Как Боклук тарлъ стана символ на културно наследство

В началото на тази година имах разговор с представители на бранша на търговците с недвижими имоти. Поводът беше свързан с проблемите, които те имаха със служителите от кадастъра във Варна. За пример ми посочиха имоти в местностите Боклук тарлъ, Балъм дере, Ментеше и т. н. Имената ми бяха неизвестни и затова се поинтересувах къде са те. Оказа се, че са едва ли не под терасите на блоковете във Владиславово, където живея. Въпреки, че съм роден във Варна и съм израснал в квартала, ги чувах за първи път и затова попитах дали има и други подобни на територията на общината. Търговците ме засипаха с имена от сорта на Манда гьолджу, Караманачмасъ, Ташлъ гечит, Ковшак чешма, Ченгене дере, Фатрико. Обясниха ми, че от години се опитват да сменят имената, най-малкото за собствено удобство, но от общината не им обръщали внимание. Темата ме заинтригува и следващото нещо, което направих, беше да запитам жителите на част от тези местности, които са и вилни зони, дали им харесват имената. Тъй като не намерих човек, който да защити сегашните топоними, се обърнах и към общината, дирекция АГУП (Архитектура, градоустройство и устройствено планиране). Там ме запознаха с една стара, но недовършена инициатива на общинските съветници от началото на 90-те години за преименуване на местностите с неразбираеми за населениетото имена. Някои имена са били сменени, но повечето са останали – оказало се, че от земеделската служба поискали да не се пипат названията, докато не приключи връщането на земята на старите собственици. След като и от АГУП одобриха идеята се насочих към Общинската служба по земеделие, за да разбера дали преименуването няма да им причини неприятности. Там не просто ме подкрепиха, но ми дадоха за пример как една и съща местност, заради това, че е неразбираема като звучене, е записана по три различни начина и им създава само проблеми – Мешелик, Мишелик и Мешилика. След като се оказа, че никой няма нищо против, предложих тези местности да се преименуват на основание на указ на Държавния съвет от 1975 г., който постановява имената на географските обекти на територията на републиката да бъдат с разбираеми за населението имена. Преименуването е обикновен административен акт, няма да струва и лев на бюджета, няма да се налага гражданите да си вадят нови лични карти или нотариални актове и ще приключи за един ден – колкото е нужно за сесията на Общинския съвет. Дискусията беше внимателно проследена от варненци, които и досега не са казали и дума срещу идеята.

Написах всичко това, за да стане ясно откъде тръгна идеята за смяната на имената. Понеже турско-гръцките имена намериха пламенни защитници от всички краища на България, най-вече от София, а хора, които даже не са стъпвали в нашия град си позволиха да говорят колко важно наследство били тези имена и как се късала културната връзка с миналото си позволих да обясня накратко, че това е нещо, което касае само нас, варненци. Първоначално се обясняваше колко много пари щяло да струва това и след като стана ясно, че пари няма да се харчат, опонентите на идеята минаха на следващото ниво. Боклук тарлъ стана символ на Османската империя, която била и наша, българска държава, и на всичкото отгоре била забележително мултикултурално постижение на османците. Бре, да се чуди човек как така нашите предци са искали да се освободят от собствената си империя, особено след като научихме, че българската идентичност била просто една версия на османската нация. В идеята, възникнала както стана ясно съвсем прозаично, бяха прозорливо разкрити патриотични комплекси на възпалени националистически мозъци, а желанието на живущите в Ментеше да се смени името на местността им на Сборяново беше наречено първосигнална реакция на прости хора, уплашени за националната си идентичност. Всичките тези, меко казано, обидни за нашия народ твърдения се появиха, за да защитят Боклук тарлъ, Балъм дере, Ментеше, които впрочем са получили имената си през 1833 г. с решение на местното деврие, т. е. общински съвет. Повечето от имената, които се предлагат на мястото на сегашните, всъщност са автентичните стари български имена, сменени от турците. В стремежа си да защити Боклук тарлъ от посегателства ДПС пък открито политизира дискусията, провиждайки в идеята началото на нов възродителен процес. Някак срамежливо от партията с нескрити протурски симпатии забравиха да споменат, че възродителния процес всъщност е измислен точно от османците, които още през 1913 г. изгониха всички българи от Източна Тракия, заграбиха имотите им и след това даже смениха имената на селата и градовете им. Моят род идва от с. Крушево в турска Странджа. Днес там няма нито такова село, нито дори такава планина – селото се казва Армутли, а Странджа е преименувана на Йълдъз. И това ако не е белег за забележителните мултикултурални постижения на Османската империя, здраве му кажи.

Има и още нещо. Покрай вдигнатия шум намери повод да се обади и турският посланик, който дойде специално до Варна, за да се разпореди имената да си останат турски. Реакция на правителството, добре тренирано вече от Уорлик, беше да се съгласи с посланика и да се произнесе имената да не бъдат пипани. С това нещата се промениха коренно. Ако в началото се касаеше за един обикновен административен акт, днес това е наложителен и задължителен акт на самоуважение. Акт, който ще е белег за това дали българската държава служи на своите граждани, или на чуждите посланици.

Сподели поста:

Свързани статии

Ибрахим Реиси

Кои са следващите?

Когато миналата седмица беше извършен опит за убийство срещу словашкия мин.-председател Роберт Фицо, зададох следните два въпроса – кой има

Прочети повече

1 коментар на “Как Боклук тарлъ стана символ на културно наследство”

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *