Бъдещето, което сами избираме

Днес публикувам текст на един съмишленик, Борислав Пеев, под който спокойно бих се подписал и аз.

Символите на статус – маркови дрехи, бижута, луксозни коли, къщи, яхти – днес те са толкова важни за нас българите. Защо ли? Като част от най-бедната нация в ЕС, с произтичащия от това комплекс за малоценност, както и тотално заслепени от състезателните ни инстинкти, даваме мило и драго за да се “откроим” от беднотията около нас, да се почувстваме „специални” и да демонстрираме на всички всъщност колко сме успешни. Рекламната индустрия умело се възползва от ситуацията и всячески стимулира постмодернисткия модел на свръхиндивидуализъм, хедонизъм и потребителско съзнание.

Правилно ли инвестираме обаче оскъдните си средства?

Истински богатите хора всъщност не инвестират в помпозни покупки и избягват публичността. За справка Уорън Бъфет все още живее в къщата, която е закупил през 1958 г. и често ползва обществен транспорт. Дитер Шварц (собственикът на магазините Лидъл и Кауфланд) и 29-ия най-богат човек в света никога не е давал интервюта и почти не са налични негови снимки.

В какво инвестират богатите? За разлика от т. нар. средна класа, която инвестира всичките си спестявания, а често взима и огромни заеми за да парадира с мнимо „богатство”, истински заможните хора ценят и инвестират в съвсем други неща. Богатите хора инвестират в жизнеспособни бизнеси, в своите наследници и в общностите, в които живеят. Едно нещо обединява този тип инвестиции – те са устойчиви и непреходни.

Ако горното ви е накарало да се замислите направете следния тест:

Днес разполагате с известна сума пари, например 100 хил. лева. Имате възможност да изберете в какво ще я вложите. Възможностите са:

А/ луксозна кола или друга материална придобивка

Б/ отглеждане и образование на дете, развиване на собствена заетост

Приемете, че инвестицията ви има 15 годишен хоризонт, като алтернативите А и Б се илюстрират със снимките по-долу.

Какво ще изберете?

Инвестиция – година 1

Инвестиция – година 15

България има нужда от повече хора, които ще изберат възможност Б. Ако продължаваме да пилеем оскъдните си ресурси, както всеки индивидуално, така и на държавно ниво, вместо да ги инвестираме в нашето бъдеще или в подкрепа на общността в която живеем, България е обречена на разпад – също като ръждясалия автомобил от снимката.