Какво, по дяволите, работи омбудсманът?

Ей този въпрос не ми дава мира вече 10 години. Защото цяло десетилетие мина, откакто ни ощастливиха с тази неимоверно важна за крехката ни демокрация институция, обаче все още не е ясно, с какво, аджеба, се занимава тя. А като казах аджеба, тази грозна чуждица, се подсетих и за друг въпрос, който ме тормози – абе, какво означава тази дума? Някой да знае? То и да знае все тая, защото и без това редовно я бъркат – омбуцман, омбусман, омбутман и т. н.

Според чл. 91а от Конституцията на България „Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.“ С отявлените застъпници на гражданските права и свободи, каквито бяха предишните двама омнибуси, пардон, омбудсмани,  Гиньо Ганев и Константин Пенчев, българските граждани безспорно са най-свободните и най-правно защитените в света. Няма начин да е друго, нали? Няма как, защото правата и свободите се бранят трудно, с пот на челото и много мъка в тежката и неблагодарна работа. За тях се грижат 53 експерта, които са пряко подчинени на омнибуса, пардон, омбудсмана, а издръжката им струва ежегодно на държавния бюджета 2,5 млн лв.

Но кажете, ама честно – два милиона и половина пари ли са, щом става дума да ни бранят правата и свободите, а? Даже са малко. Сигурен съм, че новата омнигъска, пардон, омбудсманка, ще си поиска увеличение на бюджета. Тя поне е доказала, че ако и се плати, може добре да работи. Е, тук заплатата и ще бъде около 3 800 лв, но в наше време това пари ли са? Добре, че в чл. 47, ал. 1 от Правилника за организация и дейността на омбудсмана, е записано, че „Дейността на омбудсмана и неговата администрация се финансира от държавния бюджет и от други източници.“ Дето се вика, да са живи и здрави другите източници.

Тук и там днес падна голямо тръшкане за това, че Мая Манолова била избрана за омбуцман, пардон, омбудсман. Ама защо така бе, хора? Първо, днес в БСП празнуват – отърваха се от нея. Второ, и в ГЕРБ празнуват – и те се отърваха, като пътьом в бързината ошамариха Реформаторския блок. Трето, дали тя, дали някой друг – все тая. Институцията е синекурна, изпразнена от съдържание, безсмислена, да не кажа вредна, и служи за уреждане на политически пенсионери. Такива места у нас – бол. Е, верно, можеше и посланик да я пратят, примерно в Монголия, но пък от друга страна – пълно щастие няма. Така че целият шум послужи идеално за прикриване на брилянтното прилепване на ДПС към управляващото мнозинство.

Леко, по терлици, усул-усул, както се казва, ДПС отново се намърда в управлението, ако въобще някога са излизали от там. Ето това трябва да ни притеснява, българи, защото антибългарската партия показа, че за нея няма проблем в управлението с която и да е партия у нас. Защото у нас националните предатели и еничарите може да не са много, но за сметка на това почти всички от тях са или в парламента, или в управлението на страната.