Защо съм евроскептик?

Европейската комисията срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) към Съвета на Европа критикува България за отношението към малцинствата, бежанците и хората с различна сексуална ориентация. ЕКРН е орган на Съвета на Европа за правата на човека, съставен от независими експерти, който следи проблемите на расизма, ксенофобията, антисемитизма, нетолерантността и дискриминацията на основания като „раса“, национален/етнически произход, цвят на кожата, гражданство, религия и език (расова дискриминация).

В петия си доклад за нашата страна комисията посочва, че се наблюдава дълбоко недоволство сред македонците и помаците от непризнаването им като национални малцинства. „Българите от македонски произход и помаците не са членове на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, тъй като България не ги признава за национални малцинства“. Същевременно ЕКРН „настоятелно препоръчва на властите да премахнат всякакви погранични огради, които създават физически бариери за бежанците, търсещи международна защита“. Решението на правителството от октомври 2013 г. за изграждане на временна 30-километрова ограда по границата с Турция може да застраши международните задължения на България, посочват от комисията.

„В медиите и в Интернет проявите на расизъм и ксенофобия срещу чужденци, турци и мюсюлмани са често срещани; същото е валидно и за обидния език, когато се говори за ромите. Също така се наблюдава значително количество слово на омразата, насочено към сексуалната ориентация. В България действат все повече ултранационалистки/фашистки групи и политически партии“, се посочва в доклада. Освен това липсват официални данни за броя на членовете на общността на гейовете и лесбийките (ЛГБТ) в България, както и специално законодателство, уреждащо смяната на пола.

Комисията за защита от дискриминация трябва да изготвя и да публикува информация за дискриминация, както и да разяснява процедурите за подаване на жалби срещу дискриминация на различни езици, използвани в страната, и да разпространява широко тези сведения.

По същото време, по което беше представен доклада, водачът на мисията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), която ще наблюдава парламентарните избори у нас, Андреас Грос заяви на официална пресконференция, че „ПАСЕ изразява съжаление, че турското малцинство в България няма възможността да провежда предизборна кампания на майчин език. Все пак има Конвенция за защита на малцинствата, която България е подписала.“

Е, има ли смисъл да обяснявам защо съм евроскептик? Но за докладите не можем и не бива да обвиняваме тези които ги пишат. Не можем и да обвиняваме треторазрядните брюкселски чиновници, че като дойдат у нас се държат като източни сатрапи. За това сме виновни само и единствено ние. И като казвам ние, имам предвид българските политици, които превърнаха наведеното си положение в Брюксел в национална стойка, а угодничеството пред по-силния в основна черта от националния ни характер в очите на чужденците. Съвсем наскоро военният министър Шаламанов каза, по повод на копирана паметна бележка от централата на НАТО (която беше опитана да се представи „българска позиция“), че в НАТО ние трябва да слушаме това, което ни казват другите и да го изпълняваме. Та, да питам пак – кой ни е виновен, че българските политици превърнаха собственото си леко поведение в определящ вектор на българската външна политика?

Европейският съюз е организация, която е изключително полезна за страните, защитаващи своя интерес в нея. За всички останали, като нас, е с нищо неразличаваща се от Съветския съюз. През 1968 г. след Пражката пролет съветският генерален секретар Брежнев прокламира нова доктрина – за ограничения суверенитет на социалистическите държави. Според нея, ако някоя държава кривне от правата линия на Москва, СССР е в правото си да извърши интервенция, съвместно с другите „братски“ държави, за да коригира курса. Сега същите неща ни се обясняват от Брюксел. Е, все още военни интервенции няма, но „меки мерки“ колкото щеш. От изолацията на Австрия през 2000 г., през финансовия натиск срещу Гърция през 2010 г., та до безпрецедентната кампания срещу кампанията за независимост на Шотландия през 2014 г. Тревожното е, че мерките стават все по-агресивни, като основното оправдание е именно ограничения суверенитет на държавите в ЕС, делегирали по силата на Лисабонския договор една немалка част от суверенните си правомощия на Брюксел. Нещо, за което говори и Шаламанов, само че по отношение на НАТО.

С две думи, не бива да се съмняваме, че ако нашият народ си позволи да кривне от правата брюкселска линия, интервенцията ще ни се размине. Сегашните доклади и изявления са просто маркери, държащи ни в „правилната“ посока. Когато България пожелае да си възстанови независимостта, или поне да я защити по-успешно в Брюксел, тези маркери ще се превърнат в опорни точки и основания за намеса във вътрешните ни работи.

Затова съм евроскептик. Защото не виждам разлика между едната форма на ограничен суверенитет и другата. Защото смятам, че вътрешните работи на България касаят само България, и никой друг. И най-вече защото мисля, че българският народ трябва сам да определя съдбата си.

7 Коментара

  1. Kristiane's Gravatar Kristiane
    31.01.2015    

    Костадине, т.1 на Предизборната Ви платформа от април 2013 гласи „Здрава, богата и силна нация – основа за въздигането, просперирането на България и нейното превръщане в основен фактор, както на Балканите, така и в ЕС“. Не смятате ли, че двете части на изречението взаимно се изключват? Наистина ли вярвате, че дори с много усилия можем да бъдем фактор? Какво мислите за това България да излезе от ЕС? Трябва ли да плащаме така да се каже комисионна на ЕС (членския ни внос), за да управляват те нашите пари? Жалко, че все още има хора, които смятат, че ЕС ни храни и мислят, че обядът е безплатен. Смятате ли, че това е бъдещето ни. Аз не мисля така. Шапка Ви свалям за труда, който полагате и идеите Ви като цяло.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      01.02.2015    

      Смятам че можем да бъдем фактор. Щом държава-джудже като Люксембург може, защо ние да не можем? Само трябва да работим неотклонно за това.

  2. Kristiane's Gravatar Kristiane
    31.01.2015    

    В страни от темата, но в духа на идеята за промяна, Костадин, как бихте коментирал една съвременна грандиозна промяна в държавната политика например на Еквадор, която дойде с избирането на президента им Рафаел Кореа през 2006г.? Според Вас възможна ли е и у нас такъв поврат и то в такава посока? Много бих се зарадвала на отговор.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      01.02.2015    

      Абсолютно е възможна. Но промяната трябва да дойде от организация извън тези в действащия парламент. Познатите ни политически структури до една крепят статуквото, без изключение.

  3. Кристиана's Gravatar Кристиана
    01.02.2015    

    Благодаря Ви за отговора, Костадин. Радвам се, че вярвате в една подобна промяна. Относно Люксембург – не мисля, че имаме база сравнение. Нито по история, нито по територия можем да се сравняваме. Все пак населението на Люксембург е колкото това на Варна пред лятото. Това е страна основателка на ЕС, член на НАТО от 50та година (след окупацията от Германия и прекратяване на неутралитета си в края на ВСВ). Повече от 1/3 от населението са чужденци. Моите уважения към БВП-то им, но Вие да сте чували за етнически люксембурги? И съответно каква ли част от БВП – то се пада на тях. Тук с Вас искаме да възродим националния дух и идентичност, да направим така, че хората да са образовани и да си знаят историята. Смятам, че нашата мисия е по – различна, не мислите ли така?

    • Костадин's Gravatar Костадин
      01.02.2015    

      Когато се сравняват държави в един икономически и политически съюз, не се сравняват история и култура, а територия, население, БВП и армия. По всички показатели малката държавица е далеч назад зад нас, брутно разбира се. Това не пречи обаче да упражнява влияние в ЕС. На нас също нищо не би трябвало да ни пречи, освен липсата на желание, разбира се.

  4. Кристиана's Gravatar Кристиана
    01.02.2015    

    Не може да не упражнява влияние в ЕС Люксембург след като тя е сред основателките. Ние няма как да имаме такова влияние. Според мен привилегиите си остават именно в първите страни основателки на този съюз. Историята – това сме ние сега, а това, което правим сега – това е и бъдещето ни. Вие много добре съзнавате ролята на историята като историк. На великите народи на запад се опитваме да се харесаме още от край време. Още в онези времена стигаме дотам, че Борис I поема задължението пред Людовик Немски да ни покръсти по западния образец. От тогава, че и от по- рано правим големи крачки само да им се харесаме (с известно прекъсване по време на комунизма), да бъдем равноправни и виждате какво става и до днес – Господата продължават да гледат с мили очи дали ще ни отпуснат европейски средства, чакат невинно подкрепата от запада след случката с Южен поток и още какво ли не. Все неща, които Вие много добре отразявате в блога си и FB. За запада винаги ще си останем дошли от някъде племена от тюркски произход даже. Повечето европейци са толкова зле с историята и географията, защото и при тях всичко е манипулирано. Повечето младежи, си мислят, че сме дори мюсюлманска държава. Ако искахме да съхраним нашата идентичност нямаше нужда да влизаме в ЕС. Можеше да сме независими и да се възползваме от геостратегическото си положение. А не някой си от запад да ми казва в българското кисело мляко колко бактерии да има и как се прави хляб. Но уви! Само западни модели са ни в главата. ( Не държа този коментар да се публикува. Това е по-скоро лично мнение и желание за диалог по темите. Не бих искала да оставате с погрешни впечатления. Харесвам това, което правите.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив