Братята Кирил и Методий са едни от малкото в европейската история, чието дело е признато и почитано както от източната, така и от западната половина на разделената европейска цивилизация. Православната и католическата общност ги почитат съвместно като равноапостоли и закрилници на Европа, а за българите те са дори нещо много повече – основоположници на българския културен възход през ранното Средновековие, превърнал България в родоначалник, заедно с Византия, на славяно-византийската цивилизация. Във времето, когато нашата страна става една от трите основни сили на континента, тя доминира политически и военно над цяла Югоизточна Европа, а Балканският п-ов на практика става Български п-ов. Културната доминация на България обаче е много по-голяма и обхваща територията на цяла Източна Европа. Днес най-важното наследство от времето на тази доминация, оцеляло и до днес, е кирилицата.
Кирилицата е официална в България, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Киргизстан, Македония, Монголия, Русия, Украйна, Сърбия, Черна гора и Таджикистан. Официална е също така и в частично признатите републики Косово, Южна Осетия, Абхазия и Приднестровие. В Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Латвия и Естония кирилицата е широко употребявана в обществото и се ползва с официален статут в някои обществени сфери, като образованието например. Особен случай представлява Монголия, където кирилската азбука е въведена през 1924 г. от монголските комунисти, управляващи под изключително съветско влияние. Такива са реалностите днес. В миналото обаче е имало периоди, когато кирилицата, а и глаголицата са били официални азбуки и в други държави.
Веднага след приема на Климент, Наум и Ангеларий в България през 885 г. учениците на солунските братя започват активна дейност за обучаването на нови книжовници. За нуждите на огромната по това време българска държава са нужни хиляди просветени проповедници на българското слово. Просветителската дейност на българите обаче не се се спира само до границите на тяхната държава. Още по времето на Борис I, но особено по времето на неговия син Симеон I Велики, българските мисионери се пръскат по всички славянски краища на Европа. Най-активна и най-позната е тяхната дейност в Киевска Русия и Сърбия, които трайно влизат в лоното на българското културно влияние, но не по-малки успехи постигат българите и в Хърватия, Полша, Чехия и земите на днешна Словения. Единствено земите на бившата Великоморавия, унищожена и окупирана от унгарците, остават извън обсега на българската културна активност. Резултатите са изключителни. Още в писмо на папа Йоан Х от 925 г. се пише, че славянската литургия е станала изключително популярна в Далмация и Славония. Същият папа е принуден да издаде и була срещу „незаконният български епископ“ в Краков, който проповядвал на славянски. Пак по това време е основан от български монаси и един от най-старите действащи и до днес чешки манастири – Сазавския, който се превръща в център на славянската просвета в Чехия. Папството обаче реагира различно на българското мисионерство, което възприема като пряка заплаха за своето влияние сред славяните. За хърватите, по това време преки съседи на България и следователно най-податливи на българското влияние, папите правят нечуван компромис. Въпреки официалното непризнаване на българската писменост като канонична, те търпеливо се примиряват с използваната глаголица в Хърватия, която се утвърждава като държавна и богослужебна азбука. Нещо повече – през 1248 г. папа Инокентий IV дава специално разрешение на хърватите да използват глаголицата и езика си в богослужението. Дори, за да контролират все пак съдържанието им, глаголически книги започват да се печатат в Рим. Значението на този акт се разбира само, ако се добави, че употребата на местни езици в католическото служение се разрешава едва на Втория ватикански синод (1962 – 1965). Така глаголицата оцелява в Хърватия и до най-ново време – днес глаголицата се ползва в богослужението от хърватските католически свещеници, издават се книги на глаголица, а на о-в Крък в Далмация тя се използва съвместно с латиницата. По-отдалечените от България словенски, чешки и полски земи имат друга съдба. Българските мисионери в словенските земи са изгонени от германците, а книгите им изгорени, още в кр. на Х в. В Полша борбата с българските епископи в Краков е по-трудна, но и там папството постига успех. След 1018 г. и падането на България под византийска власт помощта за българските мисионери секва и към средата на XI в. и тази българска мисия е смазана. В Чехия обаче делото на отците от Сазава оцелява. С помощта на местните славянски князе монасите от манастира поддържат кирилската просвета чак до XIV в., когато помощ им оказва не друг, а самият император на Свещената римска империя – Карл IV Люксембургски. Просветеният монарх е и чешки крал и, въпреки че е немец, полага огромни грижи за образоването на своите славянски поданици. Освен че подпомага Сазавският манастир, през 1347 той основава и манастира Емаузи на Слованех, близо до Прага. За втория той вика специално подготвени монаси-бенедиктинци от Далмация, образовани с глаголическо писмо. Манастирите веднага стават център на славянската литургия и просвета, издават книги и обучават ученици. Именно в Емаузи библията се превежда за първи път на старочешки през 1416 г., като за целта се използват както кирилицата, така и глаголицата. Това славянско просвещение продължава до нач. на XV в., когато след края на Хуситските войни немските кръстоносци подлагат на изтребление всички чешки просветители. И двата манастира са изгорени, но съвременна Чехия се гордее, че началото на нейното възраждане започва именно от тях. Още в две държави българското начало в културата се оказва решаващо за тяхното по-нататъшно развитие. Влашко и Молдова, възникнали като периферни български държавни образувания през XIV в., не просто ползват кирилицата. Те имат за официален език българският от самото си създаване до 1716 г., когато под гръцко влияние е въведен влашкият диалект. Въпреки това кирилицата остава до 1861 г. като официална държавна азбука, а българският език се запазва като богослужебен в румънската църква чак до 1917 г. Една друга държава, Литва, която през XIV в. съвсем неочаквано се издига до ранг на първостепенна европейска сила, също попада, макар и за кратко под българско влияние. По това време литовците са все още езичници и водят ожесточени войни както с православните си руски съседи, така и с католическите немски и полски феодали. Въпреки войните обаче литовските съседи не спират да се състезават за културно влияние над великото княжество. Прозорливите литовски князе усещат тройната опасност от асимилация и дават преимущество на българските мисионери, действащи в тогавашните южни райони на държавата, в днешна Буковина. Българските книжовници поемат в свои ръце официалната кореспонденция на княжеския двор с чужбина и за около 50 години българският език и кирилицата стават официални в Литва. След приемането на католицизма през 1387 г. обаче българският език е сменен от полския, а кирилицата е изхвърлена от употреба. Последното място в Европа, където българското влияние през Средновековието е отчетливо, е Албания. През XV в. под водачеството на Георги Кастриоти – Скендербег албанците водят отчаяна борба с настъпващите турски завоеватели. Официалният език на канцеларията на албанските князе от този период е българският, а в албанските отряди се бият и хиляди българи, особено плътно населяващи по това време южните албански краища. Интересен факт е, че за преговорите си със Скендербег германският император Сигизмунд изпраща като свой представител Фружин, син и престолонаследник на последният български цар Иван Шишман. Падането на албанските земи под турска власт в средата на петнадесетото столетие и последвалото бързо ислямизиране на албанците затварят и тази страница от историята на средновековното българско културно влияние.
Последното, и може би най-неочакваното място, където се откриват следи от делото на Кирил и Методий и от българската културна дейност дори не се намира в Европа. Манастирът „Св. Екатерина“ в планината Джебел Муса (Планината на Мойсей) в Синай (Египет), е най-старата действаща монашеска обител в света. Създаден през VI в. по времето император Юстиниан, той развива изключително активна мисионерска и просветителска дейност. Едно от най-свещените места за християнските поклонници заради вярата, че именно на планината над него Мойсей е получил скрижалите с десетте божи заповеди, той бързо привлича десетки българи след приемането на християнството през 864 г. Постепенно в него се оформя глаголически и кирилски скрипториум, основан от български монаси, които преписват и превеждат стотици евангелски текстове. За мащабите на тяхната дейност говори факта, че от запазените до днес в манастирската библиотека около 3000 ръкописа, над 300 са кирилски и глаголически манускрипти, писани между X и XII в.
Мащабите на българското културно влияние отдавна са надхвърлили тесните политически граници на българската държава. Толкова много са ги надскочили, че ние, днешните недостойни наследници на нашите предци-титани, дори не знаем за пълните мащаби на тяхното грандиозно дело. В дни като празника на българската просвета и култура 24 май когато за малко и за кратко си припомняме общоизвестните факти за живота и делото на солунските братя, винаги пропускаме да разкажем за продължението на тяхното дело извън България. Хилядите незнайни български следовници на кирило-методиевата апостолска дейност, които разнесоха учението на равноапостолите из целия славянски свят, превърнаха България в център на една нова, трета цивилизация в Европа. С тяхната упорита просветителска дейност бе преобразен източния край на континента и цели народи бяха спасени от асимилация и претопяване. Защото българското влияние не целеше власт и налагане на политически цели подобно на Римската курия и Вселенската патриаршия. По мирен път и с мисионерски плам то даде основата за самостойното развитие на почти всички съвременни държави в днешна Източна Европа.
41 коментара на “Българското културно влияние”
Поздрави и благодарноси на автора за статията.
Г-н Костадинов,като Ви поздравявам за материала,а Вашите материали са винаги значими и интересни,поне от до сега прочетеното,искам да Ви обърна внимание на Покръстването!През 864 година не е имало Покръстване!Друго е било.Покръстването на българите е от Светите Апостоли,а това са няколкостотин години разлика,над 800 години!Първи е Св.Андрейоще в 37 год.от Христа!В325 година позаинтересувайте се,в България е имало мрежа от църкви,епископи и владици,десетки от които са участвали на Никейския събор в Константинопол. това,както и много други неща упорита се крие и все още дори родните ни учени и политици продължават да насаждат клишета и неистини,като ханове,Покръстването и въобще цялата ни история е табу!
Може и да не ми отговаряте,но се позаинтересувайте!
nikikm.blog bg
Ник, през 37 г, както и през 325 г. по българските земи все още няма българи. Тук е имало християнство, но е нямало българи. Знам какво имаш предвид, но е хубаво то да бъде подкрепено с факти и доказателства.
Как да не е имало българи?Траките какви са според Вас? Симеон случайно ли е наречен византийския император :“Оня мизиец!“ Та още Кубрат е бил Християнин!Повярвайте,не си смуча нещата от пръстите!Има много хубави неща от проф.Чилингиров за Никейския събор! Много от нещата се казват за първи път и много не се знае,но е дошло времето!
Траките са си траки. Кубрат е бил християнин, вероятно, но народът му не е бил. Да не забравяме и факта, че по това време България не е на Балканския п-ов. Пак повтарям, липсват ви фактите. Наистина, не изпадайте в положението на македонските историчари.
Траките са си траки, както алеманите са си алемани и саксите са си сакси.
Само че германците са потомци на алеманите, англичаните на саксите, а българите на траките.
За това има писмени, археологически, антропологически и генетични доказателства
Как пък решихте че имате доказателства че народа на Кубрат не е бил християнски.
Това е предположение, без доказателства.
Как реших ли? Всички източници от епохата, повтарям, абсолютно всички източници от епохата, описват българите като езичници. Явно не сте ги чел. Прочетете ги, запознайте се с нашата история, и после ще се радвам да обсъдим наученото.
Безспрно в Балканския Полуостров и по далеч от него е имало Хрисианство от началото на първите векове, също така е имало и българи и български владетели християни и то доста много, но нямало официална Християнска религия в обширната Българска Империя до времето на Цар Борис-Михаил Покръстител, който да прибере и приобщи прогонените ученици и последователи на Светите братя Кирил и Методи. тук е огромния принос на България да распространи съхраненото на Исток и на Запад от нашата държава. Прав е Костадин за по горния коментар, липсата на на факти е очевидна, там където фактите говорят, и боговете мълчат, иначе ще подклаждаме Македонизма, който те налагат измислици и небивалици без доказателства.
Браво за статията !!!!
По темата за траките, смятам че българите са местно население.
Мисля че българите/прабългарите идвайки на балканите свързват всички племена в една държава наречена България
тоест българите и местното население са различни неща или българите не са траки но пък траките са днешните българи.
След създаването на Българската държава всички нейни поданици,племена и т.н започват да се наричат българи,
има доста извори, които посочват че българите са всъщност старите траки и в покъсен период получават своето ново име Същото е и във Волжка България и в Стара Велика България там поданиците на държавата са различни племена. Ние например не си приличаме с хората от бившите земи на Волжка България. Нещата в историята не са така прости колкото си мислим !!!!!
„Траките са си траки…“ Доста безнадеждно и разочароващо! Ако искате да ставате истински политик,учете историята,но не тази,а другата,истинската! Прочетете нещо,влезте за начало в блога на Спароток.ком,минете и на други места и…ще се засрамите от казаното траките са си…Не Ви отива.Между другото траки е екзоним,чуждо название на огромен брой български племена,две от които -мизи и гети,формират по-късно Дунавска България!Със сигурност сте ерудиран и знаете много,но високомерието не е начин за научаване на повече!Поздрави и успехи !
Уважаеми съмишленико, тук не става дума за високомерие, а за фактология, която на вас ви липсва напълно. Знам много добре вашата теория, но тя е научна фантастика. Даже не е и научна, като се замисля:) Не може да твърдите всичко това, без да приложите поне един извор във ваша подкрепа. А такъв няма, нали? Обичам да споря с аргументи, а не с лозунги. Съветвам същото и вас.
Макар и непопулярна, това, което Ник е написал вече не е тема табу.
Ето линк за представително, чуждо изследване, в което може да се види, че т.нар. „траки“ и техните гени са откити у над 40% от съвременните българи. http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779
Както и, че по направеното датиране в развитието на гените ни може да се види, че най-стария, изначален клон на европеидната раса в Европа тръгва именно от нас и нашите земи. Траки е обидно, гръцко название за дедите ни. Проф. Божидар Димитров и други историци не стигат толкова далеч, а казват половината истина, за това как часто от потомците на българите, мигрирали след потопа най-вече на исток, се връщат обратно през 6-ти век.
ПАВЕЛ СЕРАФИМОФСКИ ИЗЛАГА БЪЛГАРИЯ С ГЛУПОСТИ И ПРОСТОТИИ ЗА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ ЗАЩОТО РАБОТИ ЗА ОСОБЕНИТЕ СЛАВЯНИ МАКЕДОНЦИТЕ ДЕТО НЕ СА БЪЛГАРИ А АВТОХТОНИ ТРАКИ!
