Ябълковата градина

В долината на Батовската река, точно преди тя да започне да се разлива в най-северния лонгоз в Европа, Балтата, някога имаше огромна ябълкова градина. За да направят градината преди около 60 години местните  кооператори от ТКЗС „Оброчище“ първо отводняват заливната тераса, като изграждат дигови съоръжения, след това засаждат фиданките и накрая изграждат капково напояване. Плодородната почва, мекият микроклимат и механизираната обработка на засетите площи довеждат до това, че някъде към края на 80-те год. на ХХ в. продукцията от ябълки достига десетки тонове и надминава много по-големи подобни стопанства.

Дойде обаче 1989 г., а с нея и разпада и демонтажа на българската държавност. ТКЗС „Оброчище“ беше ликвидирано, техниката му разграбена или продадена, а земята „върната“ на собствениците. Пиша върната в кавички, защото никой не получи реално това, което някога са имали неговите бащи и дядовци. Градината беше огромна и за да се раздели по-лесно, наследниците се споразумяха да получат не парцели, а отделни редове. Моят дядо, Бог да го прости, получи два реда, които бяха много дълги и тъй като бях дете ми изглеждаха като да са поне километър. Тъй като техника нямаше, за да се работят ябълките, дядо и баба викаха вуйчо и вуйна, майка и татко и разбира се и ние със сестра ми. Бяхме малки, но помагахме както можехме. Когато окопавахме около ябълките и чистехме плевелите много внимавахме да не нарежем тръбите за капковото напояване, които минаваха покрай всеки ред и дърво. Комшиите обаче, които нямаха толкова желание за работа, или толкова работна ръка от пораснали деца и роднини, или и двете, наемаха цигани, които без много да се церемонят с мотиките, докато копаеха, нарязаха и тръбите за капковото напояване. Още първата година след връщането на земята скъпата поливна инсталация беше почти напълно ликвидирана. Дойде зимата. Нарязаните тръби изкушиха циганите и те ги събраха, запалиха, извадиха металните нишки от маркучите и ги врънаха за вторични суровини. После, тъй като никой вече не пазеше малкото оцелели и запазени от нас и хора като нас маркучи, откраднаха и запалиха и тях. На следващата година вече нямаше нищо от напоителната система.

Това обаче беше само началото. Дойде време за пръскане срещу болести. Дядо се погрижи да напръска неговите редове, но повечето от комшиите не го направиха – поради нежелание или безпаричие. В резултат съседските дървета започнаха да боледуват и за няколко години почти спряха да дават плод. Това доведе до отказ от гледане на техните редове и някъде към 1996 г. от градината имаше оцелели само няколко реда, заобградени от буренясали площи, в които ябълковите дръвчета почти не се виждаха. След кризата през 1997 г. дядо също се отказа да гледа своите ябълки и така всичко се превърна в един огромен, както казваме ние добруджанците, генгерлик. Обрасъл пущинак, за да ме разберат всички.

Но и това не беше края. Циганите постепенно се научиха да секат ябълковите дървета за огрев. През следващите няколко години дръвчетата бавно оредяваха и някъде в началото на XXI в. от някогашната огромна ябълкова градина бяха останали едва няколко ябълки. Краят настъпи, когато някой купи цялото място и го разчисти, като изкорени всичко, намиращо се в границите на имота. Междувременно старите диги, които никой вече не поддържаше, започнаха да се рушат, и водата от реката бавно започва да се просмуква в околните земи, като разчистеното поле бавно почна да се превръща в блато. Сега някогашната градина представлява едно полузаблатено поле, на което растат бурени и камъш, а в магазините на близките села Оброчище, Църква и Рогачево ябълките са внос от Полша.

Нещо подобно се случи, само че в много по-големи мащаби, и на цялата ни държава. Както само за някакви си 20-30 години от ябълковата градина не остана и помен и на мястото ѝ бяха заличени всички следи от човешка дейност, така и българската държава за същото време беше напълно унищожена и от нея бяха заличени всички следи от държавност. Сигурен съм, че всеки българин може да даде такива примери от своя роден край колкото си иска. Въпросът е обаче кога ще направим две неща – да потърсим сметка на рушителите на съвременна България и да започнем възстановяването и възраждането на българската държавност и народност.

Защото вече ни е крайно време за Възраждане!

9 Коментара

  1. Веско's Gravatar Веско
    27.07.2018    

    До 1944г., българите бяха градинарите на Европа.Още помнят бахчите им в Букурещ, Яш, Браила, Галац, Гюргево, Зимнич. В Унгария дори съществува паметник в чест на българските градинари. След окупирането на България от Червената армия и налагането на човеконенавистният комунистически режим, тези градинари бяха унищожени. Земята на селяните бе отнета и същите бяха натикани в градовете, където ги превърнаха в пролетариат.Пораженията нанесени на българският селянин от червените безродници бяха опустошителни и ще тегнат поне още 50 години. Затова въпреки, че беше върната земята на собствениците, никой не искаше да я работи. Просто комунистическият режим отучи българите да работят на село.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      27.07.2018    

      Идеологията в случая няма нищо общо. Прочетете статията и пак коментирайте, като се постарайте да сте обективен.

      • Веско's Gravatar Веско
        27.07.2018    

        Няма никаква идеология. Фактите са очевидни. Преди 1944 имаме близо 80% от населението на България, живеещо в селата и оцеляващо благодарение на обработването на земята. След 1989 никой не ще да чуе за село. Живота там е труден, иска се много работа за да успееш, на полето няма климатици, или накратко, живота през соц-а отучи българина да работи на село. По обектично от това, здраве му кажете.

        • Костадин's Gravatar Костадин
          27.07.2018    

          Така е във всяка една друга европейска държава, независимо дали е минала или не през социализма. А щом твърдите, че на село живота е труден, значи въобще не познавате българското село. Селата през 1989 г. бяха напълно изравнени като стандарт на живот с града, деградацията им започна след тази дата заедно с общото разпадане на българската държавност.

          • Веско's Gravatar Веско
            27.07.2018    

            Можете да лъжете ваши фенове, но аз не съм, така че спестете си усилията. Да говорите че, „Селата през 1989 г. бяха напълно изравнени като стандарт на живот с града“ е уникална глупост. Именно политиката на комунистическият режим започна процеса по обезлюдяване на селата, продължаващ и до днес, но вече по други причини.И моля без излини изхвърляния.Изказвания от типа „на село живота е труден, значи въобще не познавате българското село.“ няма да ви изградят образа на човек причикнал на селска работа. И мисля че вече има достатъчно разсекретени документи , доказващи че, селското стопанство в България е унищожена в резултат на политиката на БКП. ….“Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на се­ло.Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със „затихващи функции“.Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното — откъсна структурата на бъл­гарската икономика от естествените й при­родно-климатични условия, унищожи тради­ции и култура, създавани с векове…“ – реч на Петър Младенов „За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи“ – Толкоз за проспериращото селско стопанство през соц-а.

          • Костадин's Gravatar Костадин
            27.07.2018    

            Трудно е да наречеш черното бяло, но на вас ви се удава. Наистина ви личи, че не сте помирисвал селски живот. Но както и да е, бъдете здрав, както се вижда от другите коментари, българите са много по-наясно от вас с историята на нашето село и селско стопанство.

  2. Тодор's Gravatar Тодор
    27.07.2018    

    „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ… Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”.

    Иван Багрянов , министър на земеделието пред НС 25.01.1939 г

    • Балкански субект's Gravatar Балкански субект
      28.07.2018    

      Хубаво е и да се спомене за читателите,които не знаят кой и какъв е Иван Багрянов това,че е разтрелян от Народния съд на 1 февруари 1945 година заедно с такива хора като Богдан Филов.

  3. Тодор's Gravatar Тодор
    27.07.2018    

    Василе от моя дядо съм слушал каква мизерия и глад е било между 1938 та чак до след смъртта на Сталин.Купони,черна борса,пълна безизходица.След 1944 и национална катастрофа с репарации.Това Буров само го потвърждава..Единствения по сносен период в бастулания е по времето на Хрушчов и Брежнев.И то не заради комунизма/социализма, а заради това,че се поде програма за индустриализация на бастулания във която се наливаха безвъзмездно средства. В един типично капиталистически съюз(СИВ) на бастуните бяха отпуснати приоритетни отрасли с гарантирани пазари.Също пазари и в зоните на съветско влияние.Заваляха безвъзмездно ресурси(Петрол,газ,полезни изкопаеми).СССР сам финансира електрификацията на балканския нужник. Та това е причината под-дунайските туземци малко да живнат,а не една или друга политическа система.Но с Горбачов всичко си дойде на мястото. …….

    П.П А.Буров- Дърпахме си мъдете, обтягахме ги нагоре-надолу, но пръч мляко дава ли, та и те…80г. по късно пак обтягане …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив