Врабево е България

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Врабево

Баба Маринка, на татко майка му, е родом от село Врабево в Троянския балкан. Навремето идва да работи като учителка в Добруджа и тук се задомява, но връзките с роднините от Врабево не се прекъсват. Имам много братовчеди и приятели там, а като малък прекарвах по около месец всяка година в прекрасното балканско село. Преди няколко дни наши роднини бяха на село при баба, видяхме се и понеже не се бяхме срещали от доста време, се разприказвахме за всякакви неща. Заинтересувах се как вървят нещата на село и на шега попитах как е раждаемостта. Леля Йовка се засмя и каза, че е много добре, била скочила двойно в сравнение с миналата година.

Понеже се опулих доста изненадано, тя побърза да ме успокои, като каза че заслугата била на братовчед ми Станислав, който преди месец се сдоби с първа рожба. С други думи, ако не е станало ясно, миналата година във Врабево е родено едно дете, а тази година – две.

Сега е време да споделим малко факти – днес Врабево има около 800 души население, изцяло българи. В миналото обаче е достигало 3000 човека, като до 1989 г. в селото работеше военен завод, сладкарско предприятие и шивашки цех. Дори и днес, въпреки упадъка, тук работи един от най-модерните фарамацевтични заводи у нас, собственост на „Софарма“, а скоро предстои да бъде открита и местна мандра.

Въпреки това обаче деца няма. В селото има детска градина и училище, но децата в училището вече просто не стигат, за да функционира. За да не бъде закрито, в него се карат циганчета от Троян – хем да се спаси училището, хем да бъдат „интегрирани“. Какво се получава обаче – тъй като учебният процес с циганите е невъзможен, те деградират напълно местното образование и местните врабевени се принуждават да се изселват с децата си в Ловеч или Троян, въпреки, че работните им места са във Врабево. Говорих с един от тях, знаете ли какво каза той? „Не искам детето ми да затъпява покрай циганите, искам да му дам нормално образование“.

Наскоро спорих с една убедена привърженичка на „интеграцията“ на циганите. Разговарях разпалено с нея около час, докато накрая се сетих да я попитам къде учи нейното дете. Оказа се, че ходи в частно училище. Когато я попитах защо не направи така, че в това училище да се вкарат цигани, с цел „интеграция“, тя буквално се задави. Не можело, това било друго, нямало как, така нямало да има ефект и прочие, и прочие. Разбрахте, нали? Щом стана дума за нейното дете и изведнъж се оказа, че интеграцията в точно това училище няма как да стане.

„В последния ден преди да излезят в лятна почивка, депутатите в парламента решиха, че до края на ноември правителството трябва да изработи краткосрочни и дългосрочни мерки в рамките на стратегията по демографска политика, които да зададат посоката за решаването на кризата в страната. Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин пък заяви, че ни трябва различен тип икономика с по-висока производителност, защото без промяна на цялостната икономика нито данъчни, нито други мерки ще решат въпроса.“

Цитатът е от малотиражен американски таблоид у нас, но е показателен за начинът, по който се гледа на демографската катастрофа – клиширан, чиновнически и бюрократичен. С много думи нищо не казват. Много ми се ще да питам Калфин колко деца има и къде ходят на училище. Сигурен съм, че реакцията му няма да се различава от тази на соросоидната му посестрима. За депутатите пък да не говорим.

Съдбата на Врабево днес е съдбата на цяла България. Затова ако искаме да спасим страната си, първо трябва да започнем от селата. България не е София или другите големи градове. България – това е Врабево и още 5250 български села. Големите градове имат свой потенциал и ресурси, и могат по-лесно да се преборят с катастрофата на Третата българска държава. Загубим ли селата обаче, загубили сме всичко.

3 Коментара

  1. banshee's Gravatar banshee
    19.08.2015    

    в никакъв случай не го пиша, за да се заяждам и дори ми е болно, много болно, но България вече не може да бъде спасена. България отдавна не може да бъде спасена. Дори руснаците имаха малко време след 80те години комунизъм да си подадат главата над водата. Българите нямат тази привилегия – геноцидът е неумолим, неспирен и повсеместен.

    Византийско робство
    Турско робство
    Комунизъм
    Демокрация (другата страна на комунизма)

    нашият народ просто нямаше шанс. Не му го дадоха. Сега буквално довършват държатвата и обществото с вносните мургави субекти. Това правят и с Европа, но България (отново) ще го отнесе най-много. С кое ще спасяваме България – с НАТО-вските войски? С Турските военно-въздушни сили, които ще „охраняват“ Българското въздушно пространство? С американските бази, техника и наемници на Българска територия?

    Не, това, което ще стане е, че след още няколко месеца (максимум година), когато циганите и мюсюлманите рязко ескалират мародерствата си и българите започнат да се защитават открито, чуждите армии ще се намесят с цел ‘умиротворяване’ на ситуацията и българинът отново ще бъде изкаран нетолерантен, ксенофоб и расист. Сценарият е един и същ и дава безотказни резултати навсякъде. Защо да го променят за България?

  2. Ева's Gravatar Ева
    19.08.2015    

    По здравословни причини се озовах в гимназията на с.Врабево и завърших през 1989г.Карах практиката си точно в този военен завод.Беха наистина хубави времена.Запазила съм страхотни спомени от тогава.Сега като се отбивам там,виждам разликата.Жалкото е че така е във всички български села и много ме боли.

  3. Светлозар Димов's Gravatar Светлозар Димов
    09.08.2017    

    Увлекателен разказ с много истински наблюдения. Още от малък идваме в Острец и днес за съжаление тези пастички от Врабево вече ги няма. Не бях идвал на Балкана в период от около 25 години и първият ми въпрос към местните беше за сладките и се надявах все още да го има този цех. Уви…
    Иначе един от многото прекрасни райони с китни планински села, която природата ни е дала. Жалко, че нямаме държава. Колко спокоен и романтичен би бил животът на село ако имаше поне малко дълновидност от тези на власт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Архив