Добрите новини, Белослав и бъдещето на България

Лошите новини винаги са ме дразнили. Така и не разбрах защо е нужно първо да научаваме колко убити при катастрофи има днес по пътищата на България, после кого са убили при някоя престрелка, след това къде гори горски пожар и едва след цялата тази вакханалия, ако има време (и място), да разберем за нещо добро и хубаво, което се е случило в нашата страна. Поради тази причина отскоро спрях да гледам телевизия, и да си призная се чувствам изключително добре. Негативната помия, която се плиска от екрана на талази, въобще не ми липсва.

Вместо това сега ще ви разкажа една история за нещо добро. Всъщност история за няколко добри неща. Преди две седмици отидох до Белослав, за да видя как върви строежа на тръстиковия кораб „Абора-IV“. Корабът, дело на съвместна немско-българска експедиция, се строеше на територията на завода за стъкло в крайезерния град. Оказа се, че е само на метри от Музея на стъклото, който не бях посещавал, и реших с един удар да убия два заека. Само че, за моя неочаквана и приятна изненада, убих не два, а цяло стадо зайци. В сградата на музея ме посрещна собственикът на завода за стъкло „Инхом“ Данко Калчев, който ме разведе из целия комплекс. От него научих следните неща:

1. Музеят на стъклото е частна инициатива на фондация „Белославско стъкло“, създадена от Калчев, без абсолютно никаква помощ и съдействие както от държавните власти. За своето съществуване от 2012 г. досега музеят е приел повече от 80 000 души, и се е утвърдил като един от най-посещаваните обекти на територията на Варненска област.
2.  На територията на комплекса ще намери пристан последната българска военна подводница „Слава“. Преди 7 години тя беше дарена от правителството на община Варна, но заради безхаберието на варненския кмет тя започна да ръждясва и да се руши. След като общината не пожела да извади пари за превръщането на подводницата в музей, отново Данко Калчев е човека, който дава пари за съставянето на проект за местенето на „Слава“ в Белослав и превръщането и в достъпен за посещения музей. Така тук ще има втори уникален за България музей, след този на стъклото.
3.  Заводът за стъкло също е уникален – това е единственият промишлен обект в България, който през лятото работи единствено на ток от слънчеви батерии. Изградената през 2016 г. само за 260 000 евро (по норвежки проект) слънчева инсталация осигурява 24 часа постоянен ток за целия завод от 1 юли до 30 септември всяка година. Гаранцията на системата е 25 години, а цялата инвестиция се изплаща само за 7 години, след което на практика заводът през лятото работи с напълно безплатен ток.

Ето ви цели три добри новини само на едно място, за които никога нямаше да разбера, ако не бях отишъл на място и ако не се бях запознал със собственика – просто защото подобни неща няма как да чуете по българските медии. Те просто са прекалено заети да ни показват убийства, катастрофи и Бойко Борисов. А, да не забравя и последното добро нещо – проектът „Абора“ се осъществява на територията на „Инхом“ просто защото община Варна отказва каквото и да е съдействие и цялата уникална за страната ни експедиция е подпомагана най-вече от Калчев.

Както се вижда, в България се случват и добри неща. Само че те не се показват – защо, мисля няма нужда да обяснявам. На нашият народ трябва да му се внушава, че той е най-зле, че в Родината ни се случват само ужасни неща, че всички хубави хора отдавна са избягали от тук и че нищо добро не ни чака занапред. А това не е така. Всеки човек сам кове съдбата си. Един човек в Белослав е доказал с делата си досега верността на тази сентенция. От нас, всички останали българи остава да докажем, че тя важи не само за хората, но и за народите и държавите им.