Министърът без портфейл Божидар Димитров в Белград се е срещнал със сръбския министър за диаспората Сърджан Сречкович, пише на 9 юни сръбският вестник ”Глас явности”. Двамата министри, пише изданието, са обсъдили положението на сърбите в България и тяхната интеграция в обществото.
Сречкович е представил действията на министерството за диаспората и е запознал министър Димитров със закона за диаспората и с положението на сърбите в региона, както и с подготовките на предстоящото събрание на сърбите от диаспората, което ще се състои на 5 юли и на което сърбите от България ще имат един делегат.
Сърджан Сречкович:
„Сърбия като родна страна е заинтересована сръбското национално малцинство във всяка страна да живее и да се развива свободно и без значение на неговата численост да има всички индивидуални и колективни права, които са гарантирани чрез двустранните договори и международните конвенции”, изтъкнал Сречкович.
В България неотдавна е започнало да действа Сдружение на сърбите в България. Неговата цел е защита и развитие на националната, езиковата, религиозната и културната идентичност. Според данните в България живеят около 1 500 сърби, най-вече в София, пише „Глас явности”.
Сръбско малцинство
М-да. Сдобихме се и със сръбско малцинство. При това национално, както казва сръбския министър. Даже и броя му е определен вече – 1500 души (засега). То не се знае, Сърбия не за първи път говори за сръбско малцинство в България. Току виж определила за сърби всички жители на Западна България. Но ми се струва, че трябва да се каже нещо по въпроса, което българския колега на Сречкович – Б. Димитров е пропуснал да каже.
В числото на тези 1 500 души влизат всички постоянно живеещи в България жители на Западните покрайнини. А те определено не са сърби. Иначе, барабар с всички футболисти, футболни треньори, майстори на сръбски скари и цигарени контрабандисти, едва ли у нас има повече от 200 сърби.
Второ, и то много важно – ако ще и един милион сърби да има в България, те никога няма да бъдат малцинство (още по-малко национално малцинство), а ще бъдат емигрантска общност. Защото има международно определение на термина национално малцинство. И то е: Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението.
Гастарбайтерите…
…не влизат в тази категория, и това Сречкович го знае чудесно, но по-важното е защо Б. Димитров е подминал с мълчание това изказване? Може би напоследък е бил прекалено зает с посрещането на гръцкия вселенски патриарх, или пък с това да уволнява шефката на Агенцията за българите в чужбина? През последните няколко месеца нашият министър се държи меко казано неадекватно.
Сигурно още му държи влага от публичното унижение, което му устрои неговият началник в началото на тази година. Но при всички положения това не оправдава подобен тип поведение. Недостойно е и даже срамно.
Точно човекът, призван да защитава правата на българите зад граница, да си мълчи гузно, когато в негово присъствие се създава и легитимира една фикция – тази на сръбското национално малцинство. Което е толкова реално, колкото и македонската нация. Та какво му става на Димитров? И нещо много по-важно, какво ли още ще ни поднесе до края на мандата си?