Особености на българската пенсионна система

Баща ми, да ми е жив и здрав, навърши преди няма и месец 63 години. Поради това, че имаше повече от 20 години трудов стаж с първа категория тежък физически труд, той се пенсионира още преди 7 години, но продължи да работи това, което е правил цял живот – да заваря. Заварчиците като него получават сравнително добри заплати и това му позволява всяка година да увеличава пенсията си, тъй като законът му дава правото да я индексира с процент от заработеното от него през годината възнаграждение. Сега ще ви разкажа как става това.

Средната работна заплата, която баща ми изкарва, е около 1500 лв. Върху тази заплата той плаща приблизително около 400 лв осигуровки, като още около 450 лв плаща неговия работодател. Общо сумата, която баща ми и работодателят му внасят в бюджета на НОИ за 12 месеца, е около 10 000 лв.  Същевременно всяка година след като поиска пенсията му да бъде преизчислена на базата на неговия осигурителен доход през предходните 12 месеца, пенсията му се увеличава средно с по около 30 лв – или иначе казано той получава обратно за следващата една година около 360 лв.

Сега нека обобщим – държавата взема от работника и работодателя около 10 000 лв, като насреща връща 360 лв. Ако НОИ трябва да ги връща с тези темпове, взетото за 1  година ще бъде връщано за 27 години. Но да продължим със смятанията – баща ми е работил вече 7 години по този начин. Внесените от него и работодателя му пари в касата на НОИ биха били получени обратно в течение на 189 години!

Но къде отиват останалите 9640 лв от внесените пари? Не, не отиват само за пенсиите на другите пенсионери. Една много груба сметка на разходването на парите на НОИ показва, че около 6 млрд отиват за пенсии, а 3 млрд лв отиват за социални помощи, основно на цигани. При бюджет от около 37 млрд лв излиза, че 8% от общия размер на бюджета отиват за подпомагане под една или друга форма на циганите.

Това казват цифрите, а когато фактите и цифрите говорят, и боговете мълчат. При такава система не само моят баща, но и който и да било друг работник (и работник), би се чувствал много по-добре, ако вместо да внася тези осигуровки в касата на държавата ги запази за себе си. Това обяснява и наличието на огромен сив, че и направо черен сектор в българската икономика. Натоварена с издръжката на паразитни съсловия като цигани и държавни чиновници, тя има два избора – или да лъже държавната система, или да издъхне под неимоверната тежест, с която е натоварена и обременена не по нейна воля.

Ето защо е нужна радикална промяна в пенсионната система на България. Тя е солидарна и би работила прекрасно, ако обществото беше солидарно настроено. Тъй като в него обаче съществуват големи групи самоизключило се население, искащо само да получава, без да дава, е необходимо да се въведат радикални преобразувания. Първото е да се въведе само доброволно пенсионно осигуряване, а второто е да се унищожи напълно сегашната система на социално подпомагане и да се въведе нова по подобие на таза, която работи в САЩ. Нали искаме да следваме американския модел и американската мечта? Е, в американската мечта място за паразитиращи на гърба на работещите хора безделници няма.

Разбира се това са прости решения, зад които трябва да стоят много повече страници, анализи и стратегии. Но трябва да се почне отнякъде, и то бързо. Защото България няма време: с нашите непрекъснато влошаващи се демографски показатели до десетина години ще бъдем изправени пред следната дилема – дали да плащаме пенсиите на нашите родители или да плащаме социалните помощи и майчинските на циганите. И бог да ни е на помощ тогава, ако още не сме намерили решение на проблема.