На извънредно заседание, проведено на 23 февруари, Върховната рада на Украйна отмени действащият „Закон за държавната езикова политика“. С това се отне статутът на руския език като официален на територията на страната. За отмяната на закона гласуваха 232 депутати от общо 450. Решението бе подкрепено от повечето депутати от опозиционните „Баткившчина“, УДАР и от националистическата „Свобода“. Междувременно предишния ден в реч на Майдана лидерът на „Свобода“ Олег Тягнибок настоя в Украйна да бъде създадено Министерство на националното самосъзнание и да бъде въведен статут „не гражданин на Украйна“. Той поиска и употребата на руски да бъде криминално преследвана.
Всичко това щеше да е само поредният епизод от украинската политическа драма, ако вече не касаеше пряко и нас, българите. Защото някак си забравихме, че в почти съседната нам Украйна (дели ни само румънската част на Добруджа) живеят и над 200 000 българи, които представляват петото по численост малцинство в страната. Забравихме и че в същата тази Върховна рада има и един българин – Антон Киссе. Няма как да не забравим обаче, след като през последните почти три месеца, докато траеше кризата в страната, нито един, повтарям, нито един български журналист не обели и дума за тяхното положение. А това се случи така, поради една много проста причина. Българите в Украйна в по-голямата си част гласуваха за Партията на регионите на Янукович, а техният депутат, макар и избран като независим, беше в управляващото мнозинство.
Тъй като нашите медии отразяваха изключително едностранчиво събитията в Украйна, те нямаше как да обърнат внимание на българите. Тогава щеше да се види и другата гледна точка, а очевидно не това беше целта на заливалата ни в продължение на месеци пропаганда. Впрочем, щеше да е интересно как щяха да реагират българските медии, ако нещо, недай си боже, се беше случило на българският депутат? Щяха ли въобще да го отразят? Дълбоко се съмнявам. Но ако все пак бяха питали българите, те щяха да им кажат защо подкрепят Янукович – просто защото вече усетиха натиска на украинизацията при Юшченко и неговите съюзници. При това тук не става дума само за езикова политика – през 2005 г. започна дори смяна на имената. Александър стана Олександр, Андрей – Андрий и т. н. За това обаче в и от България отново нито гък. Българите потърсиха съюзник, който да ги защити при липсата на подкрепа от България, и го намериха.
Сега обаче техният съюзник е низвергнат, а България традиционно продължава да се прави, че не ги забелязва. При така печално известния реваншизъм в украинската политика (Янукович не се поколеба да вкара Тимошенко в затвора, сега пък него го преследват) българите в Украйна не ги чака нищо добро. Впрочем, по силата на отменения закон, българският език имаше статут на регионален език в Одеска област. Е, вече няма. Това обаче българските свободни, демократични и без цензура медии въобще не ги интересува. Както и българското правителство. Ако трябва да перифразирам един класик на българомразието, Соломон Паси, всички те казаха едно дружно „майната им на българите“.
25 коментара на “Задават ли се репресии срещу българите в Украйна”
Интересен материал, но това е само една от гледните точки. Например колко „българи“ в Украйна реално използват и разбират съвременния български език?!
Булгар, българите са 200 000, но от тях само 135 000 са декларирали български език за майчин. Това не пречи на останалите да се смятат за българи, засега. С отмяната на закона процесите на асимилация ще се задълбочат. Одобряваш ли това?
Вместо да се карате с украинците по-добре би било да върнете българите от Украйна в България и да сътрудничите заедно против обстхите врагове: Румъния (и Русия която иска и двете страни да са повече или по-малко зависими от нея). Искането български да бъде регионален език е само в полза на румънските териториални претенции като това е най-добрият начин за борба с украинизацията на румънците и молдовците. Румъния дори претендира Украйна да не уважава етническото самосъзнание на молдовците а украинските власти да ги нарекат всички румънци, да ги румънизират насилствено.
Иване, не искам да се караме с украинците. Няма какво да делим с тях, даже напротив – имаме общ интерес срещу Румъния. Но и не бива да изоставяме сънародниците си.
http://www.contributors.ro/cultura/ce-este-balcicul-pentru-romani-intalnire-online-cu-lucian-boia-luni-ora-13-00-2/
http://www.george-damian.ro/nazistul-octavian-goga-aliat-politic-cu-tiganii-si-gagauzii-5372.html
Неизоставянето на българите=неизоставянето на румънците=неукраинизация на румънците и молдовците=продължение на териториални претенции на Румъния спрямо Украйна и България.
Затова българите от Украйна трябва да се върнат в Българиая, може би в Южна Добруджа, Кърджалийско или Благоевградско
Мисля , че трябва да загърбим „интернационализма “ като доктрина на комунистите ! На преден план НАЦИОНАЛИЗЪМ И ЛЮБОВ КЪМ БЪЛГАРИЯ ! ТОВА Е ВАЖНО КАКТО ЗА БЪЛГАРИТЕ ТАКА И ЗА БЪЛГАРИЯ ! ПРОДАЖНИТЕ ПОЛИТИЦИ ТРЯБВА ДА РАЗБЕРАТ , ЧЕ КРИТИЧНАТА МАСА НАРАСТВА И … НИЩО ДОБРО НИ БИВА ДА ОЧАКВАТ ! ! ! ВЕРУЮТО – БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО ! ! !
През 1870 година броят на българите северно от Дунава е 500 000 души – по 250 000 съответно във Влахия (,,Румъния“ още не съществува) и Русия. Те са основно потомци на около 100 000 българи, които емигрират по време на Руско – Турските войни 1806 – 1812 година и на още 130 000 българи, емигрирали през 1828 – 1829 година. Тези 230 000 души за около 40 – 50 години се удвояват. Ако погледнем демографското развитие на Румъния и Руската империя (по – късно СССР), от 1870 година до 1990 година населението се увеличава 6 ПЪТИ. Тоест ако имаме 500 000 българи северно от Дунава през 1870 година (тук не броя гагаузите, не броя и по – рано емигриралите и вече романизирани през турското робство сънародници от 14. – 18.век – тях никой не ги знае колко са, знае се само за 50 000 емигрирали българи по време на Второто Търновско въстание, което за времето си е огромно преселение – във Великата сръбска сеоба от Косово и Рашка се изселват между 38 000 и 185 000 души по същото време), то в 1990 година трябва да имаме 3 милиона православни българи. В Румъния те са почти тотално денационализирани, в Украйна и Молдова тези 300 000 общо със запазено българско самосъзнание са една пета от РЕАЛНИЯ БРОЙ НА ХОРА С БЪЛГАРСКИ ГЕНИ ТАМ, ПОТОМЦИ САМО НА ИЗСЕЛНИЦИТЕ ОТ НАЧАЛОТО НА 19.ВЕК, ОСНОВНО ОТ ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ. Та, Костадине, горчивата истина е, че по – голямата част от нашето население и там е асимилирана, но в посока РУСИФИКАЦИЯ, а не украинизация.
Това за Министерство на Самосъзнанието ми хареса, между другото и трябва да имаме едно такова и в България. Истината е, че ние трябва да защитаваме сънародниците си, но май – вече трябва да развиваме България и да ги заселваме в нея. Това е истината. Честно казано не виждам каква ни е ползата да имаме български общности по света. Ползата е да преселим всички тези българи в България и да увеличаваме населението на голямата си територия. Да, голяма, защото от 50 държави в Европа, България е на 15 – о място по големина, въпреки несправедливо орязаното ни землище (дори не говоря за исторически територии, а за ЗЕМЛИЩЕ), а половината по – големи от нас са федерални съюзи от държави, какъвто е Германският съюз, например (ние много малоумно схващаме ФРГ като едно цяло, а тя не е, най – голямата държава Бавария със столица Мюнхен е два пъти по – малка от нас, а простата истина е, че Бавария върти цяла Германия днес по същия начин, както Прусия преди 100 години). И жестоката истина е, че днешна орязана България е ГОЛЯМА КОЛКОТО АНГЛИЯ (Англия е 130 000 кв.км, но в нея живеят над 60 милиона души), но е изключително слабонаселена страна, недонаселена, рядконаселена, това го каза и Харалан Александров, когато сравнявал родината ни с английските си колеги антрополози. За да не изгубим голямата си колкото Англия и три пъти по – голяма от Холандия държава и четири пъти по – голяма от Белгия, ние трябва постоянно да я заселваме и развиваме икономически. Друг път няма.
И в този ред на мисли, не виждам какъв е проблемът да заселим тези българи тук. 200 000 са едно нищо. Проблемът е, че България е икономически слаба, да. Но ако не ги заселим в България те рано или късно ще изчезнат като самосъзнание – както са изчезнали 1 200 000 наши сънародници от същата група и са се превърнали в руснаци основно и по – малко украинци, както са изчезнали и 1 500 000 души, превърнали се в ,,румънци“, каквото и да означава това. Костадине, представяш ли си ги тези 3 МИЛИОНА българи населени обратно в Източна България ? Ами ние решаваме всички етнически проблеми на мига, ще удавим турскоезичните само с плюнката си. 300 000 от тях заселени в Източните Родопи и ДПС няма да влезе в общинския съвет даже. Не всичко е загубено, ако превърнем България в просперираща държава, голяма част ще си спомнят, че дядо им и баба им са били българи, както и голяма част ще се направят, че си спомнят, както се правят макетата днес – същия пример, бг кръв, чуждо самосъзнание. А единият МИЛИОН асимилирани българи по Българска Морава ? А двата МИЛИОНА българи мюсюлмани в Турция – не турскоезичните българи, които са 3 милиона, а българоезичните мюсюлмани (200 000 емиграция от Македония 1912 година – така наречените торбеши и малко горанци – потомците им са милион, 50 000 ловешки помаци 1878 година, потомците им са около 400 000, 100 000 родопски ахряни, основно 1878 – 1940 година, потомците им са 600 000 в Турция) ?! Каква ни е ползата от всички тези хора НАВЪН, Костадине ?! Каква ?!
За да се преселят тези българи тук трябва да се случат две неща – българскито правителство да ги поиска и те да пожелаят да се изселят. Нито едното, нито другото са налице. Трябва аз да управлявам държавата, за да стане. А докато обсъждаме хипотези, асимилацията си върви. Затова сме длъжни да защитаваме и браним нашите сънародници в Украйна, защото в противен случай след няколко десетилетия няма да останат българи въобще.
Съгласен съм, че трябва да ги защитаваме. Но крайната цел трябва да е заселването им у нас. Аз лично бих гласувал за теб винаги, защото си последователен националист. Но трябва да изработим национална доктрина, която най – накрая да включва ВСИЧКИ българи по кръв, а не само тези по самосъзнание. Защото пак казвам, тези 200 000, които са оцелели с твърдо българско самосъзнание, са по – малката част, по – голямата част са русифицирани. И пак ще повторя – Министерство на Самосъзнанието никак не е лоша идея да се приложи в България. Също така и Патриотичен акт и Закон за защита на нацията против всякакви сепаратистки изяви като на онзи помияр нещастен Хафъзов.
Моля ви се, намерихте за кого да се вълнувате, за това мръсно куче Киссе. Такова във вода не потъва. Знае при кого да се преметне да изплува. Спомянва за сънародниците си само по време на изборите!
Няма как да се преселят тези 200 000 хиляди българи от Бесарабия. Защото всичкото им тук. А възрастните хора няма да седнат на куфарите. Може да стане с младите. Но затова трябва да има държавна политика.
Днес в Русия повдигат въпроса за руско гражданство на руснаци, живеещи в Украйна, да се издава за 6 месеци. Само да имат документално свидетелство за произхода си. Това не е проблем. Повечето имат стари съветски свидетелства за раждане, в които посочена националност на родителите. Така и в моето.
Има бесараски българи с български паспорти. Но не са много.
Стига с тази комунистическа пропаганда, Путин и Янукович са жалки престъпници, които рано или късно ще си платят.Троловете в медиите ви обработват с подобни статии, защото ситуацията в България , и интересите на Путин са единтични !
Ще отговоря на първия вопрос – а дали има значение колко българи в Украйна ползват или разбират съвремения български език? Или все пак има значение национално самоопределяне на тези хора? Или действаме по принцип: разбират съвремения български – пращаме протестна нота на външното министерство, не разбират – съдим тихичко в къщи… А по принцим ние вече се свикнахме на „представитеско избирателно внимание“ на официалните лица от Българска власт. Идват, срещат се със някои избрани хора, забравят. Свикнахме се със това. И изживяваме самостоятелно. Вече 200 години. С уважение и извининия за грешки във своя опит за исползване на литературен български език и емоционалност. Юрий Граматик. Град Одеса, Украйна.
А унгарците вече отреагираха:
Венгерский МИД выразил свою обеспокоенность отменой в украинском парламенте закона о региональных языках, сообщает венгерское государственное информагентство МТІ.
„В воскресенье в Украине отменено действие закона об использовании региональных языков, что не является хорошей новостью“, – говорится в заявлении министра иностранных дел Венгрии Яноша Мартони.
При этом чиновник добавил, что ожидается принятие лучшего закона. Это, по словам Мартони, подтвердил также украинский посол в Будапеште Юрий Мушка.
Также отмечается, что украинского посла в понедельник принял в ведомстве заместитель госсекретаря МИД Венгрии по вопросам политики безопасности Саболч Токач. Во время встречи представитель венгерского МИД выразил серьезную обеспокоенность из-за отмены закона о языках.
„Данный шаг ставит под сомнение демократические обязательства новой украинской власти“, – подчеркнул Токач.
Он отметил, что Венгрия также выразила обеспокоенность по этому поводу своим европейским партнерам.
ТАКА ХИЧ НЯМА ДА СЕ РАЗБЕРЕМ С БРАТЯТА ХОХОЛИ!
СЕГА Е МОМЕНТЪТ БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ ДА ОБЯВЯТ НЕЗАВИСИМОСТ!
ДА НАПРАВИМ ОЩЕ ЕДНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА НА ГРАНИЦАТА СЪС СЕВЕРНА ДОБРУДЖА В ЗЕМИТЕ НА АСПАРУХ,ТЕРВЕЛ, КРУМ И СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР!
Г-н Граматик, благодаря ви че се включихте в разговора. Искам да ви помоля за нещо – бихте ли бил така добър да напишете това, което сте споменал в коментара си за българите, като отделна статия, и да ми я пратите? Аз ще се ангажирам да я разпространя по медиите в България. Поне това мога да направя за моите сънародници в Украйна.
Тодоре, аз не познавам Киссе. Просто знам, че той е български депутат и заради това се интересувам от него, независимо от неговите личностни качества. Така разсъждавам за всички българи в чужбина, независимо дали са депутати или не – щом са българи, трябва да мислим за тях.
Няма проблем. Но по добре, Вие да подговите въпроси, а аз ще подготвя отговори на тях. Моя e-meil sinoptik1973@mail.ru
Добре, ще ви пиша!
ванче
Румнците дори са искали и част от мощите на Св. Емилиян от Силистра, не знам дали са ги получили.
1. Всичките мощи на Свети Димитър Басарбовски които бяха купени от румънците от български търговец от Букурещ, който ги беше купил от русите при оттеглянето им към Русия след пордажение в руско-турска война. Тези руснаци трябваше да ги отървават от турците и да ги транспортират в Русия за съхранение. Нито те, нито българският търговец не е бил законен собственик на мощите за да имат право да ги продадат. Значи сделката е нулева, нелегална. Басарбовският монастир и в настоящо време е техния законен собственик.
2. Ръкописът на Манасевата хроника откраден от румънския славист Богдан от тулчански българи
3. Всичките археологически и други културни предмети които директорът на Балчишкия Музей е намирал в един списък и за които румънците от Кюстенджански музей казват че не са при тях. Разбира се че ги имат, те очевидно не са унищожени.
4. Предметите които аз съм намирал в румънска книга „Дин историа Доброджей“-От добруджанската история.
5. Архивите на окръзите Дуростор (Силистра) и Калиакра (Добрич), на градовете Тутракан, Силистра, Добрич, Балчик, Каварна и т.н.
Когато румънците се интересуват за „румънското малцинство“ в България (В Бг както и в Гърция и Франция няма такива неща) те всъщност се интересуват за Южна Добруджа, не ги интересуват изобщо ако румънците във Видинско (така наречената област Тимошка Долина) или в недобруджанското дунавско крайбрежие между Видинско и Силистренско бъдат напълно асимилирани ако те биха успели да си „възвънат“ „Южна Добруджа“. Трябва да има внимание към румъноезичните цигани, не само за тези в Южна Добруджа които се възпроизвеждат бързо. Поне при последните две преброявания ръмнци от Северна Добруджа са идвали при тях да ги убедят че са румънци а не „рудари“ (някои от тях се самоопределят като независим „рударски“ етнос, други като румънци, няма самоопределение като цигани при тях) и да ги молят да искат признание на „румънското малцинство“ (влкючително в Добричко-Силистренско където според Край овската спогодба няма как да живеят румънци, които да имат румънски родители и прародители там отпреди 1940 (освен тези които са дошли след 1989, купили са си
къщи там и взели са си българското гражданство-това е само теоретична възможност, най-вероятно такива хора няма).
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15885
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15835
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7944
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5580
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6117
Тревожно е че, според картата, българите в Силистренско, Добричко, Варненско са анклав, те са заобиколени от мюсюлмани, целия североизточен район изглежда да е анклавизиран от мюсюлмани. Като добавим още румъноезичните цигани нещата не изглеждат никак добре. Самото добро нещо е че „рударите“ (влашките цигани) са ненавиждани и от румънците от Румъния и от тези в България които не ги считат за румънци. Има и друго добро нещо: мюсюлманите (цигани и турци) и влашките цигани се ненавиждат взаимно, така че дори Южната Добруджа да стане независима в бъдеще (вследствие на демографията) те вероятно няма да стане част на Румъния (Крайовската спогодба не превижда нищо като забрана на Румъния към евентуално независима Южна Добруджа). Може би ще има и война между мюсюлманите и влашките цигани в независима Южна Добруджа.
http://kostadin.eu/wp-content/uploads/2014/02/%D0%B4%D0%BF%D1%81.jpg
Според данните на преброяването от 2011 г. които са по-правилни от актуалните данни Южна Добруджа (области Силистра и Добрич) е имала около 357 000 жители. От тези около 100 000 са турци и цигани. Вероятно броят на циганите е много по-голям. Към тези небългари се прибавят около 20 000 влашки или румънски цигани които са христяни. Те говорят румънски диалект и имат повече имена: копанари, вретенари, коритари, лингурари, урсари (мечкари). Има ги и в Румъния където се наричат рудари. За щастие те нямат румънско национално самосъзнание а казват за себе си че са по народност „рудари“ но те признават че говорят румънски. Тези румънскоезични цигани могат да бъдат подложени на румънизация. Румъния все още има апетит за Южна Добружа и се нуждае от многобройно румънско малцинство там. Циганите (незвисимо дали са христяни или мюсюлмани) правят много деца и е възможно (даже вероятно) да станат мнозинство сред южнодобруджанското население. Турците и циганите са нелоялни към България граждани и могат да станат обект на румънската анти-българска сепаратистическа пропаганда за провъзгласяване на независимостта на Южна Добруджа по образец Косово и, може би, след това за обединение с Румъния.
star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
“ Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община – Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов „етнос“ измислен от румъноезични цигани във Варненско).“
pozvanete.bg/news.php?id=45865
Власите-рудари искат признание на румънско малцинство
http://www.standartnews.com/balgariya-regioni/emisari_iskat_da_prevarnat_rudarite_v_rumansko_malcinstvo-153916.html
Емисари искат да превърнат рударите в румънско малцинство
http://www.desant.net/show-news/24872/
Нашествието на румънските емисари у нас
Nai dobrata vazmoznost e bulgarskata darzava da pribere etnicheskite bulgari ot Moldova, Ukraina i Russia vav predelite na Bulgaria, ako nie iskame iskreno da gi zapazim kato bulgari po narodnost. Problemat e vav samata Bulgaria, tuk ot blizo 60 godini niama rodoliubivo pravitelstvo koeto da milee za bulgarite vav samata Bulgaria pa kamo za bulgarskata diaspora, nalichni sa niakolko primera za bezgrizieto na prodaznite bulgarski pravitelstva kam sadbata na progonenite bezantsi po vreme na grazdanskata voina vav Gartsia, sashto taka podarihme Zapadnite Pokrainini na „bratska“ Sarbia, po povod vlizaneto na Albania vav Evropeiskia Saiuz, Albanskia premier proglasi publichno che vav Albania ziveat nad 100.000 bulgari, pravitelstvoto ni osta gluho i sliapo, sled tova idva redat na Kosovo, priznahme go bezuslovno! Sega se nadprevarvane da vkarame Sarbia i Turtsia bezuslovno vav Evrosaiuza. Neznam kakvo da kaza, prosto izgubih nadezda, do koga prodaznitsi shte ni upravlivat?