 31 967 гагаузи живеят в Украйна, предимно в област Измаил. В другите страни от ОНД живеят още около 10 000 гагаузи, разселени по време на сталинските репресии. В Гърция и Румъния също живеят малък неустановен брой гагаузи. В Румъния те се срещат в Добруджа, а в Гърция, където са известни като уруми, населяват 7 села по течението на р. Струма (около Неа Зихни).

В България по данни от преброяването от 1 март 2001 г. живеят 540 гагаузи. Всъщност техният брой е доста по-голям и може би надхвърля 10 000 души. Те населяват основно селата по черноморското крайбрежие между Варна и Шабла, а малка част от тях живее във вътрешността на страната (Провадийско, Вълчидолско и Ямболско). Въпреки че в българското преброяване има отделна графа “гагаузки етнос”, основната маса от гагаузите в България се самоопределя като българи. Показателен е и факта, че според преброяването от 4 декември 1992 г. в България има 1478 гагаузи, т. е. за малко повече от 9 години броят им е намалял 3 пъти. Това е и същината на гагаузкият въпрос – според традиционната българска историография гагаузите са българска етнографска група, докато сред по-голямата част от останалите чужди изследователи (румънски, турски, гръцки, руски, украински) гагаузите представляват отделен народ. С други думи налице е същият проблем като македонския въпрос в неговата съвременна форма – отричане българския произход на част от българското население. Все пак има и някои разлики: на първо място това е факта, че за разлика от македонците, които говорят  много правилен български диалект, то гагаузите говорят на отделно тюркско наречие, което е и основният довод за спекулациите и изопачаването на техния произход. Гагаузите са потомци на езиково неасимилирано прабългарско население, населяващо земите на крайморска Добруджа, или, което е по-вероятно, на българи „дали езика си, а вярата не“. Според чуждите изследователи обаче гагаузите са потомци на нахлулите на Балканския п-ов през XI – XII в. узи, печенеги и кумани.

Докато гагаузите, които остават в България, са почти незасегнати от подобни манипулации, то тези, които се преселват в Бесарабия, са обект на постепенна дезинтеграция от българския народ. До 50-те години на XIX в. те фигурират в царските регистри на Русия като българи, говорещи турски език. След втората половина на XIX в. те вече се споменават в документите на официалната администрация като различни от българите или иначе казано – биват отделени от българската народност. През 1957 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на Молдавска ССР от 30. VII. е въведена писменост на гагаузки език, а впоследствие започва да се създава и литература. На тази база постепенно се създава новата “гагаузка народност”. Хората, които поставят основите на този процес, дават и началото на движението за самостоятелна гагаузка държава.

В нач. на 90-те години, при разпада на СССР, противоречията между гагаузи и молдовци се изострят. В началото на април 1991 г. в Комрат се създава гагаузки университет, чийто пръв ректор е авторът на гагаузката азбука проф. Дионис Танасоглу. Молдова не признава този “национален” университет. На 19 август 1991 г., малко след като е обявена молдовската независимост, е обявена независимостта на Гагаузката съветска социалистическа република със столица Комрат. Въпреки че не е призната от Молдова, а и от все още действащите съветски институции, на 28 октомври 1991 г. тя организира избори за парламент и правителство, а до края на годината с подкрепата на съветската армия създава и своя собствена милиция. В ранните години на Гагаузия руската помощ и подкрепа са решаващи за оцеляването на сепаратистката република, но с пренасочването й към Приднестровската република изниква проблема за нов гарант на нейната сигурностт. В този момент България пропуска най-благоприятния момент да наложи своето влияние там, въпреки че гагаузите и българите се бият заедно срещу молдовските паравоенни части през 1991 г., и това създава много силни пробългарски настроения в Гагаузия. След като България не проявява интерес, освободеното от Русия място е заето от Турция, която организира силен международен натиск върху Молдова за мирно решение на гагаузкия въпрос. На първо място е постигнато примирие, при което гагаузките и българските милиции не се разоръжават. В резултат от последвали дипломатически ходове на 2 декември 1994 г. молдовския парламент гласува Закон за правния статут на областите с гагаузко мнозинство. Според него се създава република Гагауз ери, която ще се ползва с много широка автономия. Само външната, монетарната и отбранителната политика остават предмет на централното правителство в Кишинев. Освен това Гагаузия си запазва правото при евентуална промяна в международния статут на Молдова да организира референдум за пълна независимост. Границите на автономията се определят на 5 март 1995 г., когато след проведени референдуми в 34 селища, 30 от тях решават да се присъединят към нея. С отделно гласуване за столица е избран Комрат, най-големият град в Гагаузия, наброяващ 32 000 жители. До края на 1995 г. републиката изгражда свои институции, които до голяма степен дублират действащите в периода 1990 – 1995 г. Президентът (башкан) на Гагаузия, е едновременно и заместник-министър-председател на молдовското правителство, а в молдовския парламент има запазени 4 места за гагаузки депутати. На 31 октомври 1995 г. Народното събрание (Халк топлучу) приема знаме, химн и герб, с което процеса на установяване на държавност приключва.

Въпреки стабилните и правно гарантирани основи на гагаузката държава, политиката на раздалечение на гагаузите от българския народ продължава. След 1994 г. старата гагаузка азбука с основа кирилицата е заменена от нова с основа латиницата. Засилва се турската пропаганда, която основава турско-гагаузки лицей в Чадър Лунга, и внедрява тезата, че гагаузите са православни турци. От своя страна Русия се опитва да възстанови изгубените си позиции и се радва на подкрепа от някои среди в Гагаузия, свързани със съветския режим. Получава се така, че част от българския народ е предмет на спор между няколко държави, същевременно успява да извоюва определена форма на държавност, а България по никакъв начин не проявява инициатива в тези събития. Все пак гагаузите продължават да имат повече от добро отношение към България, пазят спомена за своите родни места в България,  от които са се изселили, а много от тях продължават да пазят и българското си самосъзнание. Българската държава просто трябва да си “спомни” за тях, за да се възстанови нарушеното единство сред българската общност в Молдова и Украйна, разделена от години изкуствено на “българи” и “гагаузи”.

11 Коментара

  1. Gradev's Gravatar Gradev
    21.02.2010    

    А българските управляващи си мълчат и мълчат… така де, трудно е да отстояваш мъжки позиция в защита на народа си, а и келепирец е нямало да има…

    • kostadin's Gravatar kostadin
      05.03.2010    

      Управляващите са ясни, голямата българска национална болка е, че българския народ не е наясно с този и още много други подобни въпроси…

  2. Александър's Gravatar Александър
    04.01.2011    

    Още в учебника по история на средните ни училища трябва да изтъква,че гагаузи,помаци,торлаци,ваяци,шопи и т.н.не са африкански племена,а са обединени от общия си български произход и името БЪЛГАРИ.Ако защитниците на Калиакренската крепост и жертвалите се 40 български девойки разберат,че 600 години по-късно ги правят турци ще се обърнат в гроба.Езиково потурчените гагаузи сами се наричат ЕСКИ БУЛГАР,което ще рече-СТАРИ БЪЛГАРИ.

  3. kostadin's Gravatar kostadin
    05.01.2011    

    В учебниците по история пише за чужда история, не за нашата. Имам предвид тези за средните училища – там история на България се изучава в последната година, когато вече всеки се е ориентирал какво ще следва и дали въобще ще следва. Историята тогава отива в коша, така че е много трудно това, което искаш. Но така трябва да бъде, безусловно. Само трябва българската история да се изучава в 9 клас (или 10 примерно) и да се пренапишат учебниците. В момента обаче няма кой да го направи.

  4. Павлина's Gravatar Павлина
    02.05.2013    

    Здравейте, Костадин!
    Запознахме се на историческата конференция в Арт-салона на Радио Варна миналата седмица. Тъй като работя в село Николаевка, без да съм свързана родово с населеното място, проявявайки интерес към историята му, узнах, че оттам е минала преселническата вълна на бесарабските българи (вкл. тези, избрали да се заселят в Молдова). Оказва се, че част от преселниците от по-южните части на българските земи, остават и се заселват тук, по тези места. И така поради родови връзки (преселниците са били многолюдни фамилии – примерно семейството на единия брат остава тук, а на другия продължава на север…) сега тези хора са си далечни роднини. В Николаевка това се знае и помни, предава се родовата история от старите хора, но те наистина се чувстват безсилни да променят нагласите и неглижирането на този въпрос от страна на държавата. Отбелязва се само, че бесарабските българи от Молдова и Украйна са големи патриоти и родолюбци. За тях се твърди още, че са многолюдни семейства – с по повече от три деца, свързани трайно със земята – земеделци и скотовъдци. Често е изразявана надежда, че ако се откликне на силното желание на тези хора да се завърнат в родината си, може да се разчита на тях да съживят селското ни стопанство и да възродят селските райони!
    В селото на няколко пъти започваше кампания да се призоват млади хора оттам, желаещи да се завърнат в земите на предците си, като им се предоставят (поне временно, докато си стъпят на краката) някои от изоставените къщи в селото (които сега наброяват повече от 50!), но попарени и обезкуражени от административните пречки, налагани им от държавната администрация, и двете страни вкупом изгубваха ентусиазма си.
    Освен това преди няколко години в селото пристигна един представител на тези хора – точно от Тараклия. Казва се Николай Плагов и се представи като избранник на бесарабските българи за цяла североизточна българия – излъчен да представлява и защитава интересите им. Човекът е достолепен и много интелигентен – бивш военен летец – отказал се доброволно от висока тамошна пенсия, пожелавайки да се завърне в земята на дедите си. Сега, доколкото зная, живее в село Въглен (намирайки там евтин вариант), преживявайки трудно, работейки като пазач за минимална заплата във Варна. Но имам координатите му (ако не ги е сменил) и може да бъде осъществена връзка с него. Той предлагаше да осъществим връзка между българското училище в Тараклия и нашето в Николаевка, за да направим обмен на ученически групи, за да видят децата корените си, а нашите живата история… Но по обясними (най-вече финансови) причини това не се случи! От него знам, че техните доходи не са съизмерими на нашите и пътуването за тях (освен документалните спънки) е огромно изпитание. Бяхме организирали ние пътуване до там, в началото на един май, но се провали поради насрочването за същото време (за първи път тогава) на прословутото Външно оценяване на учениците. Избрахме периода по настояване на господин Плагов след координация с ръководството на училището им, защото там приключват обучение в края на май и през този месец имат училищни празници – също като нас… Искаха да се представят и с гордост да покажат постиженията си. Дори бяхме планирали с нашия транспорт да доведем за няколко дни техни деца, а те да си поемат само връщането…
    Но, това така или иначе не се случи! А е известно как след огромния труд по организацията, при провал вече нищо не е същото – ентусиазмът „спихва“.
    Искрено се надявам с помощта на родолюбиви българи като вас подобни инициативи да се случват и да се роят, защото хората и от двете страни имат нужда от това!

    • kostadin's Gravatar kostadin
      02.05.2013    

      Познавам Николай Плагов, макар че отдавна не сме се виждали. За другото – нека мине 12 май и ако всичко е наред започваме работа. Ако не, пак, само че с по-малко ресурс, защото без държавна политика този проблем няма да се реши.

  5. Ангелов's Gravatar Ангелов
    25.01.2014    

    Прочетох с удоволствие горе написаното . Аз съм гагауз и много се радвам че все повече хора имат желание да се разчепка въпроса за гагаузите. За съжаление по този въпрос властите мълчат ,заети с политическите си боричкания Бих желал да се запозная с Вас Костадин и Павлина Вие пък от своя страна ще ме запознаете и с Николай Плагов .
    Казвам се Ангел Ангелов живея във Варна 0878665195

  6. Ангел Ангелов's Gravatar Ангел Ангелов
    08.11.2015    

    За голямо съжаление на моя по горен коментар никой не отреагира . Знам че политическите боричкания са по важни и по интересни .Не мога да премълча и това че някои хора умишлено представят гагаузите като шепа хора . От порядъка на 500 или 10 000 души .Съжалявам но много не грамотни журналисти се навъдиха и пишат не верни неща за гагаузите . угоднически за да получат жалкия си хонорар По мои лични и не официални данни гагаузите наброяват между 45–60 000 д

  7. Костадин's Gravatar Костадин
    10.11.2015    

    Г-н Ангелов, моя е грешката, че не съм ви отговорил навреме. Очевидно съм забравил, за което се извинявам. Моят телефон е 0888 21 44 16, така че потърсете ме и ще говорим.

  8. Valpet's Gravatar Valpet
    09.04.2017    

    Хайде по-спокойно и по-научно!
    Всяко народностно име има държавно-исторически произход и обединява различни етнически групи (в т.ч. различни племена), говорещи различни езици до установяването на общонароден език (заедно с името). Съответният исторически процес е сложен и съпроводен с много зигзаги. Това се отнася за всички народи, в това число и за българския. Народността е винаги свързана с държавността (или спомена за нея) и се движи между племенното и националното чувство. А последното е най-развита форма на културна идентичност, което обединява предходните (племенни и народностни чувства) в едно цяло – национално чувство.

  9. Анатоли's Gravatar Анатоли
    05.09.2018    

    Окрепването на българщината започва от най-ранна възраст. За щастие, след инициативата по издаването на новия учебник по Родинознание, всеки един по света, който чете български може да си отвори очите и да сложи началото на едно ново проглеждане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив