България има нужда от Възраждане!

15 юни, Видовден, Плиска. Хора от всички краища на България се събрахме в читалището на старата българска столица, за да поговорим за бъдещето на нашата Родина. Събрахме се точно там, защото няма друго място, което така добре да олицетворява миналото, настоящето и бъдещето на страната ни. Миналото величие, сегашният упадък и бъдещето разложение са едновременно видими в този град, от който преди повече от 1300 години почна историята на Дунавска България. Градът е бил с повече от 2000 души население преди 25 години, а днес в него живеят по-малко от 700. В единствената детска градина от 22 деца едва 4 са българчета, а в училището са 8 от 80. Както каза една местна жителка, Плиска е последната българска крепост в плисковското поле. Всички други населени места са циганизирани…

Не че не можехме да изберем и друго място за нашата среща. Лъскави зали с климатици и всички удобства има навсякъде по големите градове. Но големите градове вече не са България. Те са анклави, изпълнени със самодостатъчно и самодоволно население, все по непознаващо и неразбиращо останалата част от страната. Защото от 5 500 населени места у нас, селата са 5 250, а големите градове са едва няколко десетки. А в селата вече сме малцинство в повече от 1 600 от тях… Ако искахме да говорим открито за нашите проблеми, трябваше да бъдем на самото място.

Но кои сме ние? Ние сме млади, работещи, национално мислещи, образовани и семейни българи, които искаме да запазим България и за нашите деца. Защото, както е тръгнало, не е много сигурно какво наследство ще им оставим. По-голямата част от нас не са членували в политически партии, но всички сме обединени от едно – разочарованието от политическата ситуация в страната и нежеланието ни повече да стоим безучастни сред общата деградация на народа, обществото и държавата. Защото това че сме разочаровани не значи, че сме отчаяни. Ние не искаме повече някой друг да определя съдбата ни, не искаме и някой друг да ни оправя. Пораснахме и можем да се справяме сами. И понеже не искаме когато дойдат избори да се питаме отново за кого да гласуваме, и понеже ни омръзна да гласуваме не ЗА, а ПРОТИВ някой, само и само да спрем поредното по-голямо зло за сметка на по-малкото, и най-вече защото ни омръзна да гледаме как след изборите двете злини, голямата и малката, успешно се сработват заедно в управлението, решихме да направим нещо ново. Да поемем отговорност за себе си и да създадем нова организация, която нарекохме „Възраждане“.

Да, ще се каже че това е поредната, че вече са стотици, но в крайна сметка това е хубавото на демокрацията. Когато нещо не ти харесва, опитваш се да го промениш. В родния политически батак промяната няма да дойде от улицата с граждански натиск. Само революция би могла да реши радикално ситуацията у нас, но за това нашето общество все още като че ли няма сили. Затова – политическа организация и борба за налагане на нашите идеи.

Принципите, които ни водят, почиват на нашето разбиране за свободата, достойнството и силата на националната общност. За нас основни стълбове, които изграждат и поддържат държавата и обществото са семейството, морала и образованието. Ще направим всичко необходимо, за да убедим нашите сънародници, че има смисъл в борбата и че не всичко е загубено. Това, което ни е останало, е нашата Родина и нашите деца. Само от нас зависи какви ще бъдат те след нас.

Ето защо насрочихме учредително събрание на 2 август, Илинден, отново в Плиска, отново в старото и овехтяло градско читалище. Защото Видовден е ден за разплата, а Илинден е ден за бунт. Бунт срещу конформизма, инерцията, нихилизма, упадъка и неверието. Ние не вярваме на онези от поколението с картончетата от Държавна сигурност, не вярваме и на отгледаните от тях наследници, но вярваме в себе си. И ще се борим, за да успеем!

Сподели поста:

Свързани статии

Ибрахим Реиси

Кои са следващите?

Когато миналата седмица беше извършен опит за убийство срещу словашкия мин.-председател Роберт Фицо, зададох следните два въпроса – кой има

Прочети повече

17 коментара на “България има нужда от Възраждане!”

  1. Пламен Велев

    Коце , поздравявам те ,че продължаваш да бъдеш родолюбец и патриот.
    Дано новата партия Възраждане да има успех, а също в нея да членуват истински българи които имат първо идеалите на възрожденците, а после да мислят за материалното благополучие. НА ДОБЪР ЧАС !

  2. Пиер Божилов

    Поздравления! Най-сетне лъч светлина в политическата българска мъгла.
    След толкова ризи, които свалиха от гърбовете ни, сал едното достойнство ни остана. Нека поне него вдигнем, като факел, за да покажем, че сме НАЦИЯ!

  3. Милен Атанасов

    Аз съм 1вия, който ще гласува за вас! Браво! (и не гледайте троловете в интернет, защото те са 20, а будните българи и родолюбци – милиони!!!)

  4. Толкова сте смешни! Изживявате се на глас народен- глас божи,а само и единствено се скатавате в иразяване на мнение,което,всеки от нас,има! Какво практически предприемате? Или само си чешете езиците и ангажитате социалното пространство! Говорете с действия,каквито искаме от такива като вас!

  5. Добре , хубаво ще учредите партия/движение. Каква е вашата позиция относно международната обстановка и геополитическото място на България?

    1. Костадин

      Записали сме го в учредителната декларация. България трябва да води външна политика основана първо на националните си интереси, второ на интересите на многобройните български общности около нас, и трето – създаваща предпоставки за развитие на българската икономика чрез задълбочаване на контактите с перспективни търговски партньори навсякъде по света.

  6. Народен Съд

    „….За нас основни стълбове, които изграждат и поддържат държавата и обществото са семейството, морала и образованието….“

    За жалост и тук не се споменава думата ЗАКОНИ! Без закони няма възраждане а България има нужда от Крумови закони по-вече, от каквото и да било друго. Промяна на Конституцията на България трябва да бъде задача No 1 на всеки българин, който все още милее за страната ни! Видя ли го това тук, ще намериш в мен верен подръжник.

  7. Александър Аргиров

    Доста добре написано, но за съжаление нереализируемо. Проблемът не е само в България. Това е глобален проблем и там е цялата беда. Светът се урбанизира, селата деградират и населението се концентрира в големите градове. Така, че България вече е големите градове, където живее основната част от населението. Независимо, че по брой селата са много повече от градовете. Но за да се промени ситуацията, трябва коренна промяна на световната икономика, защото днешните обществено-икономически отношение, просто гонят хората от малките населени места.
    Конкретно за България трябва да се промени политическата система така, че циганите да бъдат принудени да работят, а не да разчитат на социални помощи. Ала нашите политици нямат интерес от това и те, подобно на спартанци при Термопилите храбро бранят статуквото, защото при наблюдаваната трайно ниска избирателна активност, ромските гета са своеобразни ферми за развъждане на гласоподаватели.

    1. Костадин

      Г-н Аргиров, много моля, обиколете съседните ни държави, както и тези в Европа, и ми кажете къде точно, освен у нас, селата деградират и населението се концентрира в големите градове? А, в Африка е така, разбира се. Но ние с кого се сравняваме и накъде сме тръгнали?

  8. Александър Аргиров

    Да речем в Португалия. Типичен пример за предимно селска страна в миналото, каквато е била и България, днес от десет милионното население около четири милиона живеят в Лисабон. По неофициални данни разбира, тъй като много от хората не са си сменили адресните регистрации. Също както у нас по отношение на София и другите големи градове. Друг пример е Гърция. Там заетите в селското стопанство са предимно възрастни хора, защото млади в селата почти няма. Мога да посоча и Сърбия. За последните двадесет години около половин милион души са се преселили в градовете, най-вече Белград, а много села са с по няколко жители.
    За да има хора в малките населени места и територията да бъде развита равномерно, трябва сериозни инвестиции за инфраструктура и създаване на трайни работни места в неселскостопанския сектор, защото механизацията в земеделието, прави много хора на село излишни.
    Също така трябва да се реши проблема с масовите кражби, защото не може един фермер да полага половин година труд за да отгледа реколта, а циганския башибозук да я съсипе за няколко часа.

  9. Народен Съд

    Господин Александров, всичко е толкова просто но за съжаление отново опираме до нуждата от железни закони. А само с един такъв закон може да се постигне повече, отколкото с каквото и да е било друго. Ето го:
    1 ДЕТЕ = ДЕТСКИ ЗА 1 ДЕТЕ
    2 ДЕЦА = ДЕТСКИ ЗА 2 ДЕЦА
    3 ДЕЦА = ДЕТСКИ ЗА 2 ДЕЦА
    6 ДЕЦА = ДЕТСКИ ЗА 2 ДЕЦА
    12 ДЕЦА = ДЕТСКИ ЗА 2 ДЕЦА и т.н.
    Държавата ни не е „бавачка“ и който иска много деца, трябва да може да си го позволи!!!
    От тук ще последва такава въртележка, че свят ще ни се завие. Работа в земеделие и животновъдство – колкото щеш. Това ще е основният поминък за слабообразованите. С 300-400 лева месечна заплата и двама работещи в семейството, на село се живее чудесно! Имаш къща, двор, нещо тичащо по двора на два или четири крака…. Села празни в България, дал Господ. Земя около тях – също. Трябва да приемем циганите в България като час от обществото (независимо дали ни се иска или не), а и те, колкото и да се имат за малцинство, отдавна не са. С неповече от 2 – 3 внимателно подбрани закона, те могат да бъдат превърнати в един много сериозен двигател на държавата ни, стига някой да го поиска! Господин Александров, в България всеки обвинява всеки за всичко случващо се и неслучващо се но истината е, че в страната ни просто не се работи на най-високо ниво. В НС имаме 240 паразита, от които общо взето зависи всичко и ако те започнат да работят, водата ще потече е правилната посока. Те обаче не са там за това и точно това е причината водата да тече в посоката, в която им наредят други…

  10. Пламен

    „Народен съд“, по 2 деца е малко за Българите!!!

    По-добро предложение:

    1. Задължително ходене на училище до 16 г. възраст, както беше при сац-а.

    2. Който роди на по-малко от 17 навършени г, детето му се взема, настанява се в дом за сираци и там се прави човек, а не да ги закриват разни, уж радетели за добро бъдеще. Само в тия домове за сираци от циганите станаха хора. Родителите на родилката и на бащата се наказват с работа в полза на държавата от 4 месеца. Ако това се случи с друго тяхно дете – 12 мес. Самата родилка да има право на не повече от 2 деца, след като веднъж е родила малка.

    3. Помощ от държавата за 2-ро, 3-то, 4-то дете!!! България ще оцелее, само ако имаме по 4 деца всички! Но тая помощ да е само за хора със завършено средно образование. Тия, които нямат такова, да нямат право на повече от 2 деца!!! Решава се проблема с циганите. Ако те продължат да раждат, децата им се вземат, докато не завършат средно!!!

    4. Никакво право на глас за лица без основно образование. Никакво право на глас, на лица с българско и турско гражданство (може да се добави и не само турско, а изобщо от неевропейска държава, каквито са турция, САЩ, Канада – нищо, че в САЩ има много българи. Турчалята гнусни ще ревнат, че това е дискриминация.)! А днес не можем да закрием турските партии, защото са и ислямистки и всичко що е мюсюлманин, гласува за тях. Иначе това е по-добър вариант. Тия тусрко-ислмяски секти са създадени с едничката цел да турцизират България и със самото си съществуване да се чувстваме длъжни да гласуваме. Защото е така – който не гласува, е тъпак! Така гласуват само турци и цигани и няма да ни управляват турци ли… С тия турски партии ни водят като куче на каишка до урните толкова години. Затова те са желани от всички останали – да грабят, да крадат и да знаеш, че ако не гласуващ, е по-зле, защото вече и чалмите ще ни сложат, и полумесец на знамето, и официален турски.
    Без турските партии на последните 3 парламентарни избори нямаше да има повече от 10 % гласували. Да, щяха да надуят цифрата с измама и пак не могат да докарат повече от 15 %. Какво значи това – още 2005 г. щяхме да сме започнали масови протести. И кой знае къде щяхме да сме днес… Без закрити работещи ядрени реактори, без да сме влезли в ЕС в наведена поза с туба възелин в ръка (ако изобщо влезем), без да си закриваме армията, без да ни се налага да си продаваме земята на чужденци, без да ни се налага да приемаме мангали, идващи от американо-цонитските войни да ислямизират Европа. Или поне щяхме да се противопоставяме, докато САЩ не си измисли сценарий, с който да ни удари. Те са майстори в това, а манафите от турция щяха да им помагат. 2005 ако бяхме излезли на масови протести, щяхме да спрем и концесиите, с които изнасят златото ни, вероятно някои от приватизациите за жълти стотинки, да искаме да се преразгледат други такива и да национализираме откраднатото. Това, както знаем, не стана. Имаше ДПС и бяхме длъжни да гласуваме. Сега при реформаторите има и ДПС-2. А миналата година вече бяхме наясно, че всички партии, управлявали след 1989 г. са турски.

  11. Пламен

    Разпространявайте!

    „Никога България“, „Кръвта за Турция си давам“ и „Да живее Турция“ – за тези надписи по училищни чинове и стени на 21 януари 1991 бе предупреден президентът на Република България, Желю Желев. Български граждани от Якоруда предупредиха Желев.

    На 18, 19 и 20 април същата 1991 година, в района на Якоруда, на митинги, лидери на ДПС правят следните изявления:

    Мелиел Удев: „Всички мюсюлмани трябва да се обединят, защото от 1912 г. досега християните са ги преследвали и мачкали. Но това повече няма да бъде. Мюсюлманите сега са сила и целият свят е с тях… На един от тези митинги се чуват викове и: „Вън от нашите гробища“!

    На годишна отчетна конференция на ДПС в Якоруда Алия Али Юсуф от с. Юруково заявява: „И на най-добрия християнин, най-добрия, му нямам доверие, и най-близкия, и най-милия – чужд е, разберете го, чужд е, няма да стане кръв, няма да стане брат…“

    Или казаното от Ибрахим Кадри, зам.-председател на окръжното ръководство на ДПС и член на УС: „Да не се заблуждаваме с думите демокрация, права, конституция и т. н… въобще не можем да направим деление комунисти и седесари. Това е един и същи народ. По националния въпрос имат една и съща политика. В цялата страна се работи срещу мюсюлманското население… Щом като ние доброволно, по желание сега си възвръщаме имената, това ще рече, че автоматично се задължаваме да научим турския език, става задължително и да посещаваме джамии. Ако нямаме масово участие в движението, ние няма да доведем борбата докрай, няма да се наложим в историята такива, каквито искаме.“

    26 февруари 1991г.
    Хора от Якоруда изпращат на тази дата на Президента и Великото народно събрание един твърде тревожен документ, с копие, от който успях да се снабдя и аз, въпреки че съдържанието му се криеше много строго. Ето извадки от този документ:

    Атидже Османова /магазинерка/: „Аз лично ще отрежа главата на Гълабина Досева.“ Сабия Кьорова /работничка/ на Цана Кундева: „Три каурски семейства сте в махалата, ще ви смирим за половин час“ и още: „За три часа ще ви изколим всички кауре в Якоруда.“

    Ще продължа да цитирам извадките от документа, без имената на тези, които заплашват: „Твоят син Атанас ще бъде заклан“, „Ще заколим и тебе и твоя син, дето учи децата, че са българи“, „Ще ви запаля бараката“, ученик от 4-ти клас Ю. Д. И. пък казва: „Като дойде тука Турция, ще ви колиме като в Батак“. Пенсионерът Йордан Минев получава заплаха по телефона си: „Мюсюлманската секция ти е издала смъртна присъда. Сутринта ще ти изкопаем гроба“, и т. н., и т. н.

    В края на 1992 г. се събират достатъчно тревожни сигнали за обстановката в районите с население, което има смесено вероизповедание. Избрана е Анкетна комисия в парламента, която да проучи истинността на сигналите „За турцизиране на българското население в Софийска област“. За първи път е формулирано и явлението за нов възродителен процес, но вече в обратна посока. Докато чаках да излезе докладът от Анкетната комисия, заминах за Якоруда…

    В Анкетната Комисия, постъпва съчинение, писано от първолаче, по темата „България“. В ученическата тетрадка прочетох дословно следното: „България, моето отечество е най-хубавата земя на света! Аз се гордея с моята хубава земя! Аз се гордея, че съм роден в нея! Гордея се и я обичам! Аз обичам Турция!“

    Оставям този пример без коментар. Както без последствие останаха и другите факти за преименуване на улица „Бузлуджа“ в „Осман паша“. Започнало бе разпространението на версията, че българите не са били под турско робство пет века, а в земите на България е имало турско присъствие. /Тази теза през 1998 намери и своя връх, когато министърът на образованието, завършилият история Веселин Методиев /днес депутат от политическата сила на Иван Костов, Демократи за силна България – бел. Л. М./ предложи българските учебници по история да се пишат от българи и представители на Турция! – бел. мои./ Анкетната комисия по проверка на сигналите за турцизиране на част от българското население проведе редица разговори със свидетели, събра много документи за това явление.

    От работата на комисията излязоха на бял свят и други факти:

    Така например на 20 април 1992 г., в 5 д клас в Якоруда, в час по немски език, учителката казва на учениците, че родината им е България и трябва да я обичат. Същата вечер, директорът на училището Юруков предупреждава тази учителка, че ако още веднъж повтори подобни твърдения, ще бъде уволнена!
    При определяне на народността на учениците, учителят Живко Сахатчиев разказва, че първоначално ученик донесъл декларация от родителите си, че е българин, а на следващия ден се появил с друга декларация, че е турчин!

    Стигна се дотам, че зам.-министър на образованието Таня Костадинова /от кабинета на Любен Беров, избрана с гласовете на ДПС в парламента – бел. моя/, на съвещание в град Гоце Делчев издава устно разпореждане да се провежда политика на турско национално самоопределение на учащите се и за задължително изучаване на турски език в българските училища. Това според тази госпожа щяло да бъде условието един ден България да може да бъде приета в Европа!

    Някои от учителите, смутени от заповедта, поискват писмено нареждане, но Костадинова им отговорила, че нейното устно разпореждане е достатъчно. Историята бе изнесена от мен още в 1992 година, но никой не се зае да провери случая. Беров все още беше на власт с хора на Доган в кабинета.

    Зам.-министърката на образованието по това време бе съпруга на депутата от СДС Христо Иванов, много близък с лидера на ДПС Ахмед Доган. След няколко години Доган и Иванов се събраха в една парламентарна група…

    Имаше и друг скандален случай, с един кмет, на име Юсуф Джуджо. Този кмет присъства и в доклада на Анкетната комисия, заради поправките, които бе извършвал в молбите за преименуване. В документите той бе прибавял турско-арабски окончания в имената на гражданите, като зачерквал характерните български наставки – -ов и -ев. Притиснат от сигналите на гражданите, чийто имена си беше позволил да променя, Джуджо излъга тогава в писма до Министерство на правосъдието /изх. – 04. 14 – 1 от 1 юли 1992 г./, че „гражданите доброволно и свободно са направили поправки по заявленията си“! Това също остана без последствие.

    Хаосът в районите със население, изповядващо две религии – и християнска и мюсюлманска нямаше край. Проверката на Комисията от парламента в Якоруда установи, че именно общинското ръководство е факторът за източник на напрежение с политиката си на толериране на турцизиране и на немюсюлманите. Местен учител доказа пред Комисията, че в 1912 г. в Якоруда не е имало турци, тъй като фамилните имена в градския регистър на известни местни родове, са български.

    „Българите мюсюлмани трябва да знаят турски, за да четат Корана, тъй като той не може да се преведе на български“ заявяваха местни управници в Белица.

    В Сатовча пък за тези, които не желаеха да променят имената си от български на турски започнаха уволнения и тормоз от страна на кмета и негови приближени.
    1992 година, на националния празник 3 март, в много от общините на Софийска област не се издигна българският национален флаг, не бяха зачетени и държавните символи констатира парламентарната Комисия, извършваща проверка по сигналите за турцизиране.

    Емисари на кмета Джуджо обикаляха домовете на българи мюсюлмани и ги заплашваха, че ако не се самоопределят като турци, ще бъдат покръстени с християнски свещеник като християни. „Наложително е, според Комисията, да се сезират висшите държавни органи за еднозначното решаване на проблема на народностния белег по езикова и религиозна принадлежност“ – записаха в една от констатациите се членовете на парламентарната Анкетна комисия по сигналите за турцизиране.“ Стигна се до абсурда 400 души от Сатовча да заявяват, че ще се идентифицират като китайци и ще изпратят документ до китайското посолство в София, с искане да бъдат защитавани като китайски граждани. Кампания за целенасочена асимилация на българи и български граждани с мюсюлманско вероизповедание сочеха внесени документи според членове на Анкетната комисия.

    В с. Вълкосел бе замразен строежът на училището, заради издигането на джамия. Свиване на българското културно присъствие и в същото време подпомагане на турцизирането на българи с мюсюлманска религиозна принадлежност – това са част от констатациите на анкетиращите в Софийска област парламентаристи. Имаше случай, в който мюфтийството в две села бе издало разпореждане да не се погребват български граждани /християни/, щом не са сменили българските си имена!

    В Сатовча на кмета Джуджо гостува Михаил Иванов – съветник по националните въпроси на президента Желю Желев. Самият Джуджо също отскачаше често до високите етажи на властта в София.

    Анкетиращите констатираха, че местните управи в редица селища в Софийска област работят срещу българските институции и законност. Налице бе засилваща се тенденция на въздействие за турцизиране на духа и дейността на българския етнос с неговите устои: език, култура, образование. „Усложнена етническа ситуация“ бе крайното заключение на Анкетната комисия – всичко констатирано и документирано бе прибрано в архива на парламента, за да бъде забравено. Забравено от най-високо, като се почне от държавния глава Желев и се стигне до изпълнителна, законодателна, съдебна и местна власт. Единствените, които не останаха безучастни към това, което се случваше в районите със смесено население бяха журналистите.

    И какво друго можеше да се очаква, след като тогавашният президент Желю Желев в интервюта в чужбина, цитирани и в българските средства за масова информация говореше за „живеещо в България турско малцинство“. Или пък твърдеше, че „В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство“!?

    Защо държавният глава си затваряше очите, че българи мюсюлмани потърсиха идентичността си в турския етнос – едни доброволно, други, притиснати от обстоятелствата. Отговорът ще оставя на историците – нека те дадат свое обяснение дали този президент е бил винаги коректен към своите сънародници по етническия въпрос и развитието му след свалянето на Живков от власт.

    Доган мълчи за обвързаността си със секретните служби още от момента, когато тя става известна. Никой не посмя да разкаже за „ареста“ и „затворничеството“ на Ахмед Доган. Никой след 10 ноември 1989 година не посмя да вземе мерки /в рамките на закона/ когато той заяви: „За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция, българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция“. /12. юни 1990/. Или друго: „Аз съм български гражданин от турски произход, това означава, че по националност съм турчин“.

    Източник: http://www.lubamanolova.info/component/tag/ахмед%20доган

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *