Долу ръцете от националните ни герои!

В интернет плъзна обиден несъществуващ "цитат" от несъществуващо "писмо" на Васил Левски

Напоследък стана модно в интернет да се пускат всякакви небивалици относно историята на България. Покрай приказките за българина Бъла, известен още и като Буда, за това как Александър Македонски се бил с българите в Средна Азия, за това че най-старото злато в света от Дуранкулак и Варна е дело на българите и че като цяло човекът е произлязъл от българина можем само да се посмеем. Но когато става дума за националните ни герои от близкото минало нещата са различни. Защото тук вече открито се поругава националната ни памет.

В началото на август 2008 г. в интернет, почти по едно и също време на няколко различни места се появява едно „новооткрито“ писмо на Васил Левски, в което той заплашва Каравелов и Ботев и ругае Русия. Твърди се, че писмото било в лошо състояние, щяла да му се прави графологична експертиза, та затова не можело да се покаже и т. н. В крайна сметка писмото така и не се показва, но „цитатът“ от него заживява свой собствен живот в мрежата. Ето какво гласи той:

“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ – В. Лъвский.“

Интересното е, че този цитат е единственото от писмото, което се тиражира. Останалият текст остава загадка и така и не излиза. Какво следва от тук нататък?

Очевидно идейната импотентност и творческата немощ на родните платени русофоби не достига за да измислят сами достатъчно доводи защо трябва да се мрази Русия на всяка цена и някой от тях прибягва до тази долна фалшификация. В резултат куцо, кьораво и сакато започва да цитира този текст като оправдание за истеричната русофобия, която засега освен интернет не намира друго място за разпространение. Но неграмотността, присъща за ибрикчиите под наем, им е попречила да представят несъществуващото „писмо“ по по-достоверен начин. В стремежа си да архаизират говора на „писмото“, за да го представят за автентичен и стар, те са измислили една дума – „Булгорско“, която не съществува в българския език и никога не е била употребявана. Използвана е и жаргонна стилистика, чужда и неприсъща не само на Левски, но и на който и да било от националните ни дейци през Възраждането. Още нещо – неграмотният съставител е пропуснал факта, че точно Ботев е бил с доста антицаристки възгледи и силно е критикувал руската политика на Балканите. Така че точно той трудно би могъл да бъде набеден за руски привърженик. Като връх на всичко мекерето, извършило антибългарската манипулация, явно е знаело, че Ботев не си е изписвал фамилията така. Само че не е доразбрало, че той се е подписвал Ботйов (и по този начин са изписвали фамилията му всички негови съратници), а не Ботьов.

Посягането върху паметта на Левски и „измислянето“ на някакви несъществуващи заплахи от негова страна към Каравелов и Ботев е направено само с цел да се даде историческа легитимност на силно насърчаваната (особено през последните години) от управляващия у нас колониален режим русофобия. Дори и по този начин обаче нещата не се получават, въпреки че като второ ниво започнаха тук-там да се появяват и несъществуващи антируски цитати от Захари Стоянов (който за разлика от Левски наистина има русофобска политика след 1885 г.). Крайно време е обаче да се даде отпор на подобни антибългарски провокации. Защото за тези шест години от първото появяване на фалшивия цитат доста чули-недочули малоумници се поупражниха в употребяването му като довод в полза на актуални политически и геополитически тези. Време е това да спре и гаврата с българските герои да приключи!

13 Коментара

  1. Леополд's Gravatar Леополд
    07.12.2014    

    Само Левски остана неопют и необруган от нашите псевдодемократи и псевдопартиоти. Дайте и него да стъпчем. Срам.

  2. Иво Иванов's Gravatar Иво Иванов
    10.12.2014    

    Моите искрени уважения, но… Може златото от варненския некропол да не е дело на българите, но доказано е дело на нашите предци. Независимо как са се казвали в онова далечно време. Последните няколко години редица генетици и археолози в различни предавания, вметваха, че между 19 и 35% от днешните българи, са носители на ДНК от преди 5-7 000 години. Това, че основателно не се дава гласност на тези изследвания е друг въпрос. Прощавайте, че коментара не е съвсем по темата за Левски.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      11.12.2014    

      Според същите тези изследвания същите гени ги носи и цяла Европа, както и половин Азия:) Несериозно е да се вярва на подобни „проучвания“. Още повече, че една култура, език и самосъзнание се изграждат съзнателно, и не се предават по генен път.

  3. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    12.12.2014    

    За това че румънците, останали да живеят в Южна Добруджа след размяната на населението от 1940-1, е трябвало да попишат документ за отказването от румънщината си срещу правото за обитаване там вижте следваща статия на румънец (публикувана първоначално в списанието Магазин историк (Историческо списание) през 1999 или 2000 година (ако не сгреша):
    De la Aidemir la Almalau
    Nicolae M. Nicolae
    http://www.scribd.com/doc/59296781/1940-Cadrilater-de-La-Aidemir-La-Almalau
    (превод с Гугъл Транслейт):

    De la Aidemir la Almalau
    Nicolae M. Nicolae
    Prin pacea de la Bucuresti din iulie 1913, Cadrilaterul (judeteleDurostor si Caliacra) devine o parte a Regatului României, în urmaunui „razboi fulger“, hotarât de guvernul conservator al lui TituMaiorescu si cu consimtamântul regelui Carol. In Silistra, capitala judetului Durostor si oras în care m-am nascut în anul 1924 viata îsiurma cursul normal, as spune chiar ca era un model de convietuire pasnica între etnii. Traiau si munceau la un loc în acest oras de 16 000de suflete români, bulgari, turci, armeni si evrei. Toate aceste etnii cuexceptia evreilor, care erau relativ putini, îsi aveau propriile lor scoli primare si chiar secundare. Limba româna era catalizatorul acesteiconvietuiri.La 1 octombrie 1940, trupele bulgare au intrat în oras, marcândîncheierea procesului de ocupare de catre trupele bulgare aCadrilaterului. In anul 1940 România cedase Cadrilaterul si acceptaseconditia impusa sa se efectueze un schimb de populatie între nordul sisudul Dobrogei. Nu pot sa nu fiu si acum înca revoltat de actiunea deschimb de populatie, actiune tipic fascista.Pentru românii din Silistra, ca si pentru toti românii din RomâniaMare, anul 1940 a fost anul marilor deziluzii si dureri. Dupa dictatul dela Viena, din 30 august 1940, românii din Cadrilater se simteau lipsitide protectia statului român. Numirea generalului Gh. Argesanu,comandantul militar al Capitalei, în postul de comandant al frontuluide sud din Dobrogea, în scopul apararii acestei regiuni, a constituit oraza de speranta pentru ei, un imbold la curaj. Din nefericire, totul adurat foarte putin. Din dispozitia generalului Ion Antonescu, generalulArgesanu a fost arestat la Constanta.La 1 octombrie 1940 evacuarea populatiei românesti din Cadrilater era practic terminata. La sapte km de Silistra se afla comuna Aidemir,locuita în principal de mocani, urmasi ai oierilor sositi cu oile laDunare din Marginimea Sibiului. Tatal meu facea parte din primageneratie de mocani nascuta în Cadrilater.In mintea lor de mocani care se baza pe zicala „Românii pleaca, dar mai si vin“, aidemirenii au hotarât sa nu se supuna prevederilor acordului semnat si sa nu-si paraseasca locurile natale. In Aidemir functiona înca din anul 1880 o scoala primara cu predare în limbaromâna, înfiintata de Eforia Scoalelor. Pâna la 1 octombrie 1940 mareamajoritate a populatiei românesti parasise deja Cadrilaterul,îndreptându-se spre Constanta, Tulcea, Calarasi sau Bucuresti.
    Parintii mei au hotarât sa faca front comun cu aidemirenii si am ramasîn continuare în Silistra. Autoritatile bulgaresti, care s-au instalat dupa1 octombrie, dupa ce au fost informate de actiunea aidemirenilor, si-audat acordul. Prima masura luata imediat de autoritati a fostobligativitatea bulgarizarii numelor. Din Nicolae Marin tatal meudevenise acum Nicolaef. Urma a doua etapa, a schimbarii cetateniei,ceea ce parea normal în conditiile în care traiam în Bulgaria.In jurul datei de 10 decembrie, tatal meu a fost chemat la Politie, unde is-a pus în vedere ca toti românii care nu parasisera Cadrilaterul încadrul schimbului de populatie urmau sa dea o declaratie scrisa, princare sa faca cunoscuta hotarârea lor de renuntare la nationalitatearomâna si sa se declare de nationalitate bulgara. Consultându-se cu unnumar de avocati, locuitorii comunei Aidemir au ajuns la concluzia cacererea autoritatilor bulgare era de neacceptat si de sorginte fascista. Eiau hotarât sa paraseasca Cadrilaterul. Li s-a acordat un termen de treizile pentru plecare si dreptul de a-si lua bunurile ce încapeau într-osingura caruta (orasenii puteau pleca cu doua carute).Astfel, la 15 decembrie 1940, am trecut cu totii frontiera româno- bulgara prin punctul de trecere Ostrov. Era un ger cumplit. Nu stiamînca unde ne vom opri. La frontiera ne asteptau alte necazuri. Grupulde refugiati nu dispunea de nici o autorizatie legala de trecereafrontierei, asa ca granicerii români nu ne-au permis intrarea în tara. Eifusesera informati ca actiunea „schimb de populatie“ era deja încheiata.Intregul convoi a stat peste opt ore în zona neutra, fara nici o speranta.Intr-un târziu ne-a surâs norocul. Din ceata Dunarii a aparut un ofiter calare care, dupa ce s-a lamurit despre ce era vorba, a dispusgranicerilor sa ne permita trecerea în România. Ulterior am aflat caofiterul era chiar generalul Potopeanu, care la 27 ianuarie 1941 a fostnumit ministru-secretar de stat în guvernul nou format de generalul IonAntonescu, dupa înabusirea rebeliunii legionare.Convoiul de carute a trecut în liniste frontiera si de aici s-a împrastiatfiecare unde a crezut. Cei mai multi aidemireni s-au oprit la Almalau,lânga Ostrov, comuna parasita prin plecarea bulgarilor.Acest episod, prin tragismul lui, a influentat în mare masura optiunilemele politice ulterioare si mi-a permis sa înteleg în profunzime esentasintagmei „drepturile omului“, componenta actuala importanta a politicii mondiale.

    От Айдемир да Almalau
    Никола М. Nicholas
    Мира на Букурещ през юли 1913 Четиристранната (judeteleDurostor и Калиакра) става част от Кралство Румъния в urmaunui „мълния война“, консервативното правителство реши TituMaiorescu и със съгласието на крал Чарлз. В Силистра, капитали Durostor окръг и град, където съм роден през 1924 г. по време îsiurma нормален живот, бих казал, че това е модел на мирно съжителство между етническите групи. Живеят и работят заедно в този град от 16 души 000de румънски, български, турски, арменски и иврит. Всички тези етноси cuexceptia евреи, които са сравнително малко, имаха свои вторични и дори начални училища. Румънският език е катализаторът acesteiconvietuiri.La 1 окт, 1940, влизането на българските войски, процеса на заетостта marcândîncheierea на града от българските войски aCadrilaterului. През 1940 г. Румъния се поддала acceptaseconditia Четиристранната и принуден да изпълнява размяна на население между sisudul Северна Добруджа. Не мога да сега се deschimb още възмутени от действията на населението, типичен за действие fascista.Pentru румънци в Силистра, като за всички румънци RomâniaMare, 1940 беше година на голямо разочарование и болка. След диктат от Виена, 30 Август 1940, румънците в четириъгълник усещат lipsitide румънската държавна защита. Назначаване на General Gh. Argesanu, военен командир на столицата, на длъжността командир на frontuluide южно от Добруджа, за да се предпази този регион беше Orazi Надявам се за тях стимул за кураж. За съжаление, всичко Adur много малко. От разположение на генерал Йон Антонеску, generalulArgesanu бе арестуван на 1-ви октомври 1940 Constanta.La румънското население евакуация на четириъгълник е с почти пълна. В седем километра от Силистра е село Айдемир, населен главно от овчари, овце последователи laDunare овчари пристигат в Сибиу обстановка. Баща ми е бил част от овчарите primageneratie Cadrilater.In родени в съзнанието им, пастири, които разчитат на поговорката „румънци отиват, но вино“ aidemirenii са решили да не представят подписаното споразумение и не остави родните си места , В Айдемир оперативна през 1880 г. основно училище преподаване в LanguageEnglish, основана от Eforia Scoalelor. До 1 октомври 1940 румънския mareamajoritate населението вече напусна Четиристранната, върви към Констанца, Тулча, Кълъраш и Букурещ.
    Моите родители са решили да направят обща кауза с aidemirenii и аз все още Останка в Силистра. Българските власти, които са били инсталирани dupa1 октомври, след като е бил информиран от споразумението за действие aidemirenilor и-audat. Първата мярка, предприета от властите незабавно fostobligativitatea bulgarizarii имена. От сега meudevenise баща Nicolaef Николае Марин. След втория етап на промяна на гражданство, което изглежда нормални условия, в които живеят Bulgaria.In около 10 декември, баща ми е бил извикан в полицията, която се поставя в предвид, че всички румънци, които бяха оставили не Четиристранната Framed обмен на населението бяха да даде писмено становище, да изразяват своето определяне princare прекратяване nationalitatearomâna и да декларират българското гражданство. Unnumar консултации с юристи, жители Айдемир сключен cacererea българските власти е неприемливо и фашистки. Eiau реши да напусне четириъгълник. Те бяха предоставени за период от Treize заминаване и правото да вземат своите стоки да се поберат в osingura количка (жителите на града могат да останат с две тави) .Thus 15 декември 1940 г., минахме през всички румънски и български граничен пункт Остров мине. Беше трудно измръзване. Stiamînca не къде да спрем. На границата очаквахме повече неприятности. Grupulde бежанците не са имали никакво правно разрешение trecereafrontierei, румънски гранични служители, така че ние не са били допуснати в страната. Eifusesera информиран, че действията на „обмяна на населението“ încheiata.Intregul конвой вече е останал повече от осем часа в неутрална зона с не по късно speranta.Intr ни късмет усмивка. От мъглата Дунав се появи един офицер на кон, който, след като изчисти това, което се случва, на dispusgranicerilor ни позволи преминаването през Румъния. По-късно разбрах, че това е само общото Potopeanu caofiterul, че на 27 Яну, 1941 fostnumit министър държавен секретар в новосформираното правителство на генерал IonAntonescu след потушаването на бунта legionare.Convoiul количките минаха в мълчание граница и от там до където си мислеше împrastiatfiecare , Повечето aidemireni спряха Almalau, в близост до Остров, село изоставен от напускане bulgarilor.Acest епизод чрез неговата трагедия, силно повлияно последваща политическа optiunilemele и ми позволи да се разбере в дълбочина esentasintagmei „правата на човека“ важен компонент на настоящите световната политика.

  4. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    13.12.2014    

    http://www.rgnpress.ro/rgn_14/categorii/reportaj/15798-cri-pentru-romanii-din-bulgaria-sambt-la-reportajele-tvr-i.html
    Cărţi pentru românii din Bulgaria, sâmbătă la “Reportajele TVRi” = Книги за румънците в България – в репортаж на ТВРи (и = Интернационал = международен)
    [превод можете да добиете чрез Гугъл Транслейт]
    Тази събота, 13 декември 2014, 21,30 часа
    Пак анти-български репортаж на държавната румънската телевизия (ТВР) – която е субсидирана от румънското правителство от държавния буджет, така че би могло анти-българските неща в него да се смятат за официална позиция на румънското правителство. Става въпрос за подаряването на книги от страна на Издателството на Румънската „Академия“ – пак официална, държавна институция – на румънците във Видинско. Трябва да уточня: румънците в Румъния не ги интересуват онези в България, освен тези останали в Добричко и Силистренско след размяната на населението (1940-1) – оше има, може би, към 2-3000 румънци + аромуни които не са от смесени бракове с българи и които се самоопределят за румънци (важно е че, може би, повечето аромуни се самоопределят като аромуни, а не като румънци или българи). За тези обаче официална Румъния не може да претендира от България нищо, поради Крайовската спогодба, а и поради това че техните родители и прародители са подписали документ за отказване от румънщината си в замяна на позволението от българските власти да останат да живеят в Южна Добруджа. Като не може да се намеси в полза на тези румънци, официална Румъния претендира че е загрижена от останалите, недобруджански румънци в България. Тя иска и признаване на „румънско национално малцинство“ въпреки че бг. конституция не признава национални малцинства, а само национали/етнически общности. Това намеса във вътрешните работи на България се прави с цел да се подкопае колкото повече възможно българската държавността.
    Има в Южна Добруджа обаче поне 20 000 румъноезични цигани, (които ги има и в Румъния където те се наричат „рудари“) познати като вретенари, копанари, коритари, мечкари/урсари и т.н. При последните 2 български преброявания румънци от Северна Добруджа са пристигали в България при тези цигани, са ги показали карти с Велика Румъния, са ги помолили да се бунтуват срещу България искайки признаването им като румънско малцинство. Остава открит и въпроса за определянето на морска граница между Бг. и Румъния, като Румъния иска да вземе част от морската територия от Бг. Човекът който най-много искаше да направи това, Богдан Ауреску, сега е външен министър на Румъния. Той е спечелил в международен съд прословут в Румъния дело срещу Украйна пак за определянето морска граница като е успял да спечели за Румъния доста територия до Змийски Остров, богата в нефт (с „аргумент“ че Змийският Остров не било остров а голям камък, понеже няма източник от природна вода; обаче всичките пустинии на Земята: Сахара, Гоби, Атакама и т.н. са без такъв източник и това не означава че Румъния има право за част от техните територии).
    Според данните на преброяването от 2011 г. които са по-правилни от актуалните данни Южна Добруджа (области Силистра и Добрич) е имала около 357 000 жители. От тези около 100 000 са турци и цигани. Вероятно броят на циганите е много по-голям. Към тези небългари се прибавят около 20 000 влашки или румънски цигани които са христяни. Те говорят румънски диалект и имат повече имена: копанари, вретенари, коритари, лингурари, урсари (мечкари). Има ги и в Румъния където се наричат рудари. За щастие те нямат румънско национално самосъзнание а казват за себе си че са по народност „рудари“ но те признават че говорят румънски. Тези румънскоезични цигани могат да бъдат подложени на румънизация. Румъния все още има апетит за Южна Добружа и се нуждае от многобройно румънско малцинство там. Циганите (незвисимо дали са христяни или мюсюлмани) правят много деца и е възможно (даже вероятно) да станат мнозинство сред южнодобруджанското население. Турците и циганите са нелоялни към България граждани и могат да станат обект на румънската анти-българска сепаратистическа пропаганда за провъзгласяване на независимостта на Южна Добруджа по образец Косово и, може би, след това за обединение с Румъния.
    Крайовската спогодба не казва нищо за претенциите на Румъния към евентуално независима Южна Добруджа а само за претенции й към (Южна Добруджа в състав на България)!!!

    „България и Румъния ще се разберат за границите
    По-важен обаче е въпросът за румънското малцинство“

    http://www.segabg.com/article.php?id=594157&fb_source=message

    star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
    “ Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община – Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов „етнос“ измислен от румъноезични цигани във Варненско).“
    pozvanete.bg/news.php?id=45865
    Власите-рудари искат признание на румънско малцинство
    http://www.standartnews.com/balgariya-regioni/emisari_iskat_da_prevarnat_rudarite_v_rumansko_malcinstvo-153916.html
    Емисари искат да превърнат рударите в румънско малцинство
    http://www.desant.net/show-news/24872/0
    Нашествието на румънските емисари у нас

  5. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    17.12.2014    

    Намерих линка за опитването на румънци дошли специално за това от Северна Добруджа за убеждаване румънските цигани ( =влашки цигани = рудари = вретенари + копанари + коритари + т.н.) да започнат сепаратистки движенижа през 2000 или 2001 г. За съжаление той изглежда да е изтрит.
    http://www.evz.ro/articole/detalii-articol/576596/Tiganii-din-Cadrilater-lupta-pentru-Romania-Mare/
    Намерих още един линк (много интересно) за подобни събития. Ако това което е написано в втория линк е истинско, през 1995 г. груп от румънски патриоти от Южна Добруджа започват „борба“ срещу „българския ярем“ чрез лепване про-съединението с Румъния и анти-български афиши и чрез мърсенето на монументи възхвалещи „българската окупация“. „Идиотското румънско правителство“ е заявил че няма смес и че иска да има добри отношения с България. „Гадно!“ – казва същия потребител marian_bd_rotaru
    http://www.9am.ro/comunitate/forum/view_topic/19679/ISTORIA-TRAGICA-A-BUCOVINEI-BASARABIEI-SI-TINUTULUI-HERTA/ISTORIA-TRAGICA-A-BUCOVINEI-BASARABIEI-SI-TINUTULUI-HERTA-pagina-3.html
    „In decembrie 1990 , Ucraina isi declara independenta . Ministerul de Externe al Romaniei , pritr – un rar gest viril si patriotic , declara ca nu recunoaste independenta acestui stat , pana nu se rezolva problema teritoriilor romanesti ocupate . Ucraina propune pe loc concesii : autonomia Bucovinei si retrocedarea Hertei . Ar fi trebuit ca guvernul Romanei sa continuie presiunile pana la obtinerea retrocedarii nu numai a Hertei dar si a Bucovinei , Hotinului si Buceagului ( inclusiv Delta secundara si Insula Serpilor ) . Dar ….. lovitura de teatru . In ciuda situatiei favorabile , a doua zi Romania recunoste independenta Ucrainei si …. uita subiectul . In 1995 , un grup de patrioti romani din Cadrilater , incep lupta pentru eliberarea de sub jugul bulgaresc . Lupta lor consta in afise prounioniste cu Romania si antibulgaresti , in macularea unor monumante care preamareau ocupatia bulgara . Tembelul guvern al Romaniei declara ca ….. nu are niciun amestec , ca nu – i asa doreste mentinerea relatiilor de buna vecinatate cu hotul de la sud , etc , etc , etc . Gretos !
    Pentru a se cunoste procesul istoric al formarii Romaniei Mari , in anul de gratie 1918 , recomand si aici , ceea ce am recomandat si in lata parte , cartea : “ Istoria Marelui Razboi “ , autor Ioan Kiritescu , editura Casa Scoalelor , Bucuresti 1926 , cu referire expresa la volum IV . Cartea este rarisima dar merita . Poate se va gasi un editor care sa faca gestul patriotic de a o republica , evident cu textul integral .“

    • Костадин's Gravatar Костадин
      18.12.2014    

      Иване, благодаря ти! Правиш невероятни неща, жалко, че няма властови ресурс да използвам познанията и уменията ти! Не се познаваме, но още веднъж ти благодаря!

  6. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    17.12.2014    

    А това е връзката към записа на предаването:

    http://www.tvrplus.ro//editie-reportajele-tvr-international-289321

  7. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    18.12.2014    

    Благодаря. За съжаление вече няма онази статия от националния вестник Евениментул Зилей (Събитието на деня) в интернет-мрежата:
    Заглавието й беше: Циганите от Южна Добруджа (Кадрилатер = Четириъгълникът) се борят за Велика Румъния. Румънци от Северна Добружджа са дошли през 2001 или 2000 г. (2001 = имаше преброяване тогава) при „влашките цигани“ в Добричко-Силистренско (тоест Южна Добруджа) но и при тези във Варненско (въпреки че Варненската област никога не е била в състав на Велика Румъния но те са най-осъзнатите, най-„еманципираните“) и са им показали карти на Велика Румъния, помолили са ги да започнат сепаратистки действия (разбира се, под форма на искане права като „национално/етническо малцинство“ (въпреки че такива в България, както в Франция и Гърция, няма). Тези цигани би трябвало да бъдат върнати на Румъния, за да се довърши размяната на населението, но това може да се направи само ако те и през сегашно време се самоопределят за румънци. Ако те се самоопределят за „етнически рудари“ (името идва от това че те са потомци на езиково румънизирани цигани, работили заедно с румънците в рудниците на Седмиградско-Трансилвания) то няма как да бъдат върнати в и на Румъния (само ако се докаже че етносът рудари е нов и през 1940 г. те още са се самоопределили за румънци (сигурно е че те не се самоопределят за цигани, не са направили това и през 1940 г., те не искат да имат нищо общо с циганоезичните цигани или с други нерумъноезични цигани)). Доколкото ми е известно в Румъния рударите се самоопределят за румънци, това важи и за 1930-1940-те години, въпреки че румънците ги смятат за цигани и не искат да бъдат асоцирани с тях. Това би довело до извода че и през 1930 г. (годината на румънското преброяване където те не фигурират като румънци, това е важно защото резултатите на това преброяване са представяли основата за задължителната размяна на населението), и през 1940 г. рударите в Южна Добруджа са се самоопределяли за румънци (тоест размяната беше направена по фалшиви данни и с лоша съвест на румънската страна, румънското правителство).
    Друго нещо: румънец ми е казал че Румъния иска повече водни територии от България за са стане пряк съсед на Турция по Черното Море, за Румъния и Турция да имат обща морска граница, за да може газопровод или нефтопровод да премине пряко от Турция на румънската територия, без Румъния да има нужда от съгласие на България, без тръбата да мине през българска територия. Не знам колко е истинско това но човекът изглеждаше достоверен.

  8. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    19.12.2014    
  9. Георги's Gravatar Георги
    20.02.2015    

    Един от проблемите с Левски е разглеждането му като единствен!!! Стотици българи е имало отдали живота си за освободителното дело, но те бледнеят пред Апостола! Нещо повече, заклеймяват се и се забравят! Според мен целта е от една страна да се натяква какви мизерници са били Българите по онова време и как не си заслужават Апостола на свободата, а от друга, много по лесно е да очерниш и оклеветиш един образ, пък бил той такава икона като Левски, отколкото стотици хора, които имат живи наследници, които се гордеят с тях и пазят честта им!!! Навсякъде я виждам тази тенденция, Децата учат за Априлското въстание, едва ли не като единственото, без да им се каже, че въстания са избухвали веднъж на около 10 години през цялото вековно иго! И може и да не са били толкова важни, но е имало много по-мащабни и по-жестоко потушавани!!! Оттук идваме до Баташкото клане, като едва ли не единствен случай, тук таме се споменават Перущица и Стара Загора!!! А Калофер, а Карлово, а Котел??? Кланета е имало за съжаление почти в цяла България и то не само между Априлското въстание и освободителната война!!! Според мен сбиването на близо пет века история в 10-20 години е тенденциозно и обслужва преди всичко една антибългарска партия, пуснала пипала в МО!!!

  10. 21.02.2015    

    Значи излишно е да ви припомням в коя легия Левски беше член на териториятая на днешна Сърбия. Ако се сетите името на тая легия ще забележите, че Левски е първият радетел за Славянско обединение в страната ни

    • Костадин's Gravatar Костадин
      21.02.2015    

      Нищо подобно. И двете български легии са разпуснати от сърбите, които се боят да не би българите да станат прекалено самостоятелни. А Левски винаги е ратувал за самостоятелно освобождение на България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив