Защо се провали референдумът в Македония?

Логото на държавната македонска медия Македонско радио и телевизия (МРТ) би следвало при успех на референдума да се промени на Северно македонско радио и телевизия (СМРТ), което на местния диалект означава смърт.

Нека започнем от там, че провалът на референдума дава още един, пореден и дано да не е последен шанс на България да защити своите интереси в Македония. Защо, ще стане ясно след малко, а междувременно да изясним причините за неуспеха на допитването.

  1. Накърнена национална чест – никой не обича да му сменят името. Навремето бащите на днешните евроатлантически бонзи ореваха света когато българският комунистически режим смени имената на тюркоезичните български мюсюлмани, а днес техните синове без никакви притеснения сменят имената на цели държави. Всички ние помним каква беше реакцията на т. нар. български турци тогава, защо днес реакцията на македонските българи (т. нар. македонци) трябваше да е различна?
  2. Грозен външнополитически натиск – Македония е притискана вече почти три десетилетия от Гърция, за да смени името си, но през последната една година към натиска се включи Европейския съюз и най-вече САЩ. Американски дипломати се надпреварваха да идват на визити в Скопие и да обясняват как трябва Македония да си смени името, за да влезе в ЕС и НАТО. На всичкото отгоре през последните седмици от кампанията за референдума дори и албанският посланик в Скопие си позволи публично да агитира в полза на смяна на името на страната, което, предвид на мощните антиалбански настроения сред македонците, още повече мотивира мнозинството да не излезе да гласува и да бойкотира допитването.
  3. Брутална чужда пропаганда – преди няколко месеца съвсем официално Държавният департамент на САЩ отдели 5 млн долара за борба с руската пропаганда в Македония. Новината беше шумно отразена в скопските медии и предизвика точно обратния ефект – ескалация на антиамериканските настроения. Давайки пари за своя пропаганда в бившата югославска република американците ясно показаха на македонците, че ги считат за хора без собствено мнение и с този си ход, образно казано, сами се простреляха в крака.
  4. Обидният въпрос – той беше така формулиран, че от него се разбираше, че ако иска държавата да влезе в ЕС и НАТО, тя трябва да си смени името. Само че македонците, особено тези от тях, които са с български паспорти, отдавна пътуват в ЕС без визи и най-вече в близката българска държава и ясно виждат какви са резултатите от десетгодишното членство на източната си съседка в съюза и въобще нямат илюзии, че ще има реки от мед и масло за тях след евентуалното им влизане в необозримото бъдеще. Най-общо казано сделката им изглеждаше така – дайте си името за да получите мизерия и разруха. Е, какъв отговор да даде човек на такова предложение?

Продължавате ли да мислите резултата за изненадващ? Нека си представим, че когато през 2014 г. в България пристигна американския депутат Джон Маккейн и буквално нареди на българския министър-председател Орешарски да спре участието на нашата страна в газовия проект „Южен поток“, българското правителство, след като вече беше козирувало на американеца и послушно се отказа от участие в проекта, беше решило да организира референдум по въпроса. Какъв щеше да е резултата според вас? Само отявлените майкопродавци, най-вече платените служители на американското посолство у нас, щяха да подкрепят спирането на проекта, всички останали, без значение от политическите им убеждения, щяха да гласуват за, най-вече поради простата причина, че никой не обича някой друг да му казва какво да прави. Още по-унизително е когато става дума за държави, а Македония беше подложена на такова унижение, че просто нямаше как да има друг изход от създалата се ситуация. При това пак да повторим – Македония е държава с крадено българско минало, проблемно полуалбанско настояще и на практика без бъдеще.

Подложени на огромен и брутален външен и вътрешен натиск огромната част от македонските българи предпочетоха просто да не отидат да гласуват. Пасивната им съпротива се оказа ефективна и в крайна сметка едва 36% от гласоподавателите в страната отидоха до урните в изборния ден. Резултатите обаче шокират и с нещо друго – очакваше се албанците да имат свръхактивност и да имат почти 100% активност. Вместо това само в един район с албанско мнозинство, разположената в рамките на Скопие община Сарай, активността плахо надхвърли 50%. И това също има своето просто обяснение – албанците на практика постигнаха всичките си вътрешнополитически цели в Македония и за тях влизането или не на страната в ЕС и НАТО е напълно без значение. Те отдавна са достигнали такова ниво на самоуправление, че македонската държавна власт в общините населени с албанци е абсолютно несъществуваща. За тях спорът за името на страната им е без никакъв смисъл, след като на практика те контролират почти половината държава.

И точно тук е момента да изясним защо провалът на референдума парадоксално е успех за българската кауза в Македония. Както е известно, България не е независима държава и се управлява изцяло от американското посолство. Благодарение на американския натиск над Скопие, целящ да ликвидира сръбското влияние в страната, на 2 август 2017 г. беше подписан договор за приятелство и добросъседство между двете държави, който на хартия беше и още е изключително изгоден за София. Само че още тогава беше ясно, че ако не се предприемат практически действия за неговото привеждане в сила, той така и ще си остане само на хартия. Точно това и стана. Договорът беше ратифициран едва половин година по-късно, в края на януари 2018 г., а от тогава до днес нито едно от нещата, записани в него, не се е случило. Междувременно македонският мин.-председател Зоран Заев започна да дава серия от интервюта, в които обяснява как в Европейския съюз страната му ще защитава македонската култура, език и история и как ще се грижи за всички македонски общност зад граница. Хайде сега да си представим какво ще се случи, ако Македония влезе в ЕС примерно утре? Та тя дори и сега, когато на теория би трябвало да е в по-слаба позиция от нас, си позволява да води агресивна пропаганда, присвояваща цели епохи от българската история, та какво остава за след това? Как ще обясним на другите европейски страни че македонците са българи и че езикът им е български диалект, след като, по дяволите, той ще стане един от официалните езици на ЕС?!? Та ние дори по нашите уж „национални“ телевизии често сме свидетели на това как пускат репортажи на македонски говор от Скопие със субтитри, та какво да говорим за чуждите медии? Нали те самите ще ни питат, ако им кажем, че македонците са българи, говорещи на български език, защо тогава сме се съгласили да влязат в ЕС със своите претенции за съществуване на отделна македонска народност и език? Какво ще им кажем?

Ето защо за нас провалът на референдума е успех, който ни дава за пореден път време и шанс за отстояване на българската кауза в Македония. Само че и тук имаме проблем. Знаят ли според вас нашите управляващи каква е каузата ни там? Мин.-председателят Бойко Борисов повтаряше като папагал втръсналите клишета на своите господари за цивилизационния избор и за евроинтеграцията на Западните Балкани и май с това се изчерпи целият му ангажимент към темата. Единствено частната политическа фирма на Красимир Каракачанов, известна като ВМРО-БНД, знае какво да прави в Македония, превръщайки продажбата на български паспорти на македонски граждани в бизнес, носещ десетки милиони на нейния собственик. Само че българската кауза не е да се пълнят търбусите на алчните  продавачи на българско гражданство, самите те отдавна отписали се доброволно от българския народ. Българската кауза е една и тя е завещана още от първите комитети, образувани след 1878 г. за борба срещу решенията на Берлинския договор – Мизия, Тракия и Македония да бъдат под един държавен покрив, а българският народ да бъде обединен. По-късно целта на революционните организации на българите в Македония и Тракия (ВМОРО, наследена от ВМРО и ВТРО), е Македония и Тракия да получат автономия, а след това да се присъединят по модела на Източна Румелия към България. Е, Македония е независима държава, така че първата крачка е направена, и то още преди почти 30 години. Остава следващото – обединение с България, и в това е заключено цялото съдържание на българската кауза в Македония. Не членство във временни политически и военни съюзи, а обединение и второ Съединение на България.

Докато за това в нашата страна говори и работи единствено Възраждане, то ще случи много трудно и няма да е скоро. Но ние българите нямаме друг избор. Или се обединяваме с Македония, възраждаме напълно загубената независимост на българския народ и се превръщаме в един от най-силните европейски фактори, или и България, и Македония ще бъдат заличени от картата на света. И съдейки по поведението на българите в Македония, българите в България първи ще видят краха на държавата си.

 

Сподели поста:

Свързани статии

бойкот на супермаркетите

Бойкот!

Утре граждански организации са организирали бойкот на магазините за хранителни стоки. Хубаво е, ако все пак ви е толкова наложително,

Прочети повече

1 коментар на “Защо се провали референдумът в Македония?”

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *