Чували ли сте, че България не е държава, а територия? А че не е независима и суверенна страна, а колония? Замисляли ли сте се защо все по-често чуваме подобни неща? Аз поне нямам дилема по въпроса, но само преди два дни ми се удаде за пореден път да се сблъскам челно с гадната действителност на умиращата българска държава.
Звънна ми един стар познат от с. Чернево. Селото е голямо, в община Суворово, Варненско, и е близо до девненските заводи. Валентин Христов, както се казва моят познат, ми обясни по телефона, че разбрал как при строеж на депо за опасни отпадъци строителите са открили антично селище, но са го заличили с багери за да не би археолозите да спрат обекта. Първоначално не му обърнах внимание – редовно, докато бях директор на добричкия музей, ми звъняха с подобни сигнали, разнообразявани от време на време със сведения за тайното имане на Вълчан войвода. Обаче само минути по-късно по мейла ми бяха пратени снимки на фрагменти от антична керамика, сред които се виждаше и амфорен печат.
Реших да не губя никакво време и тръгнах веднага за Чернево, като го предупредих да се обади на варненския регионален исторически музей. Когато пристигнах там и видях на място артефактите веднага се отправих за депото. Охраната разбира се отказа да ме пусне да огледам терена, поради което поисках да разговарям с някой от началниците на пазача. По телефона обаче началникът, който не се представи как се казва, ме засипа с реплики от сорта на „ти къф си ве“ и „няа ти са обясняам“ и почна да ми крещи заплашително. Когато му казах, че ще дойда в централата на „Солвей соди“, които изграждат въпросното депо, получих репликата „къдет искаш там утивъй“ и ми се затвори телефона. Към този момент бях решил да изчакам колегите от Варна, но този разговор определено ме амбицира да отида до Девня. Когато влязох в централата на фирмата и се представих кой съм изведнъж се приближи човек, който вече със съвсем друг тон ми обясни, че е приказвал преди малко с мен. Разговорът вече беше любезен, на чист и правилен български език. От момента, в който ме видя, арогантният тип от телефона се беше превърнал в съвсем хрисим човечец. Само ми повтаряше, че депото било частна собственост и не можело да се влиза в него. Докато седях във фоайето и чаках да дойде представител на фирмата, ми направи впечатление огромният портрет на входа – на нейният основател Ърнест Солвей. Още две неща ми направиха впечатление – че името му не беше написано на български и че българското знаме беше скрито зад фирменото знаме и почти не се виждаше. Когато ме видя, че снимам, портиерката почна да ме заплашва да не го правя, защото било частна собственост и съм нямал право да снимам. Като цяло в тази фирма думата частна собственост явно означава много…
След малко вече разговарях със служител, представил се за юрисконсулт на фирмата. Обясних му какво е станало и че трябва да осигури достъп на служебните лица от музея и регионалния инспекторат за опазване на културното наследство до мястото. Белгийският българоезичен служител (Солвей е белгийска фирма) през цялото време повтаряше, че не знае за какво става въпрос и че фирмата им няма нищо общо. Докато излизах от сградата ми направи впечатление един паметник, останал от времето на социализма, намиращ се точно срещу централата на Солвей.
Оказа се, че е построен през 1981 г. когато приключва строителството на девненския промишлен комплекс. Паметникът и растителността пред него бяха напълно занемарени, както и плочата отпред, а пътеката водеща към тях беше обрасла с трева. Типично за колонията – колонизаторите не се интересуват от историята на местните аборигени, а само от своята собствена (видно от контраста между грижливо поддържания кът на Солвей и изоставения български паметник).
Когато отидохме на място с колегите от Варна служителите на Солвей изведнъж започнаха да се държат подигравателно, като си подхвърляха реплики помежду си как нищо нямало да се намери, защото нищо нямало и т. н. Стана ми странно, защото само преди половин час единият от тях трескаво заявяваше как въобще не знаели за какво става въпрос. Междувременно се оказа, че всички строителни действия са извършвани още миналата година. Багеристът, който бил на обекта по това време, е бил заплашен по неговите думи от ръководителя на строежа, че ако не си мълчи заедно с колегите си, ще бъде уволнен наред с всички други. И си е мълчал… Все пак той дойде заедно с археолозите от Варна, обиколи терена, показа местата, на които е копал и е открил керамиката, но за съжаление всичко е било изгребано безвъзвратно – теренът е бил издълбан в дълбочина от няколко метра.
Археолозите откриха само два малки керамични фрагмента на терена и нищо друго. Впрочем, докато те правеха своя обход, единият от двамата служители нагло ми каза, че някой от археолозите можело да хвърли на земята донесена от него керамика и така да инсценира наличието на археологически обект на мястото. Казах му, че за разлика от повечето държавни институции и почти всички чуждестранни „инвеститори“ музейните работници не лъжат и не мамят. Българоезичният белгийски служител ме изгледа неразбиращо…
Каквото и да се е случило преди месеци на това място, вече е трудно да бъде доказано и разкрито в цялост. Работниците са били наплашени и са си мълчали. Всеки си пази мизерната заплата от 500 лв. Голямата чужда фирма никой не я закача – от жителите на селото, които искат да правят референдум срещу изграждането на това депо за опасни отпадъци в близост до Чернево, се оплакаха, че даже и медиите не им обръщат внимание. Много важно, нали? Няколко натровени българи, някое изринато антично селище, все тая…
Повече коментари са излишни, изводите всеки да си ги прави сам.
1 коментар на “Колониални теории и практики”
Визитките на любезните служители да се съберат. След годинка две – бързо съдебно производство за унищожаването на националното културно наследство. И една хубава присъдка – няколко години обществено-полезен труд. ето кой ще прокара тунелът под Шипка. Хубаво е да се съберат и от НОИ списъците с „частните“ служители на „Солвей“ – ето как солвеите ще поработят и за ДЪРЖАВАТА.