От 8 до 10 ноември в България ще бъде на посещение Вселенският патриарх Вартоломей. Посещението е рутинно и е част от дипломатическия протокол на православните църкви. Във връзка с организацията на визитата обаче изтече информация, че тя е била предшествана от доста напрегнати преговори. Вартоломей е поставил две условия, за да посети България:
1. Да бъде премахната епископската титла „Адрианополски“, която носи епископ на Българската църква. Според Фенер същата титла притежава и йерарх на Вселенската патриаршия и поради това трябва да бъде отменена в другите църкви. Патриаршията настоява да се премахнат и други подобни титли, които съвпадат с носените от архиереи на Вселенска патриаршия – друга такава титла например е Траянополската, която сега влиза в титлите на Александруполския митрополит (Александруполис е гръцкото име на стария български град Дедеагач в Беломорска Тракия).
2. Да се премахне от двора на храма „Св. Константин и Елена“ в Одрин статуята на Антим Ι, екзарх на Българската църква, който през 1872 г. обявява автокефалията на Българската екзархия без съгласието на патриаршията, предизвиквайки острата й реакция. Антим Ι e йерархът, който поиска Българската екзархия, образувана две години по-рано със султански ферман, да бъде обявена за автокефална. Неслучайно, за да окаже натиск, тази година гърците отказаха на българския епископ Поликарп да служи в другата ни църква в Одрин – „Св. Георги“.
Отделно от това се появиха и други писания, че Вартоломей щял да иска и въвеждане на богослужение на гръцки в църквите по Черноморието, което и друг път се е прокрадвало в кореспонденцията на Фенер с Българската патриаршия.
На този етап от страна на нашата църква няма нито потвърждение, нито отрицание на тези сведения. За богослужението на гръцки становище вече имаше, и то разбира се беше отрицателно – просто по нашето Черноморие гърци няма и никога не е имало, освен известно количество гъркомани. Всъщност това е важното. Другите две условия просто тестват новия патриарх и неговата отстъпчивост. Не е тайна, че след смъртта на патриарх Максим и смяната на почти половината митрополити с нови, гъркоманията в нашата патриаршия получи силен тласък. Почти незабелязано митрополитските храмове, а и не само те, започнаха да се сдобиват с нова църковна утвар, внос от Гърция, изпъстрена със символите на фанариотската патриаршия – двуглави орли, надписи на гръцки език и т. н. За редовия мирянин това е незабележимо, но ако трябва да се използва сравнение, за да стане по-ясно, това е все едно в българските общини и областни управи освен българските знамена да се веят и турски, примерно. На фона на това тотално игнориране на българските интереси, гръцките си стоят все същите от времето на църковно-националната борба насам преди 160 години.
Пример – в днешна Северна Гърция живеят близо 500 000 местни българи, които са коренното население на Беломорска Македония и Западна Тракия. От 1912 г. насам на тях име е отнето правото на богослужение на български, нямат право да носят български имена, нямат право да строят свои църкви. Докато всички български църкви с гръцки стенописи са запазени, в северна Гърция всички български стенописи и икони са унищожени. Без изключение! Какво се получава обаче – ние мълчим за половин милион българи в Гърция и техните религиозни права, а фанариотите поставят измислени претенции за няколко пенсионирани гъркомани в Созопол и Несебър.
Що се отнася до наглостта им да искат премахването на паметника на Антим I, то е нужно да се припомни, че той е сложен с разрешение на турската държава и местните власти в Одрин и само те могат да го махнат. Впрочем, фанариотите знаят това, затова желанието им е още по-перфидно – нашата църква сама да поиска от турците да го махнат.
Дали и как ще реагира нашият патриарх на фанариотските условия, не е ясно. Църквата е най-консервативната институция и дори и да има реакция едва ли ще я научим. Но ще бъде жалко, ако не им се даде достоен отговор. Защото зад гръцкото настъпление се крие страх. Гърците в Турция вече са под 500 души, а по закон Вселенският патриарх може да бъде избиран само измежду православните поданици на турската държава. Тъй като православните българи в Турция са около 5000, т. е. 10 пъти повече от гърците, и понеже те са подведомствени на Фенер, вероятността на престола на константиполските патриарси да седне българин никак не е за подценяване. Още повече, че за турците българите са за предпочитане, с оглед по-слабите позиции на българската държава спрямо гръцката.
Макар че това е почти невъзможно да се случи, с оглед насипното състояние на българската държава и църква от 1989 г. насам, все пак чисто теоретично тази вероятност съществува. За съжаление обаче вместо ние да я използваме, за да налагаме нашите интереси, позволяваме да бъдем изнудвани, и то на наша територия. Но, както се казва, не е луд тоя, дето яде баницата, а тоя, дето му я дава.
4 коментара на “Българската църква срещу фанариотите – 160 години по-късно”
Редно е българската църква да не приема абсурдните искания на Вартоломей. Той от своя страна следва да отнесе исканията си до колегата католикос Карекин II Нерсисян върховен патриарх на всички арменци, въпреки че Арменска Апостолическа Църква е в обтегнати отношения с Вселенската Патриаршия от векове.
За съжаление в България има много неогъркомани. Има много отрепки, които от невежество си измислят, че имат гръцка жилка, а всъщност дядовците и бабите са им дошли от Беломорието. Тези хора е ясно, че са българи, но са много прости и симпатизират на гърците мислейки си, че имат гръцка кръв. Друга група са изживяващите се за гърци жители на Созопол, Поморие и някои други градове по Черноморието като например Бяла, Варненско, където има бая останали „гърци“. Защо тия хора не са били изселени от България щом се смятат за гърци не е ясно, но най вероятно, защото няма българска държава в миналото,a и сега. Чувал съм, че през 50-те години на 20-ти век в Бяла е имало деца, които не са знаели български, а доскоро възрастните хора от гръцката махала в Бяла говореха на гръцки предимно. това, че част от потомците на тези „гърци“ нямат гръцко самосъзнание не ни топли особено, тъй като те се смесват с българи и насаждат гъркомания. Чудя се дали е възможно да се проследи произхода на тези хора? За Созопол има изследвания и е ясно, че сегашните „гърци“ там са всъщност погърчени българи, но има „гърци“, макар и не много и в Поморие, Несебър, Бяла, Ивайлоград, Асеновград, надявам се, че поне потомците на кариотите които са останали в България не се смятат за гърци.
Ако тези неща са имали голяма значение по време на нашето Възраждане, когато борбата за църковна независимост е била същевременно и борба за признаване на българската нация, то днес съвсем не е така. Както се казва втория път историята се повтаря като фарс. В онези времена религията е имала първостепенно място в живота на обикновения човек. Днес истинските вярващи са не повече от една десета. Не говоря за навика да се отиде в църквата за да се запали една свещ, да се кръсти дете или изнесе помен за покойник. това не е вяра, а ритуал. Става въпрос наистина за вяра в съществуването на Господ Исус Христос и духовен живот в Църквата. Нещо, което за съжаление е рядкост.
ВЪН ФАНАРИОТИТЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ!