Днес водещата новина на втората от международните страници на в. „24 часа“ е посветена на последиците от опустошителното земетресение в Калифорния. „Трус потроши елитно вино в Калифорния, 200 ранени“, уведомява ни още в заглавието си вестника, като допълва – „…рухна поставка с бъчви, разсипа се буре с пино ноар за 16 хиляди долара. Дори и оцелелите запаси ще пострадат, тъй като виното, което старее в бъчвите, е силно раздрусано, а не трябва да се разклаща.“
С една дума – трагедия, апокалипсис, даже нещо по-лошо – винокалипсис. Раздрусано било виното, пък не трябвало, как да не се разплаче човек за нещастните калифорнийски лозари и винари. Същевременно следващата новина на същата страница, но по-долу и с доста по-малки букви съобщава, че „Балистична ракета удари Донецк“. Разбира се и дума не може да става за сравнение между двете трагедии – на едното място е съсипано вино за милиони долари, пък на другото бомбардират с балистични ракети мирни жители. Дето се вика, като не им харесва да ги бомбардират да си ходят в Русия – там никой няма да ги закача. Още повече че май това е и целта на украинските военни занятия като цяло. А от земетресението човек не може да избяга, нали? Тъй че много правилно са степенували събитията редакторите на медията. Пак отдолу се е сгушило и едно друго събитие – „Обявиха ислямски халифат в Нигерия“. Това пък вече дори не може да се нарече новина. Че те халифатите взеха да никнат като гъби след дъжд, нали така? Къде тук е новината? А и няма нищо притеснително в това – който се притеснява, приема исляма и спира да се притеснява. Виж, винената драма е къде по-голяма трагедия с кажи-речи планетарни мащаби…
Като оставим настрана горчивата ирония, ще видим как за пореден път се вижда двойния стандарт и дори цензурата при отразяването на определени събития. Джихадистите убиха един американски журналист в Ирак – и новината веднага намери водещо място във всички световни медии. Междувременно, докато от всички страни валяха клетви за отмъщение на убития американец, в Украйна продължи избиването на цивилни. Не на един, не на десетки, не на стотици дори. А на хиляди! Но колко странно – убиването на един американски гражданин е тероризъм, а избиването на хиляди украински граждани е антитероризъм. Как да не се сетим за старата максима – „Убийството на един е трагедия, а убийството на хиляди – статистика“. Е, очевидно има и значение от каква националност е този гражданин. Защото въобще не съм сигурен, че ако беше примерно непалец или боливиец, би спечелил такова отразяване и съчувствие.
В крайна сметка новините са много, а новинарските емисии и страници – малко. Затова и редакторската работа не е лесна. Но защо ли през последните 25 години в нашите медии фино се чувства онова, което се усещаше грубо и безапелационно през по-предходните 45? И когато цензурата не беше порок, а задължение?!?
Да припомня – на 20 юли 1969 американците кацат на Луната. На следващия ден всички световни медии гръмват с епохалната новина. Не е така в социалистическия лагер. В България най-големият вестник „Работническо дело“ скъпернически, едва с няколко реда, съобщава за събитието, като го смества в долната част на страницата – под огромната статия за очакваните големи добиви от пшеница…
Та въпросът е – виждате ли разлика между отразяването на новините тогава и сега? Май без да усетим, мислейки че се движим напред, всъщност сме се движили назад. Ако въобще сме се движили накъдето и да е.
2 коментара на “Завръщане в миналото”
Забелязвам, че автора симпатизира на политиката на Путин относно конфликта в Украйна. Питам аз, някой ден като се разбунтуват в Кърджали (защото е баш същото) и поискат независимост, на Турската армия ли ще симпатизирате, когато тя „подпомогне“ своите разбунтувани „съграждани“ или ще симпатизира на Българската армия ?
Нищо общо нямат. В Кърджали 60% от населението на града е българско. Българите в областта са 40%. За сравнение украинците в Севастопол и Симферопол са 10%, а в цялата Кримска област са 15%. Това първо. Второ – Родопите са изначално българска област, в която за първи път турци се заселват в нач. на 18 век. Докато за първи път украинци се заселват в Крим в ср. на 19 век, десетилетия след като полуострова е станал руски. Трето, самите украинци не възприемат Крим за техен, защото е част от Украйна едва от 1954 г. Четвърто, ако вие смятате един български град и неговата област за чужди на България, толкова по-зле за вас. Но все пак – знаете ли кое ще е баш същото, по вашата стилистика? Ако нашата армия навлезе в Източна Тракия, в която и досега има 300 000 българи-мохамедани, и която е изконна българска земя. Но странно – вие говорите за Кърджали? Защо?