Капитал – как работи една американска медия в България

Колкото и да търсите няма да намерите логото на фондация „Америка за България“ на първата страница на Капитал. А би следвало, след като чуждата фондация плаща по 500 000 лв на година на медията, за да бъде тя „обективна“ и „независима“.

„Фондация „Америка за България“ продължава подкрепата за „Дневник“ и „Капитал“ за нов тригодишен период – 2018 до 2020 г. Проектът подпомага издателството „Икономедиа“ в усилията да запази нивото на журналистиката и капацитета на редакциите, докато в същото време трансформира бизнес модела на двете медии. Безвъзмездното финансиране ще бъде 500 хиляди лева годишно.“ Това става ясно от статия в американската българоезична интернет-страница Капитал, публикувана на 6 февруари 2018 г. Според Нанси Шилър, президент и главен изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“, „подкрепата за независимата журналистика е ключов приоритет в програмна област „Гражданско общество и демократични институции“ на Фондация „Америка за България“ от самото начало на работата ѝ през 2009 г. до днес.“

Не е много ясно как подкрепата за една „независима“ журналистика от страна на чужда държава я превръща в още по-независима, както не е ясно и по какви точно критерии американците решават коя журналистика е независима и коя зависима, но е ясно, че при всички положения тя не е българска, а американска. Именно поради това буди недоумение факта защо на заглавните страници на Капитал и Дневник липсва логото на фондация „Америка за България“ – така, както съвсем коректно то е сложено на страницата Медиапул, друга американска българоезична медия, финансирана от чуждата фондация. В крайна сметка всеки читател има правото да знае кой плаща издръжката на „независимата“ журналистика и съответно за чии интереси работи тя.

Но както и да е, така или иначе и на децата в България е известно, че тези две издания (едното излизащо и в хартиен формат) нямат нищо общо с качествената, обективна и независима журналистика и са своеобразен високоговорител на американското посолство у нас. Доказателствата за това са изключително много, но аз ще приведа само едно, което е особено показателно. През 2015 г. Варна беше разтърсена от много сериозен протест срещу корумпираното управление на града от ГЕРБ. Веднага, още на следващата седмица, в Капитал излезе тенденциозна и невярна статия, която оклеветяваше протестиращите варненци. Тъй като и моето име беше споменато, поисках право на отговор. Тогавашният зам.-главен редактор Алексей Лазаров ми го обеща, след което първо оряза написаното от мен, въпреки че няма право на това (с мотива, че не можело да казвам как автора на статията е работил за един от малкото ефективно осъдени български политици), а после отказа да го пусне в хартиеното издание. Пълният ми отговор може да прочетете тук, а орязаната версия –  в страницата на Капитал.

Ето защо въобще не се изненадах, когато вчера ми се обади Николай Дренчев, организационен секретар на Възраждане, за да ми каже, че е бил потърсен от журналистката от Капитал Елена Старидолска, която му е задавала доста странни, несвързани и откровено провокативни въпроси. Стана ми странно само защо не е потърсила мен, тъй като половината от тях ме засягат пряко, и то в лично качество, защото, както ще се види по-долу, американската медия живо се интересува от това къде зареждам бензин за колата си, къде и при кого спя, когато обикалям страната. Но какво да се прави – такова е нивото на „независимата“ американска журналистика в България. Тъй като очевидно се подготвя някакъв гнусен пасквил, посветен на Възраждане, помолих Дренчев да преразкаже разговора си с журналистката, за да може да го публикуваме още преди да е излязъл. Причината е проста – практиката е показала, че обективната истина и публикациите на „независимата“ американска медия у нас нямат нищо общо една с друга.

Ето и самия разговор:

Н. Дренчев: Днес ми се обадиха от Капитал. Казаха, че ще пишат статия за Възраждане и дали няма да им отговоря на няколко въпроса. Преразказвам въпросите и отговорите:

В. Вие направихте съвместен протест с БСП пред Министерския съвет – инцидентна ли беше тази съвместна проява, или имате договорка за повече общи съвместни действия.
О. Нямаме договорка с БСП да съвместни действия. Този протест беше общ, защото ни обединява оценката за настоящото управление на страната – и ние, и БСП считаме, че настоящото управление е вредно, заражда скандал след скандал и трябва да си отиде час по-скоро. Тази оценка ни обединява и с другата партия, участвала в протеста – „Българска пролет“

В. Как се разбрахте с БСП – как протекоха преговорите с тях?
О. В тези преговори не съм участвал, Доколкото знам – в деня преди събитието са се обадили с въпрос дали могат да ни подкрепят. Договорката е била да дойдат, но без партийни знамена. Те спазиха това, знамена имаше само на Възраждане. Те имат силно медийно присъствие, разпознаваеми фигури, депутати, по-известни личности, които бяха повече във фокуса на медиите и това направи протеста да изглежда доминиран от тяхното присъствие, но това беше наш протест.

В. БСП ще търсят съюзник, за да управляват в следващия парламент. Без съмнение вие сте най-големите в патриотичния сегмент от извънпарламентарните…
О. Нашите измервания показват, че в момента сме най-големите в патриотичния сегмент и в сравнение с парламентарно представените.

В. Дори и да е така – БСП ще трябва да преглътне вашата позиция за Луковмарш.
О. Прочетете внимателно нашата позиция за генерал Христо Луков – тя не е про или анти, тя казва, че оценките за личностите в нашата история трябва да ги даваме ние самите. БСП няма какво да преглъща нашата позиция за генерал Луков – първо трябва да преглътне собствената си позиция от 41-ва година като съюзник на Хитлеристка германия до нападението над СССР. За мен ген. Христо Луков е безспорен герой от първата световна война, спрял сам цяла сръбска дивизия в планината над Кюстендил. Човек доказал, че е бил готов да умре за Родината.

В. При вас има и други крайни националисти – при вас ли е все още Симеон Костадинов, беше ви кандидат в Благоевград, който опита да регистрира радикална националистическа партия?
О. Да, Симеон Костадинов е член на Възраждане.

В. Вярно ли е, че хасковската ви структура се ръководи от Георги Иванов – бившия кмет на Хасково?
О. Георги Иванов не е член на Възраждане. Аз лично не го познавам. Доколкото знам слухът, че той има нещо общо с Възраждане, тръгва от това, че той е присъствал като зрител на една отворена среща с Костадин Костадинов, каквито ние правим преди учредяване на съответната структура.

В.  Дарявате ли субсидията?
О. Да. Даряваме я.

В. Сигурно ли е това, всичко ли дарявате, как се издържате?
О. Напълно сигурно е това, че я даряваме. Аз лично нося платежните в банката и мога да ви кажа от първо лице – от субсидията нито един лев не е похарчен за нищо друго, освен за дарения. Няма платени заплати, няма платени наеми на зали, няма купени знамена, каквото сме похарчили от субсидията е било за дарение.

В. Това значи, че не сте похарчили всичко от субсидията?
О. Да, в момента по сметката ни има пари от субсидията, които чакат да бъдат избрани техните бенефициенти. Както знаете основните дарени през миналата година бяха Държавния фонд за асистирана репродукция и фондация „Искам бебе“. Да се изхарчат разумно пари е също толкова отговорна задача, както и да се изкарат.

В. Как се финансира партията, щом не ползвате субсидията? Кой плаща горивото за обиколките из страната, хотелите….
О. Знам, че ви е трудно да повярвате, но всеки си плаща сам личните разходи. Местните структури сами събират членски внос за да посрещат нуждите си. Централата не дава пари на активистите си. Това определя и социалната структура на членската ни маса: основно това са хора на свободна професия, дребен и до среден бизнес – хора, които могат да отделят 10-20-50 лева, за да направят нещо, което считат за правилно.

В. Наистина ли зад вас не стои олигарх?
О. Твърдо – зад нас не стои никой.

В. Слуховете спрягат връзки между вас две групировки. Едната е Лукойл…
О. Абсурд! Това е смешно. Няма такова нещо.

В. А възможно ли е Костадин Костадинов да има договорки, за които вие да не знаете? Да взема пари от някого, без да ви казва?
О. Вижте, аз познавам Костадин от времето, когато беше зам.-председател на ВМРО. Той имаше бляскаво бъдеще, почести и облаги в една богата партия-фондация. Той обърна гръб на всичко това, защото не беше съгласен с провежданата безпринципна политика. Той заряза бъдещето на депутат, на евродепутат, прибра се със семейството си във Варна, търсеше си работа като учител – защото не прие да направи компромис със съвестта си. Такъв е Костадин, аз такъв го познавам от много години и много хора такъв го познават, затова, когато през 2014 г. каза – аз не разпознавам политически субект, на който да се доверим, затова аз ще направя партия – много хора се отзоваха и вложиха и влагаме усилията си. Защото му вярваме.“

Признавам си, че въпросът дали зад нас не стои олигарх, ме умили:) Да, наистина е трудно да повярваш, че зад нас няма олигарх, когато зад гърба на „независимата“ журналистика стои лице като Иво Прокопиев. Въпросът за Лукойл пък откровено ме разсмя:) Общото между нас и тази фирма е същото, като между нея и всички останали българи – от време на време на всеки му се случва да зареди бензин:) Подозирам, че дори и на „независимите“ българоезични американски журналисти им се случва:)

Като оставя обаче иронията на една страна, остава погнусата. Погнусата от грозното лице на поръчковата, зависима, клиентелистка и слугинажна журналистика, обслужваща откровено и неприкрито интересите на чужди държави, в случая интересите на САЩ. За да не коментирам повече ще добавя само едно – когато Възраждане започне да управлява България, едно от първите неща, които ще направим, е да въведем закон, еднакъв с този, действащ в САЩ, който задължава всички фондации и организации, получаващи финансиране от чужди държави, да се регистрират като чужди агенти (законът FARA). Нека да си пропагандират политиката, нека създават агенти на влияние, но нека се знае, че нямат нищо общо с независима гражданска или журналистическа позиция и че обслужват интересите на друга държава.

А докато това стане, за мен остава удовлетворението, че сме на прав път. Явно американския режим у нас почва да се плаши от пробуждането на българите и възхода на Възраждане.

Вазов го е казал най-добре – „Тирани, всуе се морите!“.

Нямам какво повече да добавя.

3 Коментара

  1. Мария's Gravatar Мария
    04.04.2018    

    Всяка медия пише истината за историята, която отразява, обаче след като я прекара през своята призма историята излиза малко по- различна от първоначалната или насочена в определена посока. За това е трудно да се вярва на цялата информация в българските медии.

  2. Димчо's Gravatar Димчо
    05.04.2018    

    Не мога д асе съглася с Вас, защото като жител на Великобритания съм бил свидетел как се влияе върху ‘историята на свидетел от първа ръка’. Дело за убийство, интервю с едно от главните лица в историята, без то да е замесено пряко или индиректно в ивършването или подготовката му.
    Искат от лицетода предостави историята на взаимоотношенията си с лицето, набедено за мозъка на убийството. Свършва интервюто и се обаждат в редакцията, след което последва отговор оттам, че в този си вид статията няма да направи заглавна страница и парите ще бъдат десетки пъти по-малко от това, което може да се изкара. След което питат лицето ако си спомни ‘повече информация и детайли’, да се обади отново в редакцията, за да видят какви промени може да се направят. В края на краищата се стигна дори до ‘пряко подсказване’ и обещание за 80 000 паунда + паспорт, но при ‘определени признания’. Тя отказа да ги даде, статия не беше отпечатана.

    • Цецо's Gravatar Цецо
      15.04.2018    

      Това каква връзка има с темата за Капитал?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Архив