Да разлаем пуделите

В началото на новата година Франция извърши интервенция в Мали. На 11 срещу 12 януари 2013 г. близо 1200 френски войници направиха десант в Бамако, столицата на африканската държава, и с това дадоха началото на широкомащабна операция срещу напредването на ислямистките сили от север. Тази новина обаче някак си не можа да привлече световното внимание. Дали защото французите не ги бива в пиара, или защото просто на света не му пука за анонимната субсахарска република, но тази вест не случи на отразяване. Няколкото снимки на френски парашутисти и отделните репортажи, приличащи повече на образователни туристически филмчета не успяха да се преборят с огромния скандал, тресящ Франция от месеци. Емигрирането на френските богаташи и разривът между Жерар Депардийо и френската държава продължават да са в центъра на общественото внимание, въпреки опитите конфликтът на юг от Сахара да бъде представен едва ли не като заплаха за европейската сигурност. Дори извеждането на тежко въоръжени войници да пазят Айфеловата кула от предполагаеми ислямистки атентатори не впечатли французите. Опитът на президента Франсоа Оланд да изглежда непреклонен пред ислямската заплаха и да накара сънародниците си да забравят за данъчния скандал доведе до точно обратното – до пряка аналогия със ситуацията около скандала с Моника Люински, когато администрацията на тогавашния американски държавен глава Бил Клинтън изведнъж припозна в Судан и Афганистан главна заплаха за световния мир. Тогава те бяха подложени на интензивни бомбардировки, в резултат на което бяха сринати един завод за лекарства в суданската столица Хартум, няколко талибански поделения, както и рейтингът на Клинтън. Та нещо подобно се случва и сега. Предвид на това, че французите и сега са в Афганистан, на администрацията на Оланд не и остана нищо друго, освен да си намери боксова круша нейде из необятните африкански простори. А и по стара френска традиция мине се не мине време Франция ошамарва някоя от бившите си колонии – дали ще свали от власт Жан-Бедел Бокаса, императорът-човекоядец от Централноафриканската република, или ще нападне Чад, Коморите или Сенегал, все тая.

Има и още нещо интересно около случващото се в Мали. Там уж ислямистите се явяват ключова заплаха, но междувременно се оказа, че основната тежест на войната изнасят туарегите, които се борят за независимост от Мали и съседен Нигер от десетилетия. И които, апропо, са толкова съмнителни мюсюлмани, че преди няколко години един нигерийски ислямист-фундаменталист искаше да обяви джихад срещу тях, защото били отстъпници от вярата. Не стига това, а се оказва, че доказаните ислямисти в северно Мали са в доказани тесни връзки със сирийската опозиция, воюваща срещу Башар Асад. А Франция подпомага тази опозиция! Ами сега? В крайна сметка французите бият ли се с фундаменталистите в Мали, или им помагат в Сирия?!? Или и двете? На всичкото отгоре цялата история, или по-скоро истерия, около войната и ислямската заплаха увисва в момента, в който се погледнат картата и календара. Контролираните от бунтовниците зони наистина са повече от половината страна, но това е точно тази част от нея, която е в Сахара, и където живее едва 20% от населението, между другото основно туарегско. И където на 6.04.12 г. туарегите обявиха своя независима държава Азавад. Там това статукво е вече от почти година. Сега ли видя Париж какво се случва? И с кого воюва – с ислямисти, или с борци за национална независимост? А и що за заплаха е тази, която се смачква от едва 1200 французи? С оглед на боя, който ядоха нелегално влезлите в страната ни френски командоси, при това от най-обикновени български селяни, може да се направят някои не особено добри за бойните качества на френската армия заключения. А и за плановете на френските стратези. Очевидно ще има кратковременна операция с ограничен бюджет, нещо като кратък телевизионен сериал.

След клинтъновата авантюра в Судан Холивуд получи вдъхновение и създаде шедьовърът „Да разлаем кучетата“. Не е ясно кога и кой точно френски режисьор ще се вдъхнови да направи подобен филм, но заглавието му е ясно от сега – „Да разлаем пуделите“. Все пак трябва да има нещо отчетливо френско в цялата пародия. А ако Депардийо е в ролята на френския президент, ще се получи особено добре.

Сподели поста:

Свързани статии

2 коментара на “Да разлаем пуделите”

  1. Освен командоси, франсетата имат и „чуждестранен легион“ – зависи кого са изпратили там.

    А обикновените български селяни са (пияни): полицай с пистолет, грамаден тираджия и още някой. Я си представи как командосите застрелват бг-селяни… тогава вече щеше да е големият скандал.

  2. Пияни? Не знаех, но като гледам вие явно сте бил на мястото, щом сте така добре запознат:) А командосите като не са искали да стрелят, поне да ги бяха обезвредили с ръкопашни средства:) Сигурно са изпитали жал към „пияните“ си противници и затова са оставили да бъдат опердашени:)))

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *