От средата на 80-те години на миналия век България навлиза в демографска криза, прераснала в демографски колапс, а в последните 10 години в невиждан досега в световната история демографски апокалипсис. Случайно или не, управлението през тези 10 години е еднолично в ръцете на Бойко Борисов, а той самият участва активно в управлението на България от 2001 г. насам, т. е. вече повече от 17 години. Водим убедително челните класации в света по висока смъртност, заболеваемост от онкологични, сърдечни и хронични болести. Измираме с по-бързи темпове отколкото в страни, където се водят войни от години. Именно в такава ситуация насърчаването на семействата да имат повече деца е от първостепенно значение. За съжаление несигурната среда, липсата на гарантирано лечение и осигурени грижи за децата води до отлагане на раждането на първата рожба във времето, а тези двойки, които са се престрашили и имат вече дете, трудно предприемат крачки за второ, камо ли за трето.
С отлагането в годините, се проявяват усложнения при някои от родителите и те като семейство са неспособни по естествен начин да имат рожба, което налага да се прибегне до ин витро процедури. В огромна част от случаите младите не могат да си позволят финансово процедурите и са принудени да прибягнат до финансиране от създадените общински и държавни фондове за подпомагане.
Тези фондове, а и фондации, започнаха да се създават преди около 10 години с единствената цел да са в помощ на нуждаещите се семейства. Но какво се случи? На входа и на изхода на някои от тях застанаха верни другари от ГЕРБ, които еднолично решаваха кой заслужава да има дете и кой няма. На някои двойки беше отказвано финансиране, а на други бе позволено да имат повече от фиксирания лимит от 3-4 опита. Не стига това унижение, но за бъде абсурда пълен някои от общинските фондове бяха закрити (като този във Варна), а впоследствие открити наново без никакви обяснения, освен неофициалното, че понеже били създадени по предложение на опозиционни активисти те им правели реклама на тях самите.
В тази връзка да разкажа една история. Когато през 2013 г. се закри фонда във Варна, въпреки моите предложения да не се закрива, общинските съветници от ГЕРБ гласуваха единодушно за ликвидирането му. Единият от гласувалите за ликвидацията беше и тогавашният общински съветник и сегашен кмет Иван Портних. Впоследствие на два пъти предлагах фонда да се възстанови, но гербаджиите не приемаха предложението. През 2015 г. фонда беше възстановен, но вече по предложение на… Иван Портних, кмет на Варна, което беше абсолютно еднакво с моето преди. Когато питах един от съветниците на ГЕРБ защо не са гласували по-рано моето предложение, той по гербаджийски арогантно ми отговори така – за да не ти правим реклама. На моят отговор, че заради това си поведение те са лишили няколко семейства от възможността да имат деца, той ми отговори през смях, че с пет деца повече или по-малко било все тая… Изводите ги оставям на вас.
Възраждане се отказа от партийната си субсидия и реши да я дарява за каузи, свързани с усилия за преодоляване на демографската катастрофа. Първият транш отиде изцяло за Държавния фонд за асистирана репродукция, а по-голямата част от втория за фондация „Искам бебе” с ясната идея, че на България ѝ трябват деца, за да не изчезне до няколко години, че трябва да се подпомогнат семейни двойки, на които до този момент е отказвано финансиране или не са останали средства за тях.
В денят, в който обявихме за какво ще даряваме парите, мин.-председателят Борисов обяви публично, че е взето решение да се осигури безлимитно финансиране на държавния фонд и че ще се правят колкото опита е нужно и необходимо. Само че в края на годината се оказа, че това е била една от многото лъжи на Борисов – нищо от обещаното не се случи. Очевидно отново мотивът на ГЕРБ е бил да не се допусне някой „да си прави реклама“, пък на децата на България – майната им.
Факт е обаче, че вчера същият този Борисов беше награден от фондация „Искам бебе” с награда „Ангел на благодарността”…
Нека сега да проследим за кое точно действие българският министър-председател получи тази награда? Че излъга за безлимитното финансиране? Че няма осигурено лечение за вече родените деца, та трябва родителите да търсят сами пари чрез просия и кампании? Че по време на неговото управление вече има над 200 000 двойки с репродуктивни проблеми? Че десетки хиляди малки „ангели” за загубили битката с живота, поради отказ от лечение? Че стотици хиляди избягаха от България, далеч от близки и роднини? Че откакто Борисов управлява страната ни раждаемостта спадна от 80 000 деца на година до 55 000 деца на година? Че за периода на същото това управление България намаля с почти 600 000 души?
„Ангел на благодарността“ за Бойко Борисов е цинизъм, нямащ равен в съвременната ни история. „Ангел на срама“ би била далеч по-адекватна награда за него. Призовавам Бойко Борисов да върне предоставената му награда и да изпълни обещанието си към българските семейства, за осигуряване на безлимитно финансиране на инвитро опитите. Това поне може да направи. За друго няма смисъл да говорим – нито иска, нито знае как да го направи, а и докато го обсъждаме времето ще си минава и в края на годината ще отчетем, че сме намалели с нови от 80 000 до 100 000 души.
Но всичко е точно. Поне за 1 167 000 българи гласували за ГЕРБ на последните избори.
п.п. познавам много от активистките на „Искам бебе“ и съм споделял техните мъки и борби, те са чисти души. Помагал съм им винаги от сърце, колкото и както съм могъл. Точно заради това няма да спестя това, което чувствам сега, и ще го кажа – момичета, срам ме е от това, което направихте. Вие си знаете защо сте го направили и не сте длъжни да се обяснявате никому. Но ме разочаровахте ужасно много…
1 коментар на “Награда на срама”
Костадине,предателството боли най-много.Не си струва усилията да се гърбиш за племе,имащо се за народ-българина все още не е „узрял“. Няма истински патриот,който да не е умрял в нищета и бедност.