4ао, роdна ре4

xpjB20CЧуждиците в езика ни винаги са ме дразнили. Без значение дали са нови или стари, дали са турцизми, русизми или англицизми. Чуждици са и толкоз. Да говориш с чуждици в езика си е като да си хвърляш боклуците по пода на къщата, в която живееш – може, но е идиотско. Сутринта някакъв тип обясняваше по телевизията, че в аджендата на бизнеса ни липсвали реални таргети. Честно, доста се замислих над думите му. Какво, по дяволите, искаше да каже той? Заразата обаче е доста по-сериозна.

Я се замислете например кога за последно чухте думата благодаря? Мерси ли казахте? Защото аз само това чувам. На родното довиждане също отдавна сме казали чао. Дали защото е много дълго, или просто ни мързи да си отваряме устата, но с „довиждане“ и „благодаря“ сме се простили отдавна. Оставили сме ги само за официални случаи, като признак за по-висока култура, засега. На думичката добре също лека-полека и изстива мястото в речта ни. Редовно чувам ОК, Ока, Окей, Кей и всякакви други невероятни производни на американската лигня. Плашещото е, че дори и псувните, силно консервативна част от речта, почнаха да поддават. Онзи ден на улицата някакво все още неориентирано полово същество обясняваше на друго подобно нему, как щяло да нафака някой си, на което му се отговори със звучното българско „шит“.

Макар и телевизията да е само върхът на айсберга в тези процеси, вече, не бива да се забравя, че от нея навлязоха в езика доста думи, които преди 20 години присъстваха само в английско-българските речници. Килър, билдинг, промоция и какво ли още не се изляха в езика ни като мръсна вода от спукана канализация. За съжаление, почти всички програми, предавания и водещи са пълни с подобни изрази и сега. Имаше едно предаване, „Шеф мастър“, водено от шеф Манчев. На български може да бъде наречен готвач Манчев, или главен готвач Манчев, ама що пък да използваме български, като можем да не го използваме? За другото предаване „Фермата“ и „фермерите“ в него какво да кажем? Като бях малък и четях романите на Карл Май, в тях думата ферма се превеждаше с бележка под текста като „земеделско стопанство“, а фермерите, разбираемо, като земеделци. Обаче явно думата земеделец звучи много тъпо и селски, и затова ние няма да я ползваме вече. Направо си представям как преди 100 години по родните ни села в идилични ферми румени и засмени фермери и фермерки берат царевица, ритмично припявайки си кънтри.

Нормално е, човек да получи „професионално изкривяване“ и несъзнателно да използва чуждици от време на време. Но някои го правят съвсем нарочно, за да подчертаят (тюх да му се не види, без малко да кажа „афишират“) ерудиция на модерен човек! Е, какво да правим, криворазбрана цивилизация. Отделно от това все по-често попадам на българи, които живеят в България, обаче във фейсбук си пишат един на друг на английски. Разлика между гъркоманите от Възраждането ни, които говорили в къщи на гръцки, макар че не го разбирали добре, а с роднините си от село ползвали преводач, макар че прекрасно разбирали майчиният си български език, няма. В началото това го правеха само кифлите с три мозъчни гънки, но сега виждам, че тенденцията обхваща все повече хора. Или тъпотията е заразна, или се е появило нова явление – мъжка кифла.

За кирилицата и латиницата няма въобще да почвам, че ще трябва да пиша до утре. Но все пак – има една крилата фраза от мрежата, която кратко и лаконично описва защо трябва да си пишем на родния език с родните букви. Защото, казва тя, не е едно и също да напишеш „Пена отиде на къра“ и „“Pena otide na kura“. Но пък не се знае. Думата кър отдавна вече не се ползва и скоро младите българи вероятно няма да я знаят, а името Пена лека-полека изчезва от българската именна система, отстъпвайки на Грациела, Валенсия, Франческа, Корнелия и други подобни типично български имена.

Като завършек (а не като финал) ще припомня, че и да се гордеем че сме българи, и да не се гордеем, все тая, защото така или иначе сме си българи. Така че по-добре да се гордеем и да направим така, че децата ни да се гордеят не само с това, но и с нашите дела. А не да направим така, че един ден с внуците, или недай боже с децата си даже, да говорим на различни езици.

11 Коментара

  1. Валентин Арабаджиев's Gravatar Валентин Арабаджиев
    16.11.2015    

    По времето на Де гол във Франция беше приет закон за защита на френския език. В България се съкращава изучаването на литературните ни класици.Изучаването на граматика е сведено до минимум. В телевизиите надписите на български се изместват от такива на английски
    Някакъв журналист със задоволство беше отбелязал, че в едикоеси училище успехът по английски бил по висок от този по български език. Има ли нужда от коментар? Тук става въпрос за държавна политика, господа родолюбци!

  2. vlady's Gravatar vlady
    17.11.2015    

    Трябва да се изучават и класиците и стойностните съвременни автори като например големия поет Бедуин Сухарев създал шедьовъра „Стихове на откачалката“.

  3. Митре Турунджов's Gravatar Митре Турунджов
    17.11.2015    

    Исползването на чуждици в българския език, независимо от произхода им е израз на арогантна простотия.

    • xyz's Gravatar xyz
      19.11.2015    

      Исползването на чуждици в българския език, независимо от произхода им е израз на арогантна простотия.
      Използването на чуждици в българския език, независимо от произхода им, е израз на арогантна простотия.

  4. Eyeless's Gravatar Eyeless
    17.11.2015    

    Смешен плач! Всеки език има чуждици, защото винаги има дупки. Едно време са били правени комични опити за запълването на тези дупки с абсурдизми като „драсни-пални-клечица“, но в крайна сметка и до днес казваме „кибрит“ (турска дума).

    Тази статийка силно мирише на фалшив патриотизъм, подправен с голяма доза високомерие и самовлюбеност. Не я дочетох докрай – просто нямам търпимост към глупостта.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      18.11.2015    

      E, няма как да се очаква друг коментар от човек, използващ чужд език за да изпише името си:) Понеже нямаш търпение към глупостта, не си дочел докрай и историята с кибрита, който даваш за пример, и така си изпаднал в ситуация да даваш глупав пример. Думи като влак, чакалня, молба и още много други не са съществували преди 100 години, когато са били измислени специално за да заменят думите трен, антре, просба и т. н. Прословутият пример с кибрита е даден от подобни на тебе българомразци, които се подигравали на усилията на проф. Балан да твори нови думи в нашия език, които да заместят чуждиците. В статията обаче аз съм дал примери със съществуващи наши думи, които се заместват от чужди. Но кой да чете:) Много по-лесно е да охрачим всичко българско и родно, нали, чужденецо:)

  5. Грациела-Франческа's Gravatar Грациела-Франческа
    18.11.2015    

    Доста жлъчна и посредствена статия. Дали авторът може да преброи колко чуждици е използвал в нея и дали знае българските им съответствия?
    Очевидно много хора не могат да разберат, че както се променя нацията, културата, порядките, така се променя и езикът. Ако отворите да прочетете книга, писана преди 100 години, ще видите колко различен и неправилен според сегашната книжовна норма е езикът там. Това не се случва само с българския, а с много други езици. Тезата, изразена в статията бих я поставила в графата с псевдопатриотични послания, пропагандиращи статичност на нацията и липса на всякакво развитие, само и само да се запази „българското“ (кое е българско обаче, тези хора самоволно решават).
    Ако наистина искате да помогнете за такава кауза, не си изливайте злобата в такива статии, а просто комуникирайте (или ако ви харесва повече, „хортувайте“) със събеседниците, използвайки думите, които считате за подходящи.
    А иначе най-много чуждици съм срещала в часовете по литература.

  6. Костадин's Gravatar Костадин
    18.11.2015    

    Отново еничарски коментар:) Вижте, разбирам болката ви от факта, че нашият език и нашият народ все още съществуват, но за ваше съжаление това още дълго ще бъде така. Освен това е редно, след като имате претенции за образованост, да положите малко повече усилия в аргументиратацията си. Използваната от вас дума „хортуваме“, с която се подигравате над българския език, за да замените комуникираме, още през 19 век е архаична и не се използва много. Можеше да се сетите за думи като общуваме, говорим, разговаряме, но очевидно не сте добре запозната с нашия език и не ги знаете. Така че, драга Грациела-Франческа, първо научете българския език и чак след това елате да ни обяснявате колко бил беден, та трябва да взаимстваме за щяло и нещяло чуждици. Защото тук няма място за неграмотни българомразци. Впрочем, няма място за каквито и да е българомразци, но поне да бяхте образована, та да имаше смисъл от разговора, ох, простете, от комуникирането с вас:)

  7. 18.11.2015    

    Почнете от пресата медии телевизии и тн ппробация, меикинг, дресинг код ,примери колко щеш!

  8. ANGEL's Gravatar ANGEL
    19.11.2015    

    Само малка незначителна подробност: италианската дума ЧАО е приветствие не за раздяла толкова, колкото за ЗДРАСТИ, те даже колкото са непринудени имат словосъчетание Ciao, come ti chiami? = Здрасти, как се казваш?

  9. Първанов's Gravatar Първанов
    20.11.2015    

    Горките космополити, толкова се докачиха като им припомниха произхода от фанариотите. Да ги ожалиш. Те си имат идол – Кристо Пакетажника, който до ден днешен отказва да говори на български, и дори на българските журналистически въпроси отговаря на френски език, защото някога си, някакъв чиновник го бил засегнал, и оттогава той избягал от България, и мрази българския народ. Но и ние, БЪЛГАРИТЕ, си имаме пример, който да следваме, по същото време, когато Христо Явашев, а това е истинското му име, колкото и да се срамува, та по същото време семейството на непълнолетната Силвия Вартанян емигрира във Франция. Но Силвия и до ден днешен си спомня с любов за БЪЛГАРИЯ, идва многократно тук,и говори на български. Още на времето, когато бе младата звезда на френската естрада, и пееше заедно с „БРЪМБАРИТЕ“ от Ливърпул( нарочно не използвам английското им наименование), тя разпространи сред многобройните си слушатели на запад песента „Марица“( в буквален превод от френски език „Марицата“). След като отпадна положението и на „невъзвръщенец“, тя първа организира и проведе масов концерт в София, и изпълни на български език „Облаче ле бяло“. Когато външното ни министерство, и правителството на Костов изоставиха българските медици в Либия, Силвия Вартанян поде мощна защитна инициатива сред френската общественост. И това даде резултат. Европейският съюз веднъж успя да свърши нещо полезно. А всеки българин може да избере какъв да бъде : ПАТРИОТ или КОСМОПОЛИТЕН ИДИОТ. А Фрациела-Гранческа-Урнелия-Каленсия в какъв час по литераура е ходила не знам, може би по англо-американска, или е имала млад, умен, и начетен преподавател инетелектуален протестър….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив