Защо договорът за приятелство и добросъседство с Македония е добър за България?

Днес, в 14.30 българско време, министър-председателите на България и Македония, Бойко Борисов и Зоран Заев, подписаха дългоочаквания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Подготовката на този договор започна веднага след подписването на Февруарската декларация за приятелство и добросъседство, подписана на 22 февруари 1999 г. между тогавашните министър-председатели Иван Костов и Любчо Георгиевски. В по-далечен план някои аспекти от него се подготвят (поне от българска страна) още от 60-те години на миналия век. Ето защо към него се гледа с изключително внимание, не само от двете страни на границата, но и в Белград, Атина, Тирана, Брюксел, Москва и Вашингтон. Разбирателството между София и Скопие е процес, който ако продължи в градивна посока, има потенциала да развие партньорство, на основата на което да се изгради изцяло ново балканско геополитическо пространство, доминирано едновременно от България и Македония.

И все пак, с какво точно договорът е полезен за България? Нека посочим:

  1. Според чл. 8, т. 2 от договора, „В срок най-късно до три месеца от влизането на настоящия договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи се страни създават Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на Договарящите се страни ежегодни доклади за своята работа.“ За тази комисия българската страна настоява ни повече, ни по-малко от 52 години! За първи път това наше искане е изложена през 1965 г. от Тодор Живков пред тогавашна Югославия, като разбира се е отхвърлено. Съвременна Македония упорито отказваше създаването на такава комисия, защото македонските историци и филолози винаги старателно са избягвали дискусиите със своите български колеги. Причината е очевидна – пред документите, фактите и обективната историческа истина те са безсилни. Дори и най-слабият български историк може да постави на колене всеки македонски академик само за няколко минути, стига разбира се последният да иска да разговаря. Е, на македонските историчари вече ще им се наложи.
  2. Според чл. 8, т. 3 от договора, „Двете Договарящи се страни ще организират по взаимна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности.“ За това нещо пък ние настояваме от 1991 г. Ще дам само един пример – в Македония се знае, че Илинденското въстание избухва само  Битолско, Костурско и Леринско. Когато на честванията в Крушево присъства и българска делегация, а на Петрова нива присъства и македонска, населението на нашата западна съседка ще разбере, че въстанието е било от брега на Охридското езеро до брега на Черно море. Нещо повече – общите чествания показват, че има и обща история, нещо, което ще разберат и научат дори и най-неграмотните жители на Македония. А общата история и общите личности показват само едно – че има и обща народност.
  3. Според чл. 11, т. 2, „Нито една от Договарящите се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна действия.“ Помните ли ОМО-Илинден? Е, дотук бяха. Неслучайно преди седмица техният напълно забравен лидер Стойко Стойков (в Македония известен като Стоjковски) хленчеше по скопските медии, че с подписването на договора македонските власти ги изоставяли напълно.
  4. Според чл. 11, т. 4, „Всяка от Договарящите се страни има право да защитава правата и интересите на своите граждани, на територията на другата страна, в съответствие с международното право.“ Да поясня – в Македония има вече около 200 000 български граждани, като техният брой нараства стремително (въпреки опитите на т. нар. „патриоти“ да спират процеса, като въвеждат тежка корупционна схема за продажба на българско гражданство). Същевременно у нас няма и 2000 местни български граждани, които да притежават и македонско. За пръв път от Втората световна война насам България придобива легитимното право да брани лица от български произход в Македония, което е огромна победа за българския национален интерес.
  5. Според чл. 11, т. 5, „Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.“ Също много важно – дотук с претенциите за македонско малцинство у нас. Македония ще защитава (и то съвсем легитимно) само тези лица в България, които имат македонско гражданство. А техният брой бе посочен по-горе, като следва да се уточни, че 99% от тях са македонски студенти с българско самосъзнание, останали да живеят тук и напълно интегрирани сред другите българи.
  6. Според чл. 11, т. 6, „Двете Договарящи се страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения.“ Сещате ли се за скопският дегенерат Миленко Стойковски, който разби плочата на българските войници на Каймакчалан? Текстът не е писан за него, защото само той да беше – с мед да го мажем, с перо да го галим. Но той и всички други миленкоподобни твари ще имат сериозни проблеми оттук нататък. При това проблеми, закрепени и гарантирани от международен договор.
  7. Според чл. 12, т. 1 и т. 2, „1. В рамките на 3 месеца от влизането в сила на този Договор, двете Договарящи се страни ще учредят Съвместна междуправителствена комисия. Комисията се съпредседателства от министрите на външните работи и включва висши официални представители на двете Договарящи се страни.
    2. Съвместната междуправителствена комисия ще провежда редовни срещи един път годишно, с цел преглед на ефективното прилагане на този Договор, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество, както и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси. Всяка от Договарящите се страни може, при необходимост, да предложи организирането на допълнителни срещи на Съвместната междуправителствена комисия.“ Което е гаранция, че написаното няма да остане само на хартия.

След всичко  написано е разбираемо защо този договор предизвика истерия в сърбоманските и ултрамакедонистките среди в Скопие, традиционно настроени срещу България от 1943 г. насам. Парадоксално обаче наред с потомствените платени антибългари глас срещу договора издигнаха и родни патриотично настроени „коментатори“. Основният им аргумент беше, че договорът щял да се подпише на български и македонски език, според конституциите на двете държави, като така сме признавали македонския език. За да е парадокса пълен, за същото нещо протестират и македонистите, само че те пък недоволни от това, че по този начин България продължава да не признава македонския език. Възможно ли е това? В този случай македонистите имат основание да протестират – България наистина не признава македонския език, а използваната формулировка е приложена за пръв път при подписването на Февруарската декларация през 1999 г. В македонската конституция може да пише и марсиански език, но това не променя факта, че той е български. Ние просто се съгласяваме с това, че българският език в македонската конституция е наречен македонски, по същият начин, по който българският език в Банат (Румъния и Сърбия) е наричан още и палченски (павликянски). При това на всичкото отгоре българският език в Банат използва латиница, а не кирилица!

Договорът има и своите допълнителни добри черти, като дава гаранция за още по-пълна икономическа и културна интеграция на населението от двете страни на българо-македонската граница. Той има и своите позитиви за Македония – в него ние използваме само нейното конституционно име (а не наложеното от гърците Бивша югославска република Македония) и даваме твърди гаранциии за подкрепа на членството и в ЕС и НАТО.

На фона на всичко положително за България е редно да се запитаме как нашата дипломация успя да направи такъв невероятен пробив? Ами много просто – не го направи нашата дипломация. Не случайно след като съдържанието на договора изтече в интернет, започнаха да се появяват коментари, че договорът щял да се подписва между американските посолства в София и Скопие. Макар и да отразява почти напълно нашите искания, той се случва само и единствено заради американския натиск на Балканите. От 1991 г. насам САЩ непрекъснато изтласкват традиционния руски съюзник Сърбия от нейните позиции – 1991 г. от Словения, 1994 г. от Хърватия, 1995 г. от Босна, 1999 г. – 2007 г. от Косово, 2006 г. – 2016 г. от Черна гора. Дойде ред и на Македония. Американците осъзнават, че за да се пречупи сръбското влияние в тази страна, трябва да се пречупи самия фундамент на създадената през 1943 г. македонска нация. Тъй като тя е създадена на просръбска и антибългарска основа, възстановяването на историческата справедливост автоматично ще разруши сръбското влияние в Скопие. Към настоящия момент България е напълно контролирана от САЩ американска колония, което обяснява защо в този случай има рядко съвпадение между интереса на колонизатора и колонията. Между другото, преследвайки своите интереси да ограничат руското влияние на Балканите, американците брутално налагат политика на геноцид над покореното население в България и само за 27 години успяват да прогонят или ликвидират повече от 2 млн души, което е безпрецедентен пример в световната история. Причината е проста – българският народ е в огромното си мнозинство положително настроен към Русия, което предизвиква усилията за неговото унищожаване и замяната му с циганския етнос, толериран под американски натиск да замести доминиращите в момента българи. Процесът върви вече 27 години и ако продължава така, до две десетилетия България ще е циганска държава, и още по-верен американски сателит.

Така че договорът е добър за нас, но да не се радваме. Той не е плод на нашите усилия и нашата дипломация, а резултат на американски натиск и конюнктурни интереси. За да се развие в перспектива, трябва да имаме независимо правителство, което да преследва българските национални интереси с цената на всичко. А такова ние нямаме от десетилетия. Ако утре сърбите решат да изменят на своя съюзник Русия и започнат да се подчиняват на САЩ, американците, които все пак уважават своите силни противници и презират своите слуги и лакеи, веднага ще върнат сръбското влияние.

7 Коментара

  1. Антония Димитрова's Gravatar Антония Димитрова
    01.08.2017    

    Отличен разбор.

  2. Таню Танев's Gravatar Таню Танев
    02.08.2017    

    Има две неща в Договора, които будят съмнение за бъдещето . Първото е, което авторът не посочва, че е договор не само межде две страни, НО И МЕЖДУ ДВА НАРОДА. Подчертавам МЕЖДУ ДВА НАРОДА., Второто, което има неясно бъдеще за БЪЛГАРЩИНАТА е, че е подписан на ДВА ЕЗИКА . Българският и МАКЕДОНСКИЯ.
    Създадена е базата, в едно Бъдеще, при управление на Бългорофобска партия в Македония, да ни кажат директно, че ТЕ СА ОТДЕЛЕН НАРОД, И КАТО ТАКЪВ, ИМАТ ЮРИДИЧЕСКОТО МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО ДА ЗАЩИТАВАТ СЪНАРОДНИЦИТЕ СИ В бЪЛГАРИЯ, ДА ПОИСКАТ ПРИСЪЕДЕНЯВАНЕ НА ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ.
    Четете между редовоте господин Костадинов. Всеки един договор, какъвто и да е той, дали е между частни лица или междудържавен, трябва да е изпипан, без подмолни думи в него. Запомнете, този Догово сложи край на всяка мисъл, че МАКЕДОНЦИТЕ СА БЪЛГАРИ,, независимо че имат едни и същи У ДНК хаплогрупи, тоест една кръв.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      02.08.2017    

      Пълни глупости. Прочетете статията по-внимателно, там съм написал за езика. Що се отнася до народите, това е елементарна формулировка – всяка една държава има народ. Няма държава без народ. Народът на България се състои от българи, турци, цигани и др. Народът на Македония се състои от българи, албанци, турци, цигани, власи и др. Моля, не пишете по тема, която не познавате. Съмнява ме даже да сте бил в Македония. Написаното от вас абсолютно съвпада със сръбските интереси. Защо и вие, и най-големите българомразци в Македония сте едновременно против този договор?

  3. Бай Оня's Gravatar Бай Оня
    02.08.2017    

    ….ТЕ СА ОТДЕЛЕН НАРОД, И КАТО ТАКЪВ, ИМАТ ЮРИДИЧЕСКОТО МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО ДА ЗАЩИТАВАТ СЪНАРОДНИЦИТЕ СИ В БЪЛГАРИЯ, ДА ПОИСКАТ ПРИСЪЕДЕНЯВАНЕ НА ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ…..

    Именно от това се опасявам и аз. На практика ние признаваме отделен народ, с отделен език. Следва да се издаде и българо-македонски речник. Не че официалният македонски език, вече толкова се е отдалечил от българския, с целенасочената си сърбизация, но не трябва да го признаваме под никаква форма! Целта на САЩ е ясна, да набутат политическия труп БЮРМ в НАТО и ЕС, както направиха с Черна Гора, за да парират руското влияние на Балканите по линията Белград-Скопие. Това съвпада на момента с нашия интерес, изобщо неосъзнат и неизвестен за тъпаци като Борисов и Захариева!
    Македонизмът е официално признат и на Запад и на Изток и не подлежи на ревизия съгласно еврогейските либерастки „ценности“. Та утре когато БЮРМ влезе в ЕС и начело на псевдодържавицата не е Зоран Заев, ккойто все пак е от Струмица, а някой Миленко, като сръбското мекере Груевски, такъв вой ще нададат, че в България се дискриминира „македонското“ малцинство. Структура има – ОМО Иминиден, а БХК, и пр. продажни наши гейевролиберасти веднага ще ги подкрепят. Западните еврогейове също ще ни порицаят и тъй като ни управляват задници, познайте какво ще направи Бойко Тъпанара или който го наследи, ще направи точно това, което му наредят „началниците“ от Брюксел или посолството на САЩ в София!
    Така че за момента случайно ни са съвпаднали интересите, но за в бъдеще ще берем горчиви плодове и сметката ще я плати България! Чувам разни празни приказки, че в Македония се възраждала българщината! Няма нищо подобно, там македонизмът се затвърждава все повече и повече, защото вече е облечен с държавност! Не хранете празни илюзии, вредите от този договор ще са много повече в дългосрочен план, отколкото ползите! Цялата ни еврогейска ориентация е изключително вредна и не може да роди нищо хубаво!

    • Костадин's Gravatar Костадин
      02.08.2017    

      Хубаво е преди да пишете да четете. Ако бяхте прочели статията, щяхте да видите, че не признаваме нито народ, нито език. Странно, защато протестиращите в Македония срещу договора изтъкват точно това – че ние не сме признавали езика и народът им. Кажете ми, как е възможно вие и антибългарите да не харесвате едно и също нещо? Може би защото защитавате едни и същи сръбски интереси?

  4. Влади's Gravatar Влади
    03.08.2017    

    За съжаление Македония се пълни с див арнаутски башибозук и се очертават сериозни проблеми.

  5. 04.08.2017    

    Митре Турунджов

    Ново подписания договор за приятелство и добросъседство с едно-утробната наша съседка Македония има значителни преимущества за позицията на България да исползва много от клаузите на договора в полза на нашите български национални интереси.
    Имайки предвид че до скоро, нашите пост-тоталитарни правителства нямаха желанието и отговорноста да се ангажират на диалог с македониските правителтва дирижирани и подкрепяни от Белград, чтез контрола на медиите, телевизията, уволненията от работаи държавната сигурност.
    Този договор дава права на българската държава да защитава правата на многохилядното население с българско самосъзнание и многобройните паметници на нашето културно наследство, стига да знаем как максимално да използваме козовете в нашата национална кауза.Всичко зависи от нашите управници, как да приобщат двете държави в едно!
    България над всичко!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Архив