Голяма реформа пада у нас напоследък. Накъдето се обърнеш – навсякъде реформи. И е така от много време. Явно като се зареформираме веднъж, просто не можем да спрем и май от Априлския пленум на БКП през 1956 г. до днес само това правим. В България обаче винаги е било модно под реформа да се разбира закриване. Или съкращаване. Има проблем с някой сектор – закриваме го. Някоя институция не си върши добре работата – съкращаваме я. Че на някои места подобна нужда има е очевидно, ама чак навсякъде ли бре джанъм? Подхода прекалено много прилича на простичкото сталинско „Есть человек – есть проблем. Нет человек – нет проблем.“ Преди 2 години по подобен начин се реши „проблемът“ с наборната военна служба. Просто я ликвидираха. Сега в държавата нямало пари. Я да видим за какво даваме пари, пък възвращаемост няма – я, армията! И се заговорва за брутални съкращения. Щяла да стане 17 000 щика, но май щиковете ще са по-малко всъщност, защото в това число влизали и чиновническите щатове. Ама че имахме решение на парламента войската да не пада под 40 000, че това орязване ще я лиши и от последните остатъци от боеспособност – голяма работа. Оцелелите бойци щели да получават по-големи заплати, пък и нали от почти всички страни сме заобиколени от съюзници. Турция ще ни пази. Или ловните дружинки, при тях поне съкращения няма.
Та на новото правителство хъс не му липсва. След армията подкара тотото, лотарията, болниците, театрите, оперите, филхармониите и даже държавните чиновници. За последното наистина се изисква особена смелост. Само че като е казало А, защо не каже и Б? Я колко още агенции, дирекции, отдели, че и цели министерства има още на реформаторския тезгях. Ако се замисли човек, цялата държава си е за закриване. Така де, след като НЕ МОЖЕ България да има толкова голяма армия, след като НЕ МОЖЕ България да има толкова много болници, след като НЕ МОЖЕ България да има толкова много културни институции (всички сме чували тези сакрални изявления, с които стартира всяка рИформа у нас), можем да добавим че НЕ МОЖЕ България да има и толкова много граждани. Процесът на закриване и съкращаване на български граждани е неразделна част от усилията на всички „реформаторски“ правителства през последните 50 и повече години. А на финала на този процес стои закриването на самата държава. Нека някой да има смелостта да го обяви, закрийте я и мирясайте. Оцелелите от реформата Турция ще ги пази.
