Казват, че ако нямаш врагове, значи си живял напразно. Съдейки по това, аз очевидно към момента съм изживял поне няколко хиляди пълноценни живота, и продължавам да живея нови и нови.
В нашето упадъчно общество това е цената, която плащаш за удоволствието да казваш истината. Разбира се това не ме притеснява ни най-малко, даже напротив. Няма по-голямо удовлетворение от това да си свободен човек, да можеш да казваш каквото мислиш и да правиш каквото казваш. А нали знаете кой е най-големият враг на свободния човек? Не, не е поробителят, а ситият и нахранен роб. Робите никога няма да ни простят смелостта да бъдем свободни, и затова винаги ще се опитват да ни дърпат назад, към блатото на посредствеността, застоя и неусетното гниене.
Както е известно, насила можеш да вземеш, но не можеш да дадеш. Не можем да освободим някого насила, защото той пак ще се връща отново и отново в естественото за него робско състояние и отчаяно ще се оглежда за нови господари, на които да слугува. Но можем да даваме личен пример и да се борим да отваряме очите на слепците – ако е нужно и един по един. Защото свободата не е дар, а привилегия. Тя не е естествено състояние, тя е привилегия и трябва да се поиска, да бъде завоювана и след това постоянно отстоявана. Това важи еднакво както за човеците, така и за народите. За мен, като човек, мъж и българин, свободата е най-висшето благо!
Затова ще се боря до край за свободата на моя народ! Защото има ли свободен народ, ще има и независима България!
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации!
