Това никога няма да стане!

Ей тази фраза ми е една от най-любимите, в кавички разбира се. Толкова често я чувам във всекидневието си, че вече не ми прави впечатление, обаче съвсем скоро се убедих, че това е наш си роден феномен, защото в другите държави определено подобен тип мислене не вирее. Вчера ми се обадиха от една молдовска телевизия да ме питат дали България щяла да има претенции към Румъния в случай че последната се обедини с Молдова? Докато още асимилирах абсолютно невероятния за нашата политическа действителност въпрос, ми беше зададено и уточняващо запитване, а именно дали претенциите ни няма да са за Северна Добруджа, която Румъния получава като компенсация от Русия за загубената Южна Бесарабия през далечната 1878 г. Далечна, недалечна, ама хората помнят, че даже и схеми чертаят. Само си представете как някой български журналист задава, дори не задава, а просто мисли по подобен въпрос?!? Честно, аз не мога. Ние всичко сме забравили, предпочитаме да не си спомняме, в името на мира протягаме ръка на всички и винаги, ама абсолютно винаги сме готови да отстъпим пред всеки и за всичко. За да не си обтягаме отношенията, за да не дразним съседите, да не се възползваме от положението си в ЕС и НАТО (санким забравихме къде бяхме до вчера – виж, това ни се напомня редовно) и най-вече защото сме малка държава от която нищо не зависи.

Преди да продължа с това какво отговорих на молдовския журналист ще ви кажа, че веднага след разговора с него говорих с приятел по темата. Познайте какво ми каза – това никога няма да стане. И все пак. Отбелязах, че в Молдова има 250 000 българи (тукани и гагаузи), които съставляват 7 % от населението на страната. Те имат своя административна (Гагаузия) и културна (Тараклийски район) автономия. Територията населявана компактно от българите в Молдова надхвърля 3000 кв. км., което представлява 10 % от общата площ на държавата. Ако Румъния желае да приложи принципа на националното самоопределение и да се обедини с Молдова, ние няма как да стоим безучастно и само да наблюдаваме какво се случва със съдбата на четвърт милион наши сънародници в Бесарабия. Още повече, че в конституцията на Гагаузия изрично е записано, че в случай на обединение на Молдова и Румъния, гагаузите (българите) ще имат възможност да се отделят, и то без референдум. Добавих също, че в този случай ние имаме още едно допълнително право да искаме компенсации, а именно на базата на факта, че Северна Добруджа е дадена на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, която обаче при едно евентуално обединение в по-голямата си част ще стане отново румънска. Както и цяла Северна Бесарабия, разбира се. Молдовският журналист остана очарован. Оказа се руснак и очевидно румънските национални интереси не му бяха по вкуса.

Но да продължим да мечтаем. В Северна Добруджа има две естествени граници. И двете са водни – р. Дунав и канала Черна вода – Костадина (Кюстенджа, Констанца). Ако Румъния не пожелае да отстъпи цялата северна част, може да се обособи нова географска област, Средна Добруджа (между българската граница, т. е. Южна Добруджа, и канала), в която да се заселят българите от Молдова. Да, защото ние ще настояваме за размяна на територии и население. Общата площ на Северна Добруджа е 15 000 кв. км., но площта на Средна Добруджа  е точно 3000 кв. км., или точно толкова, колкото е българската територия в Молдова. На всичкото отгоре Румъния ще запази и главното си пристанище Констанца, което е на 10 км. северно от канала. Населението на Средна Добруджа е 100 000 души, което е много по-малко от 250 000 българи в Молдова.  При размяната ще пострада повече българския, отколкото румънския интерес. Та – защо това да не се случи? Още повече, че Румъния ще има (и вече има) проблем с Украйна за Транснистрия, Южна Бесарабия и Северна Буковина. Да не забравяме и Приднестровската република, а ако добавим и унгарците в Трансилвания (които са 1, 6 млн и до 1968 г. имат своя автономна държава със столица Търгу Муреш), проблемите пред Румъния биха се увеличили сериозно.

Само че дори само за да мечтаем за нещо подобно, трябва да имаме държавници, които също да мечтаят. За една по-силна и по-голяма България. Така, както очевидно всички наши съседи мечтаят. За Романия Маре например. Пък и нека нищо да не се случи – човек е толкова голям, колкото големи са му мечтите. Важи и за държавите. И в епилог да добавя, че едно е сигурно. Румъния и Молдова ще се обединят. Какво България ще каже тогава обаче, въобще не е ясно. Или по-скоро е ясно, но да не развалям хубавия сценарий от горните редове.

6 Коментара

  1. ицо's Gravatar ицо
    10.01.2012    

    Интересно!Това са хората!

  2. Mitre Turunjoff's Gravatar Mitre Turunjoff
    09.02.2014    

    Ako nashata „osfoboditelka“Russia koiato zabarka tazi kasha iska da so opravi greshkite na Tsarska Russia, togava tia bi triabva da se namesi vaf tozi teritorialen spor za Dobruja. Prez vremeto na komunizma mnogo vasfaliavaha taka narechenata „osfoboditelka“sas obeshtania za „vekovna priznatelnost na bratiata osfoboditeli. Kakfa e fsashnost deistfitelnosta: Morafsko i Nishko sa podareni na ‘bratska Sarbia’, koiato uz triabvalo da uchastva vaf „osfoboditelnata“ voina. Ucastieto na Sarbia e bilo samo da okupira podarenite i teritori,nikakfo drugo uchastie vaf boinite deistvia. Na Rumania e otneta Basarabia a i e podarena Severna Dobruja. Kakfo sledva?, ako Rumania zagrabi Moldova sas Basarabia, Russia da zadalzi Rumania da varne Severna Dobruja na Bulgaria.

  3. TYWWW's Gravatar TYWWW
    05.06.2014    

    България трябва да настоява най-малко за Кюстендженски окръг

  4. TYWWW's Gravatar TYWWW
    08.06.2014    

    При едно евентуално обединение Румъния вероятно ще получи и Южна Бесарабия или областта Буджак(Измаил,Болград), където също живеят българи. Ако трябва да се приложи принципа на националното самоопределение българската територия в Молдова 3000 кв.км ПЛЮС територията, която българите населяват в областта Буджак.

  5. 21.07.2015    

    Ако населението на Средна Добруджа е 100 000(3000 кв.км), а българите в Молдова 250 000 би трябвало да се приложи демографския принцип и България да получи Кюстендженски окръг или точно 7 000 кв.км. Българите от другите райони на Румъния може да бъдат настанени в Добруджа

  6. 14.12.2015    

    България е трябвало да предяви претенции за тези 3000 кв.км на Парижката мирна конференция през 1947 вместо да предевяваме претенции за Западна Тракия. Тази територия е била част от Санстефанска България. И вероятно щяха да ни удовлетворят претенциите,защото Румъния след края на ВСВ е била в по-тежко положение от нас..Или въпроса трябвало да бъде уреден с Крайовската спогодба

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив