През последните няколко дни най-често споменаваното словосъчетание е „международно право“. В Украйна има конфликт, който продължава вече повече от три месеца. В него са на път да се намесят почти всички световни сили. Всяка една от тях е взела на въоръжение международното право и не спира да се кълне в него. Основното, което се повтаря, е принципът на ненакърнимост на границите и зачитане на териториалният суверенитет.
Интересно е обаче да се припомни няколко абсолютно идентични казуса от близкото минало. През лятото на 1974 г. в Кипър е извършен преврат, който сваля от власт законното правителство, и дава повод на Турция да нахлуе на острова под предтекст, че защитава турците там. Основания за това има – извършителите на преврата са гръцки националисти, които започват репресии срещу турското население и го заплашват с пълно изселване от държавата. Турската агресия минава при благосклонния неутралитет на Великобритания, която има две големи бази в Кипър, и САЩ, които са основни съюзници на Турция. Нито тези две държави, нито НАТО, където Турция членува, нито държавите от Европейската общност, не предприемат мерки в защита на островната държава. Кипър губи 40% от територията си, която и до ден днешен е окупирана от Турция, а всички гърци от завзетите от турците земи са или прогонени, или избити.
В края на 1999 г. конфликтът в сръбската провинция Косово ескалира. Сръбското правителство започва операция за прочистване на размирния регион, населен основно с албанци, при която загиват стотици, а са прогонени хиляди. САЩ, Великобритания и техните съюзници от НАТО вземат решение да се нападне Сърбия. Нападението, както и това срещу Кипър, протича по същия сценарий – без обявяване на война, без санкция на ООН, при нарушаване на всички възможни норми на международното право. В крайна сметка Сърбия капитулира, Косово става протекторат на НАТО, в който Турция разполага свои части, а през 2008 г. обявява независимост. Сърбия губи 10% от територията си, а повечето от сърбите в новата „държава“ са или прогонени, или избити.
В началото на 2014 г. ситуацията в Украйна се развива по напълно идентичен начин. Правителството е сменено по насилствен път, новата власт предприема действия и мерки, с които показва намерение да защити националния характер на държавата си, дори ако трябва и в ущърб на малцинствата. Единственото, което още не се е случило, е физическото насилие, което засега е само над привържениците на стария режим в пряко контролираните от новите управляващи западни райони на страната. Русия, която има огромно свое малцинство в Украйна, предприема действия за неговата защита. Реакцията на САЩ, Великобритания, Турция, НАТО, ЕС и т. н. е осъдителна. Нещо повече – започва дрънкане на оръжие, американският президент публично предупреждава руския си колега да не се намесва, развихря се (дез)информационна война.
Нека резюмираме. Според тълкувателите на международното право на запад от Киев, то може да бъде нарушавано само от САЩ, Великобритания, Турция, НАТО и в краен случай някоя друга страна от ЕС. Ако друга държава, разбирай Русия, го наруши, това е вече престъпление. Когато протестиращи хора превземат сградата на областната администрация в Лвов е народна демократична революция, но превземането на същата сграда от протестиращи в Харков е руска инвазия. Когато полският външен министър Сикорски казва публично в очите на украинският президент Янукович, че трябва да си подаде оставката до края на деня (за което сам се хвали във фейсбук), е проява на демократична помощ за революцията, но когато Путин решава да откликне на молбата за помощ на новото кримско правителство, е вмешателство във вътрешните работи на Украйна.
Двойните стандарти в политиката не са от вчера.
Но нека се замислим и за българите в Украйна, като си припомним какво се случи с българите в Косово. През 1999 г. нашата държава даде пълната си подкрепа за действията на НАТО в Сърбия, а през 2008 г. безусловно признахме новата албанска държава. За благодарност албанците преименуваха българите в Косово на горанци, с което създадоха най-новата балканска квазинародност, и въпреки че на книга им гарантираха всякакви малцинствени права, направиха всичко необходимо да ги обезсмислят, като принудиха две трети от гораните да се изселят от областта. Преди войната българите бяха около 40 000, а в община Драгаш бяха почти пълно мнозинство. Днес те са под 15 000, а в община Драгаш станаха малцинство. В този ред на мисли, каквото и да се случи в Украйна, при пълната апатия на българското правителство, нашите там не ги чака нищо добро. Ако спечелят руснаците, просто ще сменят държавата, в която живеят. Ако спечелят украинците, ще станат жертва на реваншизма, който новото киевско правителство демонстрира още от първия ден.
9 коментара на “От Кипър, през Косово, до Крим”
Русия прави с Украйна това, което САЩ правят с Близкия изток. Намесата този път идва от Изток. Русия смята Украйна за руска губерния. На Майдана срещу Янукович първо протестираха мирно и видяха, че нищо няма да стане така. Някои бяха про-западни либерали, други бяха националисти. Основната и най-тежка офанзива беше от „Десен сектор“, които са нациноалисти и не са про-западно настроени.
Защо наричаме това, което се случва „военен преврат“? Янукович е бил и си остава подлога на Путин и всяко едино действие го доказва. Има достатъчно филми, описващи цялото му израстване. В Украйна се шири страшна корупция и несправедливост. Хората видяха, че с нормлани протести нищо няма да се случи и затова ги радикализираха. Не виждам нищо осъдително в това. Този, които сам дезертира е Янкович, който не се съгласи да се съобрази с мнението на мнозинството от обществото за връщане на старта конституция и подаването на оставка.
Украйна трябва да бъде оставена сама да прецени какъв е нейния път. Русия обвиняваше Запада в намеса, но на Майдана са снимани руски, а не американски ли НАТО-вски войници. Не може едно малцинство да определя основната политика на една държава.
Русия губи позции навсякъде, икономиката й е в 20-ти век, има сериозни вътрешни проблеми и липсва всякаква модернизация. Днешна Русия прилича все повече на Съветския съюз от последните му години. Загубата на една от „губерниите“ с падането на Янукович е голям удар по репутацията на една държава като Русия, чието управление инвестира изключително много в имиджа си на империя. Средностатистическия руснак е шовинист и обича този имидж, колкото и фалшив да е той. Путин и кликата му, която в момента е с некърнено его, няма друг ход, освен да покаже мускули.
За политиката на така наречения „Запад“ всеки е наясно. Но техните грехове, не правят конкурентите им от Изтока безгрешни. Тезата, че Запада е винаги лош и че Русия е винаги права, е дълбоко грешна.
Единственото, което нас като Българи, обаче, пряко ни засяга, е орязването на правата на Българите в Украйна от новата власт. Там, вече, няма две мнения. За съжаление едва ли можем да очакваме меката китка на Вигенин да се втвърди и да удари по масата.
Ако Русия е недоволна от Украйна, следва първо да се оплаче на самата нея, след това, ако оплакването не подейства, трябва да постави въпроса на вниманието на Съвета за сигурност на ООН. Само той и единствено той има легитимното право да изпрати мироопазващи сили или да предприеме хуманитарна интервенция. Всичко друго е АГРЕСИЯ.
А кой представлява Украйна? Сегашното правителство? И още нещо. Не случайно започнах с международното право. То е мъртво. Само преди половин година САЩ почти нападнаха Сирия, в която не живее нито един американец, без санкция на ООН и при явното неодобрение на половината от своите партньори. Излиза, че американците може да нападат и бомбардират когото си искат, а Русия не може да защити 10 млн свои сънародници. Не забравяйте, че военни действия няма, няма и да има. Но пропагандата си върви…
Навлизането на 16 000 войници на чужда територия и завземането на правителствени сгради от тях и паравоенни милиции си е чиста форма на военна намеса, както е форма на военна намеса и заснетите руски войници, които стреляха по демонстранти и помагаха на „Беркут“ още по времето на протестите. // Окупирането на правителствени сгради в западните части на Украйна се извършва от украинци, окупирането на правителствени сгради на Изток се извършва от руснаци с помощ на външна сила. Това е огромната разлика. // Интересното е, че законът за езика на малцинствата, който най пряко ни касае нас Българите, е наложен по времето на Янукович, НО той не е дело на неговото правителство, а е приет като изискване на ЕС. Факт, за който малко хора говорят.
Първо, нито един руски войник не е минал границата на Украйна. Тези, за които говорите, са от дислоцираните в руските бази в Крим, за които има двустранен договор между Киев и Москва. Второ, тези, които завземат сгради в източната част на страната, също са украински граждани. Само че руснаци. Нито в Донецк, нито в Одеса, нито в Луганск и т. н. има и един руски войник. Трето, няма заснети руски войници по време на на протестите. Ако имате предвид показаните в интернет руски нашивки, мога да ви кажа откъде са купите. Идете на който и да е пазар по плажовете през лятото, продават ги по лев-два. Можете да си купите и медали, пагони, униформи и т. н. И накрая за закона – не е приет по настояване на ЕС. Факт, и то неопровержим.
Русия действа с Украйна така както е действала и с България през 1886 (деветоавгустовски преврат ). Една явна намеса на имперска сила във вътрешните работи на суверенна страна . В света след втората световна има две империи , които действат еднакво престъпно спрямо страните , които влизат в сферата на техните интереси . Ти посочваш едната и защитаваш другата империя . Не е коректно и не трябва, независим анализатор да проявява непоследователност в оценката на събитията , воден от симпатии към „братята“. Понякога и брата е престъпник .
Никого не защитавам. Просто припомням забравени факти. Дано не се наложи да си ги припомним на терен, защото въпреки цялата антируска истерия не Русия е проблем на България, а Турция. Целта на статията е да покаже как действа Турция и как тогава сегашните защитници на Украйна изцяло застанаха зад агресорката Турция. Смея да твърдя, че ако не Русия, а Турция беше предприела действия в Крим, реакцията на западните държави щеше да е същата като в Кипър. А тя ще е същата и при неизбежната намеса на Турция в България.
Между събитията в Кипър и тези в Украйна има една съществена разлика .
Конфликтът в Кипър не започва през 1974 , а си има своята история от момента на оттеглянето на Великобритания през 1959 г от тогавашната и колония, Кипър. След това оттегляне започва един системен натиск от Гърция спрямо кипърските турци , чийто крайна цел е присъединяване на Кипър към Гърция . От 1960 до 1974 има серия от репресии спрямо кипърските турци , едновременно с това се водят и преговори от ООН за уреждане на конфликта. 1974 е пика на кризата, продължила 14 години и взела стотици жертви.
Има ли репресии спрямо руснаци в Украйна днес ? Има ли данни за такива в последните 100 години ? Кого и от какво защитава Русия днес ? Аз смятам , че Русия защитава само соят икономически интерес, който включва не Крим , а контрол над цяла Украйна . За съжаление в тази им сфера на интереси попадаме и ние . Американците си измислят войни заради петрола, руснаците заради газа. Жалко ,че тези две империи скоро няма да изчезнат.
Всичко е точно така, както сте го написал. Само че не сте запознат с историята на Украйна въобще. Крим и Източна Украйна като цяло са тлеещ конфликт още от гражданската война в Русия през двадесетте години на миналия век. А и не е нужно да има непременно жертви и убити, за да има терор. Нима над нашата страна не се осъществява такъв терор от повече от 24 години, без формално да има жертви и кръв? Мислете по-задълбочено.