Много често ми се налага, обяснявайки състоянието, до което е доведена някогашната българска държава, да използвам думите колония или територия. На пръв поглед понятията са ясни и нямат нужда от допълнително пояснение. Има едно място в България обаче, което съвсем нагледно и без думи показва разликата между държавата и колонията.
Това място всъщност не е съвсем в България. Село Резово е най-югоизточното населено място на нашата страна. Точно на мястото, където е устието на р. Резовска, едно срещу друго са издигнати две големи знамена – българско и турско. И тук, на това място, човек много лесно може да види какво точно представлява държавата и какво представлява колонията.
- Да почнем от това, че дълги години турското знаме, което макар и разположено на по-ниско място, се извисяваше над българския бряг, защото е високо почти 20 метра. Едва преди няколко години нашата страна реши, при това след натиск от страна на гражданите, да сложи наше знаме, адекватно по височина и размери на турското. Разлика №1 – за държавата националното знаме има огромно значение, за колонията е без значение.
- На върха на турското знаме има полумесец и звезда, които са двоен символ за Турция – и герб, и символ на религията им. На върха на българското знаме има малко въртящо се ветропоказателче. Разлика №2 – за държавата националния герб и традиционната религия на страната имат огромно значение, за колонията е без значение.
- Под турското знаме има два надписа с думите Република Турция – на турски и на английски, за туристи и чужденци. Турският, разбира се, е отгоре, както подобава на официален език на суверенна държава. Под българското знаме има малка мраморна пирамидка, на която пише, че това е най-крайната точка на Европейския съюз. Забележете – не на България, а на Европейския съюз! За компенсация обаче на хълма над знамето има направена грозна винкелна конструкция, на която, внимание, отгоре на английски е написано името на България, по средата е сложен символът на Европейския съюз, а най-отдолу пише на български името на държавата. Български герб, разбира се, не е сложен никъде. Над цялата тази композиция са сложени три знамена – в центъра, като първо по важност, е сложено знамето на Европейския съюз, вляво от него е българското, а вдясно, забележете, е знамето на община Царево! Чудно как не са сложили знамето на с. Резово, на местната ловно-рибарска дружинка и на селската кооперация. Вероятно причината да ги няма е, че просто не съществуват, иначе и тях щяха да ги курдисат там. Разлика №3 – за държавата националния език има огромно значение, за колонията е без значение. Важен е езика на метрополията – в нашия случай, бидейки американска колония, английският език.
Като форма на невербална комуникация символите заемат изключително важно място в историята на човешките цивилизации. Те показват нагледно най-важните неща за всяко едно общество. В този случай от тази своеобразна „война на символи“ на българо-турската граница ясно и отчетливо се вижда какво представляват държавните и какво представляват колониалните символи. И разбира се няма смисъл да казвам кой печели тази война…
6 коментара на “Война на символи”
Помните ли когато имаше държава БЪЛТАРИЯ? Може би има все още останал в колонията някой който да помни? Но останала ли е на помнещите малко смелост да разказват за това? За да не се забрави съвсем че е Имало някога ДЪРЖАВА норечена БЪЛГАРИЯ! За сега има само неколцина които не желаят да са колониални роби. Другите са се скрили сред овцете и блеят за да не ги открият четниците. Забележете : Те не се страхуват от властите, страхуват се от тези които са заложили живота си за свободата им. Но народецът български не иска освобождение! На него и така му е добре. Защо трябва да рискува, стига му и малкия къшей който му подхвърлят господарите.
Здравейте Следя изявите Ви и почти съм Ви привърженик , но какви са Ви взаимоотношенията с г-жа В.Томова-сайта Афера. От известно време мног остро и безкомпромисно снейня си остър език Ви напада на сайта си.Днес има две остри публикации , а преди това непонятно и за менреагира на снимките на яз;Цонево и яз.Камчия.Моля, изяснете тези нападки.
Нормално. Получава пари от ГЕРБ и плюе всеки, който и нареди. Целта на ГЕРБ е да омаскари всеки, който ги напада и критикува, за да създаде впечатление в хората, че всичси са еднакви. Иначе казано, че всички са маскари. Така че колкото повече клевети има по мой адрес, толкова повече ги е страх от мен. И има за какво да ги е страх. Никой престъпник няма да бъде забравен и всеки ще получи наказание за престъплението си. Включително и Вазелина.
Какво се учудваме изобщо ? Ние сме единствената държава в света, която издигна паметник на американските летци, които са бомбардирали България и са избили хиляди цивилни сред които жени и деца. Издигнахме и паметник на мръсните турчаляри, които взривяват вагон с майки с деца по време на Възродителният процес. Няма по-кухо и продажно племе от българското, съжалявам, че го пиша, но това е самата истина. Онзи ден гледах „История БГ“ по БНТ, където професорката Евелина Келбечева твърдеше, че Борис е изпращал българските евреи в концлагери, за да ги спаси от сигурна смърт. Лошото не е, че този платен антикомунистически ибрик – травестит плещи глупости. Лошото е, че всички, които бяха в студиото бяха съгласни, барабар с водещият, който клатеше главата одобрително. Това ни е съдбата ! Много ми е чудно, един ден, когато мангаляците се вдигнат на бунт (а това ще се случи при всички положения), кой ще ни брани тогава… Когато придойде реката и златото потъва, отгоре излиза боклука… Нещо подобно се случи с нашата велика демокрация. Бог да пази България !
П.С.
Един съвет към Костадин Костадинов.
Харесвам възгледите ти, но бъди по-културен в отговорите си. Винаги може да се води дискусия като се спазва някакъв нормален такт. Визирам темата за славянството и „История славянобългарска“. Дори и да бъдеш изнервен от глупави съждения, може да отговориш по по-нормален начин, а не с епитети.
Поздрави от Толбухин !
Нова анти-българска статия в румънския онлайн вестник Ziua (вестникът е от Северна Добруджа)
https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/citestedobrogea-profesorul-geograf-al-dobrogei-constantin-bratescu-1882-1945-evocat-sub-genericul-aosr-personalitati-realizari-obiective-4288.html
Пълна с анти-български, анти-научни тъпотии:
твърди че румънците били автохтонни (изконни) в цяла Добруджа (включително и в Южна Добруджа, тоест българската) въпреки че пред-славянските топоними (тоест гето-дакийски и римски) са навлезли в румънски език чрез българско посредничество. „Darstor/Дырстор“ (Дръстър) е заемка от средно-български, ако името беше наследило от римляните, щеше да е Дурустор (от Дуросторум на латински). Латинското име Карсиум нямаше как да даде „Harsova/Хыршова“ (име на град в Северна Добруджа) на румънски, пак българско посредничество (Хърсово). И т.н.
Втори пример:
Румънската официална статистика за 1879 г. за населението на Северна Добруджа дава 106 943 като общо население докато за 1880 г. има статистика (официална) с общо население 139 671 души, тоест с 33 000 души повече за една година!!!
1879:
Кюстенджанско
румънци: 8977
българи: 6854
турци: 10 444
татари: 3595
гърци: 300
евреи: 51
арменци: 15
немци: 0
руснаци + украинци: 0 (точно така!), въпреки че статистиката от 1880 г. дава 513 руснаци и 35 украинци за Кюстенджански окръг
други (включително цигани): 0 (точно така!)
общо: 30 236
Тулчанско
румънци: 22 200
българи: 21 861
турци: 6049
татари: 2945
руснаци („липовани“): 10 058
украинци („руснаци“): 6162
гърци: 2865
евреи: 1000
арменци: 788
немци: 2471
други (включително цигани) 308
общо: 76 707
Преброяването от 1880 г.
Кюстенджанско
румънци: 15 251
българи: 8038
турци: 11 126
татари: 23 498
руснаци („липованци“): 513
украинци („руснаци“): 35
гърци: 2121
евреи: 285
арменци: 215
немци: 75
други: 404
общо: 61 561
В Мангалийската околия е имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари, 75 немци (2 пъти повече от румънците!!!) и 35 украинци (равно на румънците!!!) (не е имало евреи или други етноси).
Онези 35 румънци вероятно бяха цивилни служители в румънската администрация или полицаи или (погранични) войници или някои търсачи на лесно и бързо обогатяване, дошли в Мангалийска околия едва след като Русия подарява Северна Добруджа на Румъния през 1878 г.
В Кюстенджанската имаше само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари.
Тоест в Мангалийска околия нямаше не само изконни румънци (както претендират румънските „историци“), нямаше стари румънски жители там, отпреди 1878 г., всички най-вероятно бяха дошли там след руско-турската война от 1877-8 г. Тази околия имаше някъде до 85-90 населени места, тоест 2 пъти повече от броя на румънците (ако все пак допуснем че всички са обитавали там отпреди руско-турската война) . Къде са „изконните“ румънци и румънските „исторически права“ към това парче от Северна Добруджа? Там вероятно най-старото население беше съставено от турци, значи те бяха изконноия етнически елемент там. В другите околии на Северна Добруджа румънците са обитавали от по-старо време, това може да се докаже (особено крайбрежието на р. Дунав).
Тулчанско:
румънци: 28 420
българи: 16 877
турци: 7498
татари: 5978
руснаци: 7737
украинци („руснаци“): 4555
гърци: 1894
евреи: 1477
арменци: 293
немци: 2461
други: 216
общо: 78 110
Статистиката за 1879 г. дава 300 гърци в Кюстенджанска област/окръг докато статистиката за 1880 г. дава 2121 гърци.
Данните за 1880 г. също са официални, от докладите на двамата ръководители (префекти) на севернодобруджанските окръзи (Тулча и Констанца/Кюстенджа), Лука Йонеску за Тулча и Скарлат Вырнав/Върнав за Констанца
Данните за 1880 г. за окръг Тулча се различават малко, в зависимост дали те са от книгата на Данеску (1903 г.) или на М.Д. Йонеску (1904 г.)
Според М.Д. Йонеску през 1880 г. населението на Северна Добруджа беше 147 246 души а на окръг Тулча 85 685 (у Данеску населението на Северна Добруджа за 1880 г. бил само 139 671 а на окръг Туцлха само 78 110 души. Книгата на Данеску е от 1903 г. докато тази онази на Йонеску е от малко по-късно време, от 1904 г. Може би книгата-доклад на управителя на окръг Тулча, Лука Йонеску да е излязла от печат едва след като Данеску/Дънеску си беше публикувал книгата (на френски) през 1903 г., тоест по-късно през 1903 г. или през 1904 г. Или, може би, статистиките са различни понеже те са фалшификати.
румънци 25 248
българи 21 402
турци 5322
татари 4408
руснаци 9170
украинци 8313
гърци 4360
евреи 2862
армени 756
немци 2955
други 889 (от които 706 цигани)
Източници:
Statistica din Romania. Indicele comunelor din Dobrogea (Bucuresti, 1879)
Scarlat C. Varnav: Situatiunea generala a judetului Constanta la inceputul anului 1903 (Constanta, 1904)
https://digitizare.biblioteca.ct.ro/wp-content/uploads/Situa%C5%A3iunea-general%C4%83-a-jude%C5%A3ului-Constan%C5%A3a-la-%C3%AEnceputul-anului-1903.pdf
Luca Ionescu: Darea de seama a judetului Tulcea pe anul 1903
N.P. Comnene (Comnen): La Dobrogea (Dobroudja). Essai historique, economique, ethnographique et politique, 1918
Gregoire Danesco (Grigore Danescu): Dobrogea (Dobroudja).Etude de geographie physique et ethnographique (Bucarest, 1903)
https://ia800901.us.archive.org/32/items/dobrogealadobro00dngoog/dobrogealadobro00dngoog.pdf
M.D. Ionescu: Dobrogia in pragul veacului al XX-lea (Bucuresti, 1904)
https://www.ziuaconstanta.ro/images/stories/2017/11/carti-online/DOBROGIA-IN-PRAGUL-VEACULUI-AL-XX-LEA-low.pdf
За друга страна „приятелка“ на България (Румъния) и нейните „историци“:
За населението на околия (каза) Мангалия (Северна Добруджа, днес в Румъния) от санджак Варна през втората половина на 19. век и на цялостната липса на румънци там има няколко статистики:
1. това на румънеца Йон Йонеску де ла Брад (Ion Ionescu/Jon Jonesco/Jon Jonescu de la Brad): „Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja“, Цариград, 1850 г., който през 1850 г. заварва там 5 семейства българи и нито едно семейство румънци (сред други по-многобройни народности: турци, татари и т.н.).
В каза Кюстенджа/Констанца имаше твърде малко румънци. За казаа Кюстенджа/Кьостендже/Констанца той дава броя 227 румънски семейства и 31 български в една от версиите на статистиката му и 242 румънски и само 26 български в другата (която е и по-подробната, тъй че е необяснимо защо „изчезват“ 5 български семейства и те стават само 26).
Това е най-малкото число румънци от всичките кази където имаше румънци. Единствено в каза Исакча имаше горе-долу почти толкова малко румънци, тоест само 363 румънски семейства обаче в тази каза имаше 11 села, докато в каза Констанца имаше 36 или 37 села (броят зависи от версиите на статистиката му).
Ion Ionescu de la Brad
https://en.wikipedia.org/wiki/Ion_Ionescu_de_la_Brad
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%83_%D0%B4%D0%B5_%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B4,_%D0%98%D0%BE%D0%BD
2. Българската статистика публикувана в „Цариградски вестник“ (номер 9, 11 ноември 1850, с. 17) дава за каза Мангалия 2 румънски семейства, 18 български, 5 татарски и 365 турски (общо 390 семейства). Тази статистика противоречи на статистиката на румънския агроном Йон Йонеску де ла Брад (който по онова време беше в служба на султана, обикаляки Добруджа и написвайки по-горе споменатата книга) който не заварва нито едно румънско семейство в цялата каза, обаче ако и българската статистика да е била правилна и наистина в тази каза имаше 2 румънски семейства, това не означава нищо, понеже казата съдържаше около 35 населени места (села + град Мангалия), тоест в повечето населени места нямаше нито едно румънско семейство и нито един румънец.
Къде е румънската продължителност на съществуване/обитаване от времето на Римското Царство тук до 1850 г. и до 1878 г. когато Русия подарява Северна Добруджа на Румъния? Къде е изконността/автохтонността на „румънския елемент“ тук?
Вижте и статия „Отражението на руско-турската война от 1828–1829 г. и Одринският мир от 2 септември 1829 г. върху българите в Добруджа“ на Ваня Рачева в книга „Времето на Левски (Сборник статии)“, стр. 9:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/141134/1032617/version/1/file/Vremeto-Levski_2010.pdf
„Материалът в Цариградски вестник продължава със статистическа таблица, от която е видно, че в средата на ХІХ в. в Добруджа живеят 15 121 семейства. От тях 3731 са български, 3454 – турски, 2980 – влашки, 1092 – казашки, 747 – липовански, 225 – татарски, 212 – цигански, 200 – гръцки, 145 – арабски, 150 – еврейски, 126 – арменски и 59 – немски. Интересно е как и къде са разпределени българските семейства според вестникарската публикация. Най-много от тях живеят в Бабадаг и района около него – 1007 семейства. Следват Хаджиоглу Пазарджишко (Добричко) – 932, Тулчанско – 850, Балчишко – 682, Исакчанско и Мачинско – 162. Последни според тази статистика са районите на Кюстенджа, Хърсово и Мангалия, в които живеят съответно 60, 20 и 18 български семейства.“
3. Османската статистика от 1831 г. от книгата на турцизирания татарин Кемал Карпат (Kemal Karpat) „Ottoman Population 1830-1914. Demographic and Social Characteristics“, стр. 110: каза „Minkalye“ „съдържаше“ само 15 християнски не-цигански мъже (жените не бяха включени в османската статистика), тоест около 30 христяни (мъже + жени; вероятно гърци и гагаузи, може би и 1-2 българи).
Там също имаше 694 мъжки турци и 37 мъжки цигани. В оригинала на статистиката мюсюлманските цигани бяха представени отделно от християнските обаче Кемал Карпат ги слива в една единствена графа, така че не може да се каже колко християни имаше вкупом.
4. В същата книга, на стр. 199, под заглавието „Population of Dobruca, 1878“ се цитира румънска статистика от 1878 г. според която в каза Констанца/Кюстенджа нямаше румънци (нито из селата, нито в самия град) докато по селата имаше 410 българи (нито един в града обаче). В тази каза също имаше много турци и татари а и 1845 души от други народности (гърци, арменци, евреи и т.н.). Интересно че там тогава имало повече българи, гърци, арменци от румънци.
Обаче ако в каза Кюстенджа (която е разположена по-на-север от каза Мангалия) нямаше румънци, как да е имало румънци в каза Мангалия? Няма как.
(Книгата е достъпна тук:
OTTOMAN POPULATION, 1830-1914: Demographic and Social Characteristics, By KEMAL H. KARPAT
https://www.academia.edu/27913581/OTTOMAN_POPULATION_1830-1914_Demographic_and_Social_Characteristics_By_KEMAL_H._KARPAT
Бележка 1: Татаро-турския автор използва турското изписване на името Добруджа (Dobruca) вместо английското Dobrudja/Dobruja, въпреки че книгата е написана на английски, като в подтекст той иска да каже че Добруджа би трябвало да принадлежи на Турция, в никакъв случай на България, Румъния.
Бележка 2: Каза Мангалия не е включена в тази статистика понеже румънците са я получили като добавка (разширено предложение) към вече предложената от Русия територия в Северна Добруджа (която Русия беше получила от Османската Империя като победителка във войната), като „компенсация“ за Южна Бесарабия която руснаците взеха от Румъния.
Размяната Южна Бесарабия за Северна Добруджа, към която Русия е принудила Румъния беше в полза на Румъния: сравнете сега пристанищния град Констанца с който и да е град от Южна Бесарабия! Така че Румъния през 1878 г. за участието си в руско-турската война е получила независимостта си + Северна Добруджа и е изгубила Южна Бесарабия, обаче румънците (особено румънските „историци“) никак не са доволни с руската „кражба“ на Южна Бесарабия и „неспазването на обещанието им че нямаха да нарушат цялостта на румънската територия“!!!
Румънските „историци“ също така наричат руско-турската война от 1877-8 г. румънско-руско-турската война с подтекст че Румъния играеше толкова голяма роля в тази война както Русия и Турция, въпреки че
а) това не е истинско, и
б) Румъния тогава беше (автономна обаче съставна) част от Турция, понеже автономията не е същото нещо с независимостта)
в) те пренебрегват ролята на Сърбия (друга автономна част на Османската Турция) като не наричат тази война „румънско-руско-сръбско-турска“, а само „румънско-руско-турска“
Едва след края на тази война Румънско и Сръбско стават независими държави.
5. В същата книга на стр. 220 има статистика на учениците за османската област (еялет или вилает – не си спомня точно) Туна (=Дунав) за 1874 г. В каза „Mankalya“ имаше 70 мюсюлмански училища с 1462 ученици (всички мъжки, нямаше ученички) и нито едно християнско училище
6. Румънска официална статистика от 1880 г. (цитирано по книгата „La Dobrogea (Dobroudja)“ на N.P. Comnene, 1918 г., str. 82): в околия („plasă“/“пласъ“ на румънски) Мангалия имаше само 35 румънци (срещу около 85-90 населени места!!!), докато в околия Констанца (Кюстенджа) имаше само 317 румънци (в другите околии имаше много повече румънци: Хыршова (Хършова)/Хърсово 5953, Силистра Ноуъ/Нова Силистра/Новосилистренско 6238, Меджидия/Меджидие 2708).
7. Турското градско преброяване от 1866 г. (данните са от книгата на Николай Тодоров: „Балканският град. XV-XIX век; социално-икономическо и демографско развитие“) дава за гр. Мангалия само 21 християни мъже (тоест около 42 християни като цяло: мъже + жени) и 293 мъже мюсюлмани (тоест общ брой мъже 314). Според това преброяване тогава в гр. Мангалия нямало цигани-христяни. Очевидно христяни не означава непременно румънци, понеже румънското преброяване от 1880 г. дава само 35 жители румънци (мъже + жени) за цялата каза (с нейните 30-ина населени места)!!! Тоест, сред онези 42 христяни през 1866 г. възможно е да не е имало нито един румънец, а само гърци, гагаузи и българи.