Долу ръцете от 3 март!

Годишнината от освобождението ни от турско робство наближава и антибългарската пропаганда пак се размърда. Все пак само след две седмици ще отбележим кръгла годишнина, 140 години от възкръсването на българската държавност след петвековен турски геноцид, който едва не изтри българския народ от лицето на  земята, а това жестоко дразни и травмира модерните почитатели на евроатлантическите ценности, русофоби, туркофили и прочие дьонмета и българомразци. Ето защо тази безродна и античовешка паплач започна поредната кампания срещу българската история и национална памет.

Първо на 21 февруари неизвестното лице Ирина  Драганова създава петиция в интернет, с която настоява Столичната община да не разрешава изграждането на паметник на граф Игнатиев (един от най-големите приятели на българския народ и заслужил деец за освобождението на България от турско робство), защото това било „тежка провокация“ към българите, тъй като въпросната личност била в „основата на процеса за обесването на Васил Левски“ и също така архитект на „Санстефанска България, която е просто проекция на руската окупация на българските земи и превръщането ни в Задунайска губерния.“ На финала на петицията се твърди, че  „в самия Санстефански договор, който руснаците 140 години отказват да разсекретят, никъде не се говори за създаване на независима българска държава.“ Подобни твърдения, вероятно резултат от тежка и системна злоупотреба с упойващи вещества, звучат толкова абсурдно, че дори не си заслужава да бъдат оборвани. Достатъчно е само да се спомене, че Санстефанския договор е публикуван многократно, като първата му публикация на български език е още през 1881 г. В случая обаче важното е друго – само за няколко дни тази петиция е подписана от 1536 човека, в огромната си част от София, като според повечето от тях страната ни никога не е била под турско робство, а под многовековно дивашко… руско робство! Щеше да е хубаво, ако можехме да ги лекуваме, но те никак не са малко, а и доколкото знам олигофренията не се лекува.

В пълна координация с тази „гражданска“ инициатива само три дни по-късно, на 24 февруари, в турския сайт фактор.бг, излизащ на български език, се появява интервю на напълно неизвестния доцент Стефан Дечев, в което се притопля една друга фалшива „теза“ – за състава на руските войски по време на Освободителната война. Според този „историк“ те били съставени основно от украинци, съответно войната не трябвало да се нарича Руско-турска, а украинско-турска. Фактът, че войските са били набирани от земи, в които и до ден днешен руското население е преобладаващо (макар и да се намират в състава на Украйна), че по онова време те са се наричали Новорусия, а самите украинци са се самоназовавали малоруси, е без значение. Важното е да се „докаже“, че в руско-турската война руснаци не участват. Следващата крачка вероятно ще бъде да се „открие“, че по-голямата част от турската армия е била съставена от кюрди и араби и войната да се прекръсти на украинско-кюрдско-арабска. Съответно ще се окаже, че не сме били под турско, а под кюрдско-арабско робство, от което са ни освободили украинците.

Впрочем въпросът с нашите освободители става все по-сложен. От година на година те се увеличават. Докато поколения българи учеха историята си такава, каквато е, и знаеха, че България е освободена от Русия, всичко беше наред и освободители бяха само руснаците. След 1989 г. обаче освен руснаци се оказа, че са ни освобождавали и украински и белоруски воини. После, някъде в средата на 90-те години, се появиха и финландски освободители. От началото на новия век към освободителите ни се прибавиха и румънци, после сърби, след това черногорци, а на едно честване във Варна пред време с ушите си чух в дългия панегирик от освободители на България да споменават босненци, че и херцеговинци на всичкото отгоре! Когато после попитах защо са ги казали, ми отговориха, че в състава на сръбската армия, която окупира българското Поморавие, имало и една доброволска чета от Босна и Херцеговина. Колко са били, не разбрах, защото и от протокола не знаеха. Може да са били един файтон хора, но ето, вече и Босна ни е освободителка (поне според варненските общинари).

За сърбите, които не освобождават, а окупират българските градове Ниш, Пирот, Враня, Лесковец и ламтят даже за Трън и Брезник, вече споменах. Румънските „освободители“ пък, когато влизат след руските войски в падналия Плевен подлагат българите в него на такъв грабеж, та се налага руснаците да изпратят няколко казашки сотни, които да разгонят мародерстващите румънски войници. Това, апропо, предизвиква гневна реакция на румънския крал Карол, който претендира пред руския главнокомандващ, че правото на военна плячка е гарантирано от законите на войната. Та тези плячкаджии и окупатори ние ги броим за освободители. За черногорците, които пък хабер са си нямали от това, че ще ни освобождават, а са се занимавали с обичайното си занимание – разбойничество и грабеж в съседните албански земи, което по това време е облечено в официално водене на война срещу турците, дори няма нужда да коментирам.

Финландците обаче са друг, по-специален случай. Те участват във войната в състава на Финландския лейбгвардейски полк от руската императорска гвардия, наброяващ 4 роти с общ брой 900 човека. Само че повечето от т. нар. финландци всъщност са… шведи, вкл. целия офицерски състав на полка. Неслучайно и в нашето съвремие шведите са втората по численост народност във Финландия, а шведският, наред с финландския, е официален език в страната. Включен в Западния отряд на руската армия, който обсажда Плевен, Финландския полк се бие при Горни Дъбник. В сраженията загиват 24 души, още 6 по-късно от рани и още 170 от избухнала тифна епидемия след войната. Общият брой на жертвите е точно 200, като почти всички от тях са шведи. За да се разбере колко точно са загиналите финландци трябва да се проверят имената на погребаните във военните гробища, но едва ли са повече от 10 човека, в най-добрия случай. Но пък за сметка на това всяка година се прекланяме пред паметта на финландските освободители…

Нека не бъда разбиран погрешно – всеки, положил костите си за свободата на България, заслужава уважение и почит, и ще бъде уважаван и почитан. Но всички загинали са дошли да се бият във войната като част от руската армия, която е на подчинение на руската държава. Нещо повече, тази война се води буквално заради волята и желанието на руския народ, който пожелава неговият цар да освободи поробените „братя-славяни отвъд Дунава“. Русия не е готова да води тази война, не желае да я води, защото армията и още не е възстановена след злополучната Кримска война, и не иска да усложнява отношенията си със западните сили. Неслучайно минава цяла година от Априлското въстание през 1876 г., до обявяването на войната през 1877 г., през което време Русия всячески се опитва да разреши положението на българите с мирни средства. Фактът, че в крайна сметка войната едва не е загубена, и е спечелена само благодарение на безпримерния героизъм на руските войници и българските опълченци, е допълнително потвърждение на написаното. Само огромният граждански натиск на многохилядните демонстрации, залели всички големи руски градове, вкл. столицата Петербург и Москва, карат руското правителство да тръгне към военни действия. Апропо, първата работа на цар Александър II след края на войната, ама наистина първата му работа, е да закрие Славянския комитет, който организира всички тези демонстрации, а неговият председател Иван Аксаков е изселен от Москва и заточен. Просто царят се изплашва от силата на това народно движение и го разтурва напълно безцеремонно. Има и друг неизвестен факт за войната – че тя е в истинския смисъл на думата народна война и повечето от записалите се в руските полкове войници са доброволци. Само че за днешната турско-американска пропаганда това е без значение – масово се набива в главите на българите, че Русия водила войната, за да защити имперските си интереси на Балканите. Санким само тя има интереси… Никой не задава въпроса защо не дойдоха да се бият например англичани за освобождението ни? Нима те нямат интереси тук? Ако го бяха направили, сега централната улица в София щеше да се казва бул. „Дизраели“, пред народното събрание щеше да има помпозна статуя на кралицата-освободителка Виктория, а ние българите щяхме да сме най-англофилският народ на планетата. Само че това не се случва. Всъщност англичаните наистина се бият в тази война, само че като доброволци в състава на турската армия, а накрая техният флот спасява Турция от пълен разгром. Нещо, за което  турската пропаганда мълчи. Еничарски и продажно мълчи.

Сега обаче почвам да се притеснявам. Поради ограничения си интелектуален капацитет родните дьонмета и туркофили не знаят тези подробности и сега рискувам да им дам козове да споменават още един „освободител“ – шведите. Но пък като сме я подкарали, защо да не кажем и за уникалния случай на онзи японски аристократ, който се записва като доброволец в руската армия и се бие при Плевен? Верно, човекът оцелява и японците не дават жертви във войната, но какво от това? Значи и японците са ни освободили. Има и още по-уникален момент обаче – в състава на българското опълчение има записани представители на 17 народности, като има дори и един турчин. Ето, излиза, че и турците са ни освободители!

Като оставя иронията на една страна няма как да не отбележа, че цялата тази кампания за подмяна на българската национална и историческа памет си върви съвсем спокойно, като не среща почти никаква съпротива както от страна на гражданите, така и на историците. Мълчанието е срамно и необяснимо. Ако така продължаваме да мълчим пред наглата продажна измет, която шества необезпокоявано навсякъде из интернет и публичното пространство, рискуваме да загубим всякакви остатъци от самоуважение и национално достойнство. Аз дадох само няколко примера, но кампанията за тази година едва започва. Тепърва ще се наслушаме на интервюта и ще четем статии, в които ще ни се обяснява как Русия е дошла да ни пороби, как си е гледала само интереса, как 3 март не е български, а руски празник, как разделя нацията и затова трябва да се смени и даже да се забрани и т. н. Ето защо кампанията за обругаването на 3 март е кампания срещу всеки един българин и защитата на този празник означава защита на българската свобода, народност и държава! Ни повече, ни по-малко. Така че долу ръцете от 3 март, дьонмета!