Средиземноморска България

България в един от своите исторически периоди, през които разполага с широк и удобен излаз на Средиземно море.

Географски и исторически България винаги е била свързана с морето. Нещо повече – не с едно, а с цели няколко морски басейна. Макар и да не отдават никакво значение на развитието на своя флота, още от самото начало на българската държавност на Балканите българските владетели разбират добре както възможностите, така и опасностите, дебнещи откъм морския бряг, и предприемат мерки за блокиране на опитите за византийски морски десанти. Още Аспарух е този, който започва изграждането на серия от отбранителни валове по крайбрежието на Черно море, а при неговите наследници целият черноморски бряг е още по-плътно укрепен. В средата на VIII век българите вече имат възможност да блокират и Дунав, чието устие е преградено от тях с желязна верига, непозволяваща на византийската флота да навлезе по реката. В следващите десетилетия с разрастването на българската военна сила и мощ постепенно българските граници опират до бреговете на Бяло, Адриатическо (наречено от българите Синьо) и Йонийско море. Дори и в моментите, когато България е принудена да се оттегли от тях заради византийския натиск, българското население остава по тези земи, които в очите на всички наши и чужди хронисти си остават български по етнографски характер. Така например през XIV век, когато Второто българско царство е в пълен упадък, някои негови регионални държавни форми като Добруджанското деспотство на Добротица и Валонското деспотство на Йоан Комнин Асен (брат на цар Иван Александър) в Албания изграждат силни флотове съответно в Черно и Адриатическо море, изрично отбелязани като български. Българските пирати по крайбрежието на Йонийско море и Адриатика са толкова силна заплаха за търговията в този район на Средиземноморието, че Венеция е принудена да изпрати специална военна експедиция срещу тях. От средите на беломорските българи пък произлиза един от най-страшните морски разбойници на всички времена – прочутият Драгут (чието рождено име е Драгота), който попадайки в турски плен е принуден да приеме исляма и става първо корсар, а после се издига до главнокомандващ на цялата османска флота.

Петте века турско робство водят до сериозни етнически промени на Балканите. Българите в Адриатика са избити, прогонени или асимилирани, но тези по беломорското крайбрежие остават като сериозен фактор, населявайки плътно северния егейски бряг от Сароския залив на изток до устието на Бистрица в Солунския залив. Ето защо когато въпросът за възстановяването на българската държава започва отново да се поставя на дневен ред, от самото начало се коментира и нейният средиземноморски излаз. Още по време на Цариградската посланическа конференция през 1876 г., когато за първи се обсъждат границите на бъдеща България, става ясно, че тя няма как да се развива нормално без излаз на Бяло море и свободни пристанища. Естествените пристанища на българските земи за връзка със средиземноморския свят са на брега на морето, където се вливат течащите през тях реки Марица, Места, Струма и Вардар. По долините на тези реки на юг се спускат древни пътища, по които от векове и хилядолетия наред се осъществява търговският и културен обмен с егейския свят. По пътищата край тези реки са ставали и главните движения на българите на юг. Това е основната теза, защитава от руския представител, а по-късно и от австро-унгарския и германския делегати. Конференцията предвижда България да се раздели на два автономни вилаета, като източният със столица Търново да е под руско влияние, а западният със столица София да е под австро-унгарско влияние. Заради съпротивата на френския, италианския и особено на английския делегат (който откровено саботира конференцията и е против възстановяването на България), и на двата вилаета е отрязан излаза на Бяло море. Окуражено от тези сигнали, турското правителство отказва да се съобрази с решенията на Цариградската конференция, което от своя страна става причина за началото на Руско-турската освободителна война.

След края на войната по силата на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. България получава устията на Струма и Места с пристанищата Кавала и Порто Лаго. Така страната ни се сдобива с два широки морски излаза на Черно и Бяло море, гарантирани с международен договор. За англичаните това е най-тежкия геополитически удар, който им нанася Русия. С един замах приятелската им Османска империя е почти напълно изхвърлена от Европа, въпреки отчаянието опити на Англия да я спаси, и на нейно място се появява русофилска България, заемаща на практика почти една трета от Балканския п-ов. По време на войната хиляди английски „доброволци“ (почти всички от тях кадрови военни от британската армия) се записват в турската армия, а армията на Сюлейман паша, която в началото на военните действия се намира на черногорската граница, е пренесена с английски военни кораби до Дедеагач, за да се бие с руснаците. Накрая, когато руската войска е пред портите на Цариград, кралица Виктория праща британския флот да охранява турската столица, давайки ясен знак, че руска атака срещу града ще означава война с Британската империя. Ето защо не са изненада последващите действия на англичаните. Непосредствено след подписването на Санстефанския договор те подклаждат метежа на Сенклер. Този английски благородник, подкрепен с пари и оръжие от Лондон, приема името Хидает паша и се опитва да разбунтува мюсюлманите в Родопите срещу руснаците и българите. Метежът е слаб, бързо се изражда в традиционните башибозушки нападения над беззащитните български села и е потушен от руската войска с помощта на четата на Капитан Петко войвода. Буди озадачение обаче факта, че този метеж се случва точно в района на Беломорието, а не в Лудогорието, където все още има повече от 80 000 турски войници и където няма нито руска, нито българска власт. Отговорът на този въпрос е очевиден – за да се създаде смут в бъдещите южни български земи и да има основание на един следващ етап те да не бъдат включени в състава на българската държава. Както и става. Макар и неуспешен, метежа на Сенклер създава впечатлението, че в тези земи не живеят българи, щом местното население се бунтува срещу България и Русия. Окуражени, англичаните се опитват да лишат страната не само от беломорски, но и от черноморски излаз. На започналият вече Берлински конгрес султана започва да се пазари за Варна и Шумен, които все още са в негови ръце. Той отказва да ги предаде с мотива, че в тях не живеят българи. В този момент на турска страна се намесват и местните гъркомани, които изпращат мемоар до конгреса, в който настояват да се обособят в автономно Елино-варненско княжество под властта на Османската империя. Турците започват да настояват за запазване на цялата черноморска ивица до Балчик, като предлагат България да има излаз на море само между Балчик и Каварна. Благодарение на дипломатическия талант на руските представители Горчаков и Шувалов това не се случва, но се налага да се жертват още български земи, за да се спаси Черноморието. Така освободената по време на войната Горноджумайска област е върната на турците като компенсация за Варна, Шумен и Бургас, оставени на Княжество България и Източна Румелия. Беломорският излаз на страната ни обаче е напълно ампутиран.

Но тясната ивица земя между южната граница на България и беломорския бряг от стопанско гледище не е полезна за никоя друга държава, освен на българската. Единствено Солун се развива като пристанище в този район, всичко друго започва бързо да запада. От своя страна, лишена от този излаз, България трябва да изгражда своите търговски пътища към света в неестествена посока – не от север на юг, а от запад на изток, към Черно море. От София до Солун разстоянието е 280 км, до Кавала са 348 км, до Бургас са 400 км, а до Варна 450 км. Износът през черноморските пристанища не само удължава и оскъпява пътя на българските стоки към световните пазари, но и поставя свободата на българската търговия в зависимост от волята на този, който владее контрола над проливите. Все пак правото на България на средиземноморски излаз е в някаква степен признато (или поне обсъждано) на всички международни конференции, в които тя участва до Балканската война.

След края на Първата балканска война (1912 – 1913) по силата на Лондонския мирен договор България получава широк беломорски излаз от устието на Марица до устието на Струма, с което той задминава по големина черноморския ни излаз. Този договор е утвърден и от всички Велики сили. След неуспешната за нас Втора балканска война (1913 г.) с Букурещкия мирен договор запазваме едва половината от него – вече само между Марица и Места. Въпреки това България за втори път в рамките на една година получава положителна международна санкция на своите претенции за излаз на Средиземно  море. Само за няколко години Беломорска Тракия е плътно интегрирана в българската държава, бидейки почти напълно българска по своя етнически състав. Отдавайки голямо значение на тези земи за бъдещото развитие на царството, правителството в София отпуска сериозни средства за неговото развитие, изостанало от останалите български земи заради продължилото и след 1878 г. турско робство. За отбраната на морето се изгражда и Беломорски флот.

На всички тези усилия е сложен край само няколко години по-късно. Когато България губи Първата световна война с Ньойския договор тя губи и Беломорска Тракия, която е превърната в подмандатна територия на Обществото на народите под управлението на Франция. Начело на територията застава френският генерал Шарпи. България запазва правото си на икономически излаз, както и всички права на местното българско население. В хода на преговорния процес по подписването на договора най-голяма подкрепа българските делегати получават от САЩ. Американците се обявяват твърдо против желанието на Гърция да анексира тези земи и в противовес на техните претенции предлагат дори форма на управление с американски мандат, но французите и англичаните не се съгласяват. Все пак благодарение на тях американския президент Уилсън България запазва Източните Родопи, който отхвърля претенциите на гръцкия министър-председател Венизелос границата да върви по Арда. Така през ноември 1919 г. една изконна част от България е превърната във френска колония. Това положение обаче е временно – само половин година по-късно, през април 1920 г. конференцията в Сан Ремо я дава на Гърция, за да се обезпечи по този начин нейната сухопътна връзка с Източна Тракия, която пък и е дадена от Османската империя по силата на Севърския мирен договор. Окуражени от английското и френското правителство, гърците започват политика на брутален геноцид срещу местните българи и само за няколко месеца изгонват или избиват цялото българско население. Въпреки това България не се отказва от своите права. През 1922 г. на Лозанската конференция тя поставя въпроса да и се върне излаза. Гърците са притиснати, но опрени за пореден път на английската подкрепа предлагат да отстъпят територия от само 3 кв. км. до Дедеагач, където да се построи свободно българско пристанище. Българските делегати отказват да приемат този вариант и напускат конференцията. Българският натиск се засилва и съчетан с турските успехи срещу Гърция, която е принудена да върне на Анкара цяла Източна Тракия и Измирския вилает, заплашва да ликвидира гръцката власт в Беломорска Тракия. Превратът в София на 9 юни 1923 г. обаче слага рязък и непредвиден край на тези български усилия. След него страната изпада в продължителна международна изолация.

Все пак политиката на мирен ревизионизъм остава водеща в София. Началото на военните действия на Балканите през 1941 г. по време на Втората световна война внезапно решава дългогодишният проблем с българския излаз на Бяло море. След капитулацията на Гърция българската власт в земите между Струма и Марица е възстановена, без територията около самото устие на Марица. България получава за първи път в своята история и островите Тасос и Самотраки. Така до 1944 г. страната ни отново заема своето място сред другите средиземноморски държави. Както и в периода 1913 – 1919, така и сега огромни средства от държавния бюджет са заделени за инвестиции и развитие на тези бедни и неразвити бивши гръцки покрайнини, умишлено оставени от гръцкото правителство да тънат в бедност и мизерия. Възстановен е и българският Беломорски флот, в Кавала е изградена корабостроителница, а старото българско население, прогонено през 1920 г. започва да се връща обратно по своите родни места. Промяната в генералния ход ход на войната обаче, както и (за съжаление) поредният български преврат слагат край и на това българско връщане край Бяло море. На 9 септември 1944 г. по заповед на новото прокомунистическо правителство българските войски и администрация започват изтегляне от Беломорска Тракия. Буквално дни по-късно Сталин разбира за случилото се и започва да ругае българските комунисти за действията им, тъй като те е нямало как да знаят, че Гърция е била предвидена да остане в английската сфера на влияние, а Сталин се е договорил за 10% съветско влияние в нея, което отговаря точно на размера на българския беломорски излаз. Оставането на българските власти съвместно със съветски окупационни войски би гарантирало с висока степен на вероятност запазването на тези земи за България, ако се беше случило, но в историята така или иначе няма „ако“. По-късно, на Парижката мирна конференция през 1947 г. българското правителство настойчиво поставя въпроса за получаването на Беломорието отново, но се сблъсква с насрещните гръцки претенции за отстъпване на целия Рило-Родопски масив на Гърция. СССР подкрепя България, докато този път на гръцка страна освен традиционно прогръцки настроената Англия застава и САЩ. В крайна сметка резултатът е реми и границата остава такава, каквато е начертана след края на Първата световна война.

Така от 1947 г. насам е фиксирана следната географска и политическа ситуация – цяла България на юг от Стара планина е обърната за изход на море към юг, по долините на нейните реки. Няма в света друг случай, когато долните течения на големите реки на една държава, каквито са Марица, Места и Струма, да са отделени от територията и с държавна граница само на няколко километра преди морския бряг. Най-южната точка на България отстои на едва 27 км от Бяло море. Родопите буквално са задушени икономически и за тяхното развитие през следващите години държавата инвестира стотици милиони левове. За местните българи остава само утехата при хубаво време да виждат от най-южните български върхове в далечината беломорската шир.

Въпреки това България остава до някаква степен средиземноморска страна. След влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. започва отварянето на затворените през войната пътища. Макар и с обструкции от гръцка страна, поради нежеланието на гърците българите да се завърнат под една или друга форма по тези земи, започва отварянето на нови гранични пунктове – при Гоце Делчев, Златоград, Ивайловград, Маказа, като предстои да се пуснат пътищата при Рудозем и Горна Арда. Българският език отново е в трайна употреба в Беломорието, където оцелялото след гръцките репресии местно българско население плахо се връща към своите корени и търси контакт с роднините си в България. Българският бизнес и българските туристи превръщат българското присъствие тук в нещо, с което местните гърци свикват и дори започват да желаят. Защото ако за гърците и до сега тези техни земи си остават просто едни неразвити и по-бедни покрайнини в сравнение с другите гръцки области, за българите те имат особена историческа и емоционална стойност, която ще ги кара да се връщат отново и отново там. Блясъкът и омаята на Бялото море ще продължат да властват с особена сила над българското съзнание независимо от превратния ход на историческите събития.

6 Коментара

  1. Балкански субект's Gravatar Балкански субект
    23.06.2017    

    Преди 2 години излезе една от книгите на Николай Стариков преведена на български език-„Не революция,а спецоперация“.
    Там той много добре описва как Англия с безкрайно долнопробни интриги забива клин между Русия и Германия,които е трябвало да бъдат и са били на една крачка от съюз помежду си в ПСВ.
    Тази политика се отразява и пряко на Балканските войни.След прочита на тази книга много лесно човек може да разбере защо Фердинанд още от 1911 година играе курвенски номера.
    На Балканите православните страни имат по 2 геополитически гаранта.
    България-Русия и Германия.
    Сърбия-Русия и Франция (Австро-Унгария).
    Гърция-Русия и Англия.
    Румъния-Русия и Франция (Австро-Унгария).
    След ПСВ:
    България-2-ра национална катастрофа огромни треиториални загуби,разорение и непосилни репарации,съюзническа окупационна комисия реално управлява старната или по-скоро каквото е останало от нея.
    Русия-2 поредни преврата (Февруарски и Октомврийски),гражданска война,разпад на страната,дава над 5 милиона жертви в ПСВ-най-много от всички страни и още около 5 милиона в гражданската война.Губи Финландия,Прибалтика,западен Беларус,част от западна Украйна и Молдова.
    Германия-Национална катастрофа,перверзията наречена Версайски мирен договор,непосилни репарации,през 1932 година в Германия е отбелязана най-голямата хиперинфлация в историята,което я прави най-потърпевша от голямата Депресия заедно с СССР.

    Англия-получава най-големите по него време залежи на нефт в света:Ирак,Оман,Йемен,днешните ОАЕ.
    Франция-получава Сирия и Ливан,който е част от Сирия.
    Румъния се разплува във всички посоки получавайки:Трансилвания,Молдова,цяла Добруджа и Буковина.
    Сърбия получава лидерството в Югославия-създадена от Англия и Франция.
    Гърция получава цялото Беломорие.

    След ПСВ в най-континенталните европейски страни България,Русия и Германия се вкарват отвън такива вътрешни и външни противоречия,които и до ден днешен не могат да се преодолеят.

  2. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    06.07.2017    

    Внимавайте на тристранния формат за външна политика Румъния-Полша-Турция! Тя беше първоначално насочена против Русия, но сега отношенията между Русия и Турция са много добри. Тя също е насочена против Украйна (и Полша и Румъния искат парчета от украинската територия) а и срещу България (Румъния и Турция имат и двете териториални претенции към Бг.).
    Румъния се опитва да кради българска водна територия по Черноморието за да стане пряк съсед с Турция по морето, за България да бъде заобиколена от бъдещи газо- и нефтопроводи.
    България трябва да контраатакува със заплаха за вето при влизането на Молдова в ЕС и също с искане всички мощи на българския по произход Светец Димитър Басарбовски (покровител на Букурещ) да бъдат върнати на България. Доколкото знам те са били купени от Румъния от български търговец в Букурещ. Почти сигурен съм че той нямаше разрешение от монастира Басарбово, истински собственик, за тази продажба, така че мощите принадлежат и сега на този монастир.
    Трябва да споменавам и че в последно време румънските църковни, власти които не са се примирили със загубата на Южна Добруджа (като и останалите румънски власти и румънския народ въобще), са искали и получавали от българските църковни власти част от мощите на 2 светеца, родени на територия на днешна Южна Добруджа: Свети Дасий (от Силистра/Дуросторум) и още един светец чието име съм забравил. Румънците не са искали мощи на светци, родени в други краища на България а само на южнодобруджанските такива.
    Още нещо: доколкото ми е известно през 1940 г., когато България успява да си върне Южна Добруджа, новата граница между Бг. и Румъния не е идентична с тази от 1913 г., когато Бг. е изгубила тази територия, а българското правителство е направило услуга на румънското (в знак на „бъдещо вечно приятелство“) и е приемало да се коригира границата, така че 2 „триъгълника“ от територия, които са влизали дълбоко и бодливо в румънската територия и е можело да представят опасни авансирани точки за евентуалното бъдещо нападение на България, тези 2 „триъгълника“ да бъдат отстранени, изравнени. Моля проверите сведението. Така че е напълно оправдано от България сега да изисква от Румъния да не стане съсед на Турция по Черноморието и да приеме в замяна някоя друга българска морска територия със същия площ.
    Трябва да споменава още че Румъния е съдила Украйна в международен съд в Хага за демаркацията на черноморската граница с повода че украинският Змийски Остров няма природни източници на питна вода, следователно не е остров а само голям камък и вследствие не може да бъде използван за демаркация на границата. Така Румъния е успяла да открадне от Украйна морска територия, богата в природен газ. Украинците не са имали добри адвокати защото румънският „аргумент“ е нулев. Сингапур съхсто няма природна сладка вода и това не означава че не е остров, а голям камък.
    Внимавайте също и на румънските държавни усилия за противопоставяне на естествената и доброволна асимилация на многобройните влашки/румъноезични цигани в България. Тези хора сами искат да станат българи, те не се самоопределят за цигани. В Румъния обаче никой не ги счита за румънци, а за (езично румънизирани) цигани, нито властите, нито обикновените румънци. Те са толкова лошо третирани като и другите цигани (циганоезични, унгароезични или туркоезични). През втората световна война част от тях са депортирани в Приднестровието, заедно с други видове цигани. Това лично съм чел в том 9 на трактата История на румънците (История ромынилор), издаден преди малко години от Румънската Академия. Трябва задължително да им се обясни на тези влашки цигани (рудари: вретенари, коритари и т.н.) че Румъния не ги иска и не ги обича, иска само да изнуди България за територията на Южна Добруджа където те да бъдат преместени от цялата останала България. Те имат вискоа раждаемост и в недалечното бъдеще те ще бъдат толкова многобройни, че България сама ще иска да се отърви от тях, предлагайки на Румъния Южна Добруджа. Това не би било в противоречие на Договора от Крайова, според който Румъния е обещала никога повече да не имат териториални претенции към България. Договорът не предвижда нищо за „доброволното“ отстъпване на територия от страна на България. Този договор също не казва нищо за случая когато самото болшинство от населението на Южна Добруджа (в бъдеще вероятно съставено от влашки цигани + мюсюлмански цигани + турци) би искало да си провъзгласи независимостта от България.
    Прочетете моля книгата Циганите в България от Елена Марушиакова и Веселин Попов. Там пише че болшинството от циганите в България са влашки.
    След придобиването на Южна Добруджа румънците ще намерят някой начин да се отърват от тези влашки цигани. Това трябва да им се обясни.

  3. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    06.07.2017    

    http://rgnpress.ro/rgn_17/categorii/analize-interviuri/24643-2017-05-02-09-30-07.html

    http://stiri.tvr.ro/litigiu-romano-bulgar-pentru-un-perimetru-strategic-de-17-kilometri-patrati–in-dreptul-cadrilaterului_817130.html#view

    http://www.desant.net/show-news/39198

    http://www.tvrplus.ro//editie-la-un-pas-de-romania-556000

    Първият сайт е националистичен сайт на членове на румънките тайни служби. Това личи от изключително богатото и подробно му снабдяване с информации. Проследете го периодично и ще научите много твърде интересни сведения.
    Втория сайт е на Румънската Национална Телевизия (ТВР).

    Гугъл превод на текста:

    Освен въпроса за румънското малцинство, спорът между Румъния и България за стратегическо периметър от 17 км квадратни, следващите Четиристранни
    След териториален спор с Украйна Змийския остров, спечелен от Румъния през 2009 г. на Международния съд в Хага, страната ни се опитва да разреши нов ред териториалната пиши stiri.tvr.ro. предприети от румънското Global News.
    Черно море континенталния шелф е в процес на спор между Румъния и България. Нашата страна преговаря правото да поеме контрола над стратегически периметър от 17 км квадратни, в непосредствена близост Четиристранната. На карта са нефт и газ, което би било в района, както и търговски контрол на евентуалните тръбопроводи.
    Всичко започна с разположение на четириъгълник през 1940 г. След това е твърдо морската граница. По време на комунистическия период, преговорите по тези въпроси са били спрени – са били в рамките на Съветския блок приятелство. Но след 1990 г. Казано по друг начин.
    „Ние се обсъди определянето на границите на териториалното море, изключителната икономическа зона и континенталния шелф на двете страни. (…) Въпросът е триъгълник, на практика, на около 17 км квадрат „, каза бившият външен министър Кристиан Дяконеску.
    Но преговорите са сложни и чувствителни.
    „Процесът на двустранните преговори за определяне на морска граница между Румъния и България е в ход, последния кръг се проведе в София на 30 март 2017 г.
    Въпросите, свързани с претенциите на двете страни и спорната зона (…) не може да бъде направена публично достояние „, се казва в отговор на отправеното искане MFA TVR.
    При тези обстоятелства, на карта на границите периметър не е обявена публично. Знаем само, че е триъгълна зона в дясната четириъгълник. Един от проблемите, който не е бил обсъждан в продължение на 50 години.
    „Има фар през 1956 г., договорена от двете страни на около 4 км от румънската крайбрежие. (…) В края на 50 изчезнали фар въпросната „, каза Кристиан Дяконеску.
    Това не е само на териториалните въпрос 17 квадратни километра, а за стратегически тема. Главно, защото площта на въглеводородните ресурси.
    EXXON вече се присъедини към румънския проучване на сушата.
    Енергийна експерт Ionuţ Purica показва, че това е възможно, че потенциалните резерви на газ за разширяване на юг, така че до България.
    В допълнение, важни политически игри, включително Черно море.
    Досега преговорите с България са тясно свързани с континенталния шелф. Румъния лансира идеята, че спорът се на какъвто Трибунала в Хага или море от Хамбург.
    От българска страна, но разчита на политическо решение. Дискусиите са поверителни.
    „За съжаление, като се имат предвид високо специализирани групи на преговори на експерти от двете страни, които са на разположение за коментар по темата, на която работят“, представен пресаташе Посолство България Кирил Димитров.
    След 1990 г. Румъния спечели териториален спор с Украйна за част от 9700 квадратни километра в Черно море.

  4. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    06.07.2017    

    Ако тези влашки цигани ще трябва да бъдат научени техния истински език в българските училища, тоест ако румънците ще успяват да ви принудят за въвеждане на часове по матерен език за тези цигани (казвам го защото румънските власти правят лобиране при международни и европейски организми за това), то циганския език е първоначалният им език, а не румънският. Все едно е им да се преподава само по български или по български но и с няколко часове по румънски. И българският, и румънският са им чужди езици, въпреки че понастоящем майчиният им език е румънски. Така че, по-добре без никакви часове по румънски.

  5. митко's Gravatar митко
    07.07.2017    

    Кога ще е готов пътеводителят за старите български земи ?

    • Костадин's Gravatar Костадин
      07.07.2017    

      Септември, живот и здраве.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Архив