Абе, какво стана последно в парламента днес? Гласуваха ли текст за геноцида родните парламентаристи, или не гласуваха? Ако погледнем текста на декларацията, той гласи следното:
„Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 – 1922 година е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: Признава официално масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви“.
Тази декларация, приета с гласовете на управляващата четворна коалиция от гробари, деформатори, рециклирани комунисти и алъш-вериш патриоти, ни казва няколко неща:
1. Няма геноцид, а има масово изтребление. Е, и това е нещо. Защото можеше да се говори и за „нещастен случай в особено големи размери“, примерно.
2. Същевременно се оказва, че докато според родния парламент убийството на 1,5 млн арменци, извършено последователно, планомерно и методично от турската държава, не е геноцид, е просто масово избиване, смъртта на 8 тюркоезични българи по време на Възродителния процес е „етническо прочистване и геноцид“. Припомням – на 16.01.12 г. парламента прие декларация, с която осъди Възродителния процес като форма на геноцид.
3. Прави впечатление, че началниците на ГЕРБ в ЕНП (или условно казано техните държави, като Германия и Франция например) са приели в национален план думата „геноцид“, а нашите им подопечни приемат термина, ползван от американския президент Обама.
4. В този ред на мисли е спорно дали в турското или в американското посолство е направена редакцията на първоначалния текст на декларацията за геноцида, внесена от Атака. Но е безспорно, че формулировката издава вмешателство отвън. С оглед на факта, че на балкона в Парламента бяха Онур Екрен – съветник на турския посланик в София и Юсуф Мустафа, естествено допуснати с пропуски, издадени от ДПС, едва ли има съмнение от чие посолство е дошла интифата.
5. Докато в Турция миналата година тържествено отбелязаха 800 години от създаването на Османската империя, докато нейният министър-председател Давутоглу създаде цяла нова доктрина, наречена неоосманизъм, докато нейният президент Ердоган нарича всички свои съседи „потомци на Османската империя“, ние разделяме Турция от Османската империя, които нямали нищо общо според нашите парламентаристи. Нека разтълкуваме текста така – осъждаме османците, ами вие турците нямате нищо общо с тях, затова не ни се сърдете, моля, нали?
6. Като стана дума за сърдене, в същия този паметен 24 април Германия също призна геноцида. Хич не се поколебаха немците, нищо, че си имат милиони турци и Турция е един от важните им икономически партньори. Същото направи и Франция в лицето на своя президент Оланд. Колкото до Русия, която също го призна, за пореден път стана ясно колко не си поплюва Путин. Въпреки важния проект „Турски поток“ и въпреки сериозния общ бизнес той не се поколеба да осъди турските действия и да заклейми геноцида.
7. В тази връзка ние, както стана ясно от думите на Бойко Борисов, сме много задължени на турците, защото „те направиха жестове към нас с износа на месо, където контрасанкциите на Русия ни удариха много.“ Е на това му се вика да спазариш декларацията изгодно. Един геноцид на цената на няколко агнешки главички.
На финала, след приемането на декларацията народните представители от Движението за права и свободи напуснаха залата на парламента. Хубаво щеше да бъде след това да напуснат и страната ни, но не би. Защото с това си действие депутатите на ДПС за пореден път доказаха, че не са български, а турски народни представители.
Но да обобщим. Днес България не прие декларация за осъждане на арменския геноцид и за пореден път унизително изпълни разпореждания отвън. Поне едно стана ясно обаче – кога ще признаем геноцида. Това ще стане няколко минути след като го е признала Турция.
3 коментара на “Геноцид на цената на няколко агнешки главички”
Трябваше Негодното Събрание да признае великото арменско освобождение. Ако не беше Русия много вероятно и българите щяха да се освободят качествено аналогично на арменците.
Ей така! Русия си дава сметка че ЕС никога няма да допусне „Турския“ Поток, точно както не са допуснали Южния. Германия обаче си има право за Северния.
А за другите големи руско-турски икономически проекти, не знам какво е по-важно за Русия: това че тя подкрепя Асад в Сирия, за противоположната разлика от Турция, значи руско-турските геополитически отношения, или икономическите такива.
Да не забравим че Турция още е членка на НАТО.
Жалко! „куражът“ на нашите парламентаписти им се смъкна надолу през гащите към краката в вид на кавява каша. Нямаха пълното достойнство да напишат думата „геноцид“ по предлог че тази дума не съществува в българския език!!. Какво да кажем за купищата чъждици навлезли в българския език. Като се има в предвид кой ни управлявеа днес, нищо друго не можеше да се очаква, отсвен едо меко „удряне“ по ръчичката на огромния колос Турция.