Забравените българи в забравената земя

Вчера бях в Констанца, Северна Добруджа (Румъния). Ходих там, за да занеса дарение от няколкостотин книги за българското дружество „Единство“ в града – единствената подобна българска организация в тази стара българска земя. Констанца, Северна Добруджа (Румъния). Книгите бяха осигурени от Евгения Паскова, внучка на известния варненски родолюбец Димитър Боянов, и от движение Възраждане. Това можем засега, това правим, пък да става каквото ще! Като започнем да управляваме България ще правим повече.

Преди това обаче ми се иска да разкажа малко за българите в Констанца (през Възраждането наричан още и Костенец, а иначе по-популярен като Кюстенджа). След 1940 г. и принудителното изселване на българите от Северна Добруджа по силата на Крайовския договор, в града остават да живеят много малко българи, предимно живеещи в смесени бракове с румънци. Въпреки неблагоприятните условия те запазват своето самосъзнание, език и култура почти непокътнати да най-ново време. След 1989 г.  българите в Констанца се организират и създават своя организация – дружество „Единство“, начело с Иванка Радулеску. През 1996 г. организацията им започва съдебна битка с румънската държава за правото на собственост над сградата на старата българска гимназия – някога внушителна триетажна сграда, намираща се в идеалния център на града, до старата българска църква. Делото продължава 10 години и благодарение на упоритостта на Радулеску, Мария Бялку и другите активисти на дружеството през 2009 г. то е спечелено от българите. Сградата обаче е вече в окаяно състояние и има спешна нужда от ремонт – общината даже заплашва да глоби „Единство“. Българската организация отчаяно се нуждае от пари, за да спаси току що възстановената си собственост.

Към този момент реших да се намеся аз. Запознах се с местните българи през 2007 г. и намирах начин да им помагам през годините. По онова време, в началото на 2010 г. министър на външните работи тъкмо беше станал Николай Младенов. Успях да организирам среща с него, на която му представих моята идея – България създава български културен център и/или консулство в Констанца, като за целта използва сградата на българската организация. Тя е един от символите на българщината в Северна Добруджа и така хем ще се запази, хем страната ни ще има своя нова позиция в тази знакова за нашата история територия, хем с плащания на „Единство“ наем ще се позволи на българите в града да имат финансова самостоятелност. Както се казва, с един куршум – три заека. Младенов ме погледна апатично и с напълно незаинтересован тон ме попита защо изобщо трябва да правим всичко  това. Обясних му, че така ще развием и популяризираме нашата култура там, че ще дадем възможност на българската общност в Северна Добруджа да се запознае с български театри от, примерно Добрич, и в този момент Младенов ме прекъсна и каза – ами той Добрич е толкова близо, те не може ли направо да идват до там, вместо да разкарваме целия театър в Констанца?!? Останах без думи, което при мен доста рядко се получава. Стана ми ясно, че срещата е безпредметна и след продължил около 7-8 минути разговор си тръгнах. Съмнявам се, че Младенов дори си спомня за това.

Не знаех какво да кажа на нашите хора. Беше ме срам, заради изродското бездушие на получовеците, поставени начело на държавата ни. За сравнение – Гърция откупи сградата на старото гръцко училище в Констанца, намираща се срещу някогашната гръцка църква, и направи гръцко консулство, при условие, че няма и един грък в града сега. Турция също откри свое консулство, за да защитава както своите сънародници в областта, така и турския бизнес в румънска Добруджа. А ние, при условие, че имаме и голяма общност, наброяваща между 2000 и 3000 души, и старо присъствие тук, и все по-активен български бизнес в района, не правим нищо. Както и да е, българите от „Единство“ се справиха сами, както винаги досега. Дадоха една част от сградата под наем и с парите започнаха лека-полека да ремонтират сградата. За няколко години я стегнаха, подновиха и отвън, и отвътре, направиха неделно училище, създадоха богата културна програма и най-накрая започнаха да откриват и други български филиали в Северна Добруджа – като тези в Лунка (Канлъбуджак) и Вишина (Пашакъшла). Всичко това направено без абсолютно никаква подкрепа от страна на „българската“ държава, намираща се на едва 50 км от Констанца.

Кое е най-тъжното? Днес България се управлява от коалиция, в която участват партии, определящи се като патриотични. Цялата политика на това правителство обаче, с едно изключение само, е в разрез с българските интереси. Нещо повече – това правителство води толкова антибългарска политика, каквото и Османската империя не е водила. Та благодарение на него от 2009 г. (от когато, с изключение на една година, управлява ГЕРБ) насам българската нация се е стопила с 680 000 човека и продължава да намалява средно с по 100 000 души годишно! „Патриотичните“ управляващи избиха или прогониха от страната стотици хиляди българи, та какво остава за две-три хиляди наши сънародници в забравената Северна Добруджа.

Ние обаче не сме я забравили и ще правим всичко възможно, за да запазваме българския език, дух и култура в нея, а един ден, ако си свършим работата, и най-вече ако е рекъл Господ, ще управляваме България и ще дадем крепко рамо на българите навсякъде около нас. Ако ли пък не, поне ще знаем, че сме направили всичко, което сме могли.

9 Коментара

  1. Искрен Коцев's Gravatar Искрен Коцев
    11.08.2017    

    Поздравления за истинския патриот и за родолюбивите му дела!

  2. Краси Борисова's Gravatar Краси Борисова
    11.08.2017    

    Здравейте, господин Костединов. Радвам се, че дамите сами са постигнали такъв успех.
    Дядо ми е живял по време на окупацията на Южна Добруджа, дори е бил войник в румънската армия, имам документ за това. Разказвал ми е за детството си през Румънско. Дядо ми почина през 1994 год.
    От него знам, че е станал жертва на някакъв румънски мошеник, който го е завлякъл с много пари, взел пари от банка и офейкал, а дядо ми му е станал гарант пред банката и е загубил парите си. Влачил се дълго време по съдилища, по адвокати. След това пил просто една студена вода. Румънците сигурно имат документация. Моля кажете ми как имам право да постъпя. Или и аз да пия една студена вода?

    • Костадин's Gravatar Костадин
      12.08.2017    

      Обърнете се към адвокат. Ако е минал срокът на давност, шансовете ви са много малки.

  3. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    13.08.2017    

    България трябва да настои за териториално-етническа автономия на българите в Молдова. Има прецедент от дълго време за това: гагаузите имат такава автономия от 1994 г. В случай на твърде вероятното бъдещо присъединяване на Молдова с Румъния Тараклийският район да има право за независимост.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      14.08.2017    

      Абсолютно правилно.

  4. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    14.08.2017    

    Няма защо да се интересувате от българите в Северна Добруджа, понеже и румънските власти ще се интересуват от румънците в Южна Добруджа. Трябва обаче да се „изнасят“ всички румъноезични цигани от Южна Добруджа в Румъния като завършване на размяната на населението от 1940-1 г. Румънците вече няколко десетилетия пропагират сред тях отцеплението от България, без голям успех. Тези влашки цигани в последно време доброволно се българизират, защото живеят в българска държава а българите за тях са престижен народ. Те са християнски и по-цивилизовани от останалите цигани. Много са, мнозинството от циганите в България. За влашките цигани в България извън Южна Добруджа трябва да им се обясни че Румъния не ги иска, не ги обича, иска само да има голяма общност в България които да не се самобългаризират и които да представляват демографска бомба (в сравнително близкото бъдеще) за да се отърви от тях да предложи на Румъния да си ги вземе и да ги настани в отново открадната Южна Добруджа. В такъв случай румънците ще търсят най-скоро удобен момент да се отървят от тези цигани, както са направили през втората световна война, депортирайки ги в Приднестровието заедно с циганоезичните цигани. Те ше се опитват или да ги депортират някъде, например в Индия, или да ги убият.
    В Румъния има голям брой румъноезични цигани на които всички румънци гледат като на цигани а не като на братя румънци. Има в Румъния и циганоезични, унгаро- и турскоезични цигани, последните в Северна Добруджа.
    Върнете си тези 2000-3000 българи от Руъмния и изпратете там малкото румънци и многото влашки цигани които живеят в Южна Добруджа.

  5. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    15.08.2017    

    Трябва да бъдете реалистични и да си дадете сметка че има загубени за винаги български земи: Северна Добруджа, Одринска Тракия, Поморавия и т.н. Особено Румъния и Турция са много по-силни от България.

    При сравняването на румънските преброявания от 1879 и 1880 г. за Северна Добруджа и на тези с непълното „преброяване“ на руснака Белоцерковец много противоречия личат. Но нека първо да видим резултатие за окръзите Кюстенджа (Констанца) и Тулча, като и общите за Северна Добруджа резултати:

    1879:
    Кюстенджанско

    румънци: 8977
    българи: 6854
    турци: 10 444
    татари: 3595
    гърци: 300
    евреи: 51
    арменци: 15
    немци: 0? (много вероятно е нямало, поне ги е нямало като графа за Кюстеднжански окръг)
    руснаци + украинци: не знам (в книгата из която изваждам тези данни не пише нищо за тях и ако се събират всичките други народности се получава общия брой, така че много вероятно е да е нямало особена графа за руснаци през 1879 г., въпреки че през 1880 има 513 руснаци в Кюстенджански окръг)
    други (включително цигани): няма графа

    общо: 30 236

    Тулчанско

    румънци: 22 200
    българи: 21 861
    турци: 6049
    татари: 2945
    руснаци („липовани“): 10 058
    украинци („руснаци“): 6162
    гърци: 2865
    евреи: 1000
    арменци: 788
    немци: 2471
    други (включително цигани) 308

    общо: 76 707

    източник: Statistica din România: Indicele Comunelor din Dobrogea. (Roumanie-Nomenclature générale des communes de la Dobrodja). Bucuresti (Tipografia Statului), 1879
    може би да се намери и под заглавието: Statistica din România, miscarea populatiunii pe anul 1879 (1882)
    Книгая е достъпна при Библиотеката на Румънската Академия. Аз не съм имал пряк достъп до нея, само чрез цитирането на данните й в други книги.

    http://www.biblacad.ro/bnr/brmautori.php?aut=m&page=1400&limit=40

    37979. ~ Statistica din România. Indicele comunelor la finele anului 1873. (Roumanie. Nomenclature générale des communes à la fin de l’année 1873). Bucuresci (Tipografia Statului), 1874. (26 x 18,5). 2 f., VII[-X]-314 p. (Ministeriu de Interne. Oficiu Central de Statistică) (II 137897)
    37980. ~ Idem. Indicele Comunelor din Dobrogea. (Roumanie-Nomenclature générale des communes de la Dobrodja). Bucuresti (Tipografia Statului), 1879. (30,5 x 23,5). 29, XVI-XVIII p. (Ministeriu de Interne. Oficiu Central de Statistică) (III 137897)

    Преброяването от 1880 г.

    Кюстенджанско

    румънци: 15 251
    българи: 8038
    турци: 11 126
    татари: 23 498
    руснаци („липованци“): 513
    гърци: 2121
    евреи: 285
    арменци: 215
    други: 514

    общо: 61 561

    В Мангалийската околия е имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана, околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари (не е имало евреи или други етноси). В Кюстенджанската има само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари.

    Тулчанско:

    румънци: 28 420
    българи: 16 877
    турци: 7498
    татари: 5978
    руснаци: 7737
    украинци („руснаци“): 4555
    гърци: 1894
    евреи: 1477
    арменци: 293
    немци: 2461
    други: 216

    общо: 78 110

    Общо за Северна Добруджа: 1879: 106 943; 1880: 139 671 души

    1. След преброяването от 1879 г. и преди онзи от 1880 г. да е имало териториално увеличение на окръг Констанца за сметка на окръг Тулча (така ли е?) защото няма друго обяснение за увеличението на кюстенджанското население с около 30 000 души и на тулчанското само с около 1500.
    2. Числото на турци през 1879 г. (16 493) е много по-голям от онова на татари (6540) през същото време но през 1880 г. има 18 624 турци и 29 476 татари (дали последните са се върнали от Османската Империя – най-вече от вече автономната България но не изключително от там – или става въпрос за объркани данни при преброяването от 1879 г. не мога да кажа)
    3. Няма графа украинци: само „липовани“ и „руснаци“, щом „липованите“ са всъщност руснаци предполагам че „руснаците“ са рутенци, русини, тоест украинци.
    4. Населението на гр. Тулча през 1879 г.: около 3000 семейства (около 17 000 души) от които: 1000 български (значи около 6000 българи), 800 руски + украински, 600 румънски, 200 гръцки, 150 турски + татарски, 250 немски + еврейски +арменски.
    В гр. Тулча имаше 183 румънци ученици, 340 българи, 205 гърци, 136 руснаци (+ украинци?), 70 евреи, 44 арменци, 24 немци и 17 турци (+татари?). Имаше само основни училища. В условия на румънската държавност възможно е да е имало изкуствено увеличение броя на румънските ученици в сравнение с този на българските, което да не отговаря на действителното съотношение между броите им (освен възможността за чистото фалшификуване, фалшиво представяне броя на българските и/или румънските ученици).
    Дали имаше само около 16 000 българи в останалите градове и в селата на тулчанския окръг през 1879 г.? Твърде малко вероятно звучи.
    5. Броят на румънци е много по-голям през 1880 г. отколкото през 1879 г., гърците увеличават с около четвърт, евреите с около 70%, арменците намаляват с почти 50%, русите с около 20% (от 10 058, без тези в Кюстенджанско, до 8250 – от които 513 само в Кюстенджанско), украинците с около 25%, немците останат почит същи. Така че става дума за фалшиви данни на и двете преброявания, което довежда до извода че през 1878-1879 българите са били повече от румънците (данните за 1879 г. показват разликата между румънци и българи по-малка от 2500 души, при условие че много българи напускат Северна Добруджа преди настаняването на румънските власти там през ноември 1878 г., вследствие и преди преброяването от 1879 г. (след договора в Сан Стефано и преди онзи в Берлин, след договора в Берлин до окончателното настаняване на румънските власти и после).

    източник: N.P. Comnene: La Dobrogea, стр. 82, 135

    Източници за по-ранно време:

    Todorov, Nikolai: Society, the City and Industry in the Balkans, 15th-19th Centuries
    Kemal H. Karpat: Ottoman Population, 1830-1914: Demographic and Social Characteristics
    Ion Ionescu de la Brad: Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja

    • Костадин's Gravatar Костадин
      16.08.2017    

      В историята нищо не е загубено завинаги, поне докато ние не се откажем от него. А ако зависи от мен, ние никога няма да се откажем

      • Приятел на България's Gravatar Приятел на България
        17.08.2017    

        В случая и България и Румъния са си обещали да се откажат от териториалите си взаимни претенции през 1940 г. Това че Румъния не изпълнява обещанието си не означава че България също не трябва да изпълни своето обещание, особено когато се има предвид че възможностие на Румъния за повторна кражба на Южна Добруджа са безкрайно повече от тези на България да си върне Северна Добруджа.

        Някои бележки за румънските статистики за населението на Северна Добруджа през 1879 и 1880 г. Данните за цялата Северна Добруджа за 1880 г. са достъпни в интернет, на википедиа-страницата на Добруджа. Там се цитират данните из книгата Dobrogea (La Dobroudja). Étude de Géographie physique et ethnographique на Г. Дънеску (G. Dănescu).
        Данните за 1879 г. само за окръг Тулча ги имам от книгата на Николае Петреску-Комнен (Nicolae Petrescu Comnen) La Dobrogea (Dobroudja): essai historique, économique, ethnographique, et politique (1918 г.), където няма данни за окръг Кюстенджа за същата година а само за 1880 г. В същото време за 1880 г. той не дава данни за окръг Тулча а само за окръг Кюстенджа, не знам дали умишлено или не той сбърка преброяванията или просто нямаше достъп до пълните данни за и двете преброявания.
        https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0#.D0.95.D1.82.D0.BD.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D1.81.D1.8A.D1.81.D1.82.D0.B0.D0.B2.C2.A0.E2.80.94_.D1.80.D1.83.D0.BC.D1.8A.D0.BD.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.B3.D0.BB.D0.B5.D0.B4.D0.BD.D0.B0_.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BA.D0.B0
        Данните за цялата Северна Добруджа за 1879 г. ги имам от книгата O escursiune botanică în România şi Dobrogea/O escursiune botanica in Romani’a si Dobrogea (1883 г.) (Ботаническо пътуване из Румъния и Добруджа) на А.П. Алекси (A. P. Alexi) а и от статията Българското национално малцинство в Добруджа на Йордан Колев (сп. Един Завет, 1, 2004), последната е достъпна и в интернет:
        http://www.ndt1.com/article.php/20090312172005166
        http://new.bg-history.info/Bulgarskoto-nacionalno-malcinstvo-v-Dobrudzha-1254.html
        За съжаление изглежда че има печатни грешки и при данните в книгата на Алекси и при онези в статията на Йордан Колев. Общият брой на жителите на Северна Добруджа е същото у и двете автори 106 943 души.
        Колев дава само: румънци, наброяващи 31 177, турци и татари 32 033 и българи – 28 715 души, като останат само 15 018 за всичките други народности.
        Алекси дава румънци 21 718, българи 31 772 (точно така, повече от румънците!), турци 16 483, татари 6549 (точно така, турците били много повече от татарите!), значи 23 032 турци и татари, липовани 10 958 (тоест руснаци), руси 6162 (тоест украинци, русини, рутенци), гърци 3195, немци 2471, евреи 1951, арменци 803, други 308. Ако се събират всичките данни на Алекси се получава общо население от 102 370, така че има печатни грешки.
        Ако се събират данните на Колев за румънци и българи (предполагайки че са точни) с данните на Алекси за всичките други народности (включително турци + татари, данните за които вероятно са грешно писани у Колев) се получава общия броя население 108 772, много близо до 106 943 души. Най-добре е да се търси официалната книга Statistica din România. Indicele comunelor din Dobrogea, която е достъпна в библиотеката на Румънската „Академия“.

        Според статистиката в книгата на Дънеску (вероятно официална статистика) за 1880 г. тогава имаше в Северна Добруджа:
        48 100 турци + татари (в 1879, според официалната статистика имаше само 23 032!!! може би някои от турците и татарите да се бяха преселили от автономната България в Румъния между 1879 и 1880 но разликата между двата броя е прекалено голяма, заводът е че данните за турците и татарите за 1879 са фалшиви (поне тези за 1879 ако не и те за 1880 г.), румънците били били 43,671 през 1880 г. и само 31 177 през 1879 г. (тоест невероятно голямо увеличени само за една година, нямаше как да стане това, дори в условията на румънската държавност насърчаваща емиграцията от другите краища на територията й в Северна Добруджа), българите от 28 715 през 1879 г. стават само 24,915 тоест се отчита не само ръст в условията на голямата през онова време раждаемост на българите, а намаление с 3800 души. Разбира се че имаше бягане на българи в България но чак толкова голяма емиграция за една година е невероятно, а в същото време това довежда до заключенитео че много повече българи бяха бягали от Северна Добружа още преди 3 март 1878 (датата на договора в Сан Стефано) когато те вече знаят че Северна Добружда ще бъде дадена на Румъния (а чрез довора в Берлин, площта на вече румънската Северна Добружа се увеличава с Мангалийска и Новосилистренска каза/околия). Румънците обаче нямаше защо да бягат в Руъмния, особено след настаняването румънска администрация там през ноември 1878 г., тоест преди първото румънско преброяване от 1879 г. Напротив някои румънци са се настанили там след Санстефанския договор и особено след ноември 1878 г. Така че през 1878 г., в края на войната българите бяха повече от румънците.
        Много противоречия междуте двете румънски преброявания има и при почти всички други народности, например при руснаците и украинците, но не само при тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Архив