Беломорска Македония

Идеята да отидем в Егейска Македония и да снимаме филм за българите там се роди още миналата година, когато ходихме в Албания и правихме абсолютно същото. Предполагахме, че няма да получим официално разрешение от гръцките власти, които не признават наличието на българско малцинство, ние направихме филма, без да декларираме, че ще правим това. Взехме професионална камера и снимахме без разрешение. Това в един момент можеше да се окаже доста лошо за нас, защото, ако гръцките власти бяха разбрали, щяхме да имаме проблеми. Преборихме се с тази евентуална опасност.Минахме през почти цяла Северна Гърция и видяхме, че можем да се разберем на български език, тъй като има хора, които го разбират, говорят и дори и да не им е майчин език, защото са израснали в българска етническа среда, която ги е обкръжавала. За съжаление това, което видяхме в Егейска Македония, въобще не е радостно. Гърците в продължение на повече от 90 години от 1912 г., след като са окупирали тези територии, са подлагали българите на системно изтребление и тотална асимилация. Българският език е бил забранен за говорене и резултатите днес се виждат. Старото поколение – бабите и дядовците, знаят езика, и то в чудесен български диалектен вариант, неподлежащ на турцизми, сърбизми, дори и на гърцизми, т. е. езика, на който се е говорело през българското Възраждане. Техните деца обаче владеят български, разбират го, но много трудно го говорят. Най-младите почти не го говорят и въобще не го разбират. Това означава, че ако нашата държава не се намеси по някакъв начин, най-много след 20 години българи в Егейска Македония няма да има. След като носителите на езика, тези хора там, които хилядолетия са били българи и земите им винаги са били такива, просто ще станат част от гръцката нация и ще бъдат окончателно претопени. Все още обаче съществува вероятност и възможност ситуацията да се обърне в неща полза, защото в най-западната част на Егейска Македония съществуват големи села, където българският език се говори масово. Там ситуацията не е като в България, селата не се обезлюдяват, даже напротив. В села с 2000 души население ние виждахме повече деца отколкото в малки български градове. Това дава основание да се мисли, че е възможно някакво възраждане на българщината. Но това може да стане само с помощта на българската държава, защото местните българи изпитват органически вроден страх от гръцките власти, от самите гърци и от тайния и явен терор, който Гърция оказва над тях. Получихме сведения че и до днес продължават да действат, макар и скрито, Андартски банди, които по подобие на своите предшественици, които са действали преди Балканските войни и по време на Втората световна война, тероризират всеки, който се нарече българин. Те са нещо като тайно общество от вида на Ку-клукс-клан, за което, когото и да питате, ще каже че не е чувал. Доказателство за това са многобройните надписи, които съществуват из цяла Егейска Македония – „Смърт на българите, „Смърт на славяните”, „Вън българите от Македония”, „Вън чужденците от Македония”. И разбира се ,почти  на всеки стълб надписът – „Македония е гръцка”. Представете си какво означава това, примерно във Варна, на всеки стълб да пише Варна е българска. Ние го смятаме за даденост. Самият факт, че Гърция го пише за свое успокоение и че има действащо специално министерство на Македония и Тракия, чието седалище е в Солун, е показателно за това, че те и до днес продължават да мислят за тези области като за окупирани, където живее чуждо население. Броят на българите в Егейска Македония по неофициални данни е около 500 000, от които 400 000 християни и 100 000 мохамедани. Това е доста условна цифра, защото асимилационният процес е значително напреднал.

Говорихме с млади хора, които казаха, че на тях им се смеят и подиграват, когато говорят на български, и това го правят техни съученици. В Егейска Македония е срамно да си българин. Там те обиждат на българин. В гръцки тълковен речник ние видяхме, че името българин е отбелязано като недодялан, прост, вулгарен човек, глупав, с ниска култура и т. н. Това показва какво точно гърците мислят за нас. В учебниците и се описва борбата за Македония, която била заплашена да бъде побългарена от българските разбойнически комитаджийски банди. Най-ужасното нещо, което са направили гърците, и ние го видяхме, е в село Загоричани, родното село на Димитър Благоев, където сега има 150 българи и 150 преселени гърци. Бих споменал, че Гърция и досега провежда колонизационна политика. Има много понтийски гърци, които ги преселват в Егейска Македония. Държавата купува празни къщи и ги дава, намират им работа. Антибългарската политика продължава и в момента. В Загоричане в двора на църквата има два паметника. Единият е на капитана на гръцката чета, която през 1906 г. обсажда селото и избива 76 жени, деца и старци. Това става през март, два дена след като мъжете в селото се събрали и отишли на гурбет. Изчакали са ги да напуснат селото, нападат го и избиват наред. Там българските традиции са били много силни. Част от хората се укрепват в църквата и оттам опитват да дадат отпор. Църквата е подпалена и хората са изгорени живи. В църквата заснехме и следите от куршуми около прозорците. Най-трагичното е,е гърците са сложили паметник на този кръволок, който е извършил това клане. Това е малкото баташко клане, така са го наричали. Вдъхновителят на това клане е гръцкият национален герой Германос Каравангелис. В почти всеки по-голям гръцки град има негов паметник. Той се е снимал с отрязани български глави. Всяко българско село има поне по един такъв паметник. Защото то е поне два пъти опожарявано.

