Ако решим да проверим кое най-голямото внушителното дело на човешките ръце в Европа, от справочниците ще научим, че това е Адриановия вал (или Адриановата стена). Той е дълъг 117 км и пресича о-в Британия от изток на запад. Представлява каменна стена, висока 3 и дебела 2 м, по протежението на която има изградени 78 укрепени форта. Цялото съоръжение е построено от римляните през II век и предназначението му е да брани римските провинции на острова от непокорените каледонци на север. Въпреки информацията в справочниците обаче има един друг вал, който е почти три пъти по-дълъг, но за съжаление не толкова добре известен, освен на специалистите историци.
Новаковата бразда, известна още и като Северна Новакова бразда (в отличие от другия подобен български вал във Влашката равнина – Сюдика, наричан и Южна Новакова бразда) е най-внушителния паметник на земленото строителство в Европа. Дължината на съоръжението е над 330 км. То започва от брега на Дунав, южно от с. Хинова, в близост до пролома Железни врата. След това върви в посока изток, като на места направлението се сменя на югоизток или североизток. Приключва на 30 км североизточно от Плоещ в полите на Карпатите. Представлява землен вал с височина над 4 м и окоп с фронт от север. Предназначението му е било да брани българските земи в Отвъддунавска България от аварски нападения и е изграден още в първите години от установяването на Аспарух на юг от Дунав след победата при Онгъла (680 г.). Името му идва от запазената до кр. на XIX в. легенда, че валът (който в ново време вече е доста слегнал и народното творчество го оприличава на широка бразда през Влашката равнина) е изграден от Баба Новак, който бил първият човек, разорал дивата влашка степ, и същевременно създал браздата, за да се брани от нахлуващи врагове. В това предание точно са отразени и двете основни причини за създаването на най-голямото човешко творение в Европа.
Българите обаче не се ограничават само с това велико строително дело. Те изграждат и друг вал, този път от камък, който се явява абсолютен аналог на Адриановата стена в Британия. От Констанца на Черно море (на изток) до Черна вода на Дунав (на запад) те построяват т. нар. Каменен вал – дълъг 54 км, висок 4 м, с дебелина от 2 м и снабден с 24 крепости по цялото си протежение. Изграден през IX в., неговата цел е била да брани вътрешните български земи в днешна Южна Добруджа и Лудогорието от нахлуващи от север номадски нашественици.
Българската държава изгражда и други подобни съоръжения в периода VII – IX в., но Новаковата бразда и Каменния вал са най-внушителните. Следите от тях са ясно видими и до днес, но за съжаление подробна информация за тях трудно може да бъде намерена, освен в специализираната литература. Причината се крие във факта, че и двата вала се намират извън днешната българска територия и са в Румъния. Румънските историци са положили титанични усилия да припишат изграждането им на римляните, даките, гетите, готите, византийците, дори на някакви измислени средновековни румънци (припомням, че румънската нация е създадена през 1861 г.), но тъй като всяка една от тези теории е колкото бързо съчинена, толкова и бързо оборена, днес предпочитат да мълчат по темата. От своя страна нашата историография също не изтъква особено това огромно българско дело, поради което днес със сигурност има повече българи, които знаят за Адриановата стена, отколкото такива, знаещи за Новаковата бразда.
Е, научни изследвания, книги и статии не липсват – но в ограничен тираж. Ако някой българин реши да посети валовете обаче, ще му бъде трудно. Не че някой ще го спре. Просто трябва да ги издирва, защото за тях в Румъния указателни табели няма. В популярните европейски сайтове за туристически пътувания също липсват сведения. В крайна сметка се оказва, че най-голямото строително съоръжение в Европа, дело на българите, е оставено да тъне в пълно забвение…
25 коментара на “Новаковата бразда – българската „китайска стена“ в Европа”
По принцип всичко свързано с историята на България е тема табу в останалия свят. Всички налични извори и летописи са старателно прикривани, било по вина на чуждите или нашите историци. Първите от ревност, вторите от липса на самочувствие. Всичко, което може да ни прави горди, всичко, което доказва, че сме първи в нещо и първите известни данни са от територията на България, се знае от малък кръг университетски преподаватели и историци. Никъде няма да намерите свободни материали или филми за Варненското златно съкровище, няма да намерите и за това, че древна Тракия е родина на организираното земеделие, рударството и металообработването. Няма да прочетете никъде това, че от територията на днешна България са и първите колонизатори на Евразийския континент, ДОКАЗАНО. Малко се знае и за млечно-киселата бактерия, която живее не само във въздуха на България, но и в 4 извора в Стара планина, както разкри тази година учен от БАН. Почти никой не е чувал за титаничния сблъсък на Тервел с арабите, спасил Европа, както и за грандиозното сражение на цар Симеон с ромеите при Ахелой. Това сражение е едно от най-масовите в историята на средновековна Европа – около 150 000 души участват в него. Списъкът може да продължи дълго, но не това е мисълта ми. По историческите канали може да гледате всякакви постни историйки и сражения на 5-6 000 души в древността, но за истински значимите събития, които са свързани с нашата история, но с общоевропейско значение, няма да видите нищо. Същото е и с чуждестранните пътеводители за България. Рилския манастир, Мадарския конник, Александър Невски, Царевец и още нещо от сорта. Световната историография си знае нейното – Египет, Гърция, Месопотамия, сякаш се страхува, че някой може да се осъзнае, и да си поиска неговото, което му се полага по право.
Нещо интересно и задаващо въпрос:
1. (източноново)бг. катерица – сръбски веверица – западноновобългарски („македонски“) веРверица – албански кетър – румънски веверицъ (словенски веверица)
2. бг., сръбски шаран – „македонски“ крап – албански крап – румънски крап (словенски крап)
До какъв извод може да се стигне относно прародината на румънците?
От 2. тя би трябвало да бъде някъде в граничния район на „македонски“ и албански а от 1. трудно може да се стигне до някакъв извод.
Доколкото знам веверица и крап са старобългарските, първоначални думи а катерица и шаран са по-нови (среднобългарки?) но как да се обясни това че (източноново)бг. и албанският имат същото име, по-новото докато на сръбския, „мк“ и румънския първоначалното, по-старо име им е общо.
За балканския езиков съюз (Balkansprachbund)
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15418
Румънската нация не е създадена през 1861 г. Имаше 2 нации преди това: румънската във Влашко (Цара Ромыняскъ – Влашка/румънска страна) и молдавската в Молдова. 1861 е окончателен край за етническите молдавци и доброволното им асимилиране в румънската нация. Само молдавците в Царската Русия (Бесарабия) и някои от онези в Австрия (от 1867 г. Австро-Унгария) успяват да си запазят етническата самоличност.
Просто през 1859-1862 г. Цара Ромыняскъ се преименува за Ромыния (Румънската страна става Румъния) а Молдова е претопена и изчезва.
анти-български репортаж за румънците в България на Румънската Национална Телевизия (ТВР), международен канал (ТВР Интернационал) за румънското „малцинство“, правилно общност и за „опитите“ на българските правителства за „денационализирането“ му. Румънците всъщност нямаше да бъдат интересувани от „румънското малцинство“ в България ако българската „дискриминация“ и „денационализаторска политика“ не беше отличен повод за намеса във вътрешните работи на България с цел тя да отслабне, да се подкопае българската държава колкото се може повече, така че румънците да имат шансове за повторно открадене на Южна Добруджа (станала част от румънската национална митология за Велика Румъния = „перфектна Румъния“).
Това е въпросното издание:
http://www.tvrplus.ro//editie-lumea-si-noi-283362
http://www.rgnpress.ro/rgn_14/categorii/reportaj/15581-urmrii-pe-tvri-portretul-unui-roman-care-lupt-pentru-limba-sa-mari-la-lumea-i-noi.html
Google Translate:
Watch on TVRi: Portrait of a Romanian fighting for his language
Tuesday at „The world and us“
Tuesday, November 25, from 20.30 on TVR International can follow the story of a battle of Romanian spirit, which leads Romanian Pacev Nicolai, Kozloduy, Bulgaria transmit Romanian Global News.
At the 2011 census, the city population was 13,058 inhabitants Kozloduy. In terms of ethnicity, most residents (83.97%) were Bulgarians, a Roma minority (1.04%). But for 14.37% of the population is unknown ethnicity. Could they be Romanian?
Romanians are not recognized as a minority in Bulgaria, although almost 300,000 Romanian speakers. Hence, there are other drawbacks: not allowed at school in their language has no representative in Parliament, have the right to religious service in their mother tongue.
Nicolai Pacev (left) is one of Kozloduy Romanians whose ancestors fled across the Danube during the uprising of Tudor Vladimirescu in 1821. Over the past two decades, has researched many archives in search of documents that talk about age Romanians in the Balkans.
Nicolai Pacev House is a true historian of the Roman museum in Bulgaria, a place where the truth struggles with oblivion. He even wanted to open a museum city Kozloduy. But when he heard that Romanian character, the project died.
For several years, Nicolai Pacev Romanian language teaching children in Kozloduy and the surrounding villages.
Romanian is his destiny, he can not give it up, he says, especially since his father was deported to Romanian. Kozloduy, Professor Nicolai Pacev raised an entire archive, as a testimony to the desire to be the Romanians south of the Danube.
Without money and without any support from the authorities, harassment and threats controls, Romanians south of the Danube they remain solidarity and love Romanian.
A story about the struggle for survival of a language, brought by Carmen Stefanescu
A new season „The world and us“, 6 October! Be proud of that Romanians and submit your TVR International!
The show can be traced and TVR +, tablet or phon
Румънците работят за да формират изкуствено малцинство у нас. А ние оставяме над половин милионно българско малцинство в Румъния да се денационализира под непрекъснатия румънски асимилационен натиск. Но това е положението – българска държава не съществува. Само дето все още стои на картата. Засега.
От няколко години се интересувам от произхода на власите в България. По едно време бях убеден, че са потомци на българи завърнали се от Румъния. Но попрочетох това онова и вече се чудя дали е така. Има и други села около Орехово, Бяла Слатина и Плевен, в които са се заселвали потомци на българи реемигранти от Влашко, само, че в тях никога не се е говорел влашки език, нито има влашки местни имена. Как тия власи, които до 1945 г. не бяха признавани за българи от българските учени, изведнъж станаха потомци на българи забяганали във Влашко? Има една известна езиковедка от с. Златия, Ломско, което е влашко село, казва се Зоя Барболова. Тая женица няма българско самосъзнание. За нея власите са автохтонно население в селата си в България, което не е вярно.
И аз смятам, че българите в Румъния са над половин милион днес, но в колко от селата с българи се говори български език. Има ред села, в които населението е българско, а не са проучени. Например село Видра (старо име Стръин Добрен) е населено с българи и днес, лично румънци са ми казвали, че в него има много българи, но не е проучено. Намира се в окръг Илфов.
Има много непроучени села, така е. Но конкретно за нашите власи. Те наистина са реемигранти, но за съжаление вече загубили езика си. Просто са от по-ранна генерация, емигрирала преди 19 век. А това, че са българи, се доказва най-вече от тяхната материална култура. Те нямат никаква разлика с българите. Никаква. Освен езика, който е запазил много старинни български остатъци.
Доколкото ми е известно никой не е доказал, че власите в България имат български произход. Посочете ми един източник, в който е аргументирано, че власите в Бъл-гария са реемигранти българи и че материалната им култура няма разлика с тази на българите.
Прочетете „Етнография на България“ от Хреисто Вакарелски, и то като начало. Има допълнителна огромна библиография, вкл. и краеведска литература. Освен ако разбира се не сте привърженик на антибългарската румънска теза:) Тогава нищо няма да ви убеди в обратното.
Не съм привърженик на антибългарската румънска теза 🙂 Ще я видя книгата на Христо Вакарелски. А знаете ли в колко села в Румъния все още се говори български език. Май не са много. Чел съм книгата на Тодор Балкански за българите в Румъния, но той много от селата с българи не ги е посетил, така че някакви генерални заключения въз основа на неговата книга не бих правил.
Аз обаче съм ги посещавал. Има много българи, запазили майчиния си език. Със сигурност са поне около 500 000, основно във Влашко.
Аз съм ходил само в село Въръщ, където има българи, уж там има и млади, които знаят български. Освен във Въръщ български се говори в селаищата от окръг Дъмбовица Бълен Сърб, Пунтя де Греч и Търговище, квартал Матей воевода. Има още 10 – 15 села, в които знам, че се говори все още български, сигурно има и още, но от книгата на Тодор Балкански за българите в Румъния оставам с впечатлението, че повечето българи във Влашко са румънизирани. Вие къде сте ходил?
В цяло Влашко – от Хинова до Галац.
Сигурно сте чел книгата на Максим Младенов „Българите в Румъния“. Този учен има и статии за тях. Той е писал, че през 80-те години на XX в. има около 50 села със запазено българско население във Влашко, които той е посетил. Със сигурност има още, в които не е ходил, ама от това, което той пише човек остава с впечатлението, че българите в Румъния не са много. На кого да вярвам? Искам да Ви попитам щом сте ходил в цяло Влашко. Знаете ли къде в окръг Кълъраш има българи? Поздрави!
Забелязвам, че много интелигентно се опитвате да внушите, че българите в Румъния са миниатюрно малцинство. Е, може би ви разочаровам, но не са. Да, знам в кои села в Калъраш има българи, но ще ви посъветвам сам да проверите. Минавате границата при Силистра-Остров, хващате бака за Калъраш, стигате центъра на града и започвате да питате на български в кои села наоколо живеят наши сънародници. Ще бъдете учуден колко хора ще ви отговорят и насочат. Аз така съм процедирал. Успех.
С грешно впечатление сте останал. Българите в Румъния не са миниатюрно малцинство, но някои хора се опитват да ги представят за такова. Човек четейки книгите на Балкански и Младенов остава с впечатлението, че не са повече от 100 – 200 000, което е твърде малко. А Ивайло Ангелов твърди, че в област Кълъраш днес няма села с българоезични, което хич не го вярвам. Иначе в Кълъраш би тряб-ало да има доста българи. Както и в много села от областта. Ивайло Ангелов не ми се струва надежден изследовател.
Ивайло е надежден изследовател. Познавам го, лично е обиколил много села във Влашко. Може би в момента той и Тодор Балкански са най-запознатите с темата българи.
Не знам. Писах му един път, но той се направи на много велик и не искаше да ми каже къде във Влашко днес се говори български. Следя къде е ходил и оставам с впечатлението, че посещава едни и същи села – Валя Драгулуй, Извоареле, Бълен Сърб, Пунтя де Греч, град Търговище, Бребени – Сърб и още няколко. Лично той е казвал, че българите в Румъния са 200 – 250 000, с което няма как да се съглася. Много повече са. Надявах се да ми каже къде в област Кълъраш има българи, но той ми каза, че няма село в тази област, в което да се говори български :D. Ама аз друга информация имам. Писах му, че в Пантейлемон до Букурещ има много българи, този човек без да е ходил там ми заяви, че бил сигурен, че там български не се говори. А на мен лично българин от Въръщ, с който говорих ми каза, че там има българи, също с румънци съм говорил и те са ми казвали същото. Може би се чудите защо се интересувам от българите в област Кълъраш? Ами произхождам от район, който е близо до този град. Вие бихте ли ми казал в кои села има българи там? Най-добре да отида лично, но не се очертава това скоро, а и не знам румънски, аз и в Жилава съм ходил, там има много българи, но не срещнах нито един, питах на английски местни румънци, но те не ми казаха къде са българите там. Поздрави!
Господин Костадинов скоро ще напишете ли статия за външните българи?
Когато ми остане време. По другия въпрос – българи в калърашките сема живеят в Куза вода, Чокънещ, Манастиря и др. Но те са най-големите. Започнете от там.
Благодаря Ви. Ще гледам да ги посетя тия села ако ходя в Румъния.
Един въпрос. В община (комуна) Куза Вода е село Чаку, което знам, че е българско. Него ли да посетя или и в самото село Куза Вода има българи? В Спанцов са ми казвали румънци, че има българи. То също е голямо село.
Посетете Куза вода. Българите не са мнозинство, но ги има.
Интересно, знаех само за Еркесията.
Румънците са българи… Няма какво да ми се кълнат че са даки, римляни, или каквито и да било други, а в същото време да имат топоними като Търговище, Решица, Слатина, Яломица, Черна Вода, Извоареле, Добрословени, Олтеница…