Къде точно живеем?

От известно време, докато обикалям из България, се сблъсквам с много сериозен проблем. Изключително ми е трудно да слушам български радиостанции…

В Северна България

Пътувам за Вършец от София… и малко преди да изкача Петрохан хващам първата румънска станция. „Културал“. Решавам, че ще търся друго и попадам на „Музикал“. Следващата в списъка е „Триниташ“ – ориентирана към по-религиозните слушатели, докато не се включва радио „Олтения“, румънски чалга-канал. В останалите честоти хаотично се надпреварват други отвъддунавски радиа, но без същото качество. Тези първите ги хващам така добре, все едно не съм на върха на Балкана, а в центъра на Букурещ.

Загадка остава за мен как става това, след като от географията знаем, че румънския бряг е по-нисък от нашия, а и аз се намирам на 800 м. надморска височина, и освен всичко друго – на 100 км от Румъния. Най-интересното е, че тези станции се ловят безупречно от Видин до Варна, дори и на местата, където не се хващат единствените ни две национални радиа – „Хоризонт“ и „Дарик“.

Но като казах Варна…

Не само там, но и по цялото Черноморие турските радиостанции отдавна са възстановили турското робство – макар и засега само в радио ефира.

По южната граница

…положението не е по-различно. Въпреки факта, че ние отново сме по-нависоко от гърците, техните радиа доминират в целия Рило-родопски масив. И това не ми е много ясно как става, при условие, че когато човек влезе в Гърция, българските станции се губят само на десетина километра след границата. А българските планини се виждат ясно на север. Високо на север.

За западната граница

…от времето на Тито нищо ново. Сръбската музика владее ефира от връх Тумба в Беласица до устието на Тимок. Най-интересното обаче е, че покрай продължаващото разлагане на Македония и албанския натиск, вече може да се слушат и две албански радиостанции, излъчващи от Скопие. Хващат се перфектно до входа на София. От там щафетата до идеалния център на столицата се поема от казинното радио „Скопие“ и сръбското радио „Белград“.

Забравих да отбележа, че гръцките радиа стигат чак да Радомир.

Та къде живеем?

След Маастрихт и падането на вътрешните граници в Европейския съюз, стана популярна приказката, че ако пътуваш и пропуснеш табелата на входа на държавата, трябва да си пуснеш радиото, за да разбереш къде си.

Къде сме ние?

С нашия ефир, в който силите на излъчвателите си мерят румънски, турски, гръцки, македонски и сръбски радиа. В който и без това български език не се чува, защото най-слушаните станции са музикалните. А те пускат само чужда музика. И в който има едно радио, което носи името „БГ радио“, което повече би прилягало на малцинствено българско радио в чужда държава…

Толкова сме зле, че ако примерно на човек по северното ни Черноморие му писнат анадолските станции, единствената му алтернатива са румънските. „Дарик“ и „Хоризонт“ са изключения, но изключения с пращене и смущения в ефира…