Фанариотите посегнаха и на Украйна

Фанариотите открай време обичат да се бъркат в работите на другите православни църкви. Сега Вселенският патриарх Вартоломей се е насочил към задълбочаване на църковния разкол в Украйна.

На 7 септември 2018 г. се случи събитие, което по своите мащаби заплашва да се превърне за православния свят в това, в което се превърна Великата схизма от 1054 г. за цялото християнство. С официално изявление от канцеларията на Вселенския патриарх Вартоломей беше обявено създаването на Украински православен екзархат, подчинен на Вселенската патриаршия, начело на който застават един американски гражданин, митрополит Даниил Памфилски, и един канадски гражданин, епископ Иларион Едмънтънски.

Кое е тук скандалното? Според Второто правило на Втория Вселенски Събор от 381 г. епископите не бива да преминават пределите на своята си област. Това е основата, върху която впоследствие се изгражда църковната структура и администрация. То в пълна степен важи най-вече за православните църкви, които са изградени на национална основа и чиито граници обикновено (макар и да има изключения) съвпадат с границите на държавите, в които са разположени. На територията на Украйна обаче има две православни църкви – Украинската православна църква начело с митрополит Онуфрий, която е автономна част от Руската православна църква, и Украинската патриаршия начело с патриарх Филарет, създадена през 1992 г., която е непризната от другите православни църкви.

Въпреки, че двете църкви не са приятелски настроени една към друга, в началото това не създава особено напрежение между вярващите православни украинци. Около 30% от тях се причисляват към украинската патриаршия, около 40% се определят за последователи на руската патриаршия, а останалите 30% не дават отговор към коя от двете църкви се присъединяват. След началото на т. нар. Майдан през 2013 г. новите украински управляващи започнаха вълна от репресии срещу представителите на Московската патриаршия в страната, в това число отнемане на храмове и манастири, както и прогонване на свещеници и монаси от Украйна. Тези действия водят до сериозно задълбочаване на разкола и до изостряне на отношенията между църквите.

Интересното е, че намесата на Вселенската патриаршия в Украйна се случва точно една седмица след срещата между Вартоломей и руския патриарх Кирил, на която и двете страни изказаха своите общи намерения за търсене на изход от украинския църковен разкол. Всичко това води до извода за чужда намеса в църковната разпра, особено с оглед на националната принадлежност на двамата „управници“ (Даниил дори е служил 2 години в американската армия) на новосъздадения Украински екзархат. Прави впечатление и друго – в специално писмо на вселенския патриарх до президента на Украйна Порошенко се изисква от държавните власти на страната да съдействат на първия екзарх за всички негови действия при устройването на единна и канонична църква на Украйна. В завършек, за да е плесницата в лицето на Русия още по-силна, от Вселенската патриаршия се разпореждат в украинските храмове вече да не се споменава името на Кирил, а на Вартоломей.

Както може да се очаква, руската патриаршия реагира мигновено. В изявление на председателя на Синодалната служба за връзки с обществеността и медиите Владимир Легойда се казва следното: „Назначаването на епископи – представители на Вселенския патриарх в Украйна – без съгласието на Московския и на цяла Русия патриарх и без съгласието на Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит – не е нищо друго, а безпрецедентно нахлуване в каноничната територия на Московската патриаршия. Такива действия не могат да останат без отговор.“

Какъв ще е отговора е трудно да се каже. Вселенската патриаршия отдавна се е превърнала в екзотична туристическа атракция за туристите в Цариград, някогашния Константинопол и днешен Истанбул. Начело стои турски гражданин, офицер от турското разузнаване МИТ и (както се твърди) активен сътрудник в предходните години на ЦРУ. Трудно би могло да се нанесе удар по нещо, което и към настоящия момент съществува до голяма степен формално. Безспорните факти обаче са два:

  1. Акцията на Вартоломей не е солова и е изцяло в съзвучие с американските интереси в Украйна за задълбочаване и по-нататъшно затвърждаване на разделението между Русия и Украйна и между руснаците и украинците.
  2. Решението създава прецедент в отношенията между православните църкви, който открива терен за несекващи дрязги и раздор. Кое би спряло Вартоломей например да създаде, пък макар и формално, Македонски екзархат, и да обяви Македония за своя църковна провинция?

Нека да припомним нещо друго. Когато Македонската православна църква поиска от българската да бъде призната като дъщерна, нашите синодални старци дадоха половинчат и уклончив отговор, от който прозираше големия страх да не би случайно да бъдат наказани за своето решение от Вартоломей и близката до него Сръбска православна църква. Оказа се, че вселенския патриарх направи нещо, което е в пъти по-опасно за православието от съвсем каноничното и нормално решение, което можеше да вземе българския синод. Да забелязвате да се е притеснил, че може да бъде обявен за схизматик, или че ще си навлече гнева на най-голямата православна църква в света, руската?

Защо обаче в крайна сметка случващото се в Украйна е свързано и с нас? Защото от 7 септември първият по чест (но не и по ранг, тъй като всички патриарси са равни), сред православните предстоятели даде пример за това как може да се нарушават църковните правила. А нашият синод се побоя не да наруши правилата, а да ги спази, имайки възможност по този начин да приобщи Македонската църква постепенно и обратно в лоното на църквата майка – Българската патриаршия. Църковният раздор между УПЦ-МП и УПЦ-КП вече излезе извън границите на Украйна, неочаквано давайки втори шанс на българските владици да поправят грешката си от миналата година, когато не дадоха категоричен отговор на писмото на македонския синод. Дали ще го направят, зависи от тях, но едно е сигурно – вече нямат оправдание че биха били извършили неканонични действия с подобна стъпка.

11 Коментара

  1. Балкански субект's Gravatar Балкански субект
    13.09.2018    
  2. Костадин's Gravatar Костадин
    13.09.2018    

    Това е едната гледна точка. Погледнете и другата, за да сте обективни.
    http://kostadin.eu/2017/08/03/а-кога-ще-признаем-и-македонската-църк/

  3. Алекс's Gravatar Алекс
    14.09.2018    

    В Република Македония от доста години има екзархат в рамките на СПЦ начело с Екзарх Йован – родом от Битоля. Едва ли ще се стигне до назначаването на втори – това само за сведение.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      14.09.2018    

      Да, знам – Йован Вранишковски. Но този екзархат няма нито една църква в Македония, зад него не стоят и 100 души. Пък и не подценявайте фанариотите – в Украйна също има две църкви, но това не попречи на Вартоломей на практика да създаде трета.

  4. Балкански субект's Gravatar Балкански субект
    14.09.2018    

    Според мен това с МПЦ е капан.Земите на днешна Македония трябва да са под диоцеза на БПЦ.
    Ако БПЦ признае МПЦ едностранно ще внесе разкол без да има каквато и да е външна поддръжка за разлика от Фанариотите,които имат поддръжката на англо-саксите.
    Така България отново ще бъде напълно отсечена от естествените си геополитически съюзници Русия и Сърбия и те от нея,което в средносрочен и дългосрочен план е обречено на катастрофа и за трите държави.
    Пример последните 100 години.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      14.09.2018    

      Сърбия не ни е геополитически съюзник, а изконен враг, който дори и в момента води антибългарска политика в Македония. Прочетете какво съм писал по темата и се замислете – дали ако бяхме разсъждавали по подобен начин и за приднаването на Македония като държава днес тя нямаше да е тотално посърбена и част ог Сърбия? Отговорете си сам.

      • Балкански субект's Gravatar Балкански субект
        15.09.2018    

        Естествен геополитически съюзник не е термин като класически съюзник.
        Естествените геополитически съюзници са родствените тебе народи с които единствено можеш и имаш потенциала да постигнеш дълготрайни и устойчиви успехи.
        Великосръбския шовинизъм е дело на полски метежници с френска етоинжинерия и в дългосрочен план той огробва Сърбия както и всеки великонационален шовинизъм.
        През ПСВ германците се опитват да наложат великобългарски шовинизъм пълно копие на великосръбския,но в обратна посока.
        Давътоуглу си призна,че единственото нещо,което може да спре неоосманизма на Балканите е съюз между България и Сърбия,който всячески трябва да се пресече,за да може Турция да се върне на Балканите като нова ОИ.
        Какво става от 1885 година насам?

        • Костадин's Gravatar Костадин
          15.09.2018    

          Имате доста грешки в анализа. Първо, кои са тези поляци, второ, няма такова нещо като великобългарски шовинизъм, трето, за да говорим за съюз първо трябва да ни се върнат Западните покрайнини. Вие бихте ли влязъл в общ бизнес с човек, който ви е ограбил вече неведнъж?

          • Балкански субект's Gravatar Балкански субект
            15.09.2018    

            https://bg.wikipedia.org/wiki/Адам_Йежи_Чарториски

            Великобългарски шовинизъм има опити да се създаде,но той не е пуснал такива дълбоки отровни корени като великонационалните шовинизми в Сърбия,Гърция или Руммъния поради по-късното освобождаване на България от турско робство и недостига на време на германските етноинженери да внедрят достатъчно надълбоко великонационална идея по подобия на съседите ни тий като от 1860 година България има претенции единствено над земи с етническо българско население.Но по време на ПСВ има някои гласове,които казват,че българската граница трябва да минава например западно от Белград.

          • Костадин's Gravatar Костадин
            15.09.2018    

            Само ще отбележа, че грешите. Българската граница тогава минава на 80 км източно от Белград и тя съвпада с етническата българска граница. Питах ви за поляците, не ми отговаряте. Сега пък изведнъж се намесиха и германски етноинженери. Грешите, не знам на базата на какво си вадите тези изводи.

          • Балкански субект's Gravatar Балкански субект
            15.09.2018    

            Адам Йежи Чарториски е създадтеля на външната политика на Гарашин и другите сръбски шовинисти.Водач на полския метеж от 1831 година впоследствие избягал в Париж по същото време,когато Сърбия пада под френско влияние и започва борбата между Франция и Австрия за геополитическо попечителство над Сърбия.
            Същото попечителство само,че над България получава Германия по времето на Стамболов и най-вече след Междусъюзническата война.

            Българското землище на запад е до река Морава,но погледнете пак,че аз писах за проектограници ЗАПАДНО от Белград в Шумадия.
            Колкото до германските етноинженери те се опитват да яхнат българската национална идея през ПСВ и ВСВ и да я раздуят до великонационален шовинизъм но за добро или лошо пораженията на България в 2-те световни войни не позволяват това да се развие като в съседните ни страни.
            Това съм го чувал в разговори с потомци на легионери и ратници,които ми обясняваха как България трябвало да е до Хърватска и Адриетическо море и как Хитлер мислел само доброто на България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив