Наш ред е!

Огласяването на писмото от Македонската архиепископия до Българската патриаршия, с което македонските владици поискаха признание за своята църква от българската като от църква-майка, предизвика същия ефект като публикуването на договора за приятелство и добросъседство между България и Македония. Отново най-яростните критици на историческото сближение между българите от двете страни на границата се оказаха отявлените сърбомани и македонисти в Скопие и известни „патриоти“ в София. Различното е само, че този път в антибългарския хор пеят и лица, определящи себе си като богослови и специалисти по църковно право.

Общата позиция на македонските сърбомани и българските „патриоти“ и „богослови“ е, че Българската патриаршия няма право да направи подобно нещо, че то ще изолира нашата църква от останалите православни църкви, че ще бъдем едва ли не обявени за схизматици и еретици. И двете страни в един глас убедено твърдят, че ако някой трябва да признава независима македонска църква, то това може да е само сръбската. Четейки някои от изказванията на българските „богослови“ човек остава с впечатлението, че те осъждат и самото съществуване на отделна българска църква, защото и тя била обявена неканонично през 1870 г.

Но нека да подминем с презрение и погнуса модерните киряк стефчовци и да обърнем внимание върху две интервюта, дадени на 21 ноември за македонската медия religija.mk. В първото повардарският митрополит Агатангел изразява своето лично мнение, че не е съгласен Българската патриаршия да стане църква-майка на Македонската архиепископия, и че писмото на македонския синод всъщност представлява продължение на договора за приятелство с България, който на свой ред бил своеобразна капитулация пред София. От друга страна захумско-херцеговският и приморски епископ Григорий от Сръбската патриаршия, член на комисията за преговори на сръбската църква, веднага заявява, че сърбите са готови да се върнат на масата на преговорите с македонците по въпроса за признаването на автокефалността им.

Не е ли странно, че по едно и също време хора с различни позиции от три различни държави говорят едно и също нещо? Български богослови, македонски митрополит и сръбски епископ твърдят, че само и единствено Сръбската патриаршия може да е църква-майка на македонската, макар че е редно да се припомни, че епархиите на Екзархията в Македония са отнети през 1913 г. насилствено и българската църква никога не признава този факт. Писмото на македонския архиепископ до патриарх Неофит предизвика истерия сред антибългарските среди в София (нека не се лъжем, те са силни и далеч по-опасни от тези извън границите ни) и Скопие, защото при евентуално съгласие на българския синод обвързването между двете църкви ще постави началото на почти неотразим процес на сближение, а защо не и на обединение в бъдеще по модела, по който се обединиха Руската патриаршия и Руската православна църква зад граница.

Доктрината на македонизма е последната комунистическа доктрина в Европа, останала пощадена от историята. Досега. Днес тя се руши пред очите ни със страшна сила и нищо не може да я спаси, освен едно – мълчанието и бездействието на България. Българската държава, българската църква и цялото българско общество имат историческата задача в този момент да помогнат на сънародниците ни в Македония да се освободят от оковите на мракобесния македонизъм, които ги стягат вече повече от 70 години. Българското правителство подписа договора с македонското на 2 август 2017 г. и постави началото. Ред е на Българската църква да приеме протегната ръка на македонската църква и като нейна майка да я въведе в семейството на другите православни църкви. Ред е на патриарх Неофит да покаже, че е на висотата на Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски и всички останали дейци и радетели на българската църковна независимост.

8 Коментара

  1. Иво Иванов's Gravatar Иво Иванов
    23.11.2017    

    Искрено се надявам патриарх Неофит да остане като Патриархът – обединител в българската история.
    Искам също така преди да си отида от тоя свят да преживея нещо наистина велико сътворено от нашия народ, да бъда част от съживяването на Родината ни, да плюем в муцуните на ,,великите сили“ , да покажем среден пръст на всички гробокопачи на България…
    Искрено се надявам…

  2. Балкански субект's Gravatar Балкански субект
    24.11.2017    

    „Огласяването на писмото от Македонската архиепископия до Българската патриаршия, с което македонските владици поискаха признание за своята църква от българската като от църква-майка“

    Ако това стане означава ли,че Македонската Църква ще е като Украинската Православна Църква Московски Патриерхат?

  3. Гого's Gravatar Гого
    25.11.2017    

    Господи !
    Помогни на Балканските Славяни да се спасят от еврейското робство в което са попаднали. Да спасят и Живота си и Държавите си.
    Те, англо-американските хазаро-евреи вече тридесет години унищожават Балканските държави и Народите им.
    Страшната битка с тях се води в другите Славянски Държави, но решаващата е във Велика Русия.
    Без победа над евреите, там, в Кремъл, не само Славяните, но и целия свят ще бъде поробен и колонизиран от юдейските изроди.

  4. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    16.12.2017    

    Добруджа не е румънска земя:
    1. Названието на „автохтонните“ й жители (румънци, разбира се): дичйень или дечйень -дициени/дециени (единствено число: дичян/дечян-дициан/дециан) (=“дичянин“, „дичяни“), ако наистина произлиза от средновековния град Вичина (наистина засвидетелстван е и обликът Дичина/Дицина), явно отнася започването на румънското присъствие там към 11-14. век, а не към 1. век преди наша епоха, когато римляните превземат територията която по-късно ще се нарече Мала Скития.
    Това ако най-старото румънско население в Добруджа наистина е използвала това име „дичйень“ за себе си. Дали имаше румънци само в град Вичина? Не, вероятно „дичйень“ е означавало жителите от територията на цялата Вичинска митрополия, извън тази територия нямаше румънци през 11-14 век. Наистина Вичинска митрополия не беше българска а вселенска. Няма друго засвидетелствано име за добруджанските румънци преди „дичьень“, няма и причина предполагаемото по-старо регионално румънско име да беше сменен с по-новото „дичйень“.
    Интересно са поне 2 неща при думата „дичян“, от езиковедска гледна точка: необикновената и необяснима обмяна на „В-“ от „Вичина“ с „д-“ и самият облик на думата (би трябвало да бъде или „дечин“/“дичин“ = децин/дицин- „вечин“/вецин на румънски = съсед – или „вичинян“/“вечинян“ = вецинеан/вицинеан => „дичинян“/дечинян“ – например „Бръила“ Браила => „бръилян“ браилеан). Вичина означава „град съсед“ на латински/италиански.
    Най-старото румънско добруджанско население обаче беше наречено и „туркань“/турцани или „туркуйень“/турцуиени от румънците, живэщи северно от река Дунав, може би и от самите те, което означава че преди турско време не е имало румънци в Добруджа. (Вижте книгата Моцании ин Доброгеа, автор: Д. Шандру за тези две имена).
    (Мала Скития е първоначалната Добруджа и не географично не съвпада с късно-османската представа за Добруджа. Османските турци и не само те смятаха и Силистра за добруджанска земя, докато Мала Скития, първоначална и, впоследствие, истинската Добруджа, започва от Расова/Расово (днес в Румъния), която е по-източно от Силистра. Румънците имат дори по-грешна представа за това какво означава Добруджа, смятайки и Тутракан за добруджански град. Българската дефиниция/представа за Добруджа е същата с късно-османската, тоест по-близка до римската/истинска Добруджа.)

  5. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    16.12.2017    

    На латиница това са: dician/decian, dicin/decin, dicinean/decinean, Braila/brailean, turcani/turcuieni
    vecin = съсед на румънски
    Vicina = град-съсед на италиански/латински

    Добруджа не е румънска земя:
    1. Названието на „автохтонните“ й жители (румънци, разбира се): дичйень или дечйень -дициени/дециени (единствено число: дичян/дечян-дициан/дециан) (=“дичянин“, „дичяни“), ако наистина произлиза от средновековния град Вичина (наистина засвидетелстван е и обликът Дичина/Дицина), явно отнася започването на румънското присъствие там към 11-14. век, а не към 1. век преди наша епоха, когато римляните превземат територията която по-късно ще се нарече Мала Скития.
    Това ако най-старото румънско население в Добруджа наистина е използвала това име „дичйень“ за себе си. Дали имаше румънци само в град Вичина? Не, вероятно „дичйень“ е означавало жителите от територията на цялата Вичинска митрополия, извън тази територия нямаше румънци през 11-14 век. Наистина Вичинска митрополия не беше българска а вселенска. Няма друго засвидетелствано име за добруджанските румънци преди „дичьень“, няма и причина предполагаемото по-старо регионално румънско име да беше сменен с по-новото „дичйень“.
    Интересно са поне 2 неща при думата „дичян“, от езиковедска гледна точка: необикновената и необяснима обмяна на „В-“ от „Вичина“ с „д-“ и самият облик на думата (би трябвало да бъде или „дечин“/“дичин“ = децин/дицин- „вечин“/вецин на румънски = съсед – или „вичинян“/“вечинян“ = вецинеан/вицинеан => „дичинян“/дечинян“ – например „Бръила“ Браила => „бръилян“ браилеан). Вичина означава „град съсед“ на латински/италиански.
    Най-старото румънско добруджанско население обаче беше наречено и „туркань“/турцани или „туркуйень“/турцуиени от румънците, живэщи северно от река Дунав, може би и от самите те, което означава че преди турско време не е имало румънци в Добруджа. (Вижте книгата Моцании ин Доброгеа, автор: Д. Шандру за тези две имена).
    (Мала Скития е първоначалната Добруджа и не географично не съвпада с късно-османската представа за Добруджа. Османските турци и не само те смятаха и Силистра за добруджанска земя, докато Мала Скития, първоначална и, впоследствие, истинската Добруджа, започва от Расова/Расово (днес в Румъния), която е по-източно от Силистра. Румънците имат дори по-грешна представа за това какво означава Добруджа, смятайки и Тутракан за добруджански град. Българската дефиниция/представа за Добруджа е същата с късно-османската, тоест по-близка до римската/истинска Добруджа.)

  6. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    16.12.2017    

    Във връзка с „неспасяването“ на България на евреите от Югославия и Гърция: все пак евреите от Южна Добруджа бяха спасени защото те бяха станали граждани на България чрез Крайовския договор между Бг и Румъния обаче евреите от бившите територии на Югославия и Гърция, предоставени от германците на България за администриране не получиха бг. гражданство. Защо само евреите и не и албанците, гърците и т.н.? Защото германците бяха загубили войници, убити от югославската и гръцката войска когато те са окупирали тези земи. Нямаше нито един германец убит при връщането на Южна Добружа на България. Сравнението с Унгария не е уместно защото унгарците активно са участвали в превземането на Югославия, имаше убити унгарски войници. България само е предоставила на Германия летищата си. Да се мисли че немците не били желели България да им даде евреите от Южна Добруджа за да ги убият само защото ставаше дума само за няколко стотин души е абсурдно.
    Така че България няма никаква вина за убиването на тези евреи, включително на тези от Пиротско, което е българска земя, точно както Босилеград и Цариброд.
    Немците са се „жертвували“ за България да получи части от Поморавието, Тракия и Македония, въпреки че само временно, администрационно, така че са очаквали нещо в замяна, тоест България да не се противопостави към убиването на тамошните евреи. Явно Цар Борис III не е могъл да ги спаси, както беше направил с южнодобруджанските евреи, въпреки че Германия беше играла решаващата роля и при връщането на Южна Добруджа.

  7. Приятел на България's Gravatar Приятел на България
    18.12.2017    

    Ако наистина името Карвуна/Каварна (Карбона на италиански) произходи от занаятът на местните жители да направят земни въглища, това означава че румънският облик би било „Кърбуна“. Тази дума я няма на румънски, има само кърбуне, кърбуна звучи като „женски въглища“, ако се съди по окончанието „-а“. Този начин на образуване на женски род се среща само при собствените съществителни имена, например: Паул/Паула или при имената на животните и хората, например: професор, професоаръ но не се използва за имената на неживеещите неща (имена на вещества или предмети). Това означава че думата „кърбуна“ е на друг романски език.
    Спомням се за книгата: La Dobroudja (написана от колектив автори от Румънската „Академия“, 1938 г.)
    Там пише:
    “Les inscriptions latines de la Scythie Mineure nous revelent quelques mots nouveaux de la langue vulgaire: magistratus (=magister); par, compar, convirginius (=maritus); tabla (=mensa) […]”

    par, compar, convirginius = народнолатински „съпруг“ = maritus на образован латински
    На румънски обаче „съпруг“ се казва soț, произлизащ от класически латински socius
    Също така на румънски „маса“ се казва masa, а не tabla както е засвидетелствано в Малка Скития (=Добруджа). Тази дума „tabla“ е на романски език, различен от румънския, сравнявайте с италианската tavola и френската table, (особено с френската).
    Обликът табла, вместо табула показва че тази дума вече се беше наложила в народния латински език, измествайки думата менса.

    • Живко Войников's Gravatar Живко Войников
      28.12.2017    

      Карвуна означава „Стохълмие“ и думата е от печенежко-кумански произход. „Приятел на България“ скаран си с лингвистиката и етимологията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Архив

Най-четено:

  • Не са налични резултати