На 13 декември общинският съвет на Варна гласува да се възстановят старите български имена на 215 местности на територията на общината, носещи до момента турски, гръцки и арабски названия. Смяната на неразбираемите имена очаквано породи много коментари и реакции, вкл. и в Турция. Турските вестници „Хюриет“, „Миллет“ и „Поща“ публикуваха почти еднакви статии, в които описват новината абсолютно неутрално. По-интересно е положението във форумите под статиите, където изненадващо почти няма лоши коментари. Реакциите са от типа „в собствената си държава могат да правят каквото си искат“, „имената трябва да са на официалния език на държавата“, „ние пък сменихме техните в Тракия“, „и ние ги сменяме, съседи, е, не с български, но и така става“ и т. н. Особено интересен е следният коментар – „Ето откъде е намерил смелост нашият премиер:)“. За какво точно става въпрос? В Турция управляващата партия на министър-председателя Реджеп Ердоган е на финала на своята дългогодишна борба за цялостна промяна на светските устои на републиката. Остава само да се промени сега действащата конституция, или направо да се приеме нова. За целта на Ердоган ще му бъде нужно конституционно мнозинство от 66% в парламента, с каквото той не разполага в момента, и с каквото, след тазгодишните протести на „Таксим“, няма да разполага. Макар че, без съмнение, ще спечели изборите. За целта ще са му нужни съюзници, каквито няма как да намери сред традиционните партии, крепителки на завета на Ататюрк. Поради това обиграният политик предприе изненадващ ход, с който рязко се сближи с кюрдите и техните политически формации в страната, като дори покани иракският кюрдски лидер Масуд Барзани на безпрецедентно посещение в Диарбекир, своеобразната турска „столица“ на анадолски Кюрдистан.
Според турски журналисти, кюрдите са поискали за съдействието си три отстъпки от правителството. Да имат право на свои медии, образование на своя език и правото да върнат старите кюрдски имена на преименуваните през 20-те и 30-те години на миналия век кюрдски села и градове. За първите две от няколко години в страната се направи доста и вече не са проблем, но последното определено скандализира турците. Не и Ердоган обаче, който в името на голямата си цел, а и представяйки целия преговорен процес с кюрдите като стъпка към разрешаване на дългогодишния конфликт в Анадола, реши да се съгласи с това искане. В резултат на това в момента в Турция тече подготовка за мащабно преименуване, или по-скоро, за възстановяване на старите имена на стотици села и градове.
Поради всичко това от турските медии няма как да се очаква по-различна реакция. Та с какво случилото се във Варна е по-различно от случващото се в Диарбекир, примерно? И на едното, и на другото място наложените насила турски имена се сменят със старите си названия. Още повече, че в Турция се преименуват села и многохилядни градове (напр. Диарбекир ще стане Амед), докато във Варна само ниви и гори. Това обяснява и шеговитите намеци откъде турският премиер се е сдобил със смелост да пременува в родината си.
Междувремено обаче се оказа, че ако турските медии може да са максимално обективни и безпристрастни, българските, и в частност някои български журналисти, не са. В свой коментар за Дойче веле Иван Бедров тъжи за Кабакум, внушава, че предстояло „масово издаване на служебни бележки за установяване на идентичността на имотите“, че „списъкът със сменените имена със сигурност е най-търсеното четиво във Варна преди Коледа“, тъжи, че в Пловдив площад „Джумая джамия“ вече се казвал „Римски стадион“, като накрая резюмира, че „действието на общинарите във Варна напълно спонтанно също получи ново име – „възродителен процес“. Като оставим настрана откровените лъжи, подигравателният тон и фрапиращите фактологични грешки, в статията не остава нищо съществено. Остава единствено впечатлението, че „българският“ журналист е дал всичко от себе си, за да компенсира обективната невъзможност на турските си колеги да коментират темата.
Впрочем, още нещо прави впечатление. Когато само преди седмица Реджеп Ердоган обяви, че градовете Солун, Ксанти, Кърджали, Сараево, Скопие, Призрен, както и областта, наречена от него „Делиорман“, са част от турската история и представляват Турция и днес, Иван Бедров замълча. Мълчи и до ден днешен. Виж, ако примерно бях казал, или по-скоро припомнил, че го каза на митинг в старият български град Кешан, намиращ се в южните предели на българската Източна Тракия; град, в който до 1913 г. турците са екзотично малцинство; град, в който и до ден днешен живеят хиляди българи-мохамедани – сигурно щях да бъда обруган, подигран, а може би и щеше да бъде сезирана прокуратурата за тези ми изказвания. Мислите, че е прекалено? Питайте проф. Николай Овчаров, който беше викан в прокуратурата за да дава обяснения защо е говорил, че помаците са българи, а не отделен етнос.
Между другото днес говорих по темата с проф. Пламен Павлов, мой учител и приятел. Докато обсъждахме всичко това, той ми каза следното – „Да знаеш, че най-големият враг на българите сме ние българите“. И така като гледам, е напълно прав. Турците въобще не правят проблем за преименуването, но българи като Иван Бедров никога няма да ни простят желанието да живеем в България, а не в Булгаристан.
10 коментара на “България или Булгаристан?”
ДА, НО ОБИВЕНИЕ В УБИИСТВО С ГАЗОВ ПИСТОЛЕТ, КОЙТО НЕ Е ГРЪМНАЛ ГО ДЪРЖАТ ЗАТВОРЕН, КАТО КУЧЕ И ГО ОБРАБОВАТ !
–
http://www.blitz.bg/news/article/240035
–
СМЪРТ ЗА ЮДО-ТУРСКИТЕ УБИИЦИ НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД !
–
ОКТАЙ ЕНИМЕХМЕДОВ – Октай Енимехмедов. – Е ГЕРОЙ НА БЪЛГАРИЯ , КОЙТО ТРЯБВА ДА ГО ЗАПАЗИМ И ЗАЩИТИМ !
–
СМЪРТ ЗА ГРАБИТЕЛИТЕ КАТО АХМЕД ДОГАН, МЕСТАН, ПРЕСТЪПНИКА ХРИСТО БИСЕРОВ И ТУРСКАТА ЕТНИЧЕСКА ПАРТИЯ – ДПС !
–
СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
ШВЕЦИЯ
Варненско археологическо дружество е твърдо ПРОТИВ това грубо посегателство върху историята на града ни!
Унищожени са варварски дори тракийски реминисценции! Кокодива – Градището !??
Vladimir Bekov Поредната откровена яловост и посегателство над историята ни Костадин Костадинов е умен и деен човек, но в случая не е помислил достатъчно.
преди 23 часа · Харесвам · 2
Vladimir Bekov Акча ач – Ялово
преди 23 часа · Харесвам
Vladimir Bekov Ялова (вилает)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилает Ялова на картата на Турция.
Ялова (на турски: Yalova) е вилает в Северозападна Турция на източният бряг на Мраморно море. Административен център на вилаета е едноименния град Ялова.
Вилает Ялова е с население от 185 266 жители (оценка от 2006 г.) и обща площ от 847 кв. км. Разделен е на 6 общини.
преди 23 часа · Харесвам · 1
Vladimir Bekov Ако не беше тъжно, щеше да е добър виц
преди 23 часа · Харесвам · 2
Фондация Българско Историческо Наследство Подкрепям инициативата! Жалко за изпълнението!
преди 23 часа · Харесвам
Михаил Христов Съгласен съм Владо, точно за това говорех!!!
преди 22 часа · Редактирано · Вече не харесвам · 1
Rumen Iliev Фондация, Ямбол не знам да идва от Дъбилин, щото то е от гръцкото Диамполис, а Видин идва от Бонония през Бдин. Вярно е отбелязал читателят по-горе, че Ялова е турско название от Ялъ ова – поле покрай река, бряг. Вярно е, че доста от имената звучат абсурдно и са правени от лаици в тази област. Още преди някоя година бях написал моето мнение до Коцето, но той си мисли, че инициативата е изцяло негова и сам може да се справи с някои краеведи. Що се отнася до някои турски названия, то наистина са превод от български, дори е по-точно да кажем, че тези имена са юрушки, поради някои особености при ситуирането на бекташизма и други секти сред юруците, които обитават тъкмо планинските пояси. В това число включвам Ел Тепе, сега Вихрен. Някои български имена са преведени на неграмотен турски език (най-вероятно от местни българи, които са били на турска служба), напр. Съгъркач при с. Пирин, жителите знаят само Пастух. Правилната форма е съгъртмач ‘пастух, едър рогат добитък’
преди 12 часа · Редактирано · Вече не харесвам · 1
Акча ач на турски означава безплодно поле, в най-общ смисъл. Ялово на български означава същото, като решихме да не слагаме добавка като „поле“ или „нива“. Няма нищо общо с цитирания по-горе турски регион, но кой да мисли… На второ място виждам, че човек на име Румен Илиев твърди, че ми бил писал, пък аз не съм му бил отговорил и т. н. Скоро очаквам да науча, че и Ердоган ми е писал, пък аз не съм му отговорил. Трето, драги академици, разбирам вашия страстен плач за сменените имена, но преди всичко бих желал, ако е възможно, първо да ми покажете тези местности на картата, и после да ми кажете дали сте чували за тях преди смяната. Почти всички са буренаци, пущинаци и храсталаци, имащи размер средно по стотина декара. Не сме сменили името на Варна все пак:) А ако един ден някой реши да го прави, ще го посъветвам точно към вас да се обърне:)
Костадине, напълно те подкрепям. Иванбедровците трябва да бъдат насметени! Всички те са носители на синдрома от прекръщаването налаган от незаконната и мафиотска шайка ДПС.. А „радетелите“ за историческо наследство са често нищо повече от едни папагали – по това си личи кой е бил зубрач в училище, защото тази система веднъж прилагана схематично „работи“ и занапред. Впрочем зубрачите много се харесваха навремето от учителите, особено защото в откритите уроци пред инспекторите от просветата бяха висок атестат за тях… Затова днес вървят и ни „водят“ прилагащите модела на зубрачеството, без мисъл, без разсъждение, безкритичност… С удна дума да са удобни и угодни другиму. Нагаждачеството и угодниченето са голям бич, който много се подценява от образователната ни система, която всъщност възпроизвежда този ретрограден начин на мислене и поведение!
Много си прав в статията си, приятелю Българин. Тоя Бедров е един екскремент, случайно излязъл от кенефа. Би трябвало да бъде набит на кол. И той, и всички българофоби като тия в БХК, ДПС, НПСД и др. антибългарски секти. И разни турци като Плевнелиев и др.
Костадине, в инициативата за премахване на турските имена Ви подкрепям – най-много заради непрестанната (и в бъдеще) агресивна турска реваншистка политика на неоосманизъм. Иначе на мен турските топоними не ми пхречат да се чувствам българка и да чувствам националната си държава българска, но на Ердоган и турските ердогановци, явно, им пречи да се възприемат просто като турци – нужно им е повече. Една забележка относно самия Ердоган – при тая вълна, която го клати от 17 сдекември насам, е много много вероятно да не остане на власт. Но, и да остане, и да не остане, Турция я очакват много големи сътресения, които ще се отразяват и на нашата клета държавица. Трябва само да се молим събитията да не стигнат до втора Сирия! Между другото, прези миналото лято Асад се обърна към Ердоган и му рече: „Много внимавай! ти ще си следващият“. И беше напълно прав!
Как можем да се свържем с Краеведския клуб – Варна, г-н Костадинов? Откровено казано работата по имената е свършена през пръсти – някои звучат изкуствено, твърде книжовно, нямат нищо общо с народните наименования на подобни обекти. Накратко ще изложим някои съображения, а в блога ни може да прочетте по-обстойно. Кюклюк – Кореняка. Народът ни ползва думата коренеж (изкоренена гора за ниви); Боклук тарла (боклук е смет, но и тор т.е народът ползва думите Гноище (западна България) и Торище . Вместо безличното Нивата. Адата – Остров в Звездица е върхът на сладоледа. Някои топоними са по наподобяване. Има носер/нусер за бурун. Сляп кладенец (Каменар)? Какво път ще да е сляп кладенец. Узун келеме пък е смисово различно – Дългия дол. Келеме е = на прелог – една изчезнала дума в източна България. Поинтересувайте се за изчезналото с. Прелог, земл. Стожер.
Уважаеми г-не, или г-жо, телефона на председателя Трифон Трифонов е 0898 22 32 51. А относно имената – ще отбележа само, може би за стотен път, че говорим за имена на местности, големи много често едва около няколко декара. Като изключим земеделската служба, никой от местното население вече не знае къде точно се намират. Цитираните от вас имена на местности например общо обемат 42 дка. Съгласете се, че не е нужен колектив на БАН, за да им върне старите имена. По отношение на цитираните от вас имена:
1. Сляп кладенец по нашия край викат на пресъхнал кладенец. А и това е старото име на местността, проверихме го.
