Местните избори отминаха и започна поредицата от процедурни действия по съставянето на новите общински съвети. На повечето места в страната тези събития вече се случиха, така че може да се направи един кратък преглед на групиранията и прегрупиранията на българските политически фирми, известни още и като партии. Правят впечатление няколко факта:
- ГЕРБ намали гласовете си в страната за пореден път.
- БСП също намали гласовете си, като в 7 области партията няма нито един кмет, а в други 7 има само по един. На практика БСП се превръща в регионална партия, изключена от присъствие в 50% от територията на България.
- НФСБ и Атака регистрираха още по-драматичен спад след европейските избори, като трайно се задържаха на стойности около 0,5%.
- Т. нар. ВМРО* също загуби гласове, като избегна разгрома на другите псевдопатриотични формации само заради мощното купуване на цигански гласове. Може да се каже, че фирмата на Каракачанов уверено се превръща в етническа партия, изтласквайки ЕВРОРОМА от циганския електорален пазар. Както сполучливо посочват наблюдатели ВМРО постепенно става ВМРОМА.
- ДПС задържа нивото си.
- Воля на Марешки продължава деградацията си, като свива почти два пъти резултатите си в сравнение с евроизборите.
- Демократична България се провали навсякъде, където участваше, имайки предвид амбициите на нейните водачи преди началото на кампанията.
- Възраждане се утвърди като най-голямата извънпарламентарна политическа сила, при това с кампания, направена само с доброволци и без никакво присъствие по националните медии.
- Най-важният факт – активността беше шокиращо ниска. На първи тур гласуваха средно около 35% от избирателите, а на втори едва 25%. При толкова ниска активност фалшификациите, манипулациите и контролирания вот придобиха за първи път такова значение, че вероятно около 50% от всички подадени гласове са били в резултат на подобен тип вмешателство в изборния процес. Това поставя под въпрос самото съществуване на демокрацията в България.
На фона на всичко това не е изненада това, че веднага след изборите три от най-старите политически фирми, и трите рожби на политическия инженеринг на службите за сигурност, се вплетоха в поредица от местни коалиции, които очевидно трасират пътя на бъдеща коалиция за управлението на държавата. Гласуванията за избор на председатели на общинските съвети в Добрич, Русе и Варна са особено показателни.
В Добрич, където т.нар. ВМРО има свой депутат и областен управител, с гласовете на съветниците от ДПС, ВМРО и БСП беше избрана за председателка на съвета Мая Димитрова от БСП. В Русе, където ВМРО също има свой депутат и областен управител, с гласовете на съветниците от ДПС, ВМРО и БСП беше избран за председател на съвета Иво Пазарджиев от ВМРО. Във Варна, където ВМРО няма нито депутат, нито областен управител, отново с гласовете на ДПС, ВМРО и БСП беше избран за председател на съвета Тодор Балабанов от ГЕРБ. Тук ситуацията е по-специфична, заради утвърдената традиция веднага след изборите всички партии да сформират общо прокметско мнозинство, независимо кой е кмета и от коя политическа сила е избран. Освен това тук специално е много трудно да се отделят ГЕРБ от БСП, защото в групата на БСП има повече бивши учредители на ГЕБб, отколкото в самата група на ГЕРБ, но за сметка на това в групата на ГЕРБ има повече бивши комунисти отколкото в групата на БСП. Може би поради тази причина на първия ред по време на гласуването стояха един до друг депутатите от БСП Иван Иванов – Пилето (БСП) и Ерджан Ебатин (ДПС). Присъствието им беше толкова знаково и символично, колкото и това на кумовете по време на сватба. Изключение прави само групата на Възраждане, която е единствената опозиция в съвета.
Тези прегрупирания имат за цел да подготвят бъдещата форма на управление на страната след падането на ГЕРБ от власт, защото повече от очевидно БСП няма възможност да управлява сама, а помощта на ДПС няма да е достатъчна. Ето защо отсега се тества помощта на третата фирма ВМРО, хем и избирателите лека полека да свикват и да не им дойде като гръм от ясно небе.
В така очерталата се картина единствената алтернатива на статуквото продължава да бъде все по-набиращата сила и инерция Възраждане. Организацията показа много добри резултати на изборите, направени само с доброволци, без национални медии и почти без финансиране. Подкрепата за възрожденците ще продължава да нараства и на следващите парламентарни избори те ще се превърнат в изненадата на вота, създавайки революционна промяна в политическите отношения в България.