Тази седмица отбелязахме ново дъно в продължаващото вече четвърт век падение на българската държавност. В рамките на един и същи ден главнокомандващият на НАТО в Европа, американският генерал Филип Брийдлав, обяви, че ще разположи американски танкове у нас, а българският военен министър Николай Ненчев отрече. На следващият ден обаче стана ясно, че танковете идват, а нашите властитутки изпаднаха в тих ступор как да обяснят за пореден път наведеното си положение. Ненчев по навик обвини Путин за всичко. Американският гражданин Митов, който се изявява и като български външен министър, пък измяука, че натовските войски били наши войски. То хубаво, ама такова нещо като натовски войски няма. Има американски, гръцки, турски и прочие войски. В този ред на мисли да питам нещо – Митов, отрепко продажна, и турските войски ли са наши войски? И тях ли ще посрещате с хляб и сол, както американските? Три неща за вас, боклуци – военен съд, трибунал, разстрел. В този ред, когато му дойде времето.
Като заговорихме за армията, да припомним, че тази година се навършват 100 години от влизането на България в Първата световна война. През 1915 г. българската армия е десета в света по численост и сила. За сравнение американската по това време е дванадесета. Сто години по-късно войска почти не ни е останала, а американската армия ни окупира без съпротива. Това обаче не събужда вниманието на обществото ни. То вече няколко дни се занимава с някакви нещастни създания в София и техния „гей парад“, каквото и да значи това. Изводите всеки да си ги прави сам.
Обаче как да се събуди обществото, като дневният му ред се задава от платени медии, които определят какво да чете, чуе и види драгият гражданин. Ето, варненския квартал „Чайка“ вече десет дни протестира срещу предложеното от кмета на града Иван Портних брутално застрояване на квартала. Стотици хора излизат, протестират, блокират булеварди. Обаче по националните медии информация йок. Ама и аз какво говоря – то по местните медии излиза с клизма, че какво да говорим за националните. Не случайно днес хората викаха „къде сте, долни к…… медии“. Но така е – в държавата на ГЕРБ такива протести няма. Щом не е отразено, значи не е било, и толкоз.
А като казах Варна, няма как да не отбележа, че на входа на града от към София е началото на булевард „Владислав“, който най-добре и картинно илюстрира какво ни се случи през последните години. От едната му страна имаше заводи, които бяха срутени и на тяхно място има сметище. От другата страна пак имаше завод, който беше полусъборен, за да се направи мол, който фалира. Самият булевард беше ремонтиран и след ремонта почна да пропада.
Историята на България след 1989 г. накратко… А последната седмица пък ни я показа хептен като на кино. И то да беше кино, да искам да ми върнат парите за билета и след това да подпаля киното, ама…
3 коментара на “Историята на България след 1989 г. накратко”
Уж си умен човек, така че би трябвало да знаеш, че падението на България започва 1944г. с избиването на елита на нацията. След 1944г. България се управлява от цигани и комунисти, не и от етнически българи с национално самосъзнание. Не мога да разбера тая носталгия по комунизма в много от т.нар. националисти.
След 1989г. България направи успешен преход към постиндустриална икономика – построиха се хотели, молове, бизнес и логистични центрове като се закриха заводите. Така делът на услугите в БВП достигна над 60% ниво близко до това на Западна Европа. Проведе се и успешна земеделска реформа вдъхновена от идеите на покойния голям български философ и мислител проф. д-р. Ж. Желев и неговия съратник Р. Христов. Българското земеделие достигна висока степен на механизация благодарение на съкращаването на трудоемките култури за сметка на допълнителни площи зърнени и маслодайни.
И къде видя носталгия по комунизма, феддмаршале? Що за глупости? Не отричаш нищо от написаното, следователно си съгласен с него. След като си съгласен, тогава защо ми губиш времето?