С признанието на главния прокурор Борис Велчев, че заменките са престъпление, беше нарушена още една омерта на несвършващия български преход.
Дори и ако се абстрахираме от факта, че признанието дойде под угрозата от поредната брюкселска глоба за крадливите български политици, все пак то представлява сериозна крачка в правилната посока. В посоката за възстановяване на българската държавност.
Суапови сделки или държавна помощ?
Признанието има дори още по-голяма стойност на фона на жалките напъни на бившия министър-председател Сергей Станишев. Той обясни заменките като суапови сделки, нямащи нищо общо с държавна помощ.
А всъщност държавата, в лицето на същия този трагикомичен персонаж, предоставяше почти безвъзмездно държавна помощ на лица от корумпираната олигархично-партийна клика през годините на управлението на тройната коалиция.
Държавна помощ, при която след сделки за размяна на земя в Стара планина за земя на брега на морето, представители на същата тази клика се превърнаха в милионери само с един подпис. Интересно е какво ще се случи оттук насетне?
Заменките на местно ниво
И още нещо: защо никой не говори за заменките на местно ниво. Дни след като поредно изследване доказа, че местната ни власт е убежище за престъпността.
Защо никой не говори за олигархичните модели на управление на общини? И кога най-сетне някоя държавна институция ще се позаинтересува от начина на управление в общините, в които вече 20 години властта се държи от ДПС?
Ще има ли законодателни инициативи?
Признанието на Велчев би трябвало да повлече след себе си серия от мерки на Главната прокуратура, за да се възстанови нарушения правов ред. От своя страна сегашното българско правителство би трябвало да предприеме нужните законодателни инициативи, с които да облекчи работата на прокуратурата.
Защото, след като има престъпление, има и престъпници, които са го извършили – и те трябва да отидат в затвора. За да стане ясно, че българската държава се е завърнала у дома. Защото иначе пак няма да плащат виновните, а всички останали български граждани.
2 коментара на “За стражарите и апашите”
Ако дойде родолюбиво правителство ще има ли правосъдие за заслужилите да бъдат погалени със сабя, както се пее в една народна песен?
Разбира се, това ще е първата задача.