„Специалисти и любители на историята ще останат доволни от най-новото заглавие на издателство „Рива” – „Големите арабски завоевания”. Трудът е на Хю Кенеди – възпитаник на университета в Кеймбридж и професор от Лондонския университет за ориенталски и африкански изследвания.“ Така пише в кратката реклама на една от най-новите исторически книги, излязла на българския пазар. Книгата действително е интересна и е написана от сериозен специалист по история на исляма, Близкия изток, Византия, Испания и Ранното средновековие като цяло, който отразява възгледите и постиженията на цяла една историографска школа – британската. Точно заради това е показателно как тази школа напълно е заличила българската история от световната.
В историята на ранния ислям и неговия сблъсък с Европа през VII – VIII в. има две изключително важни битки – при Константинопол през 718 г. и при Поатие през 732 г. В тези две сражения силите на Арабския халифат са разбити и европейската цивилизация и християнството като цяло са спасени. Заслугата за това е на двама владетели и държави – хан Тервел от България и Карл Мартел от Франкското кралство. От двете битки първата е особено тежка – тук арабите атакуват Европа с главните си сили, армията им надхвърля 130 000 души. През лятото на 718 г. мюсюлманите провеждат решително сражение с българите, но претърпяват поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви. Константинопол, най-големият град в Европа и света по това време и столица на Византия, е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят. В другата битка арабската армия е около 30 000 души и въпреки успеха на франките са нужни още 30 години, за да могат да изтласкат напълно ислямските армии от Галия, като за сметка на това арабите остават на Пиренейския п-ов още 750 години.
Разликата в двете сражения и последиците от тях са огромни. В първия случай арабите са разбити с огромни жертви за тях и са изхвърлени напълно от Източна Европа. Във втория случай въпреки поражението основните арабски сили се запазват непокътнати, а част от Западна Европа остава в плен на исляма за цели осем века. Нещо повече – в продължения на столетия на територията на днешна Испания съществува могъща мюсюлманска държава, Кордовския халифат. Само че в книгата на Кенеди първата битка липсва напълно. Тя просто е изтрита от историята, няма я, както ги няма и българите начело с техния владетел Тервел, както я няма дори и България, заменена на картата на Европа с Аварското ханство.
Същевременно втората битка е описана детайлно на цели две страници, като хвалебствията за Карл Мартел са почти толкова, колкото и за неговия съперник Абд ал Рахман.
Възмутително? Напротив, типично и нищо ново за английската историография. Нека погледнем какво пише за нас най-великия английски историк Едуард Гибън, автор на една от най-добрите исторически книги, писана някога – „Залез и упадък на Римската империя“. Той живее и твори през XVIII в., като книгата му излиза в четири тома в периода 1776 – 1789 г. (на български излиза през 2003 г.). Тъй като в нея се разглежда и историята на Византия, Гибън обръща внимание и на всички съседни народи и държави на наследничката на римската империя. На нас българите той отделя три страници в т. III (от 457 до 460) и по няколко реда на няколко места в т. IV, на които ще се спра по-долу.
Описанието на българската история започва със следното изречение – „Славата на българите е ограничена в една тясна рамка и на времето, и на мястото“ (стр. 458, т. III). Веднага след това английският историк обяснява как няма нещо особено, с което да бъдат запомнени българите, но в „неясния списък на техните подвизи“ присъства „съмнителната чест“ да бъдат едни от малкото, които могат да се похвалят с убийството на римски цезар – византийския император Никифор Геник (стр. 459, т. III). Описвайки похода на Никифор в България, Гибън разказва как той завзел „царския двор на българите, който вероятно не е нищо повече от една дървена сграда и село“ (стр. 459, т. III). След това има малко думи за Симеон, който е наречен „облагороден“ от византийското влияние, и накрая идва края на българското царство с победата на Василий II Българоубиец. Цар Самуил обаче не е споменат въобще.
Историята на Второто българско царство започва с бунта на българите, над които за съжаление византийците така и не успяват да наложат „хомотът на закона и добрите маниери над тези диви племена“ (стр. 109, т. IV). Самото начало на бунта е описано така – „обсебените от демони самозвани обявяват на тълпата, че славният ѝ покровител св. Димитър завинаги е изоставил каузата на гърците“ (стр. 109, т. IV). По-нататък цар Калоян е наречен „коварен варварин“ (стр. 109, т. IV) и „дивак“ (стр. 152, т. IV).
След това българите се споменават само в общия контекст на другите балкански народи, паднали под турското нашествие. Ако търсите най-великия владетел на Второто българско царство, цар Иван Асен II, няма да го намерите. Липсва и най-великата му победа – битката при Клокотница. В заключение Гибън пояснява, че когато турците дошли на Балканите, българите и другите балкански народи нямало какво да им предложат, защото земите им били бедни и варварски и освен роби, друго не изнасяли.
Сега ако сте прекалено възмутени се замислете, че все пак през XVIII в., когато ние все още сме под турско робство и нямаме своя държава, английските историци ни споменават, макар и обидно, подигравателно и унизително. През XXI в. обаче, когато уж имаме своя държава, те вече са ни изтрили напълно от лицето на световната история. Не за първи път пиша за този проблем, това е много тревожна и плашеща тенденция, за която никой не говори. На фона на това българският интернет е буквално залян от фалшиви „изследвания“, фалшифициращи българската история, произхода на българите и нашият принос към човешката цивилизация. Въпросът, който следва да си зададем в този случай е – колко още ще издържим, притискани от наши и чужди фалшификатори, преди да изчезнем и физически от картата на света?
38 коментара на “Как английските историци виждат българската история”
„ОСНОВАТА НА РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН НАРОД МОГАТ ДА ОБРАЗУВАТ САМО СОБСТВЕНИТЕ ПРЕДАНИЯ И ТРАДИЦИИ НА ТОЗИ НАРОД.“ (проф. Карл Фритцлер в „Общ произход на баварците и българите“)
Тоя хамериканец не е никакъв профеcор, а чиcт иcторичеcки иcлямиcтки терориcт!
Да.
В интерес на истината трябва да признаем, че Арнълд Тойнби е бил мъничко по-честен от Едуард Гибън. Според Тойнби цар Самуил е оказал такава съпротива на Василий Българоубиец, че победата на последния се оказва едва ли не пирова. След изтощителната война с България започва упадъкът на Византия.
Права сте. Но Гибън е наричан баща на английската историография, не Тойнби.
Освен товаТойнби нарича България империя, което много ме изненада.
Аз винаги съм подозирал, че кан Тервел има божествен произход 🙂
Аз също съм убедена, че българите – наречени от Създателя б о г а р и – защото именно тяхна територия Б о г е избрал за най-красивата в света – та! – не само Хан Тервел но и Богарите имат бежествен произход!
Още малко и ще се изкараме светци.
Аз мога да кажа,че за съжаление сме много самовлюбени и за нас ние сме вода не напита. И всичко останало е под нас.
Да,ама не е така. Обичаме да се хвалим,да сезираме другите. Да ги плюем. Да се изкарваме мъченици и какво ли още не.
Тя истината си е на яве и си показва. Колко сме алчни! Как обичаме да използваме,ако може всички и един другиму също и т.н. това е истина и какви продажници сме. Даже Левски пак от нас е предаден…абе долни души сме!
Да разбираме, че и вие сте долна душа, да?
Изключително ми е неприятно, когато чета толкова негативни мнения. Как може да кажете, че сме най-алчни и долни какво ли още не?!? Давате пример с Левски. Ами французите какво са направили своята Жана Д’Арк? Не са ли я предали? И не само те. Навсякъде има алчност и предатели. Всеки човек, който е работил за благото на хората е бил някому неудобен и е свършвал по същия начин. Много жалко,че имате такова мнение.
За Гибън не мога да кажа нищо хубаво, този индивид няма как да бъде наречен учен, историк, поради своята прекомерна пристрастност, а и неприкрита омраза към българите. За нас той казва : „The Bulgarians, of what so ever species were atracted to the Roman wealth“…
Без да има понятие от лингвистига, този самозабравил се тип, казва за езика на старите славени – “ it was harsh and irregular“.
Гибън разкава лъжи, опитва се да внуши, че старите българи не си знаели точно границата, а и не държали на нея…
То бива омраза, но неговото е патологичен случай!
Вярно, много са чуждите фалшификатори на българската история. Но когато се говори за
наши (български) фалшификатори е редно да се посочат имена. Иначе говоренето „хей така „не е
в полза нашата история.5
Покойния вече Пламен Цветков и авторите на учебниците по история за 3 и 4 клас са първите, за които се сещам.
Неважението и дълбоката омраза са взаимни.Бедна земя,бедни дръгливи,въшлясали болни грозни сакати жители,които отглеждат овце.Това е Англия преди да започне да краде от другите народи.Това е и нашето отношение към средновековна Англия.Така е и наистина.Търнов град по своето богатство,архитектура и култура изобщо е немислимо да се сравнява с Лондон-например.Няма по-мизерна и долнопробноа нация от Английската по това време.Рим изобщо не ги е броял за хора.В сравнение с Тракийските провинции,тази бедна и въшлясала територия е изглеждала изключително мизерна.
Ама те хубаво ни сравняват с божествената намеса. То значи не сме хора а сме Богове.
Значи опитват се да ни изтрият историята (с това сте съгласен), но не се опитват да ни изтрият народа с отровните си ваксини? Май сте патриот с избирателна пропускливост г-н Костадинов.
Има разлика между патриот и идиот. Първият поставя българските национални интереси над всичко и се стреми винаги да бъде обективен, докато вторият вярва в световния заговор, кемтрейлс, рептили, извънземни, отровни ваксини, живот на Марс и т. н. Вие ще ме спечелите за своята кауза ако отидете в регион, в който вилнее примерно туберкулоза, без да си биете ваксина срещу тази болест, вземете и децата си с вас и ги пратите да си играят със заразени деца, без да са ваксинирани. Но странно, не познавам досега някой антиваксър, който да го е направил. Лицемерни идиоти.
Не англичаните са ни проблем. Проблемът е в самите нас. Децата ни не учат истинска, патриотично поднесена родна история. Не познават миналото на народа ни. В Царственика на българските владетели се дава рождена дата на България 165 г., а децата учат 681 г. Няма Волжска България, няма Алцек и Кубер. Канасите (князете) са наречени ханове, т.е. ние сме татари. Не се сравнява българската цивилизация с другите, дори не се показва, че България е духовната майка на Русия. Имаме значителен принос в световната цивилизация – децата не го знаят. Носители сме на уникални тррадиции, ценности, фолклор и култура – децата не го учат. Тогава защо се учудвате, че са безродници, готови да се прекланят пред всичко чуждо и вносно. Историците ни се надпреварват да плюят миналото ни (за справка тв-предаването „История.бг“ по националната телевизия, други пък като Стоян Динков са щастливи от 5-те века турско „културно присъствие“, в учебниците пишат чудовищни глупости.
Ако не се уважаваш сам, кой да те уважава?
Като цяло сте прав, но и вие залитате на моменти. Датата 165 г. не е посочена пряко, а се изчислява на базата на годините на управление на Авитохол, които са повече от 200. Това е очевидна легенда. Също така нямаме и владетели канаси. По вашата логика нямаме и царе, защото титлата през 9 век се изписва като цясъръ. Но като изключим тези конкретни примери, логиката ви е уместна.
Здравейте,
от какви източници стигате до извода, че след битката на Тепвел „.името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят“?
Посочил съм ги в статията. Не я ли прочетохте?
Простете,
не питам за броя на загиналите при битката араби, а за разнасянето на името на България по всички краища на тогавашния свят.
Вие шегувате ли се с мен:)
Костадинов, защо се правиш на идиот?Човекът пита “ от какви източници стигате до извода, че след битката на Тепвел „.името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят“? В статията посочвате източниците съобщаващи за броя на убитите араби.А кой е източникът за „името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят“?
Идиот е този, който при посочени два отделни източника от другия край на Европа, коминтиращи битката, пита откъде имам сведения. Или вие си мислите, че е посочено само числото на загиналите, без да се разказва нищо за битката? Доста тъпо и семпло, типично за некадърната тролска порода на коментиращия под странното име „возрождение“. Трябва да проверя айпито, може да се окаже турско като на няколко други подобни преди него неграмотни анадолски дьонмета, представящи се за българи. Отрепки.
Не, напълно сериозен съм.
В ИБИ т. 6, стр. 269 където е публикувана Хрониката на Теофан Изповедник, всичко което казва той по отношение на участието на българите в битка е „С тях започнал война и народа на българите и, както казват добре осведомени източници, избили 22 хиляди араби“. Дори не се споменава че е било пред Константинопол.
А пък малко по-горе се казва, че в Тракия настанала извънредно тежка зима и че 100 дни земята не се виждала от замръзналия сняг – измрели много коне, камили и други животни на враговете.
Та от Теофан твърде малко може да се извлече някаква световна слава на българите за спасението на християнския свят, още повече че той сам нарича българите ἒθνος – сиреч, народ, но народ противопоставен на λαος християните.
Да, добре е да учим децата си на самочувствие, но то не трябва да е фалшиво и надуто – неистината винаги рухва. А колкото за британската школа, която – видиш ли – едва ли не ни заличавала от историята, само ще спомена името на Стивън Рансиман.
И аз съм сериозен – не случайно не цитирам византийски източници, не се пристрастни, субективни и заблуждаващи. Погледнете посочените от мен източници, има ги в ЛИБИ, вижте Фулденските анали, Кордовската хроника, Геста Хунгарорум и т. н. Не на последна място – Рънсиман е изключение, което потвърждава правилото. Вие очевидно не сте на страната на България. Ние българите обаче сме – просто защото нямаме друга страна.
Англичаните винаги са изопачавали историята спрямо собствените си интереси. Те изиграват и основната роля за разкъсването на България след освобождението ни от турско робство. По този повод в книгата си „Тъмраш” полковник Ангел Вълчев пише:
„…Всичко е от ясно по-ясно. Английската дипломация не се интересува от страданията на българите и виновниците за тях. Тя се интересува за съдбата на Турция на Балканския полуостров, а то значи и за собственото си влияние. Затова насочи ударите си там, където й бе необходимо. В крайна сметка цялата дипломатическа игра зад гърба на българите блесна в циничната фраза на лорд Биконсфилд в парламента: „…избиването на 12000 души (а те бяха 30000) не е достатъчно, за да накара английската империя да наруши своите договори и да измени своята традиционна политика в защита на Турция”.”
Англия от началото на войната беше на страната на Турция. И когато руските войски минаха Одрин, английската флота навлезе в Мраморно море, а английското правителство заяви, че ако руските части продължават, ще срещнат английското оръжие. Австро-Унгария се пресъедини към Англия, Бисмарк също започна да им приглася.
Русия, която беше решила основните задачи на войната, трябваше да държи сметка за новата обстановка. Тя бе дала 200 000 жертви само на Балканския фронт, зимните походи бяха изтощили армията, ръководството и снабдителните бази бяха отдалечени, чувстваше се обща умора. Руското командване разбираше, че в момента главното е да се установи мир, да се успокоят духовете, враждата да улегне, да не се дава никакъв повод на противниците за намеса и по този начин да се закрепи достигнатото от войната. Затова то подписа примирие на 19 (31) януари и Санстефанския мирен договор на 19 февруари (3 март).”
„…като използваха настъпилото затишие турците и англичаните започнаха усилена подготовка… Започнаха да събират, прегрупират и организират битите турски полкове. Англичаните срочно докарваха оръжие и прехвърляха свои сили в Средиземно море. На беломорските пристанища прехвърлянето на бежанци – Сюлейманови войници към Мала Азия бе спряно. И същите тези бежанци бяха организирани във „въстанически” роти и отреди, набързо бе раздадено английско и турско оръжие. Така от разбитите при Пловдив Сюлейманови войници и от хилядите бежанци, достигнали да Беломорието, скоро бе образувана една многочислена „въстаническа орда”. „Но главен ръководител, душа на въстанието е бил английският посланик в Цариград А. Лейард. Френският историк А. Жонкиер, съвременник на събитията, пише как Лейард „изпращаше пари … и офицери на планинците в Родопите, повдигнати против русите”. За помощници на Сернклер са били определени още „5 английски ръководители” и няколко турски офицери…”
„…Щом става известен Санстефанския договор, „турските власти в Солун, драма, Ксанти, Гюмюрджина и други беломорски райони получават заповед от Цариград да оказват пълно съдействие на Сенклер за ликвидиране на установената в тези райони българска власт и за настъпление на север към Родопите”.”
„…Като развихриха религиозния мюсюлмански фанатизъм, емисарите разпространяваха сред въстаниците слухове, че „от Солун идва 40 000 английска армия”, че примирието е само „временна маска”, че границата на българското царство ще бъде на Шипка планина”, че „от Одрин към Пловдив настъпва друга голяма турска войска, която ще се съедини с въстаниците някъде в Тракия и пр.
„…Под натиска на Англия и Турция западните сили не признаха Санстефанския договор и свикаха конгрес в Берлин. На 30 юли (ст. ст.) 1878 г. бяхя обявени и решенията на Берлинския договор. Съгласно тези решения на територията на нашата страна се създадоха самостоятелно Княжество България и автономна Източна Румелия.”
Тези съдбоносни за нас моменти съм отразил и в книгата си „Моята България”, 2016 г.
На такъв ще му припомня само две имена от историята и ще го поставя на място,а те са Дойран и генерал Владимир Вазов.С това напомняне да сведат глави пред България.
Това,че англичаните не познаватв дълбочина нашата история и водени от негативни чувства пренебрегват и замълчават за светлите моменти в нея е обяснимо с отдалечеността ни,от това,че те се имат за приятели с турци и араби.Майната им-те трябва да бъдат оборвани и изобличавани с качествени исторически книги,написани професионално и обективно.От гледна точка на нашата обективност,обаче,могат да се посочат ред кусури, дължащи се на народната психология,която пък е сформирана от нерадостната ни съдба.Ще посоча само няколко:Кирил и Методий,славянската писменост,Православието,българската заслуга за “ облагородяването“ на руското племе.Тук едно 99% от пишещите са твърде емоционално обвързани и според тях тук българският принос е на всичките100%,като се пропуска, ролята на Византийската Патриаршия,от която тръгва инициативата.Българската страна (царе,просветители,книжовници) има решаващата роля на ТРАНСЛАТОР на Православието, Църковно-Славянската писменост и книжнина,ревностен пазител и разпространител.Но началото е все пак поставено от интересите и идеите на константинопол,колкото и еретично да звучи споменаването на тази мразена част от нашата зависимост.Обективността,обаче го налага.Иначе ставаме последователи на споменатия англииски историк.Може да се продължи-с отношението ни към Освобождението и Освободителите-тема,която беше доста активно разработвана последните месеци,от което стана ясно,че има хора,които са склонни да отрекат освобождението като светла дата,да плюят и храчат върху руската помощ и саможертва.Такова отношение заслужава презрение и граничи с отцепредателство. Ще спра дотук,но има и други примери от по-новата и анй-новата история,които също са белег на това,което Славейков е обобщил с неласкавото“Не народ,а мърша“
Специално за надутата, алчна и високомерна Англия мога да кажа, ча това е кръвопиецът на много народи, а ние от тях нищо добро не сме видяли.
Да живееш на остров може да е проклятие, но в случая с англосаксите, предвождани от викингска
върхушка, както и японците, се оказва печеливш дар от съдбата.
И двете нации са близо до континент. И на двете места явно добре са изучили римския принцип
,, Разделяй и владей ,, и към днешна дата поне британците са го извели до съвършенство . За което
им свалям шапка.
Обаче, толкова зло , и такъв геноцид по целия свят, довел до изчезването на цели народи, едва ли някоя друга нация може да се ,, похвали ,,.
Примери колкото щете: Индия, Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия…опиумните войни в
Китай, Централна Азия..преки и косвени жертви-десетки милиони човешки същества .
Англичаните, руснаците, американците, немците, французите, всичките ни мразят най-искрено и дружно. Цялата ни история го е доказала. Ние нямаме приятели, сами сме си. Единствено можем да разчитаме на себе си. Проумейте го. И Апостола още ни го е говорил.
Напълно съм съгласен. Руснаците например от неистова омраза към нас ни освободиха от турско робство.
Може да се правят, че не съществуваме и сме били колкото си щем диви, и дори да сме си честитили банята, но за сметка на това грижливо пазят и крият четвероевангелието на цар Иван Александър в Националната библиотека в Лондон…
Хубаво е да има повече такива сравнително-исторически публикации, които да ни отварят очите! Благодаря!
Интересите и потребностите от история на г-н Костадинов са сведени до безмислени съчинения по картинка на база исторически трудове на утвърдени автори. Не разбирам нуждата и ефекта от тази статия, още повече , че написаното далеч не се припокрива с истинския замисъл на книгите.
Доста претенциозен коментар, от който си личи, че за авторът му дори и картинките са трудни за разбиране, та какво остава за исторически книги. Следващият път първо прочетете книгата и после я коментирайте. Иначе приличате на червените хунвейбини, които много обичали да цитират Мао без да са го чели.