Мулти-култи миш-маш

Ако се чудите как може да унищожите тихо и кротко един народ, без да вдигате много шум, нямате нужда от специално упътване. Просто трябва да си набавите български учебници по история. Те ще ви покажат как последователно, акуратно и методично можете да заличите хилядолетна история, култура и идентичност, като превърнете носителите на тези ценности в аморфна маса без самосъзнание. С други думи, като заличите и асимилирате българското в българите.

Учебникът по „Човекът и обществото“ (бивше Родинознание) за четвърти клас дава един от многото примери в тази насока. Още в предговора му (стр. 3) се казва, че „Вие – българи, турци, арменци, евреи, роми – сте бъдещите български граждани“. Учебникът още от самото начало вместо да създава усещане за общност, разделя българската нация. Това изречение се повтаря почти из целия учебник – „В Българското царство живеели различни по език и вяра общности. През XIII – XIV в. големите градове имало евреи и арменци… На Балканите имало и общности от роми“ (стр. 39), „Българи, гърци, арменци, евреи живеели в свои квартали около църквите и синагогите. След XV в. забележимо се увеличили евреите и ромите“ (стр. 42), „Ромите (циганите) се появили на Балканите през X в. През XVI в. султанът приел прогонените от Испания роми и евреи. Отличителни черти на ромската общност са волният живот, музикалността, привързаността към рода“ (стр. 43), „В Княжество България българи, турци, арменци, евреи, гърци, роми и други общности били равни пред закона и конституцията и законите“ (стр. 54), „В Княжество България турци, арменци, евреи, гърци имали училища на своите езици… В редица райони на България живеели хиляди турци.“ (стр. 55), „В Източна Румелия живеели българи, турци, гърци, арменци, евреи, роми и др.“ (стр. 56), „В Източна Румелия българският, турският и гръцкият език били поставени наравно. Великите сили искали да създадат образец на държава, в която различни хора да живеят мирно и заедно… В свободна България евреите били сред най-образованите хора“ (стр. 57), „Българи, турци, арменци, роми участват в градежа на съвременна европейска България“ (стр. 66), „Всички етнически общности имат принос в културния живот…“ (стр. 67), а в завършек има цели две страници, посветени само и единствено на „Общностите в Република България днес – турци, арменци, евреи и роми (цигани)“ (стр. 82 – 83). Е? Помните ли още за чия история говорихме в началото? Българската? Турската? Циганската? Ако още помните, продължаваме.

В историята на всеки народ има славни и величави, героични и трагични моменти и хора. В учебника за четвърти клас – не. Всички български военни победи и героични загуби са изтрити от него. „Оцелели“ са само битката при Върбишкия проход през 811 г. и победата на цар Калоян срещу кръстоносците при Одрин през 1205 г. Победата на Аспарух при Онгъла, войните на Симеон Велики, битките на Самуил, Клокотница и т. н. са заличени от историята. Най-голямата трагедия в нашата история и една от най-големите световни – ослепяването на 14 000 български войници на Самуил от византийския император Василий II – липсва. За падането на България под византийско робство има само едно изречение – „След 1018 г. българи и византийци съжителствали за почти 170 години в една държава с обща вяра и църква“. Робство ли казах? Имах предвид съжителство…

Като заговорихме за робство, се сетих за Османската империя. В урока, наречен „Българите в Османската империя“, за българи почти не се говори. От него може да научим, че „Държавата на османците се превърнала в империя. В нея мюсюлмани и немюсюлмани живеели заедно… Ислямът учи, че на този свят всичко зависи от бог Аллах, че човек е длъжен да прави добро, да бъде честен, да прощава, да помага на бедните.“ (стр. 42 – 43). Припомням – това не е пропаганден наръчник по ислямознание. За всеки случай, ако сте забравили. За хайдутите има само две изречения на стр. 44. Явно е пропуск, вероятно при следваща редакция на учебника ще бъдат отстранени и двете. За Васил Левски пише, че „Апостола бил заловен от полицията и осъден на смърт“ (стр. 52). Защо е бил апостол и на какво, не е ясно. Не е ясно и какво престъпление е извършил, та полицията го е гонила, но щом го е заловила и осъдила, престъпник ще да е бил, без съмнение. Поне според учебника…

Помните ли още, че става въпрос за учебника по „Човекът и обществото“ (бивше Родинознание)? Защото продължаваме. България се освободила през 1878 г. От какво се е освободила, не можем да разберем. Кой я е освободил, не знаем. Българският национален идеал – Сантефанска България – е изтрит от историята. Съответно не се споменава и разкъсването на нашата страна, извършено от западните велики сили. С оглед на евроатлантическите ценности не е културно някак си да го споменаваме. А като споменах тези „ценности“, не мога да пропусна да цитирам как са обяснени – „Европейските ценности са човешките права, равнопоставеността на хората, уважението към достойнството на всеки човек, свободата за изява и др.“ (стр. 61). За американските, африканските, азиатските или австралийските ценности не се говори. Те явно са по-различни от европейските. Впрочем в учебника има цели два урока, посветени на Европейския съюз (стр. 64 – 67) – повече, отколкото е отделено на цялата българска история от X до XIV в., и повече от написаното за целия български XX в. В това отношение са надминати дори учебниците на социалистическа България, в които въпреки господстващата комунистическа интернационална идеология уроци за Съветския съюз нямаше. Сегашният либерален режим, управляващ от 1989 г., обаче явно е доста по-агресивен в налагането на своята идеология. Но няма как, все пак не се премахва лесно идентичност, градена повече от 1300 години. Трябва още старание.

В учебника няма да намерите нито ред за Македония и за героичната борба на българите там и в Одринско срещу турското робство след 1878 г. Въобще дори самата дума Македония не се споменава никъде. Илинденското въстание, Балканските войни, борбата за обединение на разпокъсания български народ – всичко това е изтрито и заличено. За сметка на това има цял абзац, посветен на Възродителния процес, по време на който „Режимът на Тодор Живков започва насилствена замяна на мюсюлманските имена с български. Тези престъпни действия злепоставят България пред света“ (стр. 58). На стр. 82 пък пише, че „Насилието над турците и другите мюсюлмани през 1984 г. болезнено засяга тяхното достойнство.“ Така де, смяната на имената, продължила цели 5 години, е къде-къде по-зверско деяние от 5 века варварски геноцид.

Но най-зловещото нещо в учебника е оставено за финал. Последното приложение се нарича „България в миналото, настоящето и бъдещето“ (стр. 81 – 83). Миналото е представено с две глави, посветени на българите през XV – XVII и Възраждането. Настоящето е представено с главата „Българските общности по света днес“ – в нея се говори за българи в САЩ, Австралия, Канада, даже за „хиляди потомци на изселници от България, живеещи в Турция“, но за българи в Македония, Тракия, Северна Добруджа, Поморавието няма и думичка. Споменати са българите в Западните покрайнини, само че Покрайнините са наречени „източна Сърбия“. Финалната глава е наречена „Общностите в Република България днес“. В нея се говори подробно за турци, цигани, арменци, евреи, обяснява се точният им брой, дори нещо повече – уточнява се, че „турците имат важно участие в политическия живот“. Обаче нещо липсва. Познахте ли кое?

Българите… За нас място в бъдещето на многонационалната, мултикултурна и полирелигиозна България не е отредено.

Това е положението, български народе. Обучават децата ни на този антибългарски мулти-култи миш-маш и ги превръщат в затъпяла и деградирала маса без самосъзнание, удобна за асмилация и претопяване и неоказваща съпротива на каквото и да е чуждо влияние. Но те са деца. Не могат да окажат съпротива. Ние обаче, техните родители можем. И сме длъжни. Защото България, това са нашите деца. Изгубим ли ги, губим и нея.