2. За Боклук тарлъ казвате, че името било безлично. Говорим за местност, в която има може би около 20 автоморги, 10 автосервиза, още толкова автокъщи и магазин „Джъмбо“. Смятате ли, че трябва да измислим нещо силно вдъхновяващо за това място, на което дори и собствениците на имоти там не му знаят името?
3. Една част от моя род идва от това споменато от вас изчезнало вече село. Старото му име е Тюлюджа и всички така го знаем. За споменатото келеме ще ви уведомя, че пак по нашия край така казват на напоителните вади, които отдавна вече не съществуват. За сравнение – на артезианските кладенци пък им викаме келево.
4. Адата в Звездица е хълм в гората. Като се качиш на него, прилича на остров. Затова името и на турски и на български е едно и също.
В заключение – работата е свършена много професионално. Вие явно не сте от Варна и това обяснява направените от вас забележки. Ако желаете, свържете се с Трифонов. Той ще ви изложи същите доводи. Ако се занимавате с топоними, би трябвало да знаете, че те се строго специфични за всяко населено място. Но като цяло благодаря за подкрепата!
Поне по броя публикации в интернет на статии и интервюта за разни тв, до които аз съм стигнал не са повече от 10-ина пъти, където отбелязвате, че става дума за кадастрални местности. Обаче споменавате и някакъв указ 1315/1975г, където пишело „Наименованията трябва да отразяват богатството и красотата на българския език, да са благозвучни, разбираеми, лесни за произнасяне. Да внушават чувство за достойнство и гордост“ (уточнявам – пак по публикация в нета) Това е и изходната точка от която пое моето разсъждение с някои от имената.
По точка 1 – предполагах това, радвам се, че потвърждавате. Все пак надолу в списъка идентичното Кьор бунар е вече сух кладенец.
По т. 2 – Добавям Кауфланд, представителство на Фолксваген във връзка с местожителството ми. Да, смятам, че името може да бъде вдъхновяващо (вижте пак цитата от указа). Относно информираността на група дребни мошеници със силно ограничени интереси къде наемат/притежават имоти – те не ме касаят.
По т.3 – информацията в Мрежата е крайно оскъдна са това бивше селище. Благодаря за сведението. Относно келеме в инструкция за геодезически знаци от страницата на АГКК е записано точно така. В дебели книги за топонимия Н. Ковачев и др. автори дават подобно тълкуване. Все пак думата (прелог) се води изчезнала.
т.4 – Разбирам, че земеписните имена се дават по уподобяване на околния терен, затова и дадох пример с бурун, което се среща като носер/нусер, а в земл. на с. Аспарухово (Ченге) има 3-4 нозера. Може би трябва да се издири архаично българско инаименование, защото Остров предизвиква усмивки сред местни (разговарял съм с 2 души от Звездица по темата). В случай че има таково. Все пак има 117 местности с това име из България.
Нова т.5 – Разбира се, в първия си коментар съм карал накратно, но има още какво да се чопли, според мен. Големия пясък го видяха зрителите на телевизиите и журналята не пропуснаха да иронизират името. Баладжалъка (Хармана) – хубаво, ама харман пак е чуждица. Не съм сигурен дали е от турски или персийски/арабски. Предците ни са му казвали гумно/ток. Баир баши (Големия баир)?! Баир да не би да е българска дума? Среден корен? Не звучи като топоним, буквален превод. Блясък? Пейлей екини е нещо като перлен посев/нива. Местните казват, че там е имало древно селище и се намират разни останки, които при орането излизат на повърхността.
Благо за телефонния номер. Успех при трето внасяне, ще следим темата.
Име Голям пясък нямаше. Предложеното беше Хоризонт, но се хванаха за него, защото е единственото, което някой е чувал. Що се отнася до Баир баши, той е в община Аксаково. Поради това не фигурира в нашия списък. За думата харман – извинявайте, но думата я има още в среднобългарски текстове и не е внесена у нас от турците. За всичко останало – ако искате да правите академичен диалог, дискусия и разбор за пущинаци от по 40-50 дка, нямате проблем. Това е най-добрия начин нещата да се проточат с години и никога да не се върнат българските имена на тези местности. Впрочем, стана ми интересно – споменавате разговор с хора от Звездица. А питахте ли ги, след като са се усмихвали иронично, къде точно е т. нар. Ада? Сигурен съм че не знаят. Дори кмета на селото не го знае, та трябваше да гледа картата на землището на селото. Но както и да е…