Един забравен герой

Васил Контаров е роден през 1851 г. в Котел. Когато е на 21 години, в дома на фамилията му Васил Левски учредява Котленския революционен комитет. Година по-късно забягва в Румъния и се присъединява към българските емигранти, след това отива в Сърбия и участва в Сръбско-турската война в състава на Трета рота на Руско-българския батальон. По време на Освободителната война през 1877 – 1878 г. е в състава на Четвърта дружина на Българското опълчение и взема участие в Шипченската епопея, преминаването на Балкана и превземането на Шейново, боевете при с. Тича и други военни операции. За проявен героизъм е награден с “Кръст за храброст” и други бойни отличия.

След Освобождението на България Васил Контаров, вече с прякора Комитата (с който остава известен до края на живота си) се заселва в добруджанското село Курдуман. Опълченецът започва да се занимава с просветителска дейност – става член на читалищното и училищното настоятелство в селото. Горд българин, отстояващ докрай позициите си, той не допуска други да му налагат мнението си, особено когато става дума за националната чест на българите. През 1900 г. подкрепя селското въстание в Шабленско срещу натуралния десятък, въпреки че с това си навлича гнева на властта. За хората от района той става пример за родолюбие, честност и скромност до такава степен, че през 1906 г. селяните решават да преименуват Курдуман на Василево, в чест на патриота Васил Контаров – Комитата. В продължение на следващите 10 години живият патрон на селото не само че не се възгордява с нищо, но продължава, макар и вече възрастен, да работи като пазач на чифлика в Малка Калина.

На стария поборник обаче е съдено да завърши живота си така, както го е започнал – под робство и в борба. По време на румънската окупация през 1913 г. той, заедно с още двама негови съселяни укрива читалищните книги, като ги закопава. Опълченецът не спирал да предизвиква румънската власт, въпреки напредналата си възраст, и се противопоставял на безчинствата на румънските чокои, които започват безогледно да ограбват Добруджа. През лятото на 1916 г., напрежението между България и Румъния нараства. Поробените добруджански българи очакват избухването на войната с надежда за освобождение от румънското робство. Комитата става още по-дързък и един ден при спор с румънския полицай в селото го ступва пред очите на всички селяни. Още на следващия ден румънски войници обграждат къщата на стареца под предлог, че търсят скрито оръжие. Васил Контаров, заедно със съседите си Гено Петров и Кольо Петров, е завързан и отведен, а къщата му е подпалена.

Войниците карат арестуваните в чифлика на чокоина Флореску. Там румънският офицер му казва: „Нали си много прочут и силен българин. Ха да те видим сега как ще ми паднеш на колене.“ Комитата го заплюва в лицето. Румънецът се смущава и в объркването си заповядва на арестантите да бягат. И тримата арестувани се спускат да тичат по наклона в посока към гората, но след тях прогърмяват изстрели. Уцелен е само Васил Контаров, който пада на земята. Неочаквано обаче той се надига и отново побягва към гората. Вторият път вече го довършват. Гордият старец, потомък на славен български род, пада на няколко метра от чифликчийския кладенец. Свидетелите на случилото се, пазачите на чифлика, откриват в тялото на стария българин 11 рани от куршуми.

Първоначално Васил Контаров е погребан в гробището на Калина, а след това костите му са преместени във Василево. През 1978 г. костите на достойния българин, патриот и родолюбец са преместени в Алеята на опълченците във Военното гробище в Добрич. Неговият гроб е първият!

Българската история е богата на герои. Васил Контаров – Комитата е само един от многото, споменът за които избледнява с времето така, както избледнява и изчезва българската държавност. Защото в селото, кръстено на него, днес българите са изчезващ вид. Както и в цяла Добруджа. И в цяла България…