„Живеем с митовете които създаваме, колкото сме по нещастни, толкова повече митове ни трябват“. Аз добавям само това: Kогато някой стъпва върху лъжливо и измислено минало..такова ще е и бъдещето му!
http://sparotok.blogspot.gr/
Точно Павел Серафимов подкрепя всяко свое твърдение с посочване на источник! Същото прави и проф.Чилингиров,те са историците,аз съм само интересуващ се българин!Двама френски президенти казват,единия,че България е в основата на свеетовната цивилизация,другия,че когато България е била Империя,Европа е вървяла права под масата!Лорд Рънсиман казва,че България,никога не е била държава,винаги Империя! Толкова много источници има за величието на България,че трябва да си сляп!Дори Стефан Цанев,написа книга,която лично аз не одобрявам,но която казва много неща!Раковски,Ганчо Ценов,ало Костадинчо! Вече не ти вярвам,че си такъв какъвто се представяш,не харесвам и начина по който кореспондираш с мен!Хубави са ти материалите,не отричам,публикувам ти ,постоянно в блога си,но по история-двойка брат!Далече си от истината! Всъщност,ако застъпиш тази теория,няма да ти дадат да прогресираш,това е истина!За това карай по старому,полезно и по-безопасно е!
Желателно е да се отнасяте с мен така, както аз се отнасям с вас. Въпрос на възпитание и култура е. Това по отношение на обръщението към мен. На следващо място – оправете си правописа. На последно място – повтарям се, но с лозунги теза не се защитава. Цитираните от вас автори не разполагат с факти, а с предположения. Ние българите сме достатъчно древен и велик народ за да си измисляме история. Нямаме нужда от мародери в историята. Ако желаете, моля, запишете се на разкопки на някой античен обект и на средновековен такъв. Вижте културите, епиграфските паметници, хоризонтите, погребалните ритуали и после пак пишете. Ще ми бъде приятно да разбера какво сте разбрал тогава.
Моето мнение за траките и българите съм написал по горе, колкото до това дали има извори слагащи равенство между българи и траки да има и не са малко:
На специалистите е добре известно, че в средните векове българите са считани за старо местно население на Балканския полуостров:
Константин Иречек: В средните векове южните славяни често са смятани за аборигени (коренни жители)”
Йоан Цеца – „Хилиади” (11 век):
“А пеонците са българи. Не вярвай на глупаците,
да смяташ, че пеонците са различни от тях.
Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара.“
„Гръцки източници за българската история“ т. Х, Изд-во на БАН, София, 1980, с. 105 – източник
Йоан Зонара – речник: „Пеонци – латинско име или тракийския народ македонци. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи. Панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България.“
източник
1. Войската на Ахил
И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.
ЙОАН МАЛАЛА – ”Хронография”; ГИБИ; Том II; София 1958г.; с. 206
Малала е сириец, живял през 5-6 век – два века преди Аспарух.
…
Михаил Аталиат, византийски хронист от 11 век – „История”:
„…българите са мирмидонците…“
…
Поп Филип в бележка към Манасиевата хроника потвърждава, че Ахил и воините му мирмидони са българи. (Христо Маджаров – „Златна България”)
Фулко, френски свещеник, описание на Първия кръстоносен поход – 1096 г.:
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.”
(„Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum“) друг източник
През XIII век охридският архиепископ Димитър Хоматиян описва, че българи са живяли в Мала Азия още преди времето на Александър Велики и от тези българи е родом Св. Климент Охридски.1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи*, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.
По това време – 4 век – латинските и византийските автори започват наред с официалното име „мизи“ да наричат българите и със собственото им „простонародно“ име.
И посочват, че сме стар народ и страна на Балканите. Те използват израза „тъй наречените българи“ и уточняват, че по-рано българите са наричани по друг начин – мизи и др. Също и че българите са старите мизи.
Римския историк от 6 век Касиодор пише, че българите са стар мизийски или илирийски народ. източник
Енодий Тацийски също пише че българите са стар мизийски или илирийски народ. източник
Това са само част от изворите !!!
Приятелю Костадин,пропускаш,как в началото пишех на Вие и т.н.Показах уважение,въпреки че на моите години и опит…би трябвало да бъде обратно,но тава се прави от носител на българското в сърцето!Вие не сте,обаче,макар да давате заявки.Всъщност,това са заявки за политик! Сега,най-неочаквано Митко ви даде доста информация по случая,а на мен не ми остава нищо друго освен да повторя Пайсий:“О,неразумни..“ и пр.Не сте ми даскал да ми закачате правописа!Говорете по същество,това уе начина.Майната му,ако съм сбъркал някъде,над тия неща съм,другото е по-важно!Има хора,газят водата и се оплакват,че са жадни,други тъпчат по злато и ходят боси!Иска се виждане,разбиране и анализ!Не подценявайте историята ни!Между другото тези,които съм изредил и вие…хе! Ганчо Ценов е работил в библиотеката на Ватикана,в секретен архив-ето вВи бонус!Не ми се спори,за криво колело прав път няма!Жалко за Вас!И накрая,когато един интелигентен човек е индоктриниран,образованието му не струва пукната пара! Това се изправя,обаче! Но ако е платен и го прави умишлено….?! Та можех да ви направя едно доста по-сурово изказване и анализ,въздържах се! Истинският човек,ако сте такъв,би трябвало да има силата да си признава и да работи върху проблема!Махленски препирни и позицията на „вината с мезе“,кой сити,ти знаеш ли кой съм и пр…Дано не сте това,макар че…
Отново лозунги. Нещо повече – и обиди. Както и да е, това е показателно за липсата на аргументи. Иначе поканата за разкопките си остава. Идете, поработете и после пишете. Ще е интересно. Що се отнася до другите писания от Митко, нарочно ги оставих без коментар. Искате да обсъждаме източници, според които французите са наследници на троянците, англичаните са римляни, руснаците са тавроскити, турците са персийци? Та самите наши автори наричат турците през 14 век перси. Вижте Анонимната българска хроника. Значи ли това, че са такива? Нашите предци не са чували за турци, но персите са им били добре известни. Турците идват от изток, значи са перси – проста логика, нали? По подобна логика, с подобни откъслечни и объркани фрагментарни изречения македонците „доказват“ „хилядолетното“ си съществуване. Мирмидонците били българи? Траките били българи? С подобни нелепици, неподкрепени от нищо реално, нищо материално и нищо археологическо, компрометирате дори безусловно доказаната теза, че траките са третия основен компонент от нашата народност. Съжалявам, но в желанието си да измисляте история, дори и от патриотични подбуди, опошлявате истинската ни история. Цитирате генни изследвания? Та някой от вас въобще запознат ли е, че тези „изследвания“ са с процента на допустимост от под 5%? Четете повече, работете на терен. Друго нямам какво повече да добавя.
Това са фантазирани клоуни, жалки и нещастни аутисти, „древни македонци“ на командировка, дето твърдят че български език е македонски а че те са траки а не БЪЛГАРИ! Те работят срещу нашата родина и трябва да се изолират защото вместо те да се гордеят че са БЪЛГАРИ се представят като особени славяни, с една цел, да унищожат БЪЛГАРИЯ, докато тяхната фалшива македонска история е дълга колкото един SMS!
Здравейте отново !!!
Това е нелепо кой и как решава кои източници да се обсъждат и приемат за верни , искате да зачеркнем всички тези източници,които слагат равенство между българи и траки?
Кои източници тогава да четем и на кои да вярваме?
За турците говорим за един източник,които посочва турците че са перси, имали други източници посочващи това твардение?
При българите имаме множество извори посочващи едно и също. Нали за да твардим нещо че е така или се е случило трябва да имаме поне 2-3 източника.
Колкото до логиката на македонците аз поне не знам за средновековен автор който, да е посочил равенство между древните македони и македонците, които са живеели в средновековието и няма как да има защото тези хорица поне от 6 век неразделна част от българския етнос и българската държава , така че моята логикатас тяхната не е една и съща. Нещата проста са различни.
По въпрос за генетиката
Генетиката не може да даде отговор на това дали ние сме траки славяни т.н.
За да се направи сравнение трябва да имаме днк от тракиец.
Генетиката може обаче да даде друг отговор с кои народи ние сме родствени и с кои не.
Най-голямото иследване е направено от учени от БАН и от техните италянски колеги.
Там се установи:
първо че българите са най близки със северните гърци и северните италянци.
второ че българите нямат нищо общо с тюрските народи
трето: българите стоят отстрани на славянските народи или както се изразиха учените българите са особен вид славяни имайки предвит обаче че се различават от руснаците, украинците ,поляците и т.н
за повече инфо:http://cao.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%85%D0%B0%D1%80/
Второ
След распада на соц-системата, много невероятни теори относно „българското начало“ са се появили по книжовния пязар, всичко бе разгледано „внимателно“ от новоизлюпените „историци аматиори“ с надежда че са открили “ истинското начало“ в българската история. Знае се добре че „византиците“ са наричали с името Мизи и Скити, всички народи и племена нападали Римските провинци на Империата. В повечето случай обединени племена и надоди редовно са нападали Римската Империя , знаеки за отличните качества на римските легиони а римските историци са ги наричали по обчото название Скити а по късно и Хуни, понеже обширната област на Север то Дунав, включитело и Сибирската степ, се е назовавала СКИТИЯ. Не е изключено че древногръцките, римските, сириските и други древни историци да са правили груби грешки при описанията на тези народи, особено при тогавашните оскъдни познанияз за техната народносна принадлежност.
Както Гн. Костадинов казва че липсват фактите, и по важното липсват археологическите доказателства. Има археологически факти, има история, няма ахеологияески факти. няма история. Само новите държажи на Балканския Полуостров, като Гърция, Румъния и Македония фалсифицират техната „история“ с смешни абсурди и търсят корените им в античноста. Нашата история е деиствително много древна и затова е излишно да я „разкрасяваме“ с тракиския ореол, кото нямаме археологически аргументи за това.
ДА РАЗБИРАМ ЛИ ОТ НАПИСАНОТО ЧЕ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ НАПИСАНА ПРЕДИ СОЦА Е ВЯРНАTA ?
Никой не тварди че не сме българи. Ние сме българи от годината, която приемаме за създаването на държавата България 681.
След тази година всички хора живеещи в държавата България- различни племена, без значение колко са на брой и кои са/славяни,траки,българи,марсианци започват да се наричат българи, или казано така създава се българският етнос./най-старият в Европа/. Що се отнася до генетичното изследване на мен ми е интересно, например с кои народи сме родствени и не виждам нищо лошо в това изследване, и незнам защо ги наричате фантазьори, клоуни и т.н.
По повод горният мой коментар имах предвит по време соца
„Ако пак си навреш средния пръст в гъза като тракоман, окончателно ще си изградиш пропадналия си пъпчив имидж“ пред ЛГБТ обществото!
Тракоман е подчовек, който се въодушевява от ежедневно обновяващи се днк-анализи, извлечени от генетичния материал, добит в тоалетните на МБАЛСМ „Пирогов“, които показват връзката на днешното население на Факултето, ту с Орфей, ту с Александър Македонски, ту с Жозе Барозу.Човек който води интернет битка срещу онези, помнещи родовата памет и изтъкващи арийският (ирански) произход на българите. Българите почитащи старите български богове като Хърс, Барин, Барс, Сива, Артиш, Нардуган или други също са обект на нападки. Тракоманите обичат да правят сексуално-алкохолни оргии на сборища за тракомани тип триградските поляни – осрани от боклуци и торбички оставени от тракомани. Тракоманите мечтаят за тамплиерски чеп на Перперикон, за вампирски кол в Созопол, за окосменото тяло на Бендида и зърната на първия педераст според римският историк Овидий – ОРФЕЙ. Важно е да се казва че сме траки, да се плюе Кубрат и Аспарух, да се отрича всичко българско, да се казва че кутригурите и оногурите са лоши, а бесите и бесните им последователи са много велики.
Уважаеми Митко, разбира се че по времето на соца, истнската българска история бе табу за управляващата комунистическа вихрушка, и те сляпо следваха натрапана от „съветските“ историчари, прословута „тюрска -хунска и татарска“ теория за пройзхода на българите, чиято тенденция е била да омаловажат и подценят цивилизаторския принос на българския народ за развитието на общо-европейската цивилизация и да ни държът в подчинение нас и Волжките българи заради „ниския ни пройсход“ . След расзпадането на Соца, младите тогава историци. Професорите Г. Бакалов, Б. Димитров, П. Добрев, Пламен Павлов, Людмил Спасов, Г. Владимиров, Иван Танев Иванов, Др. Живко Войников и много други, категорично отвхърлиха „тюрско-хунската теория и подкреиха иранския пройсход на българите с множестено археологически, езикови и културни доказателства. Никак не се отрича и приноса на други народи влели се в етно -генезиса на булгарите, като траки, славяни, хуни, кумани и други, но техния принос е бил незначителен спрямо огромната маса на Оногондурите Българи.
„Иранския произход“ на българите е също толкова недоказана теория, както и „тюркския произход“
Няма нито един източник, който да ни казва че българите са иранци, перси или нещо подобно.
За сметка на това има десетки летописци, които наричат българите с тракийски имена.
И това е факт, който никой не може да промени.
Генетиката е още по-убедителна – хаплогрупите на съвременните българи и на „пра“българите са европейски и балкански по произход.
Това също е факт, който не може да се заобиколи
Голяма част от фолклора ни е доказано тракийски
Този факт е неоспорим
Всеки който твърди че българите са навлеци, дошли отнякъде, трябва да предостви поне толкова убедителни факти.
Иранската лъжа обаче не разполага с такива факти. Целият и доказателствен материал се базира на мизерен брой лингвистични спекулации или казано просто -на няколко уж подобни думи
Голяма част от фолклора ни е доказано тракийски? Хайде сега да ни дадете и малко примери – колко точно е голяма тази част, кои празници и обичаи обхваща и т. н. Знаем, че имаме няколко такива празника, но чак пък „голяма част от фолклора“ – това е доста смело твърдение, отново неподкрепено с факти. По отношение на другия лозунг – след като българите са местно население и не са дошли отникъде, защо ги няма в изворите по нашите земи? Къде е старата българска топонимия от онова време, защо няма такава? Ако кажете, че са били тук, но са ги наричали мизи, гети, траки и т. н., моля обяснете защо един народ трябва да си сменя името през един-два века. И това ще е интересно да научим от вас.
Самия факт, че българите са наричани с имената на старите тракийски племена, е достатъчно показателен, че не сме пришълци от никъде.
Мислите, ли че гръцките летописци, достатъчно образовани за времето си, не биха споменали ако идвахме от пустините и полу-пустините на Средна Азия? Естествено, че не! Най-малкото биха ни нарекли перси – точно така както ние назоваваме истинските пришълци, турците, няколко века по-късно. Наричали сме ги перси, защото знаем, че са дошли от голите чукари на Анадола, за разлика от нас, които не ни лепват чужди нам епитети, а точно на старото население към което принадлежим. Няма сведения за народ българи и в границите на Персийската империя. Не забравяйте и ненавистта на гърците към нас за които сме ,,новодомци“ в Македония дори в началото на 20 век! Няма логика това нещо да са го пропуснали ако наистина не сме тукашни.
Изводите са два – или сме били някакво малко, сополиво, незабележимо племе(което не е вярно и не кореспондира със сведението за ,,многобройните, като пясъка българи“), което успява да се приближи до Европа, някак си неуловимо за чуждите летописци, или сме стар, многоброен народ, ,,изтикан на север от военната сила на Александър Велики“ и който няколко века по-късно освобождава тези земи ,,по силата на родовото право“. Няма друго обяснение и за стремежа на всички български владетели към териториално разширение на юг. Всеки новопоявил се народ, решил да създава държава, би следвало да приеме за южна граница билото на Стара планина, ползвайки я като естествена преграда от Византия, но не – самия Юстиниан Ринотмет дава областта Загора като дар на ,,мигранта“ Тервел! Защо не някъде в западните Балкани, където ще сме далеч от Константинопол и няма да заплашваме столицата, а буквално под прозорците на императора е въпрос само с един отговор – Тервел е Освободител, а не навлек по тези земи.
Примерите и доказателствата са безброй и нито един в защита на азиатския произход на българите,
Кукерите, нестинарството, лазаруването, Трифон зарезан, ладуване, земеделските сечива, традициите в земеделието – всичко това е само част от хилядолетното ни културно наследство по тези земи и което ни прави горди наследници на най-древното население по нашите земи.
Г-н Иванов, щом мислите лазаруването, ладуването, земеделието и земеделските сечива за тракийско наследство, какво мислите за самураите, нинджите и шинтоизма? И те ли са тракийско наследство? Защото и едното, и другото са максимално раздалечени от траките. Нищо общо нямат. Разберете – за да говорите нещо подобно, трябва да боравте с факти, не с фантазии. Няма да влизам в детайли, само ще ви препоръчам да прочетете някоя от многобройните книги по българска етнография. Аз специално бих се спрял на Вакарелски. Прочетете и пак пишете. Ще ви е полезно това знание, така си мисля. Що се отнася до византийските летописци, за които твърдите, че били много образовани. Същите тези образовани летописци наричат сърбите така – трибали, илири, пеонци и дарданци. По вашата логика трябва да проемем, че сърбите са старото местно население от илирски произход, така ли? Моля ви, имайте повече уважение към нашата история!
Г-н Костадинов, прекалено много се възхищавам на нечовешките усилия, които хвърляте в полза на България, за да тръгна да споря с вас.
Просто изказвам своето скромно мнение като любител на историята, което съм изградил в 38 годишния ми живот като непрекъснато съм търсил и сравнявал факти и тези.
Като за последно бих Ви посочил сведенията на Херодот от 5в.пр.н.е за тракийските племена стримони и другери (1000 г.по-късно познати като друговити) и на Плиний Стари от 1в.сл.Хр. който локализира племената азерати, тимаки, берзеи и сгауди (след 500 г. те ще бъдат представени като ,,новодошли“ славяни езерити, тимочани, берзити саудати) на юг от Дунав. Това е 1000 години преди т.нар славянско нашествие.
Ако са известни на официалната историография, защо се укриват тези извори?
И ако не са известни, защо не са?
Не сте длъжен да ми отговаряте, този спор няма да има край, оставям ви само тема за размисъл и съм сигурен, че вие сте личност, която би защитила истината.
Поздрави.
Веднага ви отговарям – такива племена при Херодот и Плиний Стари няма. Прочетете ги и ми посочете на коя страница да прочета и аз. И двамата автори са издавани на български език.
Stymones – Her. VII.75 http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7070.htm
Drugeri, Brysae, – Brysæ, the Sapæi, and the Odomanti. The territory of the Odrysæ gives birth to the Hebrus, its banks being inhabited by the Cabyleti, the Pyrogeri, the Drugeri – Plin. H.N. IV.xi
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D4%3Achapter%3D18
Scaugdae -Plin.IV.xi Moesi, Getae, Aedi, Scaugdae
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html
Oseriates – Plin. III.xxv – 148 – populorum haec capita; praeterea Arviates, Azali, Amantini, Belgites, Catari, Cornacates, Eravisci, Hercuniates, Latovici, Oseriates
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html
Timachi – Plin. IIIxxvi – 149 – Timachi, Moesi, Thraces
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html
Asseriates – Plin. III.xxi -139 – Varvarini inmunesque Asseriates,
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html
Разполагам с текстове и цитати на латински и английски.
Това, че на Вас не са Ви известни, не означава че не съществуват.
Търсете и ще намерите.
Естествено, ако сте предубеден нищо няма да излезе…
За да откриете истината трябва да гледате на летописите и данните, които имате, от позицията на неутрален наблюдател.
Г-н Иванов, не само, че съм чел тези автори, но някои от тях ги имам в библиотеката си. Наскоро центъра по Тракология към БАН преиздаде някои от тях. Но колкото и да ги чета, никъде не виждам племе сагудати например, или драговити. Да, има сгауди, има и другери. Но те нямат нищо общо. Та, замислете се – за сгаудите има обилна литература, която твърди, че те са келти. Апропо, най-голямото келтско въстание срещу римляните се води от багаудите, които не даже не са племе – името им е събирателно за галските въстаници. Що се отнася до другерите – близко до тях е племето пирогери. Аз като се замисля, като нищо някой ще рече че са от прабългарски произход – като кутригури, оногури, утигури, сарагури, улциндури и т. н. Но пък няма да се връзва с драговитите, за които е ясно, че са славяни, нали? Как решихте че другерите са драговити, за мен остава загадка. Показвате ми азериатите. Първо, те са асериати, и второ, живеят в Северна Далмация. Името им е близко до това на местните племена истри и либурни. В рамките на шегата, по-вероятно е някой ваш колега от Азербайджан да види в тях предшествениците на азерите. Впрочем, и досега най-северната част от Балканския п-ов се нарича така – Истра. А славяните, които вие наричате езерити, всъщност са езерци и са живели в Морея, днешния Пелопонес – на около 1500 км от Далмация. Езерити е гръцкото произношение, така както и драговити. Самоназванието им е било драговичи или драговци. Въобще, въображението ви може навсякъде да вижда разни неща, но е хубаво те да бъдат подплатени с факти. Още нещо, за завършек – моля, научете се, че съчиненията на база исторически източници са едно, но археологическите доказателства са съвсем различно нещо. Няма, повтарям, няма абсолютно никаква археологическа връзка между културите по нашите земи от преди идването на славяните и българите и след това. Нашите предци доста са се постарали да разрушат всичко преди себе си. А и далеч не само те, разбира се. Просто ние сме сложили финала на едно столетно разграбване на тези земи, които вече 1400 години са наши. Разбирам мотивацията ви, виждам, че сте патриот. Но така не помагате.
Г-н Костадинов, ама въобще не бяхте убедителен, уверявам Ви.
Колкото и доказателства да ви се изложат на вас, поддръжниците на ,,дошленската“ теория, вие все ще намерите с какво да се оправдаете и да оспорите. Невероятни сте.
Ако тракийските племена бяха изчезнали неколкостотин години преди ,,идването“ на българите, никой нямаше да си спомня за тях, имайки предвид степента на образованост в античността. Това е повече от логично.
Имена на едни и същи тракийски племена се появяват в различни региони на Евразийския континент – беси живеят в Родопите, но и в северна Добруджа, мизи има локализирани в днешна Мизия, но и в Мала Азия същото е и с бригите, гетите и т.н.т
Промяна в бита и археологическите различия по нашите земи има дори след Освобождението от турско робство – съвсем нормално е, били сме освободени, не че тук са дошли нови заселници.
И пак повтарям – няма НИТО ЕДНО доказателство, нито един летопис, нито един теоним, топоним или каквото и да е, което да ни свързва с полупустините на средна Азия.
По време на т.нар. варварски нашествия са унищожени селищата на колонистите.
И в заключение, но не на последно място – българите са от т. нар. понтийски тип, нищо общо с народите от пущинаците на Афганистан.
Прощавайте за набързо нахвърляното ми съобщение, благодаря за отделеното време, което предполагам Ви е доста ценно.
Далеч съм от мисълта да променям възгледите Ви и няма да Ви притеснявам повече.
Г-н Иванов, след като твърдите, че сте го и написал с главни букви даже, че няма нито ЕДИН летопис, който да ни свързва с Азия, наистина няма какво повече да добавя и аз:) Казвам го без лоши чувства, разбира се. Сигурен съм, че след време ще се запознаете с тези летописи, които не съществуват сега според вас:) Ще добавя още нещо – никой не казва, че траките са изчезнали преди идването на българите. Напротив, част от тях оцеляват, но се вливат в създадения през 7-9 век съвременен български народ. Но това, че траките участват в нашия етногенезис не означава, че сме траки. Правите разликата, предполагам? И, понеже не мога да не се сдържа да питам – откъде ги измислихте тези беси в Добруджа, г-н Иванов:) Да нямате предвид племето кробизи? Сигурно според вас името им се разшифрова така – кробизи, кробези, кробеси, беси:) Горе-долу така разсъждават историческите фантазьори, пак без да се обиждате:)))
Николай Овчаров: В Бурятия и Монголия видяхме запазени древните танци и ритуали, които са изпълнявани от нашите предци
http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/17511/
Доц. д-р Иво Панов: По дирята на прабългарите в земите на Таджикистан, Узбекистан и Афганистан, търсим нашите корени нататък – към Памир
Доцент д-р Иво Панов е ръководител на специалност „Иранистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”, Факултет по класически и нови филологии, катедра „Класически изток”.
Той участва в първата национална интердисциплинарна експедиция, организирана от БАН и СУ „Свети Климент Охридски” през 2008-а. Тя търси следите на прабългарската култура в земите на Таджикистан, Узбекистан и Афганистан, а през 2010 г. се отправи и на експедиция в Иран.
Все повече любители на историята днес са убедени, че в крайна сметка прабългарите са били ираноезичен народ. Тоест роднини на древните перси, създали една от двете велики империи на Стария свят, а не са тюркски номадски племена, както набиваха в ученическите глави във времето на соца, че и след това. И до днес го пише в някои от учебниците.
С днешна дата интересът към този въпрос се засилва лавинообразно. Интернет форумите врят и кипят от споровете по темата. И махалото съвсем естествено се залюлява в посока, обратна на старата теория, т.е. към иранската версия.
Позовавайки се на артефактите, появили се през последните десетилетия, а и на отдавна изтъкнатия от големия специалист проф. Веселин Бешевлиев ирански произход на ред прабългарски имена като Кубрат, Аспарух, Борис, мнозина застават без уговорки зад тази теория. И не без основания.
Точно затова потърсихме доцент Иво Панов, мислейки, че ще потвърди иранската теория. Той изследва материята от години, думата му тежи в научната общност, но се оказа, че тъкмо заради това доц. Панов е изключително предпазлив, когато го попиташ дали наистина прадедите ни са от ирански произход. Ученият не бърза да прави изводи. Смята, че все още не са събрани достатъчно данни, подкрепящи категорично тази теза.
Доц. Панов обаче е бил на две експедиции: в Таджикистан, Узбекистан, размирния Афганистан, а после се отправя и към Иран, където се натъква на доста любопитни факти. Първо прекосява древната река Вахш, наречена днес в част от своето протежение Амударя, отвъд нея е древната и мистична земя Балкхара, или Бактрия, както са я наричали воините на Александър Македонски. Това е и областта, която им оказва най-яростна съпротива, а за да скрепи съюза си с този войнствен народ, Завоевателя нарежда на 10 000 свои пълководци и бойци да минат под венчило с 10 000 местни девойки. Прави го и самият той. Между другото, на персийски българин се произнася балхар…
Питаме учения какво мисли за твърденията, че Балкхара е древната ни прародина: Те не са от вчера. Самият патриарх на българската революция Г. С. Раковски (1821-1867) е първият човек, който отсича, че някъде около Памир се намира прародината ни.
На въпроса от ирански или тюркски произход са прабългарите доц. д-р Иво Панов отговаря така:
„Този въпрос предстои да се изследва. По- голямата част от персийските думи в българския език идват чрез език посредник – турски, арабски. Обаче има думи, които са само в българския и персийския език. Това ни дава основание да смятаме, че сме имали контакти навремето. Затова търсим нашите корени нататък – към Памир, но пак казвам, намират се отделни находки, без да можем да заковем и да кажем: „Ние сме това и това”.
Първо, археологията действително придава голяма тежест на изследванията, но последните археологически изследвания върху над 1500 скелета на прабългари показват антропология от европеиден сарматски тип – високи хора с брахикранни глави и фергански лица с 60 % изкуствена деформация на черепа, характерна за източноиранците по това време.
Второ, от над 20 титли при прабългарите само 4 са общи с тюркските, при това повечето от тюркските титли (таркан, багатур, шад) са заимствани от други народи – иранци, тохари, китайци.
Трето, според В. Бешевлиев, над 50 % от личните имена на прабългарите са ирански (Аспарукс, Безмер, Кубер, Кубрат, Котраг).
Четвърто, много от набедените за тюркски прабългарски думи са всъщност ирански, например КУПЕ (ризница) си е чисто персийска (qäbā – дълга връхна дреха).
Пето, тюркския език има една отличителна особеност – дефинирани са четири фонетични закона, на които се подчиняват 99,99 % от тюркските думи, но прабългарските (например Крум, Плискав, естрогин, хлобрин) не им се подчиняват.
Шесто, да не говорим за различия в погребалния обряд, религиозните храмове, градостроителство и т.н. и .т.н – вероятно е излишно. В България всеки си пее своята песен и никой не се подчинява на научните факти и резултати, даже не ги чете. И накрая, да се твърди, че Мадарският конник е тракийска направа е много смело, човек трябва да си сложи очила и да не вижда очевадни подробности.
Доцент д-р Панов обяснява, че името Аспарух има две версии: „Дух на кон” или „Лице на кон”
То е от персийски произход, а повечето специалисти смятат това за доказано. Ученият уточнява: „Проблемът ни е, че нямаме достатъчно материал от прабългарския език, за да правим някакви паралели. Всичко го казваме с голяма доза условност, но като го споменем пред някой вестник или списание, излиза, че сме го заковали.”
При експедициите в Афганистан и Иран д-р Панов и хората му изучават скални конници. Съответстват ли те на Мадарския е другият задължителен въпрос, който задават изкушените от историята на прабългарите.
В областта Шамарк, Северен Афганистан, експедицията прави детайлни снимки на изсечена в скалата фигура. „Там конникът не е близнак на нашия, има съвсем друга композиция, обаче името съвпада”, обяснява доц. Панов и продължава: „Казват му „Раге модар”- „Вените на майката”. По друг начин стоят нещата в Иран. „Там са едно към едно барелефите, датирани от периода на втората персийска държава (224-651 г.), с Мадарския конник. Едва ли може да има съмнение, че това е един и същи стил. Няма как да се отрекат паралелите в изкуството на Иранската сасанидска държава и България”, казва той.
Преди години проф. Веселин Бешевлиев публикува изследванията си за една плоча с двуглав орел от епохата на Първото българско царство, открита по нашите земи. И в тази връзка експедицията я очаква изненада. Иранският двуглав орел, който доц. Панов заснема в Техеранския национален исторически музей по стара история, е идентичен с нашия.
Спомени от първо лице
През 2008 година шестима души отидохме в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Идеята ни беше да навлезем в севера на Афганистан. Беше много опасно. Самите хора, които ни посрещнаха, казаха: „Вижте какво, ние дори да ви дадем това, което ви е обещано – охрана и бронирана кола, няма да можем да поемем отговорност за вашата безопасност. Положението беше такова, че да мръднеш от шосето, можеш да се натъкнеш на мина, на всяка крачка имаше осакатени хора. Ние решихме да не прекосяваме Афганистан, а да заобиколим през Таджикистан, въпреки че беше свързано с дълъг преход Искахме да попаднем сред население, което е капсуловано. Беше логично на такова място да се запазили най-много архаизми – думи, обичаи, но основната част от изследванията ни бяха оттатък реката Вахш. Моя задача бе да въздържам колегите от крайни изводи. Хората искат бързо да стигнат до истината, но пътят е много дълъг и е покрит с трудности. Ще хвърлиш една дума и после ще ти се смеят”.
ДРУГАТА СТЪПКА
– През 2010 г. доц. Панов вече е на експедиция в Иран. И там в продължение на месец правят теренни проучвания. Директорът на тамошния Национален музей им направил списък на цялата стара литература, където се говори за българите. В момента СУ разполага с 18 такива средновековни заглавия, като предстои да бъдат преведени частите от тях, в които се говори за българите.
Божидар Димитров: 12 мита в българската история
Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност
Траките нямат писменост и интелектуален елит и още в началото IV век пр.Хр. елинизацията на аристокрацията им е очевиден факт, стимулиран от политическите, икономическите и културните контакти с гръцките полиси, настанили се по крайбрежията на Черно, Бяло и Мраморно море.
Гърцизацията се усилва в елинистическата епоха (III-I в. пр.Хр.), когато в днешните български земи (особено на юг от Балкана) се заселват хиляди гърци, някои насила доведени от Филип II Македонски като заселници (във Филипопол), други търсещи работа и възможности за професионална изява.
Между втората половина на I в. пр.Хр. и първата половина на I в. сл.Хр. траките в днешните български земи са покорени от римляните, но в края на този период са обявени за пълноправни римски граждани.
В тракийските земи са настанени на юг от Балкана хиляди заселници от елинизираните земи на Близкия изток, а на север от Балкана — римски колонисти.
От хилядите открити надписи (предимно на гръцки език на юг от Балкана и на латински на север от билото му) става ясно, че елинизацията и романизацията на траките е успешно завършил процес още в края на II век сл.Хр.
Да вярваме, че в тези нападения между средата на III и средата на VII век в българските земи са оцелели значими групи тракийско население (макар и елинизирано или романизирано), толкова големи, че да имат величината на равностоен трети контингент в процеса на образуването на българската народност, е повече от смешно и наивно.
Тук искам да отбележа твърдението на някои византийски хронисти, че в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти.
Това сведение неслучайно съвпада с мнението на автора на български апокрифен летопис от XI век, според който, когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини.
Това сведение е интересно и с факта, че средновековните българи са смятали местното население за гръцко.
Институт по Тракология към Българска Академия на Науките
ИНТЕРАКТИВНАТА ЗОНА МЕЖДУ ГЪРЦИ И ТРАКИ
Валерия Фол-Калин Порожанов
Между Троянската война през ХІІІ и началото на VІІІ в. пр. Хр. елините окончателно усвояват пространството от остров Крит на юг до Северна Егеида и от остров Керкира на запад до малоазийския бряг на изток. Този процес може да се разглежда като вътрешна елинизация на тази обширна територия.
По това време от писмените извори изчезват траките от островите Лемнос, Тасос, Наксос, Имброс и Самотраки, както и от континентална Гърция (Тесалия, Беотия, Атика, Фокида), които са изтласкани или елинизирани.
Външната елинизация е продължение на вътрешната и укрепва елинството през VІІІ – VІ в. пр. Хр., когато се разгръща т. нар. Велика гръцка колонизация.
Тя е културно-историческо опознаване и сближаване в нови междуетносни социо-културни и езикови отношения, извънредно плодотворни за трите тракийски крайбрежия на Черно, Мраморно и Северно Егейско море.
През VІІІ – VІІ в. пр. Хр. елините идват по тракийските крайбрежия като апойкисти, т. е. като хора, отделили се от своя роден ойкос (дом), от своя град-майка, метрополията. Настрана от него те съграждат свое ново селище, апойкия. Апойкии възникват по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море.
Тук най-напред се проявяват йонийските елини от западния бряг на Мала Азия, тъй като техните полиси първи сред всички останали укрепват, а след тях – дорийските елини.
С изключение на останалите чисто тракийски царски резиденции – пристанището Калпе, което лежи на южния черноморски бряг край Хераклея Понтика (дн. Ерегли), и на Салмидесос (дн. Къйъкьой/Kiyiköy), който се намира на западния черноморски бряг, съжителството между заселници и заварени жители започва и продължава в условията на взаимно сближаване и достига равнището на непреднамерен синкретизъм.
Той се извършва не само в крайбрежните двукултурни райони, но и във вътрешността на европейска и на малоазийска Тракия.
По егейския бряг елините се появяват към края на VІІІ, а по черноморския и мраморноморския – към края на VІІ в. пр. Хр.
В центъра на „Тракия на моретата“ стои Истанбул (ант. Бизантион – Константинопол), основан през VІІ в. пр. Хр от дорийски гърци апойкисти от Мегара.
Първият голям град на север от Бизантион е Созопол (ант. Apollonia Pontica), основан в края на VІІ или през първата половина на VІ в. пр. Хр. от йонийски гърци преселници от Милет.
През VІ в. пр. Хр. от дорийски гърци е основан Несебър (ант. Mesembria). Те се настаняват в тракийски царски резиденциален център на полуострова. Селището носи името на владетеля Мелса в комбинация с тракийската дума за „град“ bria.
На север от Стара планина най-значителният град е Варна (ант. Odessos). Топонимът принадлежи към палеобалканския субстратен езиков пласт от втората половина на ІІ хил. пр. Хр. и доказва дълга селищна приемственост.
Милетските гърци заселници се настаняват тук в началото на VІ в. пр. Хр., за да поставят началото на една богата история.
На север от Одесос са образувани колониите Балчик (ант. Дионисополис), Каварна (ант. Bizone) и Мангалия (ант. Kalatis), чието име вероятно принадлежи на палеобалканския предгръцки субстрат. Калатис, основан през VІ в. пр. Хр. от апойкисти на Хераклея Понтика, е дорийски гръцки град като Месембрия и като нея е свързан с тракийския си хинтерланд, представен тук с импозантен некропол с около 100 могили.
Пристанището му е винаги с голяма акватория и с нарастващо значение за мореплаването чак до V – VІ в., когато градът също става епископски център в границите на Византия.
Средище на епископия е и град Констанца (ант. Tomi), разположен над Калатис и създаден от милетски апойкисти още през втората половина на VІ в. пр. Хр. върху полуостров с отлични възможности за пристанища. Силната гетска съставка на населението му е изрично документирана от заточения знаменит римски поет Публий Овидий Назон в края на І в. пр. Хр.
Истрос (ант. Istros) е единственият град от Западното Черноморие, който е окончателно изоставен към средата на VІІ в. и животът му се прекъсва.
Той е основан при устието на р. Дунав и носи неговото тракийско име. Действията на местните царе, съседи на милетската апойкия, са най-добре документирани в надписите за периода ІІІ – ІІ в. пр. Хр.
Големите тракийски некрополи наоколо и археологическият материал от разкопките поставят Истрос сред най-активните центрове на трако-елинските търговски и културни взаимодействия.
Когато се върви на изток по егейското крайбрежие към Бизантион, първият град е Амфиполис (Amphipolis), основан от атиняните едва през V в. пр. Хр. Предколонизационната история на района е свързана с династията на траките едони (Edones). Старото име на о. Тасос, който лежи в морето на юго-изток от Амфиполис, е Едонис (Edonis).
Проучванията доказват, че Великата богиня-майка е почитана тук като Артемида (Artemis) „приемаща жертвоприношението на бик“, т. е. на зооморфния образ на своя Син Загрей-Дионис.
Култът към едонския цар-жрец Резос (Rhesus) свързва селищата по цялата егейска брегова ивица чак до Бизантион и показва жизнеността на местната религиозна традиция.
Тракийската Велика богиня-майка Бендида (Bendis), която е елинизирана и изравнявана по тези земи най-често с Артемида, е документирана и в Кавала (ант. Неаполис), пристанището на Филипи (Philippi) и в самия град и на о.Тасос.
Абдера е елинска колония (апойкия), разположена източно от устието на р. Места. Отношенията с околните партньори проличават от ранното монетосечене на тукашния царски дом на траките дерони (Derrones).
Те произвеждат едни от най-добрите емисии и са увековечени от Пиндар.
Той написва Дерайнос (Derrainos) – възхвален химн на Аполон, който носи прозвището на елинизираното местно соларно божество.
В изворите са описани и други траки от региона, каквито са бистоните (Bistones). Те се славят със своя цар Диомед, чийто знаменити кобили се хранят с човешко месо.
На крайморския егейски път, наречен през римската епоха Via Egnatia, който свързва Адриатическия бряг при Дурас (ант. Dyrrahion) с Бизантион-Константинопол, лежи Маронея (при дн. с. Маронея на юг от дн. Комотини). Другото име на града е Ismaros, което е и название на планинския масив, но топонимът е сигурно пряко произведен от Марон – царят-жрец на киконите в „Одисея“.
На изток от устието на р. Марица Омир отбелязва Енос (ант. Ainos, дн. Енез в Европейска Турция), чието тракийско име е Полтимбриа (Poltymbria), т. е. градът на Полтис (Poltys), легендарен цар-жрец. Енос е родно място и на друг прочут троянски съюзник, тракийския цар Пейрой (Peiroos), и остава изходен пункт за много военни начинания.
През римската епоха той запазва статут на свободен град и благодарение на пресечния пункт на Егнатевия с Маричиния път не изгубва значението си и през византийското средновековие.
Градът е средище на почитта към Дионис, на антроподемона Резос и на Хермес, който е и негов покровител, още през VІІІ в. пр. Хр., когато в него се заселват апойкисти от северното крайбрежие на Мала Азия.
След Енос егейският крайбрежен път се превръща в пропонтийски, защото върви по северния бряг на Мраморно море, за да мине през няколко тракийски селища преди да достигне Мармара Ерегли (ант. Perinthos в Европейска Турция).
Предгръцкото име на града е запазено и от заселниците от остров Самос през първата половина на VІ в. пр. Хр., още повече че апойкията е дълбоко обвързана както с траките от Странджа планина, чийто земи пресича основен път с изход при Аполония Понтика, така и с Одриската държава.
Една от неговите главни царски резиденции, в която се пази и хазната на династията, се намира на близката, северозападно разположена Свещена планина (Хиерон орос, дн. Текир даг).
В археологическия пейзаж на региона, маркиран от селища и надгробни могили (все още непроучени), се вписва и източно разположеният тракийски царски град Силиври (ант. Selymbria в Европейска Турция).
Трако-елинските взаимоотношения тук започват в началото на VІ в. пр. Хр., когато гърци преселници от Мегара създават своята апойкия, и продължават през цялата античност.
Заедно с Перинт и Бизантион Селимбриа се вписва в дъга, която обхваща Пропонтида до южните й брегове, където е разположена малоазийска Тракия с Витиния (Bithynie). Ако дъгата се продължи на запад до Енос тя ще се надвеси и над Тракийския Херсонес (дн. Галиполски полуостров).
Той и отсрещният му малоазийски бряг са осеяни със стари тракийски селища. Тяхната елинизация се разгръща през VІ и V в. пр. Хр., особено когато повечето пристанищни градчета влизат в сферата на политическото и на военното влияние на Атина.
Голямата контактна зона, покриваща Мала Азия и Европейския Югоизток, функционира от неолитната епоха заради пътищата по море, а през ІІ – І хил. пр. Хр. се превръща в терен на етно-културни и културно-езикови отношения между различни общности, сред които най-активни са тракийската и фригийската.
Поради това тя може да се нарече и трако-фригийска.
Характеризирана с най-високо напрежение на историческата динамика благодарение на елините, тази зона образува и гръбнака на римската провинциална уредба от І в. насетне.
Романизацията и урбанизацията на Горна Мизия (Moesia Superior) и Долна Мизия (Moesia Inferior) и Тракия, по-късно и на Дакия (Dacie), подготвят Севера на тракийското пространство за едно състояние, което Югът и крайбрежията са вече в значителна степен достигнали, благодарение на елинизацията.
Структурирането на римските провинции, техният градски начин на живот и регламентираните отношения със селските области създават през І – ІІІ в. спокойната обстановка на проспериращата Империя, която представлява и първият опит за търпимост и лоялност в рамките на древната обединена Европа.
Не Ви е лесно, господин Костадинов, с толкова много знаещи насреща 🙂 Честит празник и дано българите отново се научат да четат и да мислят!