От Усури до Мисури всички са кутригури

1474733_10201022511700523_1399668834_n

Ако следим внимателно всички генетични „открития“ за нашия произход, скоро трябва да прекръстим тази книга на „История тракобългарская“

На 22 август бяха оповестени резултатите от поредното ново мащабно генетично изследване на българите. В проследяването на произхода на българите участват Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, Институтът по микробиология, Институтът по антропология, Националният археологически институт с музей при БАН и Флорентинският университет „Ренци”, чиято лаборатория изследва генетичния материал. От него за пореден път стана ясно, че не сме славяни, нямаме тюркски гени и сме безспорни наследници на траките и прабългарите. За да съставят генетичната карта, според която сме наследници на траките и прабългарите, учените се връщат пет хилядолетия назад. Най-напред те вземат кости и зъби, намерени в тракийските некрополи. От нашето летоброене (VIII-X в.) пък датира генетичният материал от прабългарите. И след като сравняват пробите от миналото с тези на 900 съвременни българи, полученият резултат лаконично гласи: европейска популация, най-близка до унгарци, хървати, румънци и италианци. Със славяните учените имали проблем – те били практикували трупоизгаряне и заради това не могли да намерят славянски генетичен материал от онова време и ни сравнявали със сегашни славяни. След което резултатът е ясен.

Това „проучване“ не е първото, няма и да е последното от серия такива, които през последните няколко години, горе-долу през 5-6 месеца избухват с „новината“, че сме всякакви други, само не и славяни. Различават се само народите, с които сме родствени. В това проучване например, понеже е правено съвместно с италианци, излизаме много близки с италианците. Ако следващото е съвместно с германци, вероятно ще ни изкара полутевтонци. Всъщност, смея да изразя обоснованото предположение, че в крайна сметка на финала ще ни изкарат най-близки с американците и че сме наследници на англосаксонците.

Разбира се, налице са някои крайно неприятни факти, които леко развалят резултата от това и всички подобни нему изследвания. Ние българите говорим славянски език, имаме славянска култура и славянско самосъзнание. Как се преодолява това? Много лесно. Първо, цялата ни култура се обявява за тракийска. Всички общи черти с другите славянски народи се обявяват за българско (разбирай тракийско) влияние над славяните. Славянското ни самосъзнание се обявява за резултат от късно руско влияние (през 19 век), а славянският характер на българският език директно се отрича и толкоз. Като цяло се отрича и съществуването на славяните въобще – тях са ги измислили отново руснаците (Екатерина Велика през 18 век), иначе те никога не са съществували. На целият този бъркоч му се придава наукоподобна форма, чиято едничка цел е да разколебае и разклати националното самосъзнание на българите, като всичко това се прави, забележете, от високо „патриотични“ подбуди.

На този фон не буди учудване факта, че „История славянобългарская“ на Паисий Хилендарски отпадна от малките класове и беше пренасочена към големите. Като им дойде времето да я учат, вече може името и да е сменено на „История тракобългарская“. Всъщност твърденията, че всъщност оригиналното име било „История славнобългарска“, и че заглавието било фалшифицирано (от сещате се кого, точно така, руснаците), вече изглеждат като приятна детска закачка.

Когато влязох в университета преди 19 години на мода беше „доказването“ на прабългарския характер на българския народ. В един момент почти беше „доказано“, че човечеството е произлязло от прабългарите. Тогава се шегувахме, че от Усури до Мисури всички са кутригури. Сега прабългарите вече не са хит, на дневен ред са траките. Траките са създали човешката цивилизация, те са открили буквите, включително и кирилицата, обаче в един момент решават да се прекръстят на българи. Защо, не е ясно, вероятно от скромност.

Сега тръпна в очакване. Вероятно следващото изследване ще докаже, че ние сме първото нещо, което е произлязло след Големия взрив. И че американците са ни най-близки от всички народи, разбира се.

Ако спра с иронията, която дори и на мен ми дойде в повече, няма как да не отбележа следните няколко неща:

 1. Ние българите сме действително наследници и на траките, но не сме траки. Има граница, отвъд която ставаме като македонските историчари, които обявиха Александър Македонски за техен сънародник, а Розетският камък за написан на битолски диалект.

2. Имаме достатъчно славна и велика история, за да я фалшифицираме.

3. Имаме огромно влияние над славянския свят, но то е точно заради славянският ни произход. Почти няма славянски народ, който в един момент от своята история да не е имал старобългарския език като свой официален.

4. Пропагандата срещу Русия е антибългарска. Руската култура е дъщерна на създадената от нас славяновизантийска цивилизация (изразът е на световноизвестния историограф Арнолд Тойнби), а българският език в неговата средновековна книжовна норма е официален в Русия до времето на Петър I. Плюенето срещу Русия, руснаците и руската култура е плюене срещу собственото ни историческо наследство.

5. Генетичните изследвания на произхода се зараждат като модерно явление в САЩ, където за местните хора, продукт на мешавица от най-различни народи и раси, това е единственият начин да разберат кои са и откъде идват. Такива изследвания в България, държава на повече от 14 века, и сред българите, народ на близо 2000 години, са безсмислени.

 На войнстващата простащина, на фалшификацията на историята, на подмяната на историческото ни наследство и самосъзнание трябва да се дава отпор. В противен случай не демографската катастрофа ще причини изчезването на нашия народ. Преди да изчезнем физически ще сме претопени ментално в нещо, която няма да има нищо общо нито с българите, нито с българската култура.

37 Коментара

  1. Венелин Николаев's Gravatar Венелин Николаев
    31.08.2016    

    Браво! Страхотно написано! От хора като Вас се нуждае нацията!

  2. Ивелина Тасева's Gravatar Ивелина Тасева
    31.08.2016    

    Страхотна статия!

  3. Виолета Кръстева's Gravatar Виолета Кръстева
    02.09.2016    

    Благодаря! Благодаря Ви за всичко, което правите за България, за българският народ, за децата ни! Благодаря, че не се отказвате! Делата Ви се четат и предават със същата сила и заряд, с които са създадени.

  4. bk's Gravatar bk
    04.09.2016    

    Аз доколкото си спомням в същото изследване, което ни изкарваше близки до италианците, твърдеше и че сме много близки, почти идентични с руснаците. В него се споменаваше и за голяма близост и с унгарците. В Италия са се заселили Алцековите българи, така, че близостта с италианците или поне с някаква група от тях не трябва да ни изненадва. Територия на Унгария също е била заселена с преселници от Велика България. Така, че за мен тези резултати не са изненадващи или противоречащи на българската история.

    Най-важната ни връзка с руснаците е цивилизационната. Българския народ в силните си времена е бил народ обединител и покровител на по-слабите народи, а не експлоататор и поробител. Съжителството се е формирало на базата на взаимен интерес, а не на поробване и налагане на едностранни интереси. За нас е чуждо робството и геноцида. Същите характеристики откриване при Руската империя и елементи от тях присъстват дори в комунистическия СССР, който въпреки деструктивната комунистическа идеология успява да запази някакво човешко лице.

    Диаметрално противоположна на това е така наречената „Западна цивилизация“ – която от столетия провежда политики на грабителство, експлоатация, колонизация и най-важното – геноцид. Ние много добре виждаме как и днес биваме третирани от западните ни „партньори“.

    Ето тази цивилизационна принадлежност с Русия и цивилизационен антагонизъм със запада е който най-много вади очите на въпросните ни „партньори“ и за това е целия напън за подмяна на историята. Но въобще не виждам как това ще им се отдаде. Това е информационна война, която те отчайващо губят.

    Има нещо вътре в нас, което се пробужда и разкъсва всички ментални окови и определя принадлежността ни базирано не на съвременната пропаганда, а на хилядолетната ни историческа памет, записана в народния ген.

  5. Az's Gravatar Az
    04.09.2016    

    г-н Костадинов, моля насочете ме към един единствен автентичен артефакт които показва наличието на славяни южно от Дунав преди 8 век. И не ща да чувам че артефакти няма защото те били живеели в землянки и обожествявали дървета. Така аз мога да кажа че сме наследници на индианците чийто тотеми както всички знаем са дървени.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      05.09.2016    

      Г-н Az, идете в някой български музей, разходете се, огледайте се, вижте картата на нашата страна, вижте топонимите, замислете се какъв език говорите, вижте фолклора, традициите и обичаите ни и тогава пишете отново. Но моля ви, не ме карайте да ви наваксвам пропуснатите ви години в образованието. Това ще трябва да направите сам. Щом можете да пишете, значи можете и да четете. Четете, г-н Az, и ще научите много интересни неща.

    • Ж. Войников's Gravatar Ж. Войников
      03.09.2017    

      Магяр означава „деца на дома“, синове на дома“. В селкупски mөt, енецки myat, ненецки myad, нганасян. ma`, коми, удмуртски mate, мар. mœt – дом, и в праунгарски gyar, съвр. унг. gyarmek – дете, младеж.

  6. bk's Gravatar bk
    05.09.2016    

    Аз лично съм стигнал до извода че термина „славянин“ е езиков а не етнически маркер. Произхода на тази дума е от думата „слово“, затова имаме държавите СЛОВакия и СЛОВения. Т.е славянин или словянин е някой който говори разбираем за нас език. Останалите са „немци“ – сиреч „неми“ хора, говорещи на език, който ние не разбираме.

    Езиковото сродство обаче не гарантира етническо сродство. Например чукчите и яркутите говорят на руски, който е славянски (сиреч разбираем за нас език) но не са етнически сродни с нас или дори с руснаците.

    От друга страна унгарците са много по-близки до нас генетично, ако и да говорят напълно неразбираем за нас „словяните“ език. При това унгарците са в пъти по близки генетично до нас от поляците например, който говорят славянски език.

    Ето защо аз лично съм стигнал до извода, който написах и по-горе а именно, че славянството е езиков маркер, не етнически или генетичен.

    Това разбира се е просто моя „теория“ до която съм стигнал по логически път. Който иска може да я проверява или опровергава.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      07.09.2016    

      По вашата логика и унгарците са славяни, защото на техния език маджар означава говорещ човек, т. е. словенин:) Апропо, подобна е етимологията и на имената на туарегите, инуитите (ескимосите) и още много други. Да разбирам ли, че според вас и ескимосите са славяни? Недейте така, моля! А за чукчите и якутите – това довод ли е? Те си имат свои езици, това че знаят и ползват руски не ги прави славяни. Аз знам гръцки, защото съм го учил в университета, това прави ли ме грък?

      • bk's Gravatar bk
        08.09.2016    

        Аз не знам произхода на думата маджари, но в моята логическа постройка езиковия маркер „словяни“ важи само в определената езикова група и не може да се прехвърля към други езици от други езикови групи, които биха могли да имат същата практика да маркират народи със сходен на техния език. Иначе казано ако в дадена езикова група хората наричат себе си „словяни“ – сиреч хора които говорят разбираем за тях език всички етнически групи, и след това имаме друга езикова група която нарича по техния си език сродните езикови групи, по никой начин не следва, че двете групи са идентични една с друга, а следва че имат подобен подход към именуването на сродните езикови групи и в това няма нищо нелогично.

        Чукчите и яркутите имат свои езици, вярно е, но също така и пра-българите са имали свой език. Поради тази причина и до ден днешен имаме за някои неща по две напълно различаващи се етимологически думи за едни и същи неща. До ден днешен воложките българи говорят съвсем друг език и смятат, че техния език е оригиналния български, а ние сме си сменили езика. Дали това е вярно или не, не е въпроса в момента. Факта е че голяма група етнически българи говорят съвсем друг език и го считат за роден. Това най-малкото е доказателство, че един народ може да смени напълно езика си. Без значение дали ние или те са си сменили езика.

        • Костадин's Gravatar Костадин
          08.09.2016    

          И кои са тези етнически българи, които говорят друг език и го смятат за роден?

  7. Ирена Янкова's Gravatar Ирена Янкова
    06.09.2016    

    Господи, благодаря ти, че не си вдигнал ръка от нашето неблагодарно лице и продължаваш да ни изпращаш всеотдайни люде като Костадин, които да осветяват пътя ни! Вече мислех, че България е престанала да ражда хора, достойни за името патриоти! Но щом ги има в днешния объркан свят, значи и нея ще я има!
    Поклон пред Вашето дело, Костадин! Изпълнихте сърцето ми с вяра в утрешния ден на България!

  8. Драганов's Gravatar Драганов
    06.09.2016    

    Здравейте, г-н Костадинов,
    С интерес следя Вашия блог и темите, които засягате в него. Не съм изненадан от резултатите на въпросното генетично изследване, защото и по-стари такива са показвали нашата генетическа близост с италианците и хърватите. С румънците също е логично да имаме сходство, понеже гетите и траките са били генетично близки. Не бих казал, че ние българите приличаме на типичните славянски народи. И с просто око се вижда, че антропологическият ни тип е по-различен от този на народите, които днес се смятат за най-преките потомци на някогашните славяни. За пример можем да вземем как изглеждат днешните поляци, чехи, словаци, руснаци, белоруси, украинци, че дори и сърби и да ги сравним с българите. Има разлика и тя е видима.
    Това обаче, което мен лично повече ме притеснява е, че бъдещите българи (по паспорт) няма да имат нищо общо нито с траки, нито с прабългари, па камо ли със славяните. Бъдещето на България е свързано с народ, който можем да наречем „индо-българи“, за да не кажа цигани. Вижте положението в село Градец, Сливенско. Впрочем можете да напишете една статия по въпроса с въпросното село. Там буквално се е образувала циганска автономия, където кмет на ДПС управлява 5000 цигани и 100 българи. Няма по-циганизирано село в България и това е пример, какво очаква българската държава в близко бъдеще. Ето това е истинския проблем, а не толкова дали сме славяни или траки. Въпроса е да не станем „индо-българи“.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      07.09.2016    

      Така е, абсолютно сте прав. Но за съжаление не управлявам държавата, за да реша този проблем.

  9. Спасова's Gravatar Спасова
    08.09.2016    

    Възхищавам се на всичко онова, което правите. Споделили сте огорчението си от това, че получавате поздравления поради същото, но не биха ви последвали повече от 10 души в делата ви. А Вие създадохте ли възможност, за да можем да Ви последваме?

    • Костадин's Gravatar Костадин
      08.09.2016    

      Създал съм толкова такива възможности, че само трябва да поискате. Стига да искате, разбира се.

  10. М.М.-Петрова's Gravatar М.М.-Петрова
    08.09.2016    

    Изключително силно послание!

  11. 10.09.2016    

    Популационната генетика е сериозна наука, така ме нека не примитивизираме нещата. Изследванията на Д. Нешева са значими, но все още са в начална фаза. 1. Изследвана е само мтихондр.ДНК, а тя не е показателна за миграциите на народите. За да се уточни какъв е произхода и дела на т.нар. „прабългари“ у съвр. българи е необходимо изсл. на У-хром. ДНК! Но това скоро няма да стане, методът е доста скъп, а БГ-д-вата пари за наука не дава. Дори и за това изследване, което е в основата на докторската дисертация на Деси, българските учени дължат на италианците 37 000 евро!?
    От това което Деси е публикувала, става ясно най-общо, че прабългарите са европеидна общност и в майчинските родословия на изследваните скелети, няма открити следи монголоидни представителки. Българите са в Западен Кавказ в продължение на 6-7 века (от 1 до 7 в.) и целият този мит, за Атила и българите които уж били сред племената му рухва катастрофално! То и изворите го посочват съвсем ясно, ама няма кой да чете и анализира!
    Смятам че най-важното е генетици, археолози и историци да работят заедно в екип, което за съжаление е в пълно противоречие с идиотския ни български манталитет, да се противопоставяме едни спрямо други.
    Коментарите върху които Костадин разсъждава, са на един вирусолог (проф. А. Гълъбов), който и понятие си няма от по-сериозна история. Човека е почитател на П. Добрев, освен това е русофоб, което днес е много модерно сред интелигенцията ни, и като го слушам имам чувството че изпълнява политическо поръчение. Твърдението му че славяните били измислени в 19 в. от Русия, са направо смешни и жалки! Нищо че славяните са известни още на Птолемей!
    Да различни сме от славяните, различни сме дори и от съседните сърби които са асимилирали 25 000 кв.км. бълг. земи в Поморавието, а славянския ни дял (генетично) не е повече от 15%, но в други генет. изследвания, унгарците да които стана дума са повече славяни, попадайки в средата на „славянския панел“ и то е логично, асимилирали са голямо количество славянски субстрат. Италианската прилика която се посочва е повечо от показателна. На панела получен от Нешева се вижда че прабългарите не са близки до италианците изобщо, а до италианците живеещи между Средна и Южна Италия и Сицилия! Ако бяха си направили труда да прочетат Павел Дякон, веднага щяха да си отговорят на въпроса, точно там в областта Беневнто се заселил Алцек с 40 000 войска и народа си!
    Резултатите от генетиката, попадайки в лапите на патриотари, лаици и др. манипулатори, могат да се тълкуват и изкривяват съобразно вижданията на всеки един от тях. Примерно пубикуваните генетични данни че у съвр. българи около 60% мъжките „игрек“ родосолвия имат автохтонен произход, се изсипа като манна небесна върху кухите кратуни на „тракоманиаците“! Примерно при германците съотн. автохтони/индоевропейци е 50 на 50 %!
    Напр. Нешева и съавт. правят още една грешка, резултат от липсата на диалог между науките. Тука са подведени от Института по антропология. Те изследват кости от три некропола от ранната бронзова епоха (Шекердже могила, Габрова могила до с. Камен Сливенско и Берекетската могила) оставени от население живяло в периода 4 – 3 хил. пр. н. е. и ги представят за „тракийски“! Естествено че не са тракийски, а на предтракийското население, смес от праиндоевропейци-ямници и заварения местен доиндоевроп. субстрат. Траките се появяват едва към средата на 2 хил. при н.е. Да се говори за траки дори в 3 хил. пр.н.е. е много пресилено. А това вече опорочава в известна степен изводите.
    Деси и съавт. не са на ясно че в генетично отношение Кавказ не е единно понятие а твърде разнороден като съвр. генет. картина се е формирала едва след катастрофалното нашествие на Тамерлан в 14-15 в. Те твърдят, прабългарите нямат нищо общо с Кавказ, което е един абсурд, плод на заблуда и неразбиране! Дори името Балкария е оставено от българите!
    Народността и нацията не е биологична, а обществено-социална категория, така че като говорим за „прабългари“ и произход на българите, е важно да се уточни точно откъде идват носителите на името, а 60% автохтони и траки вкл., и 15% славяни са напълно ясни!

    • Ж. Войников's Gravatar Ж. Войников
      03.09.2017    

      Едно допълнение. Днес вече е известно че всички носители на хаплогрупа I2 – т.нар. динарски хаплотип са славяни по произход, така у българите славянският дял нараства на 30% по данни на Y-хромозомната ДНК.

  12. 10.09.2016    

    Примерно, спомнете си за силната „волжкобългарска мания” която разтресе някои „патриотски“ среди от българската общественост, които се поддават повече на безумни патриотарски емоции, отколкото на здравия разум. Едва ли не се заговори са съвр. „волжки българи” които уж били насила принуждавани от руските власти да се наричат татари. Стига се до там че на ноемврийската сесия в 2000 г. на Съвета на Европа (ПАСЕ), българският представител Л. Тошев, изпада в смешно, жалко и неловко положение. Той иска да прокара една безсмислена и глупава резолюция, насочена срещу Русия, за правата на волжките българи, които се подтискали от времената на Иван Грозни и насила били преименувани в татари. Руският представител Димитрий Рогозин, отговаря напълно в същия тон, че Русия ще подкрепи резолюцията защото също е загрижена за правата на етруските, галите, готите, древните траки, както и на всички изчезнали етноси от картата на Европа в античността и средновековието.
    За справка: И.Л.Измайлов. Начнут ли признавать права этрусков и галлов в Европе? (или международные симптомы одной местной болезни). Уеб-сайт: „Тюркско-татарский Мир” , публицистика. – http://www.tataroved.ru/publication/npop/4/

  13. 10.09.2016    

    За пълната липса на съвр. „волжкобългарско” съзнание говори и следните интересни данни за самосъзнанието на населението в Казан, през 1914 г., които дават българските професори Йордан Иванов и Васил Златарски, посетили Руското Поволжие. В Нижний Новгород, единствено две циганчета, надявайки се на някоя монета от българските професори, заявили че са „болгары”, но и в Казан откриват, че „болгары” се наричат пак циганите. От местни татарски татаролози в Казан те научават, че „след падането на Българското царство при Волга, тамошните българи се слели, лека по-лека със завоевателите татари. Сливането на двете племена ставало поради сходните им диалекти и общата мохамеданска вяра. След време историческите спомени на българите се затъмнили и слели с народните легенди, циганите за да намалят лошата си репутация, започнали да се издават (представят) за потомци на Българското царство.” По-нататък, Й. Иванов посочва, че „и на Балканите, в българска Македония (и Родопите), циганите се наричат гюпци – египтяни. По същия начин, във Франция ги нарича бохемци, защото там са се преселили от Чехия (Бохемия), а името роми идва от ромеи – римляни, византийци, тъй като от средновековна Гърция (Елада), циганите проникват в останалите части на Балканите.“
    През 1914 г. в Руската империя, все още болшевиките не са никакъв фактор, който да внушава и насилственото преименуване на хипотетичните „волжки българи” в татари, както твърдят Нурутдинов и компания.
    А всъщност в резултат на самоопределянето днес едва 200 души в цял Татарстан са сподвижниците на Нурутдинов, определили се като „булгари”. Фархат Нурутдинов е умопобъркан пантюркист, които измисли съвр. „волжки българи“.

    Йордан Иванов. Избрани произведения. Сегашните „българи” при Волга. София. 1982. ,стр. 236-236: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/J_Ivanov_Volzki_balgari.pdf

  14. Veso Antonov's Gravatar Veso Antonov
    10.10.2016    

    Академик Проф. Васил Гюзелев
    Академик Проф. Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.

    Завършил е история и археология в СУ “Св. Климент Охридски”.

    Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на СУ.

    Бил е директор на Националния исторически музей. Бивш шеф на дом “Витгенщайн” във Виена.

    Носител на международна “Хердерова награда”.

    От 2003 г. е академик. Автор на повече от 50 книги.

    1. Славяни. Произход и прародина
    Славяните принадлежат към индоевропейската езиково-етническа общност. По археологически данни в земите на днешните европейски държави техните най-ранни селища се откриват в Полша, Беларус, Украйна и европейската част на Русия. Най-старото писмено сведение принадлежи на “бащата на историята” Хердот–VІ в. пр.н.е., който говори за неври, будини и венеди.
    По-късно римските автори Плиний Стари, Тацит, Птолемей съобщават за тях заедно с други племена, обитаващи земите на север от Римската империя.

    През ІІ-ІV в. окончателно се оформят основните славянски племенни групи: източна – анти, западна – венеди, и южна–славини.
    През V в. Придвижването на големи маси хора от вътрешността на Азия към Централна Европа, известно като Велико Преселение на Народите, раздвижва и славянските племена. След смъртта на хунския вожд Атила в 453 г. славяните се придвижват на юг и стават непосредствени съседи на Източната римска империя – Византия.
    Това дава възможност на готския историк Йордан и византийския автор Прокопий Кесарийски да запишат първите по-подробни сведения за тях.

    2. Нападения и заселване на славяните на Балканския полуостров

    Славяните идват в балканските провинции на Византия както всички други “варварски” народи преди тях – със силата на меча. В края на V и началото VI в. те започват да нахлуват южно от р. Дунав, грабят каквото могат и се изтеглят. За да предпази столицата Константинопол, император Анастасий I (491-518) строи т.нар. Дълга стена. Това крепостно съоръжение, завършено през 512 г., е разположено на 70 км от Цариград – от Деркос на Черно море до Силиврия на Мраморно море.

    Първото голямо нашествие на славяни на юг от р. Дунав е по времето на император Юстин І (517-525). В техните нападения често участват и прабългари, които в началото са съюзници на Империята, но след това се обръщат срещу нея.

    Император Юстиниан I (527-565) прави всичко възможно, за да спре славянските нападения. Там, където оръжието е безсилно, той използва дипломацията. Назначава на служба славянски пълководци, настройва племената едно срещу друго, праща скъпи подаръци на други народи да нападнат славяните. Все с такава цел Юстиниан I предприема грандиозно строителство. Възстановява и строи нови крепости по течението на р. Дунав. Прави втори отбранителен пояс от крепости по продължението на Стара планина. Строи укрепления дори между Дългата стена и столицата. Общият брой на тези крепости според византийския хронист Прокопий Кесарийски е над 300. Но, както пише същият автор, тези усилия се оказват напразни.

    През втората половина на VI в. славянските нападения стават по-чести. Огромни маси леко въоръжени славяни пресичат Балканския полуостров от север на юг, като опустошават дори Пелопонес. Византийските хронисти все по-често съобщават, че в техните набези участват и прабългари.
    В 559 г. византийската дипломация с много усилия успява да предизвиква война между прабългарските племена кутигури и утигури. В същото време срещу голяма сума в злато ромеите привличат на своя страна аварите срещу прабългарите и славяните. Година по-рано аварски пратеници пристигат в Константинопол, за да предложат услугите си на император Юстиниан І От 562 до 569 г. аварите окончателно се заселват в земите около устията на реките Сава и Драва. Те създават голямо племенно обединение – Аварски хаганат начело с вожда Баян, което в продължение на повече от две столетия, до 796 г., играе важна роля в Централна Европа.

    Първите сведения за славянската колонизация на Балканския полуостров са края на VІ в. и принадлежат на сирийския писател Йоан Ефески. През есента на 586 г. те обсаждат Солун в продължение на една седмица, като използват специална обсадна техника, описана в “Чудесата на св. Димитър Солунски”. Жителите на града успяват да подпалят обсадните машини и славяните се оттеглят.

    В началото на VІІ в. Византия изоставя отбраната на дунавската си граница. Няколко години по-късно, при управлението на император Ираклий (610-641), славянската преселническа вълна залива балканските провинции на Византия. Предполага се, че в хода на това движение в земите между р. Дунав и Стара планина се заселват племето на северите и обединението на “Седемте славянски рода”, които по-късно в съюз с прабългарите на хан Аспарух поставят основите на средновековната българска държава в Европа.
    Успехът на Византия във войните със славяните и аварите зависи от нейната ангажираност във войните в Персия. Възползвайки се от това, славяните масово нахлуват през Дунава. Вестите за славянската колонизация стигат чак в далечна Испания.
    През лятото на 626 г. Константинопол е подложен на двойна обсада. От северозапад го нападат славяни, авари и прабългари, а от югоизток – перси. Съюзниците се изтеглят едва след десетдневни безуспешни опити да щурмуват града. За да ги спре, император Ираклий прехвърля крупни военни сили от Мала Азия на Балканите. Те се придвижват в три направления: по Черноморското крайбрежие; по пътя Одрин – София – Белград и по Егейското крайбрежие към Солун.
    След смъртта на император Ираклий Арабите – новата сила в Мала Азия – притискат Византия. Обединени от вярата на пророка Мохамед, много скоро те стават най-силният противник на ромеите в следващите столетия. Империята използва периодите на мир с мюсюлманите, за да воюва на Балканите със славянските племена.
    През втората половина на VII в. тя възстановява властта си върху по-голямата част от Балканския полуостров и преврьща отседналите в тези земи славяни в свои поданици. Земите между Стара планина и р. Дунав обаче остават под контрола на славяните. За да устоят на византийския натиск, те създават военнополитически съюз от седем неизвестни по име племена и северите.

    3. Обществено устройство

    По времето, когато славяните се заселват на Балканите, основна обществена единица в славянското общество е родовата териториална община, управлявана от старейшина. Голям брой такива общини съставят едно племе начело с княз. Първоначално князете нямат особена власт над общините. В хода на войните с Византия обаче те и част от бойците натрупват богатства и властта им става по-осезателна. Основният орган за управление на славянското племе се нарича „вече” – племенно събрание, в което участват всички мъже, годни да носят оръжие. Често пъти група племена се обединяват във военновременни съюзи с цел нападението на някой по-голям град. В “Деянията на св. Димитър Солунски” се съобщава за голямо славянско нападение над Солун в 620 г., в което участват много племена: драговити, сагудати, велегезити, ваюнити, верзити и др.

    В “Стратегиона на псевдомаврикий“ политическите отношения между отделните славянски племена са характеризирани така: “Те или не достигат до споразумение, или пък, ако се споразумеят, веднага други нарушават решението, като всички противници враждуват до смърт помежду си и никой не иска да отстъпи другиму.” Тази политическа несговорчивост се оказва трайна характеристика на славянските племена. За нея съобщават почти всички съвременни им автори. В известна степен тя пречи на византийците да се споразумеят със славяните, които непрекъснато нахлуват в Империята, но в еднаква степен тя пречи и на самите славяни да се организират в трайно политическо обединение.

    4. Бит, поминък и религия на славяните

    В “Стратегикона” освен препоръките как да се воюва с тях се съдържат и детайлни описания за начина им на живот. Те обитават селища, разположени в непосредствена близост до реки, езера или блатисти местности, като използват водната преграда за защита. Препитават се от земеделие и скотовъдство, лов и риболов. Сеят предимно жито и просо и отглеждат същите домашни животни и птици (без пуйките, които са пренесени от Северна Америка много по-късно), каквито се отглеждат от всички останали европейски народи днес. Славяните сами изработват нужните им за домакинството глинени или дървени съдове. Те живеят в колиби от преплетени клони, измазани с кал и покрити със слама, землянки и полуземлянки.

    След отсядането им на Балканите византийските хронисти като Прокопий Кесарийски съобщават, че те почитат един върховен бог, наричан Перун – бог на мълнията, но имат и други божества, като Сварог – бог на огъня и занаятите, Дажбог – бог на плодородието, Волос – на стадата, Лада – на плодородието, любовта и семейството. Славяните се отнасят с почитание към природните явления и свръхестествени сили на вековни дървета, реки или езера. Те вярват, че в тях, както и в гъстите гори живеят митични същества – русалки и вили, самодиви и самовили, някои от които се явяват в човешки образ и срещата с тях не предвещава нищо добро. За това те трябва да бъдат омилостивявани чрез жертвоприношения.
    Славяните имат развити погребални обреди. Те изгарят своите мъртви заедно с вещите, служили им приживе. Тленните останки, заедно с остатъци от дрехи и накити, те поставят в глинени урни и заравят в земята. Имат обичай да устройват състезание в чест на починалия и угощения на мястото, където е погребан.

    5. Прабългари

    Първото писмено сведение, в което прабългарите са отбелязани със своето народностно име – Vulgares, е Анонимен Римски хронограф от 334 г. В него се посочва, че са народ, който живее северно от Кавказ, в земите на днешен Казахстан.

    Различни исторически свидетелства от края на ІV в. насам съобщават за отделни прабългарски племена, населяващи различни територии, пръснати от земите между Черно и Каспийско море до териториите около Балатонското езеро в днешна Унгария и Италия. В тях се разказва за хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури.
    Според Прокопий Кесарийски в средата на VІ в. сред народите, населяващи Северното Черноморие и Приазовието на запад от Азовско море и р. Дон, живеят кутригурите, а източно от тях – утигурите. Най-вероятно става дума за два големи военноплеменни съюза, обозначавани по-късно с имената на тези две племена. През VІІ в. историята на едно от прабългарските племена – уногондурите, се преплита по-тясно с Византия и информацията във византийските извори става по-обилна.

    Още древните хронисти свидетелстват, че всички прабългарски племена са родствени и имат общ произход, за който различни учени вече десетки години изграждат различни хипотези. В основата си тези хипотези се основават на езиковедски анализи.

    Безспорен е фактът, че в езика на прабългарите има както тюркски и монголски думи, така и такива с ирански произход. По своята езиково-етническа принадлежност древните българи са тюрки, които са се смесили със сродните на тях етнически групи, а също така и с ираноезични племена.

    6. Прабългарите в Централна Европа

    Движението на хуните през втората половина на IV в. увлича прабългарските племена. По-голямата част от тях се заселва в Предкавказието, Приазовието и в поречията на реките Дон и Донец. Друга част продължава с хуните на запад и се заселва в Панония и Северозападните Карпати. Участието на прабългарите в хунския съюз е засвидетелствано в “Именника на Български Ханове”, където първият български владетел Авитохол се идентифицира с Атила. След неговата смърт в 453 г. прабългарите излизат самостоятелно на европейската политическа сцена.
    През 480 г. остготите, които по това време обитават балканските провинции на Византия, започват военни действия срещу Империята. За десетина години ромеите успяват да ги изтласкат и те се преселват в Италия. Във връзка с тази война византийските хронисти на няколко пъти съобщават за прабългари като свои съюзници.
    В 488 г. остготският крал Теодорих потегля нагоре по р. Дунав. При река Сава близо до гр. Сингидунум (дн. Белград) той разгромява една смесена войска от гепиди и прабългари, командвани от вожда Бузан. Разказвайки за битката, Енодий прави едно от най-интересните описания на за начина на живот, социалната структура и военните качества на прабългарите.

    След оттеглянето на остготите прабългарите започват самостоятелни набези. Техните нападения, както и тези на славяните и аварите, са причината за построяването на Дългата стена от император Анастасий І. Особено голямо е прабългарското нахлуване в 540 г. През тази година те достигат до Адриатика и стените на Константинопол. За да ги спре, Византия организира на няколко пъти междуособни войни между утигури и кутригури или настройва славянските племена на антите срещу тях.
    От средата на VІ в. историята на прабългарските племена се преплита с тази на аварите до 631-632 г., когато част от тях напуска Аварския хаганат и се разселва.

    7. Стара Велика България

    Останалите в Приазовието след хунската вълна прабългари са покорени през 567-568 г. от Тюркския хаганат. Тюркският натиск обединява прабългарските племена от земите край Азовско и Каспийско море. Начело с вожда на уногондурите Кубрат (Курт) (605-665) от рода Дуло през 631-632 г. те се освобождават от тюрките и създават голям военно-племенен съюз на западната граница на хаганата.
    Византийските хронисти Йоан Никиуски и патриарх Никифор наричат това политическо обединение Стара Голяма България.
    За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие. Българските владения са непосредствен съсед на Византия и византийските хронисти пишат по-подробно за тях. Според Йоан Никиуски хан Кубрат е от стар знатен род и е племенник на хунския вожд Органа.
    Още като млад, вероятно в 619 г., той посещава Константинопол и приема християнството. През 635 г. той отново е във византийската столица, за да сключи мирен договор с император Ираклий (610-641). Мирът с Византия му е необходим, за да отхвърли окончателно тюркската заплаха. Договорът е началото на дългогодишно приятелство, което двамата владетели поддържат до края на дните си.
    Хан Кубрат е силна личност с голям авторитет за прабългарските племена. Идеята за българска държавност в нейния ранносредновековен вид най-вероятно се заражда при неговото управление.
    Кубрат умира вероятно в 665 г., като завещава на своите синове да не се разделят, за да “не робуват на друг народ”.
    В продължение на три години след него управлява най-големият му син Безмер. Византийските хронисти го наричат Батбаян или Баян.

    Още приживе на хан Кубрат хазарите, които върху развалините на Западнотюркския хаганат създават свой – Хазарски хаганат, притискат Велика България. След неговата смърт синовете му не спазват бащиния завет и се разделят. Най-големият Батбаян се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Вторият син на Кубрат – Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Той следва идеята за държавност на своя баща и поставя началото на т.нар. Волжко-Камска България, която просъществува до 30-те години на XIII в., когато е разгромена от татаро-монголското нашествие.

    Третият син Аспарух пресича реките Днепър и Днестър и през 60-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос), в земите на днешна Южна Бесарабия. Византийският хронист Теофан Изповедник разказва, че много скоро след това този “не чист народ” започва да напада земите южно от р. Дунав, които са византийско владение – територията от днешния гр. Шумен – на изток между Стара планина и р. Дунав.

    8. Социално-икономическо развитие и култура на прабългарите

    Битът, общественото устройство и религията на българските племена са в пряка зависимост от начина им на живот. В периода до към VІ в. те водят номадски начин на живот, като се придвижват заедно със стадата, които се нуждаят от постоянна паша. През втората половина на VІ в. и първата половина на VІІ в., когато влизат в пряк досег с Източната Римска империя – Византия, част от тях вече водят отседнал начин на живот.
    Основен поминък на прабългарите е скотовъдството, но се занимават и с лов и риболов. В своите местоживелища на север от Кавказ развиват занаяти, които са свързани с техния бит и начин на живот: грънчарство, ковачество, обработка на кожи и златарство. Те разполагат своите селища най-често покрай реки. Едно такова селище (аул) се обитава от 20-30 семейства. След като отсядат и броят на семействата в селищата нараства, те започват да ги укрепват със земен вал и ограда от заострени колове. Всяко семейство живее в куполообразна юрта, направена от кожа върху дървен скелет.
    Прабългарската войска се състои от всички годни да носят оръжие мъже. Тя е само конна и се разделя на лява и дясна страна, съобразно това къде живеят родовете спрямо аула на хана. Основните им оръжия са пригодени за употреба от седлото на коня: двойно извит лък, извит дъгообразно меч, къси копия и ножове.
    Прабългарската религия се характеризира с подчертан синкретизъм. Подобно на другите тюркски народи прабългарите почитат един върховен бог, богът небе – Тангра. Ханът е и първожрец на Тангра. Своите погребения те извършват чрез трупополагане в посока север–юг. В гроба поставят личните вещи и оръжието на починалия.

    Прабългарите, както всички тюркски народи, имат лунен календар, състоящ се от цикъл от 12 години, всяка от които носи името на почитано животно: І – сомор (мишка), ІІ – шегор (вол), ІІІ – вер, бер (тигър), ІV – дванш (заек), V – неизвестно (вероятно дракон), VІ – дилом (змия), VІІ – мор [им] (кон), VІІІ – текуч (овен), ІХ – неизвестно (вероятно маймуна), Х – тох (кокошка), ХІ – етх (куче), ХІІ – дохс (свиня). Календарът най-вероятно е заимстван от високоразвитата в древността китайска култура.

    • Ж. Войников's Gravatar Ж. Войников
      26.07.2017    

      Васил Гюзелев не е пример достоен за уважение. Един проводник на „класово-партийният“ подход и съветския диктат в науката по време на социализма, изразяващ се в безпрекословното налагане на „тюркската теория“. Познанията му за прабългарите са отчайващо неграмотни! НЕ го уважавам като учен изобщо!

  15. Veso Antonov's Gravatar Veso Antonov
    16.10.2016    

    „Живеем с митовете които създаваме, колкото сме по нещастни, толкова повече митове ни трябват“. Аз добавям само това: Kогато някой стъпва върху лъжливо и измислено минало..такова ще е и бъдещето му.

    Най-тъжното в цялата работа е, че пан-тракедонизмът надмина и македонизма в опитите си за присвояване на чужда история. Двете явления са напълно идентични в основата, на която се базират : шовинизъм, върл популизъм, манипулация на научни данни, откровено невежество.

    И докато в съседна Македония това явление има определена политическа цел и се прокламира от държавата, у нас то е дело на и се поддържа от маргинализирани псевдо-патриоти и националисти, неграмотни емигранти и полуграмотни гурута без съответното образование.

    Редовият тракоман страда от ред психични проблеми включващи параноя, грандомания, авто-агресия и тежки комплекси за малоценност; за него автохтонството не е просто теория за произхода му, но и осмисля ежедневието му, то е причина да се чувства по- в сравнение с останалите хора на Земята.

    С темповете си на разпространение главно сред неграмотната част от българското население тракоманията може да се сравнява с разпространението на националсоциалистическите „арийски“ теории в Германия, като неслучайно вече е прегърнато от най-маргиналната партия в страната – „Атака“ и част от неговите проповедници намират поле на изява именно в нейните медии.

    Въпреки това, справянето с тази чума минава не през нейното публично опровергаване и разнищване (привържениците и така или иначе вече имат комплекс, че някой нарочно крие истината от тях), а през пълното игнориране на този популистки феномен, който слава Богу, поради цялостната си несъстоятелност, няма потенциала да се превърне в доминиращо мнение за нашия произход, въпреки крайните прояви на наглост, безочие и фундаментализъм у своите депримирани привърженици.

    • Ж. Войников's Gravatar Ж. Войников
      03.09.2017    

      Много точен и верен анализ!

  16. Veso Antonov's Gravatar Veso Antonov
    18.10.2016    

    Димитър Ангелов: ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ

    Херодот за Траките: “Да се стои без работа смятат за чудесно, да се обработва земята–за унизително, а да се живее от война и грабеж–за най-добро”.

    Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III?I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура. За проникването на гръцки религиозни култове сред траките през елинистическата епоха свидетелствуват особено ясно надписи, разкрити в тракийския град Севтополис (от IV в. пр. н. е.). Находките в Севтополис говорят при това за елинско влияние не само в областта на религията, но и по отношение на градоустройството, на жилищната архитектура, на украсата на сградите и пр. Силно било елинското влияние и по отношение на живописта. За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък.

    • Ж. Войников's Gravatar Ж. Войников
      03.09.2017    

      За работата и грабежа- такава е народопсихологията на истинските трако-дардански наследници албанците.

  17. Veso Antonov's Gravatar Veso Antonov
    19.10.2016    

    Луд на шарено се радва!

    Особености на историческия автохтонизъм. Основното автохтонистко убеждение е, че българите са генетично, езиково и културно-исторически потомци и наследници на античните траки. Автохтонизмът отхвърля демографското и културно значение на варварските миграции на Балканите и в цяла Европа в ІІІ-ВІІ в. Повечето автохтонисти са убедени, че славянско нашествие в ВІ-ВІІ в. няма, а някои вярват, че цялата славянска езикова група е рожба на руска пропаганда. Автохтонистите смятат езикознанието като наука за несъстоятелно и средновековните източници за фалшификати. По този начин се разграничават рязко от конвенционалните научни методи на изледване. Същевременно сами често прибягват до така наречените „народни етимологии“.

    Автохтонистите са убедени в съществуването на заговор срещу българското минало. Това прави убежденията им повече теория на конспирацията отколкото хипотеза за произхода на конкретен народ. Склонни са да смятат опонентите си за част от заговора. Всяко изказване против автохтонизма е схващано като проява на противобългарски убеждения. По принцип изпитват недоверие и към античните автори, но с двоен стандарт – някои от античните все пак казват по нещо вярно там, където се появи бегла възможност за тълкуване на техен текст в полза на родството между траки и други народи (като предположението винаги е в полза на тракийското влияние над съседа). Убедени са, че траките/българите са едновременно автохтонни и че са пътували много (като номадите, но… без да са номади). Смятат, че „номад“ и „варварин“ са оценъчни термини.

    Автохтонистите са убедени, че траките са имали своя писменост, различна от гръцката, линеарната, финикийската и фригийската. Често обаче допускат, че тези графични системи са повлияни от тракийската. Отъждествяват всички неавтохтонни теории за произхода една с друга. За автохтонистите остава общо взето неизвестно, че иранската, полиетничната степна и тюрко-алтайската теории са в спор помежду си. Автохтонистите често преминават в забележки на лична основа по време на спор. По това донякъде напомнят някои фундаментаристки социалистически позиции – като отхвърлянето на обективизма в историографията.

    За тях патриотизмът е водещо убеждение, а не толкова търсенето на фактите. Те смятат, че патриотизмът е достатъчно основание за всяко едро заявление. За тях автохтонизмът е по-скоро кауза отколкото научна теза. Автохтонистите имат предпоставена теза, в чиято полза търсят доказателства. Този подход ги отличава силно от конвенционалните учени, които първо натрупват маса от факти, а чак след това я тълкуват. Имената на историци като Васил Златарски и Петър Мутафчиев са анатема за автохтонистите. В тези автори те виждатпроводници на чужди интереси, а не учени.

    Автохтонистите обикновено не познават най-новата историческа и археологическа литература на специалистите и се борят с твърдения отпреди двайсетина-трийсет години. Автохтонистите са склонни да омаловажават, а в някои случаи – и да отхвърлят Великото преселение на народите като демографски фактор в историята на Европа. Периодичните нахлувания на нови индоевропейски народи са терра инцогнита за автохтонистите. Според мнозинството от тях траките са автохтонно балканско население, родствено с предгръцките пеласги и критски минойци, а не с индоевропейци като ахейските гърци.
    Автохтонистката хипотеза за произхода на българите не се изчерпва само с етногенетичните процеси. Тя обхваща историята на Средиземноморието, Черноморието, северна Африка и Средна Азия и я тълкува неизменно в полза на твърдението, че в предантичните периоди, Античността, а защо не и Средновековието българите/траките са (единен) етнос, доминирал политически, демографски и културно над огромни територии. Автохтонистките идеи не са формирали стройна хипотеза. Различните автохтонисти имат различни представи и частни насоки на интерес, където се задълбочават. За едни е привлекателна епохата на Константин Велики, за други – древният Египет, за трети – шумеро-акадската, вавилонската и асирийската цивилизация, а четвърти се интересуват от въпроси на кирило-методиевистиката докато пети четат основно Херодот. Всички те имат значителни противоречия едни спрямо други, но ги пренебрегват.

    Автохтонистите често си служат с понятия като „укриване“ и „разкриване“. Водени са от нещо като чувство за мисия към българщината. Обичат да смайват публиката със смели и несъмнено патриотични твърдения. Не се интересуват от история на комуникациите, дипломатическа история, история на ежедневието. Предпочитат да се задълбочават във въпроси, които схващат като политическа теория и един вид фолклористика на древните общества. Археологията ги интересува сравнително слабо.

    Автохтонистите са привлечени предимно от изводи; пътят на достигането им ги интересува относително малко. Няма застъпници на автохтонизма сред историците, цласическите филолози и археолозите. Обикновено става дума за лица от така наречената техническа интелигенция, юристи, журналисти, писатели или лекари, за които историята е вид хоби. В писането си автохтонистите често използват изобилие от главни букви, гръмка реторика и удивителни, което отново ги отличава от принципно сдържаната конвенционална научна проза.

    Автохтонистите не се влияят от опонираща аргументация. Възможно е с времето да добавя още бележки към този кратък списък. Ще се радвам, ако и други го направят. Горните наблюдения се отнасят преди всичко до автохтонистите в България. Доколкото знам, автохтонни исторически идеи има у руснаци, турци, французи и британци. В Русия те свързват днешното население на европейските части от страната със скити и сармати. Като и руските автохтонисти са любители на бомбастични твърдения. В Турция става дума за произхода на днешните жители от античните фригийци, лидийци и кари. Крайните предположения и липсата на интерес към твърденията на конвенционалните университетски учени са налице и там.

    Във Великобритания автохтонизмът е от по-различен. Там представителите му са университетско течение учени-историци като Дейвид Рос от Абърдийн, които смятат, че келтско нашествие в Британия не е имало, а езикът и културата на Шотландия, Уелс и Ирландия се дължат на мощното влияние на галски търговци и друиди в Британия в периода ВІ-І в. пр. Хр. Спорът им с мнозинството техни колеги с конвенционални убеждения тече в рамките на академичния дискурс. Във Франция автохтонизмът е донякъде институционализиран. Без да отхвърля Великото преселение на народите и нашествията на франки, бургунди и готи, френската образователна система отдава най-голямо значение на галския субстрат в етногенезиса на съвременните французи.

    Разбира се, най-безумен е другият български автохтонизъм – този на Македонската Академийа на Науките и Уметноста. Няма нормален българин, който да не се отнася с насмешка към претенциите на братовчедите ни за античен произход. Същевременно обаче мнозина нормални българи се гордеят със своя собствен античен произход. Явно не си дават сметка, че едно официализиране на автохтонизма тук би дало легитимност и на БЙРМ-овските претенции и би утвърдило моралното право на македонските комшии да твърдят, че не са българи.

    Древните македони все пак не са траки а гърци, пък и в БЙРМ все пак признават някакъв славянски елемент в етногенезиса си, докато родните автохтонисти тук смятат „славянин“ едва ли не за мръсна дума. На това отгоре траки и македони често са били във вражда помежду си (още от преди времената на Филип и Александър, а и по времето на войните на Диадохите и Епигоните), така че евентуален успех на автохтонната хипотеза в България и въвеждането й в образователната система биха доказали в очите на публиката, че всъщност македонците и българите не просто са два отделни народа, а и врагове от хиляди години насам (защото публиката на Балканите все още вярва в такива неща като „братски народ“ и „изконен враг“). Дотук с патриотизма на автохтонистите.

    Привържениците на тракийския ни произход уж искат да възвеличават България, а де факто работят против българската кауза в Македония. Ако в МАНУ се усетят, първото задгранично признание на автохтонната българска хипотеза ще дойде от Скопие 🙂

  18. 21.10.2016    

    Тракоманите обясняват на славянски език колко много не сме славяни. Това би било смешно, ако не е толкова жалко. Ако според тези енергични демитологизатори на цялата ни история нашият език не е славянски, то това означава, че сръбският, руският, словенският, словашкият, чешкият и полският език също не са славянски, а са сигурно тракисйки, т.е български езици. Цялата тази кампания за демитологизация на нашата история произлиза от дълбините на една анти-българска по същество шизофрения, която включва в себе си патологична русофобия и славянофобия и идва от онези, които внушиха на диктатора Стамболов, че Берлинският договор е велик, а Русия е враг на България. Тези корифеи изковаха термина „пан-славизъм“, сигурно мислейки, че така заклеймяват Русия. Нашата обща писменост, православна религия и историческите опити, апогей на които е руско-турската освободителна война опровергават тези демитологизатори. Интересното е, че г-н Сидеров, койот не е русофоб, не усеща как го подхлъзват новите бакаловчета и славянофоби, които говорят за 5-те лъжи за българската история, без да обясняват защо нашият език е славяснки. Сигурно на 24-ти май тези енергични демитологизатори обикалят центъра на София и убеждават празнуващите на славянски език, че това не е денят на славянската писменост. Пази, Боже………..

    • Иван Арнаудов's Gravatar Иван Арнаудов
      27.02.2017    

      Г-н Антонов,
      Няколко кратки въпроса.
      Последно: Хан или Кан?
      Какво означава „ювиги“/“асубиги“?
      Кой древен автор нарича българите „пра-българи“?
      От къде знаем, че Тангра е бил (върховен) бог на българите?

      • Ж. Войников's Gravatar Ж. Войников
        26.07.2017    

        Отговор: Кана Сюбиги, превод „божествен владетел“!

    • Ж. Войников's Gravatar Ж. Войников
      26.09.2017    

      Русия не е враг на България, но не е безкористен приятел! Тя е велика сила, със собствено виждане за политиката в Европа и на Балканите, което не съвпада с нашите очаквания. Мишката се съобразява с мечката, а не обратното, защото мечката ще я размаже с един удар на лапата си. Доста сме пострадали от просръбската ориентация на Русия през ХХ в., тук вина има и то сериозна Стамболов. Днес поведението на Русия към България е нагло и арогантно, разбира се има и обективни причини за това (провалите на АЕЦ Белене, Южен поток, Бургас-Дедеагач, „евро-атлантическото“ лизачество и слагачество, на нашите политици, управляващи и повечето т.нар. интелектуалци – повечето от тях пълни седесерастки тъпанари), което много ще усложни диалогът ни с Москва в бъдеще, когато тя ще установи по-твърдо влияние на Балканите. Но въпреки това трябва да се търсят практични и реалистични общи интереси, а не да се люшкаме от тъпо и елементарно русофилство към също така тъпо и елементарно русофобство, каквото е положението в т.нар. ни псевдообщество в момента!

  19. БМ's Gravatar БМ
    07.04.2017    

    Отдавна не бях чел подобни смешки. Все пак „официалната“ наука, преди 300г. е смятала, че земята е ПЛОСКА. Преди 30, всяка КРИВА линия успоредна на априлската е ПРАВА!
    През онези времена инакомислещите се наказват с клада, Белене… Засега се разминаваме само с подигравателно – заплашителна риторика от „грамотните и образованите“.
    Не мисля да влизам в ненужна полемика, няма смисъл,. Ще Ви разкажа една случка отпреди 11 години: На една мааа бяхме 6 българи и 4 чеха. Споделих(на чехите), че ние(българите) не сме славяни, показах им РАЗЛИЧНАТА форма на костите при тях и при нас., не ми повярваха, няма да повярвате и Вие.
    Българи, славяни, траки, македонци… Има ли ги все още? На Марс ли са заминали, или на Мисури? По костите на ръката се разпознават отделните народности за няколко секунди. Не смятам да Ви обяснявам как(нали вси сме славяни). Ще завърша с % за различните етноси у нас: 60-70% с български ген 15-20% траки…. Под 1% са хората със славянски кости(ген).
    Ще напиша фалшиво име и e-mail, Белене още го има 🙂

    • Костадин's Gravatar Костадин
      07.04.2017    

      Не знам защо се плашите от Белене. Като ви чета коментара оставам с впечатлението, че повече трябва да се плашите от Карлуково:)

  20. Ж. Войников's Gravatar Ж. Войников
    26.07.2017    

    С общия упадък на образоваността, общата култура и пълната деградация на обществото ни започнала от 1989 г. насам, (не че и преди нямаше залитане в съвсем друга невярна посока диктувана от Москва) тези тенденции чувствително се увеличават и ще се увеличават в бъдеще. До голяма степен причината за тоя хаос е липсата на сериозна академична българска историческа наука. Основната и по-голяма част от нашите историци, занимаващи се с наука, просто имитират научно-изследователска дейност, като не рискуват да излязат извън начертаните рамки, начертани още от австроунгарската и руската наука през ХІХ в., рамки напълно остарели и погрешни.
    И след като академичната история я няма, хора като Д. Александров, П. Серафимов, Ст. Гайдаров (Гайд) †, Пл. Пасков, Цв. Кирилова и други манипулатори, ще си развяват байрака и ще зомбират с фанфаронските си бъртвежи псевдоинтелектуалния любителски български плебс, който еднакво разбира от футбол, политика, жени, коли и история !!! Почвата за това е благодатна, съвр. България е една жалка псевдодържавица, която все още съществува „на свети мощи“. Обикновеният българин е унизен, малцинство в собствената си държава, лишен от елементарна сигурност и реализация, дори е несигурен във физическото си оцеляване (примерите с бруталната престъпност на мангалската циганска измет са очевидни), и като цяло е застрашено самото съществуване българите като нация. От една страна сме притиснати от циганската бруталност, от друга – от пълзящата ислямизация за която не говорим, от трета – от безумията на т-нар. Евросъюз, които допълнително унищожават де що е останало като икономика в страната. Така че едни патриотарски бъртвежи, колко сме били велики в миналото, което изобщо не е вярно, но е сладко за душата, попадат точно в целта.
    Корените на това явление съвр. трако-автахтанизъм, не са в извадения от нафталина Ганчо Ценов и неговите псевдонаучни писания от началото на ХХ в., а много по-близки до нашето съвремие, свързано с изкуствената хиперболизация на тракийската история и култура в средите около Людмила Живкова, през 80-те год. на ХХ в. И корените на това явление са същите – избиването на комплекси, свързани с „примитивността“ на прабългарите и търсенето на „по-културни“ предци въпреки, че траките изобщо не могат да се определят като такива! Затова благодарение творчеството на семейство Фол, беше буквално „изсмукан от пръстите“ и сътворен мита са Орфизма, за голямата тракийската култура и пр.
    Днешните автохтонисти страдат от същите комплекси като Петър Добрев – нискокултурните предци. П. Добрев се опита да отхвърли т.нар. тюркска теория с неговата измислена Балхара – в която той вижда Бактрийско-Маргианската земеделска цивилизация, разбира се без изобщо да е в състояние да го докаже. Сегашните автохтонисти, виждат в прабългарите – някакви азиатци, диви афганци и пущуни, дошли от майната си – Памир (благодарение на П. Добрев) и в съотв. с натрапеният на българите от продажните ни и престъпни управляващи аматьори самонаричащи се „политически елит“, без изкл. от 1989 г. насам, „Евро-атлантически ценности“ искат да се изкарат големи европейци. Примерно безумните им твърдения, че България била най-старата държава в Европа, а българите – най-стария и най-културен народ са чиста шизофрения, в която обаче те вярват като ислямски фанатици и на принципа на религиозната нетърпимост, заклеймяват всеки трезвомислещ, отхвърлящ тяхната лудост.
    Интересен факт е че наскоро бившата журналистка от Нова ТВ, Цвета Кирилова, шумно рекламира псевдонаучното автохтонистко книжле на Павел Сераимов-Спараток за „истинската българска история“, иначе богато илюстрирано луксозно издание, издадено … с финансовото спонсориране на депуата „аптекар“ и мошеник В. Марешки!? А това показва, че новоизпечения политик, явно се готви да яхне новия европейски трако-псевдонационализъм.
    Безумието ще продължава с нова сила в синхрон с разпадните процеси на деградация и деструкция на българското общество и българската държава като цяло.

  21. Елена's Gravatar Елена
    16.08.2017    

    Едно изсъхнало дърво може да се възроди, ако има здрави и дълбоки корени. Така, както закъсняло чета и статията и коментарите, нашето ВРЕМЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ се отлага за неопределено бъдеще. Изглежда никой не е на ясно колко дълбоки и къде са българските корени… Толкова ли не се намери учен, историк или просто човек, който честно и почтено да прочете наличните исторически сведения и да извади една БЪЛГАРСКА история?! Иначе излиза, че ние сме народ без минало, а значи и без бъдеще…

    • Ж. Войников's Gravatar Ж. Войников
      21.08.2017    

      Защо има, ама няма кой да чете! Въпросът е много сложен. Не сме народ без минало, но това минало е безвъзвратно забравено. Най-голямото ни нещастие е пълната липса на приемственост между българските държави през вековете и липсата на собствени хроники, българинът не е бил историчен, нито в миналото, нито днес.

      Произход и преселения на древните българи
      Живко Войников
      Цена: 20.00 лв. Поръчай
      Цена за доставка за гр. София – 2.90 лв.
      Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
      За цена и срок извън гр. София кликни тук.

      Тази книга може да бъде доставена в:
      Сряда 23-08-2017 г. или
      Четвъртък 24-08-2017 г.

      https://www.book.store.bg/p105440/proizhod-i-preselenia-na-drevnite-bylgari-zhivko-vojnikov.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Архив