Срещнахме се с хора, чиито роднини живеят в България, и те от страх да не ги заподозрат във връзки с нашата страна, не си познават близките. Дори не знаят дали са живи. Един от най-фрапиращите случаи беше със семейство Веляшкови в село Върбене. 1941 г. там се създава български общински съвет. 1944 г., когато България се оттегля, гърците влизат в селото и 12-те члена на съвета са хванати и убити на центъра на селото. Пред очите на всички. Ние се срещнахме с дъщерята на единият от тези, който е бил убит – Зорка Веляшкова, която от нас разбира, че нейният първи братовчед, който е роден през 1918 г., Борислав Пандов, сега е жив и здрав и живее във Варна. И в същия ден, в който бяхме там, те за първи път се чуха по телефона.. Трагедията на българите там е голяма. Във Воден се видяхме с много българи, които като разбраха, че и ние сме такива, ни хващаха за ръката, разпитваха ни, почти всеки, като разбираше че сме от Варна, обясняваше, че има братовчеди, а не поддържа връзка с тях от страх. В момента имаме два адреса, където трябва да отидем, да дадем на хората телефоните на роднините им в Гърция, за да могат да се свържат.

На север от Солун старо гробище няма. Като че ли всичко започва от 1940 г. А това е ненормално. За гърците, които живеят там, това е валидна, защото те наистина не са живели та, и реално на север от Солун гърци не е имало до 1912 г.. Но дори и така да е, в селата, където населяват в момента, преди тях са живели българи. Но това не може да се установи по никакъв начин, поради простата причина, че по идея на гръцката православна църква, подкрепена от държавата, всички стари гробища, които могат да напомнят за това, че някога са живели българи, като това е валидно и за старите турски гробища, са били унищожени. Унищожаването продължава и до днес. И ние го видяхме с очите си. Върху едно такова гробище в момента се прави стадион и спортен комплекс, а в селото има 20 деца. Снимахме и остатъците от ковчези, натрошени камъни, кръстове. Трошени са, защото е имало надписи на български. Надписите на чешмите също са задраскани. Подобно на това беше и състоянието на старата българска църква в град Кукуш, който през 1913 година е унищожен  напълно от гърците и там загиват над 1000 невинни жители. От историята знаем, че е било така. Но голямата изненада беше, че църквата, която се намира на хълма над града, е оцеляла. Видяхме, че на входа е имало голям надпис, който е заличен напълно. Главният вход беше целият боядисан в бяло. Видяхме икона на светите братя Кирил и Методий. Беше странно, защото за гърците те не са светци. Тук са се запазили. Видяхме и дупка от куршум и това сме го заснели, въпреки че гръцкият свещеник ни отказа. Ние се възползвахме, че бяхме четирима, а той един. Надписът над иконата беше на гръцки. Най-интересното беше, че свети Методий държеше един празен бял свитък. Както знаете, традицията е той да държи свитък с азбуката, но тя е била заличена. Навсякъде имената на светците са задраскани с по-тъмна боя и с черни букви са написани на гръцки. Открихме, че светците, изографисани на върха на колоните, държаха по един надпис и той беше на български. Явно не са го заличили, защото е на високо, но ние успяхме да го снимаме. Мисля, че това е научно откритие  и църквата може да се окаже един неочакван паметник на българското културно наследство извън граница. България обаче трябва да поиска някакъв статут.

Когато бяхме във Воден и си разговаряхме с две възрастни жени в квартал „Вароша”, в момента, в който двама души се приближиха към нас, те преминаваха на гръцки. Ние не ги виняхме и ги питахме защо преминаха на гръцки, да не би да са забравили думата. Те продължаваха да говорят на гръцки. Когато гърците отминаха, жените казаха: „Слушайте, момчета, тия бяха гърци. Не можем да приказваме на български пред тях.”. В село Нестрам, чието днешно име е Несторион и се намира в полите на планината Епир, на 150 километра южно от днешната гръцко-македонската граница и е чисто българско с 2000 души, говорихме с една жена, чийто баща ни каца, че се казва Стоян. Само ще спомена, че там българско име не можеш да носиш.  Жената, с която говорихме ни попита защо трябва, когато говори на български да идва полицията у тях половин час след като си е дошла, и дали е престъпничка, че си говори на родния език. Те обичат България по начин, по който дори на можем да си представим. Защото ние сме свикнали със свободата и я приемаме като нещо естествено, докато за тях тя е нещо, което отдавна са загубили. Не се чувстват свободни, но няма да си тръгнат оттам, защото това е техният дом. Помежду си те се наричат с български имена,така наричат и селата.

Разпитвахме какво е  било, когато българите са били там, изпяха ни песни, които са пели, когато са посрещали българската войска. Естествено преди това ни помолиха да влезем вътре в къщата, за да не ги чуе никой. Една от жените сподели как нейният баща е лежал в затвора само едни път за това , че е бил българин. Преди това лежал заради това, че бил фашист, а след това по причина, че бил комунист. И трите пъти официалният предлог е бил различен.

Егейска Македония и до днес има специален статут в гръцката държава. Но гражданите са разделени неофициално на две категории. За един българин е много трудно да си намери работа там. По принцип са и слабо образовани. Те говорят гръцки, но трудно пишат, сложен е като граматика. Повечето от тях се занимават със земеделие. Гърците там заемат чиновнически, административни служби, завзели са бизнеса в градовете и не гледат с добро око на чужденците. Ние го усетихме, защото пътувахме с българска кола. Няма да видите и фирмен надпис на латиница или английски. Това е щрих, който показва тяхната крайна национална, бих казал, фанатичност, преданост към националната им идея, която на нас ни липсва за съжаление. В това отношение ние имаме на какво да се научим, въпреки, че те в момента го правят срещу нас. България е разграден двор, управлява се от хора, които не са българи. Да си българин се превръща в бреме. В прекалената си толерантност сме стигнали до крайна глупост. Водим страната си към несигурно бъдеще. В това бъдеще не се  знае дали България ще съществува в настоящия си вид, защото са започнали процеси, които са много трудно обратими. Струва ми се, че това което сме загубили в Егейска Македония, просто сме го загубили завинаги. И в това няма нищо изненадващо, България не защитава националните си интереси даже вътре в държавата, та камо ли навън.

Това го писах преди 4 години, когато снимах „Един народ сме“. Оттогава нещата не са се променили кой знае колко.

Едно старо интервю по „Дарик“ (от 2007 г.) за филма „Един народ сме“.

8 Коментара

  1. Анатоли's Gravatar Анатоли
    05.09.2018    

    Ако България бе читава отвътре тя шеще да е като естествен магнит за българи останали отвън пределите ѝ, и несамо за българи. Най-европейците от всички европейски култури – българите, слизат от сцената. Ако все пак помним, че първата Европа е в България, ще е добре.

  2. Александър Везенков's Gravatar Александър Везенков
    01.03.2019    

    Не ни е време за Възраждане! България трябва да загине, ние ще сме като евреите и арменците. Това е… Когато се случи и е неизбежно (а то е и се вижда с просто око, но културно бедният човек не може да го види), тогава ще се случи едно ново възраждане и някога някъде ще се възроди и някаква нова малка България, чиста и достойна. Обетованата земя днес я даваме на циганите, на циганията, а кючеците и сръбската чалга и т.н.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      02.03.2019    

      Глупав коментар. Надявам се да го осъзнаете и вие.

    • Тодор's Gravatar Тодор
      04.03.2019    

      Бяхме през ноември 2011 год. в Солун на екскурзия. Влезнахме в така наречената бяла кула на брега на морето. Наистина там се прожектирират някакви стари филми с английски кораби и плямпат само на гръцки език. Изключително глупав похват, който само гърците си знаят. Това наистина е варварство.

  3. Александър's Gravatar Александър
    03.03.2019    

    За най-голямо съжаление, историческите български земи, които са останали извън политическите граници на България са безвъзвратно загубени. Днес основната цел е да запазим останалите 111 000 кв.км. от обезлюдяване и подмяна на българското население с инородно. Защото ако не се спрат тези процеси, България просто ще изчезне.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      05.03.2019    

      Прав сте за втората част, но не и за първата. Македония например може да се обедини с България само за няколко години, ако нашата страна си постави тази цел. Но трябва да го искаме и да работим за това, разбирате ли? Иначе с подобно мислене още щяхме да сме под турско робство.

  4. Александър's Gravatar Александър
    06.03.2019    

    Какво обединение може да стане след като т.нар. „македонци“, т.е. гражданите на Македония са с промито съзнание и настроени анибългарски ? Те кандидатстват за българско гражданство с една единствена цел – да могат свободно да пътуват и работят в ЕС. Това за съжаление са реалностите.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      06.03.2019    

      Нищо подобно. Личи си, че никога не сте бил в Македония:)

Вашият отговор на Александър Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив