В памет на Гоце Делчев

20150620_143017Великият български революционер Гоце Делчев е убит в битка с турците на 4 май 1903 г. край серското село Баница. Тялото му, заедно с това на неговия четник Димитър Гущанов, е погребано на една ливада край селото. През 1906 г. един от оцелелите в сражението тогава гоцеви другари, Михаил Чаков, се връща в Баница и тайно изкопава костите на войводата. Те са измити и оставени на съхранение в олтара на селската църква. През 1917 г., по време на Първата световна война, селото попада почти на фронтовата линия с англичаните и французите. Чаков, който по това време живее в Ксанти, се досеща, че останките на Гоце може да бъдат унищожени при една евентуална атака срещу Баница и отива до там, за да ги прибере. Пренася ги в Ксанти, където стоят в къщата му до 1919 г. След като България губи Беломорска Тракия по Ньойския договор, старият четник бяга в Пловдив, като взема костите със себе си. През 1923 г., когато се създава Македонския дом в София, Чаков ги предава за съхранение на местните македонски братства. Одисеята на Гоце обаче не спира дотук. През 1945 г. българските комунисти ги предават на Югославия, където са занесени и положени в каменен саркофаг в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.

Трагичната история на Гоце Делчев, която продължава и след неговата смърт, заслужаваше да бъде почетена с паметен знак на мястото, откъдето великият българин тръгна към вечността. Село Баница, унищожено от гърците през 1945 г., вече не съществува, но мястото му е запазено, а и в съседното село Долно Фращене (дн. Като Орини), все още живеят само българи.

20150620_150751Мястото се намира лесно, до него води добър, макар и черен път, има дори и табели за там. Само две сгради са запазени до днес – селската камбанария в центъра и олтарната част на църквата. Затова заедно с мои приятели от Варна и София направихме и монтирахме паметна плоча на Гоце Делчев на оцелялата кула в Баница. Плочата е скромна – полиран черен гранит с лика на войводата, името, годините на раждане и смърт. Нищо повече – великите хора нямат нужда от описания на делата им, те се знаят.

20150620_145717

А в олтарната част на разрушената църква, където местните хора са направили импровизирано олтарче, сложихме българска икона.

Та така. Не разполагам с имоти за милиони левове и държавна субсидия, както управляващите държавата ни „патриоти“. Също така не разполагам с държавни служби и милиарден бюджет, както правителството. С възможностите и куража, които аз и моите приятели имаме, можем да направим това. И го направихме. Възможно е гърците да я счупят. Нека. Ще сложим нова – още по-голяма.

Благодаря на Теодора Тасева, която ме подсети за тази стара идея и дари парите за направата, на Васил Цеков от Враца, който направи плочата, на Николай Костадинов, с когото тръгнахме от другия край на България, за да сложим плочата, и на приятелите Сашо, Мишо, Николай и Сава от София, които дойдоха с нас.

И да не забравяме – България е там, където сме ние, българите! Нека помним и бдим над българското – независимо къде е то, дали у нас, или извън днешните български граници!

5 Коментара

  1. Мирко's Gravatar Мирко
    23.06.2015    

    Браво на вас момчета! Вечна му памет на Войводата Гоце Делчев!

  2. Кристина Христова's Gravatar Кристина Христова
    24.06.2015    

    БРАВО момчета! Поклон пред вас истински БЪЛГАРИ!

  3. Ник's Gravatar Ник
    24.06.2015    

    Това знаме г-н Костадинов не е българското! В член 166 от Конституцията на РБългария,изрично е посочено,че цветовете се разполагат водоравно!Другото е или незнание или подигравка с национален символ,което не допускам при Вас! Иначе браво за инициативата! Без зли помисли- Ник

    • Костадин's Gravatar Костадин
      25.06.2015    

      Когато знамето се обърне вертикално по този начин, става флаг. Знаете разликата, предполагам? Така се вее по реите на българските кораби. Така стои на хиляди места по цяла България. Дори не мога да повярвам какво се налага да обяснявам – че не било българското знаме, боже господи…

  4. Нико Манчев's Gravatar Нико Манчев
    15.12.2018    

    Баница, Крушево и моето село Лехово, са изключително революционни и център на българщината в Егейска Македония. Горд съм, че съм с корен от този край.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив