Контрареволюцията на българските грантаджии

След бурните варненски протести през миналата седмица почти не останаха коментатори, които да не се упражниха по темата с протестиращите варненски граждани. Веднага след протеста се зададоха опорните точки, че протестиращите били предварително организирани, че не били случайни, че били платени, че били лумпени, че не представлявали всички варненци, че всичко било предизборно и т. н. Като цяло същото като по адрес на протестиращите преди две години, само дето тогава тези послания бяха от страна на БСП и ДПС, а сега са от страна на ГЕРБ.

Стремежът всичко да се неглижира и представи като пълна инсценировка обаче особено много проличава не къде да е, а в статия на в. „Капитал“, озаглавена „Варна – революция, ама другия път“. Авторът, скандално известният Спас Спасов, бивш служител на Добрин Митев, един от малкото осъдени български политици, е направил и невъзможното, за да дискредитира разгневените свои съграждани. Същевременно странно, но повече от половината материал на Спасов е посветен на мен. Е, за мен поне не е странно, и то поне по две причини. Първо, аз бях единственият, който постави исканията на гражданите в дневния ред на сесията, и това не е успял да скрие дори и самият „журналист“, и второ, защото същият този Спасов е автор на донос срещу мен в прокуратурата заради, забележете, моя статия. Все основателни причини заради които кореспондентът на „Капитал“ и „Дневник“ във Варна е съчинил поредния си псевдоаналитичен пасквил.

Коментарът започва с цитат от същата статия, заради която Спасов иска затвор за мен, като разбира се цитатът е изваден от контекст. Миналата година, докато разчиствах заедно със съмишленици разрушенията в Аспарухово след наводненията, видях как цигани от всички краища на града се стичаха в квартала за да получават помощи. Това беше отразено от всички варненски медии, без кореспондента на „Капитал“ и „Дневник“ разбира се. Той обаче си е позволил да „вземе“ моите думи към мародерите и да твърди, че съм ги адресирал до „циганите, потънали в калта на наводнения варненски кв. Аспарухово“. Това му е първата лъжа.

Втората лъжа е, че през 2011 г. съм повел „отряд младежи с метални пръти“ към едно от гетата на Варна, и сам съм предизвикал ареста си. Странно. Все пак минаха само 4 години от тогава и репортажите, клиповете и снимките от случката тогава още са достъпни в интернет. Не би трябвало да се лъже толкова нагло. Нищо подобно нямаше, нещо повече – нямаше дори и един човек с пръчка, камо ли пък с метални пръти. Но кой знае, след още 4 години може да се окаже, че всички протестиращи са били въоръжени с автоматично оръжие.

Третата лъжа е, че съм инсценирал протести срещу подмененото съдържание на учебниците по история. Написал е, че „пред два пъти повече журналисти петимата му сподвижници заплашиха, че ще спрат децата си от училище, ако уроците не бъдат подменени. Разбира се, не се случи нито едното, нито другото.“ Странно, Спасов не беше на този протест. Хората бяха повече, но и сто да бяха, имам усещането, че пак нямаше да са достатъчно за „журналиста“. По ирония на съдбата обаче точно на 9 август 2015 г., т. е. само два дни след излизането на вестника, министърът на образованието Тодор Танев даде пресконференция, на която обясни, че предстои издаването на свитъци с корекции на учебниците, докато не излязат изцяло новите издания. Точно за това разговаряхме с министъра след нашите протести и точно това ни обеща той. Заради това не се наложи да спираме децата си от училище, и се радвам, че успяхме да постигнем поредната си малка победа. Нещо, което разбира се кореспондентът Спасов не отрази, но което естествено не го спира да подменя истината с измислици.

През цялото време прави впечатление следното – според Спасов аз или се опитвам да напомням за себе си (когато няма избори), или правя предизборна кампания (когато има избори). Излиза, че каквото и да правя, все е с умисъл. Абсолютно същото внушение прозира и в цялата статия, и това се опитва да докаже „журналистът“. Е, да питам тогава смелия американски грантаджия – може ли въобще ние българите да имаме правото да проявяваме някаква гражданска активност? Кое точно ни е позволено, Спасов? Аз конкретно мога ли да имам позиция и да я защитавам, или това не е разрешено, защото споделям възгледи, различни от официално пропагандираните в нашата територия, простете, държава?

Имаше един много запомнящ се момент от „Железният светилник“. Лазар Глаушев разказваше на българите в Преспа как един калугер седял на пазара и държал нещо скрито под един чул. Минавали хората, питали го какво има, той не казвал, докато накрая те решили сами да проверят и какво да видят – седял там нашият народ, едва дишащ и полузадушен. В този момент преспанци бързо викнали – калугерът е гръцкият владика, а народът са те самите, след което изгонили фанариотите от града си. Та в този смисъл плитката манипулация на Спасов е напълно разбираема. Българите посегнаха към своите граждански права и грантаджиите (съвременните фанариоти) побесняха.

Във Варна нямало революция ли? Напротив, има. Но тя е както срещу корумпираното и некадърно управление на града и държавата през последния четвърт век, така и срещу всички обслужвали това управление през годините. Затова е нормална и разбираема пасквилната контрареволюция, което на свой ред означава, че сме на прав път в действията си.

Вазов го е казал най-добре – „Тирани, всуе се морите!“

Нямам какво повече да добавя.