Българска или софийска икономика

На 10 януари в Гранитната зала на Министерския съвет в присъствието на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев се състоя официално подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ за създаване на научно-технологичен парк в София – „София Тех парк“ . Изграждането на първия подобен проект у нас ще струва 50 млн.евро. 42,5 млн. евро се осигуряват от оперативна програма „Конкурентоспособност“,  7,5 млн. евро е национално съфинансиране. На събитието присъства и Реналдо Мандметс, ръководител на отдел „България“ в ГД „Регионална и градска политика“ в Европейската комисия, информира пресцентърът на МС.

Добра новина. Само едно нещо смущава в нея. За пореден път инвестицията, организирана от държавата и подкрепена от ЕС, е в София. Много аргументи може да се изтъкнат в полза на това решение, но е странно защо едно правителство, което си беше поставило за цел да децентрализира администрацията, е решило да централизира бизнеса. И без това към момента повече от 50% от ефективната икономика на страната е съсредоточена в София, така че всяка допълнителна инвестиция в столицата превръща останалата част от страната в обикновен суровинен придатък на българската икономика. Или може би трябва вече да говорим за софийска, а не за българска икономика? Когато става дума за решения, взети в сферата на частния бизнес, трудно би могло те да бъдат коментирани. Но когато говорим за държавна политика, става неизбежно. Защо технологичния парк не беше в Шумен например? От около година там се прави и вече е почти готов индустриален парк, който с малко преустройства в плана и без много допълнителни пари ще се осъществи за броени месеци. Защо да не е в Пловдив? Бургас, Варна, Русе също стават, защо не е там? В крайна сметка, ако толкова много се държи на близостта на София, защо не е в Костинброд, примерно? Или в Сливница? По целия свят практиката е такива предприятия да се осъществяват не в големите градове, а в по-малки населени места. Силиконовата долина не е в Ню Йорк или Вашингтон, нали? Ако всичко се случва в София, защо тогава е било нужно присъствието на шефа на ГД „Регионална и градска политика“ в Европейската комисия? За каква регионална и градска политика говорим тук? Това е столична политика, нека не бъркаме понятията.

Впрочем, по индекса на ООН за държавно развитие, всяка държава, която е концентрирала повече от 15% от човешкия и икономическия си потенциал в едно населено място, има сериозен проблем. Такива са африканските, южноамериканските и някои азиатски държави. В Европа държавата е една – България. При нас 25% от населението и 50% от икономиката е в София. Някой да е забелязал нещо? Освен софиянците, които роптаят срещу прииждащите преселници, май никой друг. Правителството нещо се опита да направи с преместването на някои държавни служби из страната, но както стана и с много други неща, започна и не го довърши. На всичкото отгоре по едно време лансира и безумната идея за различни заплати в отделните области, в зависимост от стандарта – колкото по-бедна областта, толкова по-малка заплатата. Добре, че това въобще не започнаха да го прилагат, че към настоящия момент София щеше да концентрира не 25%, а 50% от всички българи. И израза „София не е България“ щеше да стане рязко неактуален.

Без регионална политика България ще се свие до София и още 5 града, както между другото е записано в Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. Само че това са 10% от територията на страната. Какво става с другите 90% не е ясно. Едно е сигурно засега – в тези 90% хай-тек паркове определено няма да има.

Сподели поста:

Свързани статии

2 коментара на “Българска или софийска икономика”

  1. Политика за регионалното развитие има на хартия, но на практика трудно се забелязва.Особено в някои региони от страната. Напр.в северозападна България ситуацията е ужасяваща. Някога този край изглеждаше по съвсем друг начин.

    1. Така е, изглеждаше различно. А днес е пример за начина, по който ще изглежда останалата част от България след 10 години, ако така продължават нещата.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *